Надгробни плочи

Квартални съновидения #2

by Emil Minchev

ПЕТ СМРАЗЯВАЩИ ИСТОРИИ
ЗА ВЕЩИЦИ, ДУХОВЕ, ДЕМОНИ, ИЗВЪНЗЕМНИ
И ВСЯКАКВИ ДРУГИ СТРАХОВИТИ ТВАРИ

Сборище на вещици в столичния квартал “Люлин” 10 се превръща в заплетено криминално разследване, когато една от орисниците е убита. Патолог открива мистериозен надпис на автобусна спирка, който го обвинява в ужасно престъпление. Невидими хищници дебнат нищо-неподозиращи жертви из безкрайните катакомби под Ректората. Младо момиче с необикновено развито обоняние попада по следите на свръхестествено създание, кръстосващо “Борисовата градина”. Двама приятели от детинство се срещат отново след дългогодишна раздяла, но точно когато помежду им припламват искри, на пътя на любовта им застава призрак.
Пет квартални истории с неочакван край, поръсени с щедра доза хумор и издържани в най-добрите традиции на жанровата литература.

"Надгробни плочи" е продължение на сборника "Квартални съновидения"

Genres: Fantasy

Paperback

Published May 18, 2026

About the author

Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.

Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.

Reviews

[Йорданка Илиева]

Имах ужасен ден ,взех книгата и се прибрах за да се заровя до лакти във вътрешности,кръв и повръщано и мозъкът ми най-сетне си почина.Защото докато обмисляш съдържанието на нечий стомах,няма как да мислиш за нищо друго.😅
Исках много да намеря шифъра,защото съм голям фен на Бънк,но май никак не се справих,освен че убих няколко мозъчни клетки докато се напъвам.
Сборникът съдържа 5 зловещи истории за обитателите на “Дружба” и понеже и в Русе има такъв квартал,някак ги почувствах близки.Макар че,колко ли близки да искам да си станем с вещици,призраци и върколаци.Отговорът-много👹
Някак историйките постоянно ме пренасяха в света на Винсент Ромеро или просто аз съм ужасно пристрастна🐺Надушвам го навсякъде
Ако посягате неслуки към книгата,пригответе се за побърканият мироглед на Емил Минчев,който като малък е падал на глава или може би,аз съм,защото обожавам всичко излязло под перото му👹🫣🐺

[Stanislav Zhelyazkov]

Емо Минчев за пореден път е развихрил въображението си в тази книга. Съставена от пет истории, всяка от които е като продължение на историите от Квартални съновидения. Отново си проличава остро сюжетната проза на автора съчетаваща в себе си хорър, злободневни реми за живота в дружба и криминален елемент.
Може би като изключа разказа “Висши мършояди”, който ми бе леко скучен останалите четири мога да ги опиша с една дума колкото и тъпо да звучи- просто къртят.
Изключително завладяващи истории изпълнени с хорър елементи и обрати, пълнокръвни герои, всеки чешит по своему, но определено запомнящи се и всеки ред те кара да четеш още и още.
Браво Емил Минчев👏👏 чакам с кеф да излезе на хартия и “Светломрак” за да си я прочета с огромен кеф.

[Irena Georgieva]

Каквото и да напиша ще се повторя! И тези разкази отново са на същото страхотно ниво като първите!

P. S. Боби и Катя ще ги шипвам до края на живота си! 😀❤️

[Desislava Ganeva]

Откачих! Ама от кеф! Пет истории, от които чак фоликулите на косата ми настръхнаха. И останах много доволна!

