What do you think?
Rate this book
Uma Teoria Científica da Cultura
Malinowski apresenta neste livro a sua formulação definitiva da teoria do funcionalismo. No conjunto, constitui a visão madura de um dos mais brilhantes e influentes antropólogos surgidos na história desta disciplina sobre um tema de maior importância. Os seus pontos de vista, tal como aqui se expõem, são o produto de uma acesa controvérsia. Por conseguinte, tiveram o mais feliz destino reservado às ideias: foram submetidos a análise exaustiva por parte de especialistas com posições rivais. O facto de terem resistido, salvo algumas alterações mínimas, à análise a que foram sujeitos, evidencia a sua vitalidade.
235 pages, Paperback
First published January 1, 1944
14 people are currently reading
342 people want to read
About the author
Bronisław Malinowski
64 books150 followersBronisław Kasper Malinowski (IPA: [ˌmaliˈnɔfski]; April 7, 1884 – May 16, 1942) was a Polish anthropologist widely considered to be one of the most important anthropologists of the twentieth century because of his pioneering work on ethnographic fieldwork, with which he also gave a major contribution to the study of Melanesia, and the study of reciprocity.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
August 23, 2025
Another controversial book that oscillates between 1 stars and sections with 5 stars.
The first part, where he proposes a theory of culture according to the functionalist school, is plain and simple. He proposes that all the studies of culture should begin considering the material and economical basis. Good. Then he begins to criticize psychoanalysis and praises conductism, he even defines culture as organized conduct. Vulgar. Finally, he enlists a series of phenomena that are necessary for culture to exist: cooperation (awesome), organization, family (false) and kinship (also wrong). He repudiates the idea of primitive communism which is a scientific fact. So you can get why I despise many of this theoretical commentary. Also he loves to talk about institutions, and not modes of production, which seems to me tricky and devious.
The next parts are also vulgar: he defines a function as a simple satisfaction of a human need. This is dangerous. Aren't right wingers or serial killers with their actions fulfilling a need? Yes they are, so we have to be cautious with this definitions. The functionalist school is liberal anthropology if you ask me.
Now, the last part about Frazer is excellent. While he tries to criticize the evolutionist perspective, he fails and leaves authors as Frazer, Ratzel (!) and Morgan in a better light. Hell, Ratzel is a diffusionist if anything. Malinowski fails to correct them and shows how evolutionist anthropology has better tools and intellectual arsenal than his ahistorical posture.
In the end this book is outdated and only shows how cultural relativism started to gain power because of authors trying to criticize evolutionism.
The first part, where he proposes a theory of culture according to the functionalist school, is plain and simple. He proposes that all the studies of culture should begin considering the material and economical basis. Good. Then he begins to criticize psychoanalysis and praises conductism, he even defines culture as organized conduct. Vulgar. Finally, he enlists a series of phenomena that are necessary for culture to exist: cooperation (awesome), organization, family (false) and kinship (also wrong). He repudiates the idea of primitive communism which is a scientific fact. So you can get why I despise many of this theoretical commentary. Also he loves to talk about institutions, and not modes of production, which seems to me tricky and devious.
The next parts are also vulgar: he defines a function as a simple satisfaction of a human need. This is dangerous. Aren't right wingers or serial killers with their actions fulfilling a need? Yes they are, so we have to be cautious with this definitions. The functionalist school is liberal anthropology if you ask me.
Now, the last part about Frazer is excellent. While he tries to criticize the evolutionist perspective, he fails and leaves authors as Frazer, Ratzel (!) and Morgan in a better light. Hell, Ratzel is a diffusionist if anything. Malinowski fails to correct them and shows how evolutionist anthropology has better tools and intellectual arsenal than his ahistorical posture.
In the end this book is outdated and only shows how cultural relativism started to gain power because of authors trying to criticize evolutionism.
