Огънят

by Кирил Топалов

Бъхтим се, Господи, трепем се – помежду си и сами себе си – и какъв е смисълът?

Уж си ни създал да бъдем братя, а си позволил да станем Каин и Авел…

Дали не сбърках някога, че не избрах мрачния рай на Света гора, а предпочетох светлия ад на живота?…

Аз съм поп Пейо, презвитер на Софийската (все още се нарича и със старото си име Сардикийска) митрополитска черква „Света Марина“ и доскоро духовен баща на най-красивия юноша, какъвто някога сте срещали в живота си, на най-даровития, най-изкусния майстор-ваятел на златото, какъвто би могъл да съществува и какъвто бихте могли да си представите. Вече съм много стар, стъпил съм с няколко години в деветото си десетилетие и искам да помоля вас за снизхождение, а духовния ми син Георги, когото всички вече наричаме Георги Нови Софийски – за прошка, задето поради голямата си християнска ревност и грижа за Божията, а не за човешката му душа, го обрекох на най-страшните, на нечовешките мъки в огнената клада, която нечестивците му бяха приготвили и добре разпалили…

368 pages, Paperback

Published May 1, 2026

About the author

Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел.
Роден е на 21 май 1943 г. в София. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Козмас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).
През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.
През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.
За периода 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина).
През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.

Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.