[Nedelina Petkova]

Достойно продължение за Квартални Съновидения.
Светът е голям, но Дружба дебне от всякъде ❤️
Благодаря за финала на Боби и Катя 🥰

[Роксана Калипсо]

Отдавна я чаках и я изгълтах за два следобеда! И ако първата ме отвя, тази направо ме отнесе като тропическа буря. Емо е велик!
(Още по-яко е, когато всяко местенце, блок, бакалия, пекарна, на която също си се редил на опашка през 90те, че даже и описаните квартални песове са ти познати!!)
Беше страхотно удоволствие. Браво, Емо ! Да смея ли да се надявам на 3та част...? :)

[Gergana]

Вече любимата ми книга на Емил Минчев 🤗

[Martin Doychinov]

Идеята са сборник разкази, развиващи се в същия свят, не е нова. Предполагам и тази за продължение на всеки разказ в следващ сборник също, но не съм срещал досега. Все пак, идеята е просто чудесна. Също като предишната част, това не е fix-up или мозаечен роман. Да се напишат продължения със сигурност не е било лесно, освенако Емил не го е планирал поначало - вероятност, което изобщо не изключвам. :)
Първо - Емил трябва да пише предговори към всяка книга - този му е просто бижу! След това се впускаме в разказите:
- "Сборището" е разказ с вещиците от един от най-харесалите ми разкази в предишния сборник, макар и по спомен да не е директно негово продължение. Може и да бъркам, разбира се. "Сборището" ми се вслади дори повече от "поредисторията"! Малко съжалявам, че финалът на разказа не предразполага към продължение (но знае ли някой какво има на ум лицето Минчев?). Самата история е бомба (хм, буквално)! Имам два въпроса към автора относно този разказ: 1. Как така Златка излезе под дъжда, за да стигне до спалнята и никоя нейна колежка не забеляза след това, че дрехите ѝ са мокри? Вещиците би трябвало да са по-наблюдателни, особено в такъв сюблимен момент. Златка можеше да си свали дрехите на отиване и да се облече като се върне. 2. Не е точно въпрос, но щеше да е мега-яко, ако пълзящата въху сградата Златка я имаше на илюстрацията на корицата. Двете са бели кахъри, а разказът е абсолютна хитачка!
- "Изтърбушени чушки" ме изкефи сериозно с намигането към "Сборището". Това се случи още няколко пъти в другите разкази и е прекрасно решение на автора за бонус точки от читателите. Въпросното намигване е и най-фантастичното и нелогично събитие в сборника, защото според него главния столичен архитект поема отговорност за нещо и подава оставка - да бе, да! Шегата настрана, продължението на "Дупките в нещата" е по-добро. Не очаквах лудницата на финала, а разказът наглавния герой беше страховит! П.П. Някоя фармацевтична фирма трябва да почерпи автора! :)
- "Висши мършояди" отново започва с благо великденско яйце за читателя. Продължението на "Мензата" се развива в една друга реалност и отново ми хареса повече, защото споменатият разказ от "Квартални съновидения" беше по-скоро като увод.
- "Дяволът живее в лозенец" (защо с малка буква - грешка нещо или?) е друго класно продължение, този път на "Двеста убийства". Едно малко момиченце с невероятно добро обоняние ще помогне на страховито изглеждащ междуизмерен полицай да хване убиеца. Емил е успял да създаде много реалистичен и симпатичен детски персонаж.
- "Топла връзка" е история тип "Скуби-Ду", което е и сериозне спойлер. Децата от детективска агенция "Трите нинджи" отдавна са пораснали и животът повече или по-малко ги е очукал. Силно одобрих, макар че финалът ми се стори малко нереалистичен. Или пък е автобиографичен? :P
В заключение трябва да споделя, че по моите мерки и теглилки у Гуудрийдс е почти невъзможно сборник произведения, пък били те и само пет, да се получи с максимална оценка (средно аритметично и т.н.).
Емил е на дори по-добро ниво от първия сборник. И това при положение, че разказите тук са продължения - силно затрудняващ писателя фактор (освен, ако не е било планирано предварително, разбира се). Той знае много добре кка да погъделична читателя, който да си каже "Ей, че яко!" с връзките между разказите в сборника.
П.П. Нека да има и трети съновидения, а?
4.7*

[Ani Gospodinova]

Страхотното продължение на Квартални съновидения. Сборникът започва с един доста интересен разказ, от които е възможно човек да се замисли, дали да не стане веган. Имах чувството, че за някои от описанията на карантиите в първия и втория разказ Емо Минчев се е вдъхновявал от първа ръка /надявам се НЕ/ . Третият разказ е кратък и тъкмо като загрях какво става и той върши, а аз исках още. Предпоследният ми беше много приятен и имаше нещо много сладко и носталгично, в дарбата на Жени . А последният беше огледало на суровата действителност и хубавите моменти, които я разведряват.
Всеки разказ има своя чар и нямам търпение да видя следващата част от тази сборникопоредица.
Колкото до загадката, увлека ли се в историята забравям да търся улики.

