Казвам се Рада. Нямам представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже… Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване.
В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори, от които вече не може да избяга. Че е пожертвала семейство, кариера… В името на какво и кого?
Гробището си има име – Мушкатовото. А жената, която го стопанисва от половин век, се нарича Гела. Грижи се за всички, които пристигат тук, без значение дали са живи, или мъртви. Сега гледа Рада така сякаш я познава.
„В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Но той не е. Това е история за красота, надежда и за трудните решения, които трябва да вземем, за да останем себе си. Защото понякога са нужни само няколко крачки, за да се окаже, че между червените пътеки на властта и прашните алеи на едно гробище с името на цвете няма почти никакво разстояние.
Цитати за книгата:
Впечатляващ дебют! Кремена Кунева ловко изгражда художествен свят, в който почти никой и нищо не е точно това, което ти се струва, че е. Истината се крие на границата между реалност и измислица.
Захари Карабашлиев
„Без човещина няма спасение.“
Това изречение, скътано някъде там, в тъканта на тази красива, мъдра и завладяваща история, е туптящото сърце на „В един и същи свят“. Разказът те хваща от първата страница, за да те движи по няколко писти едновременно, да те развежда из места, съдби и характери. И неусетно, съвсем изведнъж, докато леко се носиш над повествованието, се оказваш в зловещата центрофуга на свръхмощните политически игри, които няма как да не променят завинаги човека, който си. Силна, многопластова книга, в края на която осъзнаваш колко си щастлив, че си просто едно обикновено, живо и чувстващо човешко същество. И дишаш дълбоко…
Чаках тази книга да излезе с огромно вълнение... и с мъничко страх. Хем исках всички да се докоснат до нея, да я осмислят и почувстват, хем се чудех ще им въздейства ли така силно, както на мен. Защото е едновременно трогателна и стряскаща, общочовешка и ужасно лична, разкриваща два на пръв поглед коренно различни свята... и доказваща, че те не само се пресичат и отразяват един друг, но са и неразривно свързани. Светът на „голямата политика“, на важните решения, засягащи съдбите на безброй безлики, безименни хора... и малкият, изолиран, забравен свят на групичка от тези хора, които внезапно се сдобиват с лица и имена – и преобръщат представите на главната героиня за отговорността, за значимостта, за мисията и мястото на всеки от нас.
Сюжетът на „В един и същи свят“ е едновременно до болка познат – всички си мислим, че сме наясно каква мръсна игра е политиката, как засмуква, изтисква и изплюва способните и съвестни хора – и дълбоко въздействащ, защото попадаме не просто в живота, а в главата... и в душата на една такава, някога амбициозна и решителна, а сега обезверена и заблудена млада жена, изгубила всичко, за да го намери на най-неочакваното място – забутано провинциално гробище.
Кремена Кунева умее да си служи с думите – да ни увлече, да ни омагьоса, да ни прехвърля с лекота от кулоарите на Министерския съвет сред напечените от слънцето надгробни плочи, от международна среща на високо равнище под самотните клони на ореха. Умее и да представи достоверно героите, така различни по своя диалект и манталитет, всеки със собствените си лутания и грешки, и в същото време – така еднакви в стремежа да извоюват и съхранят онова, което им е най-скъпо.
Препоръчвам книгата много горещо – защото успя да ме измъкне от зоната ми на комфорт (фентъзи, трилъри и хумор) и да ме хвърли в дълбокото, без да ме удави. Тъкмо напротив – на фона на всеобщата тягостна атмосфера в нашия политически живот, тя дава надежда, че изход има – стига да имаме силите, вярата и упоритостта да го потърсим.
С риск да прозвучи прекалено клиширано — ще го кажа: Кремена е истински майстор на перото. Ненадмината. На световно ниво.
„В един и същи свят“ е шедьовър. Брилянтна книга, в която всяко изречение, всяка дума, всяка сричка сякаш е поставена на точното си място. Четеш и непрекъснато се чудиш как е възможно езикът да бъде толкова прецизен, толкова красив, толкова жив. Иска ти се да не изпускаш нищо — да четеш бавно, да си записваш, да препрочиташ. А в същото време действието и сюжетът те грабват така силно, че не ти позволяват да спреш или да се бавиш.
Още от първите страници разбираш, че това е от онези редки книги, които не просто привличат вниманието ти, а те поглъщат изцяло. Докато я четеш, сякаш загърбваш собствения си живот и започваш да живееш в нейния свят. Бързаш да разбереш какво ще се случи, но едновременно с това не искаш да бързаш. И въпреки това продължаваш да препускаш неуморно напред.
Познавам лично и следя Кремена от години и винаги съм чела написаното от нея с внимание и възхищение, но тази книга ме изненада истински. Не предполагах, че владее словото с такава дълбочина, лекота и сила. На моменти оставаш безмълвен.
Книгата е изпипана до най-малкия детайл. От сюжета и многопластовите герои, през внимателно подбраните имена, до онези почти незабележими детайли — като липсващите зъби на гребена на Гела — които обаче придават живот и плътност на целия свят. Всичко е майсторски премислено, изградено и поднесено.
И когато стигнеш до последната страница, остава онова особено чувство след голям роман — че си бил някъде другаде, с други хора, в друг свят, и сега трябва да се върнеш обратно.
„В един и същи свят“ оставя надежда. Надежда и вяра, че ние — всеки един от нас — носим отговорност и имаме силата да помогнем за създаването на един по-добър свят.
Отдавна не бях чела книга, която да ме накара едновременно да мисля, да се ядосвам, да тъгувам и да се връщам назад към отделни изречения. Това е рядък тип роман, който едновременно много личен и много обществен, много тих и много тежък. Книга за вина, прошка, памет, власт, липси и за странния начин, по който всички живеем много по-близо един до друг, отколкото си мислим. Гела е герой, когото няма да забравя скоро. А финалът… още мисля за него. Честно, тази книга ме разби.
Страхотен роман!От години не съм се натъквала на нещо толкова стойностно и дълбоко,а в същото време леко за четене! Не мога да се откъсна от книгата!Хем съвременна история,хем стила ми напомня за класиците на българската литература Елин Пелин и Йовков!Горещо препоръчвам!