August 14, 2016
Saha çalışması yapmayı planlayan bir sosyal bilimciye yol gösterecek çok önemli bir kitap. Yazıldığı tarihten bu yana bilim, bilimsel yöntem ve paradigma üzerine daha fazla tartışma yapılmış olsa da kitap bilimsel analizin değişmeyen prensiplerini gösteriyor; bunu yaparken etnografik yöntemin nasıl yürütüldüğünü, saha çalışması yaparken gözlemlerin nasıl soyutlanacağını ve kavramsal düzeye taşınacağını örnekleriyle anlatıyor, bugünün araştırmacısına da araştırma kurgusuna dair hassasiyetleri bütünüyle sunuyor. Bir başka açıdan da materyalist analizin çoğu zaman dışladığı kültür olgusunu alt bileşenleriyle tanımlayarak aslında maddi olandan kopuk olmadığını da gösteriyor. Bugün bu bağlantının daha da fazla üzerinde durmak gerekiyor.
May 5, 2014
http://nilolay-pulp-fictions.blogspot...
В книгата Малиновски заявява, че „очевидно нито една култура не обхваща всички чудатости и ексцентричности на останалите“. Той дава примери, изреждайки разнообразните културни феномени като обичаите кувада, потлач, кръгът кула и др.
Малиновски е описал, може би най-популярният пример за дарообмен в традиционно общество – кръгът кула (kula ring): съставен от острови в Меланезия, където дългите червени огърлици наречени сулава, и белите гривни от раковини, наречени мавали се разменят церемониално между различните острови всяка година. Огърлиците се предават само по посока на часовниковата стрелка, а гривните по обратната. С годините символната им стойност нараства и носят престиж на собствениците си. След като по-късните изследователи се запитали, какво мотивира меланизийците да участват в понякога опасни морски пътешествия, които кръгът налагал, забелязали, че освен церемониалната размяна на символни блага, носещи престиж, островитяните разменяли и блага с практическа и икономическа стойност и това скрепявало още повече отношенията им.
Освен пътуването около островите в Меланезия и размяната на гривни и огърлици, асоциация за още един класически пример веднага изкристализира. Това е борбата с петли на о-в Бали, описана от Клифърд Гиърц, като символно действие за престиж и авторитет. Задължителното залагане в боя с петли носи престиж и статус за всеки от участниците и често има случаи на разоряване, точно както при потлач. В боя с петли всеки показва статуса си според това колко залага. При потлач разликата е, че има обмяна на все по-големи дарове (и/или унищожаването им в някои от случаите), с цел да се покаже превъзходство, да се получи признание, да се разори другия.
Любопитни примери са описани от Йохан Хьойзинха в книгата му Homo Ludens. Хьойзинха описва потлач като ритуално представление, разглеждайки описан случай от Р. Моние в египетски вестник, където двама цигани се скарали публично, и за да решат конфликта единият убил всичките си овце и изгорил парите, които притежавал. По този начин показва доминиращата си позиция и получава публично уважение и признание, а за другият остава унижението. От своя страна униженият се прибрал и продал петте си магарета, за да изгори получените пари публично и да покаже по този начин превъзходството си. Когато жена му разбрала какво се случва се възпротивила на продаването на животните, при което мъжът я наръгал с нож. Това е впечатляващ пример за култура на престижа – в смисъла на причинно следствената връзка, от гледна точка на западния човек, – където в тясна корелация са поставени отношенията между превъзходството и унижението.
Към „чудатости и ексцентричности“, Малиновски причислява и кремирането. Самият той разбира всички тези „чудатости“ и се заема да ги разясни, за да добият по-широка публичност и разбиране. Книгата на Малиновски е издадена през 1944г., а сега ставаме свидетели как кремирането е част от западната култура, за която преди по-малко от век е било дивашко да се извърши нещо подобно.
Малиновски пише, че „някои реалии на пръв поглед изглеждат странни, а по същество са сродни с универсални и фундаментално човешки културни елементи“ и че могат да бъдат обяснени като бъдат сравнени с познати явления, като за това може да се използва функционалния анализ, чрез който анализ Малиновски иска да покаже, че „никое изобретение, революция, социална или духовна промяна не може да възникне ако не се създават нови потребности; и по този начин нововъведенията в техниката, науката или вярата намират мястото си в културния процес или институцията.“
В книгата Малиновски заявява, че „очевидно нито една култура не обхваща всички чудатости и ексцентричности на останалите“. Той дава примери, изреждайки разнообразните културни феномени като обичаите кувада, потлач, кръгът кула и др.