[Hrisis]

Страхотно продъжение на предишната книга! Много ми харесаха всички истории. Отново във всяка има по нещо свръхестествено, малко носталгия и много интересни препратки. Въздействаща книга и удоволствие за четене.

[Yordan]

Откачено, зловещо, прекрасно. За пореден път на един залък излапвам негова книга. Страхотни и неочаквани продължения на първия сборник. Просто брилянтен.

[Мария Раднева]

Изключително доволна съм от сборника. Може би имам само един негатив - последният разказ от него ми се стори най-слаб от останалите, но не и безинтересен. Сега се чудя дали ще има Квартални съновидения №3, хм...

[Toni Zhekov]

Еднодневно пътешествие из дебрите на човешката сянка.
Наслада!

[Alexander Boneff]

много добри разказчета.

[Gabriela Lebeshkovska]

„Надгробни плочи“ е приятно зловещ и изключително интересен сборник с разкази. Явява се продължение на хитовия сборник „Квартални съновидения“, като всеки от петте разказа доразвива история от първия сборник. Емил Минчев с перфектно майсторство превръща познатите софийски улици в среда за свръхестествени преживявания. Градското фентъзи тук включва класически хорър участници-вещици, призраци, демони с остър локал хумор, като ги завършва с любимия ми неочакван край. Много ми допада метафоричното заглавие, с което оприличава панелките с надгробни плочи, които на пръв поглед стандартни, всъщност крият много интересни ситуации тип "градски легенди". Според мен има идеален баланс между ужас и хумор, което прави историите динамични, приятни и лесно за четене, докато в същото време те държат в напрежение и те карат да прелистваш страниците.

[Polina ♆]

Хареса ми идеята да чета разкази с продължение и да видя какво се е случило с героите, с които се запознахме предишния път. По-интересното тук обаче беше факта, че това наистина са си отделни разкази с отделни нови герои (освен последния) и как тяхната съдба се свързва с тези от първия сборник с разкази. Докато четях все се мъчех да се досетя сега на кой разказ ще е продължение този.

Любим отново ми стана (както бе и предния път) този в Семинарията. Макар да не бе много дълъг, казваше каквото е нужно и ни показваше необходимото.
Което може би обяснява защо другите ми се видях малко по-дълги от нужното, но аз си признавам че не обичам много разтегливи обяснения, и вината си е в мен.

Първият разказ за вещиците, според мен може да се развие още и да видим какво е станало по-натам. Определено я има основата за разширяване на историята.

[Виляна Христова]

Продължавам да твърдя, че Емил Минчев е един от добрите съвременни български автори. Този сборник с разкази ми се видя малко по-различен от предходните му книги , но със също толкова добър и завладяващ. Тук липсваха обичайните кървища и т.н, но разказите си бяха интересни, мистериозни, стряскащи и даже леко трогателни. Харесаха ми препратките към първата част и към филмите и музиката. Авторът е успял много успешно да предаде българската атмосфера и да пробуди по един недразнещ , а напротив приятен начин носталгията към едно отминало време. Силно подозирам, че е използвал себе си за прототип на Боби. С удоволствие ще продължа да чета всичко което напише Емил Мичев.

[Ваня Стоянова-Михайлова]

Да...."Надгробни плочи" продължава и развива историите в "Квартални съновидения". И то как! Страхотното въображение на Емил Минчев достигна нови върхове! И макар да описваше "Дружба" в София, аз сякаш се върнах 35 години назад в "Здравец" в Русе :) Благодаря!