Малиновски е описал, може би най-популярният пример за дарообмен в традиционно общество – кръгът кула (kula ring): съставен от острови в Меланезия, където дългите червени огърлици наречени сулава, и белите гривни от раковини, наречени мавали се разменят церемониално между различните острови всяка година. Огърлиците се предават само по посока на часовниковата стрелка, а гривните по обратната. С годините символната им стойност нараства и носят престиж на собствениците си. След като по-късните изследователи се запитали, какво мотивира меланизийците да участват в понякога опасни морски пътешествия, които кръгът налагал, забелязали, че освен церемониалната размяна на символни блага, носещи престиж, островитяните разменяли и блага с практическа и икономическа стойност и това скрепявало още повече отношенията им.
Освен пътуването около островите в Меланезия и размяната на гривни и огърлици, асоциация за още един класически пример веднага изкристализира. Това е борбата с петли на о-в Бали, описана от Клифърд Гиърц, като символно действие за престиж и авторитет. Задължителното залагане в боя с петли носи престиж и статус за всеки от участниците и често има случаи на разоряване, точно както при потлач. В боя с петли всеки показва статуса си според това колко залага. При потлач разликата е, че има обмяна на все по-големи дарове (и/или унищожаването им в някои от случаите), с цел да се покаже превъзходство, да се получи признание, да се разори другия.
Любопитни примери са описани от Йохан Хьойзинха в книгата му Homo Ludens. Хьойзинха описва потлач като ритуално представление, разглеждайки описан случай от Р. Моние в египетски вестник, където двама цигани се скарали публично, и за да решат конфликта единият убил всичките си овце и изгорил парите, които притежавал. По този начин показва доминиращата си позиция и получава публично уважение и признание, а за другият остава унижението. От своя страна униженият се прибрал и продал петте си магарета, за да изгори получените пари публично и да покаже по този начин превъзходството си. Когато жена му разбрала какво се случва се възпротивила на продаването на животните, при което мъжът я наръгал с нож. Това е впечатляващ пример за култура на престижа – в смисъла на причинно следствената връзка, от гледна точка на западния човек, – където в тясна корелация са поставени отношенията между превъзходството и унижението.
Към „чудатости и ексцентричности“, Малиновски причислява и кремирането. Самият той разбира всички тези „чудатости“ и се заема да ги разясни, за да добият по-широка публичност и разбиране. Книгата на Малиновски е издадена през 1944г., а сега ставаме свидетели как кремирането е част от западната култура, за която преди по-малко от век е било дивашко да се извърши нещо подобно.
Малиновски пише, че „някои реалии на пръв поглед изглеждат странни, а по същество са сродни с универсални и фундаментално човешки културни елементи“ и че могат да бъдат обяснени като бъдат сравнени с познати явления, като за това може да се използва функционалния анализ, чрез който анализ Малиновски иска да покаже, че „никое изобретение, революция, социална или духовна промяна не може да възникне ако не се създават нови потребности; и по този начин нововъведенията в техниката, науката или вярата намират мястото си в културния процес или институцията.“
June 18, 2011
The first essay was quite an interesting introduction to a functionalist approach to anthropology. It presented the case that anthropology can be approached in a scientific manner. To this end it provided understandings of culture, human nature and the ideal object of study. While not completely agreeing with assertions made here, it was an interesting read.
The second essay was a disappointment. It also dealt with the functionalist approach, but was much more brief. After reading the first essay, this one left me with the feeling that it was incomplete. Had this essay not been included in the book, I don't think it would have been any worse off.
The third essay was a discussion of Sir James Frazer, his work and the influence he has had on anthropology. I found this to be quite an interesting essay and a strong finish to the book.
The second essay was a disappointment. It also dealt with the functionalist approach, but was much more brief. After reading the first essay, this one left me with the feeling that it was incomplete. Had this essay not been included in the book, I don't think it would have been any worse off.
The third essay was a discussion of Sir James Frazer, his work and the influence he has had on anthropology. I found this to be quite an interesting essay and a strong finish to the book.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews