Казвам се Рада. Нямам представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже… Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване.
В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори, от които вече не може да избяга. Че е пожертвала семейство, кариера… В името на какво и кого?
Гробището си има име – Мушкатовото. А жената, която го стопанисва от половин век, се нарича Гела. Грижи се за всички, които пристигат тук, без значение дали са живи, или мъртви. Сега гледа Рада така сякаш я познава.
„В един и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Но той не е. Това е история за красота, надежда и за трудните решения, които трябва да вземем, за да останем себе си. Защото понякога са нужни само няколко крачки, за да се окаже, че между червените пътеки на властта и прашните алеи на едно гробище с името на цвете няма почти никакво разстояние.
Цитати за книгата:
Впечатляващ дебют! Кремена Кунева ловко изгражда художествен свят, в който почти никой и нищо не е точно това, което ти се струва, че е. Истината се крие на границата между реалност и измислица.
Захари Карабашлиев
„Без човещина няма спасение.“
Това изречение, скътано някъде там, в тъканта на тази красива, мъдра и завладяваща история, е туптящото сърце на „В един и същи свят“. Разказът те хваща от първата страница, за да те движи по няколко писти едновременно, да те развежда из места, съдби и характери. И неусетно, съвсем изведнъж, докато леко се носиш над повествованието, се оказваш в зловещата центрофуга на свръхмощните политически игри, които няма как да не променят завинаги човека, който си. Силна, многопластова книга, в края на която осъзнаваш колко си щастлив, че си просто едно обикновено, живо и чувстващо човешко същество. И дишаш дълбоко…
Чаках тази книга да излезе с огромно вълнение... и с мъничко страх. Хем исках всички да се докоснат до нея, да я осмислят и почувстват, хем се чудех ще им въздейства ли така силно, както на мен. Защото е едновременно трогателна и стряскаща, общочовешка и ужасно лична, разкриваща два на пръв поглед коренно различни свята... и доказваща, че те не само се пресичат и отразяват един друг, но са и неразривно свързани. Светът на „голямата политика“, на важните решения, засягащи съдбите на безброй безлики, безименни хора... и малкият, изолиран, забравен свят на групичка от тези хора, които внезапно се сдобиват с лица и имена – и преобръщат представите на главната героиня за отговорността, за значимостта, за мисията и мястото на всеки от нас.
Сюжетът на „В един и същи свят“ е едновременно до болка познат – всички си мислим, че сме наясно каква мръсна игра е политиката, как засмуква, изтисква и изплюва способните и съвестни хора – и дълбоко въздействащ, защото попадаме не просто в живота, а в главата... и в душата на една такава, някога амбициозна и решителна, а сега обезверена и заблудена млада жена, изгубила всичко, за да го намери на най-неочакваното място – забутано провинциално гробище.
Кремена Кунева умее да си служи с думите – да ни увлече, да ни омагьоса, да ни прехвърля с лекота от кулоарите на Министерския съвет сред напечените от слънцето надгробни плочи, от международна среща на високо равнище под самотните клони на ореха. Умее и да представи достоверно героите, така различни по своя диалект и манталитет, всеки със собствените си лутания и грешки, и в същото време – така еднакви в стремежа да извоюват и съхранят онова, което им е най-скъпо.
Препоръчвам книгата много горещо – защото успя да ме измъкне от зоната ми на комфорт (фентъзи, трилъри и хумор) и да ме хвърли в дълбокото, без да ме удави. Тъкмо напротив – на фона на всеобщата тягостна атмосфера в нашия политически живот, тя дава надежда, че изход има – стига да имаме силите, вярата и упоритостта да го потърсим.
С риск да прозвучи прекалено клиширано — ще го кажа: Кремена е истински майстор на перото. Ненадмината. На световно ниво.
„В един и същи свят“ е шедьовър. Брилянтна книга, в която всяко изречение, всяка дума, всяка сричка сякаш е поставена на точното си място. Четеш и непрекъснато се чудиш как е възможно езикът да бъде толкова прецизен, толкова красив, толкова жив. Иска ти се да не изпускаш нищо — да четеш бавно, да си записваш, да препрочиташ. А в същото време действието и сюжетът те грабват така силно, че не ти позволяват да спреш или да се бавиш.
Още от първите страници разбираш, че това е от онези редки книги, които не просто привличат вниманието ти, а те поглъщат изцяло. Докато я четеш, сякаш загърбваш собствения си живот и започваш да живееш в нейния свят. Бързаш да разбереш какво ще се случи, но едновременно с това не искаш да бързаш. И въпреки това продължаваш да препускаш неуморно напред.
Познавам лично и следя Кремена от години и винаги съм чела написаното от нея с внимание и възхищение, но тази книга ме изненада истински. Не предполагах, че владее словото с такава дълбочина, лекота и сила. На моменти оставаш безмълвен.
Книгата е изпипана до най-малкия детайл. От сюжета и многопластовите герои, през внимателно подбраните имена, до онези почти незабележими детайли — като липсващите зъби на гребена на Гела — които обаче придават живот и плътност на целия свят. Всичко е майсторски премислено, изградено и поднесено.
И когато стигнеш до последната страница, остава онова особено чувство след голям роман — че си бил някъде другаде, с други хора, в друг свят, и сега трябва да се върнеш обратно.
„В един и същи свят“ оставя надежда. Надежда и вяра, че ние — всеки един от нас — носим отговорност и имаме силата да помогнем за създаването на един по-добър свят.
Изключителна книга!!! Радвам се,че имах удоволствието да се докосна до тази история, която успя буквално да ме помете от емоции- накара да се усмихна, да се разплача, да се изненадам и да се почувствам сякаш държа в ръцете си топлина и уют.
5⭐️ категорично! Ако можех и повече щях да дам! Книгата ми хареса наистина много. Още от първите няколко страници ме завладя и съм благодарна, че имах възможността да се докосна до нея!
Не съм сигурна, че с думи бих могла да облека емоцията след последната страница. Майсторството на авторката е очевидно още в първите страници, лекотата на словото , яснотата на посланията и същевременно свобода на собственото въображение на читателя, да усети думите , да ги разбере през своята призма. Боравенето между материалния и духовния свят тук са на ниво! До толкова, че през цялото действие повярвах, че са един общ свят, а нима не са? Често съзнанието си прави шеги с нас , за да ни напомни, за да ни събуди, за да ни отрезви. “ коя съм аз, че да съдя ‘ората?” Гела най-мъдрият образ събран в най-простичката материалност, чистота и прямота! Да се приемеш, да съзнаваш големината си в света и въпреки това да не се отказваш от малкият си свят….. Последните страници ми напомниха, че интуицията и онова чувство, че нещо ти е до болка познато, макар да го виждаш за първи път не е случайно, не е грешка на мозъчния хард, напомниха ми, че най-разумно даденото доверие на нас самите! Романът е дълбок, в диалозите са събрани житейски уроци, в действията болки и много сила! Благодаря за препоръката на @Medeya , такива книги пазя и препрочитам! Авторката заслужава адмирации и уважение за размаха, за стила, за сюжета, за полъха от думи със смисъл и емоция , подредени човешки и топли! Благодаря!
...Колко е лесно да си смел, когато нямаш деца, нали? Децата, за които всички твърдят, че ти дават сила, а всъщност ти взимат правото да рискуваш и да се проваляш. Защото никоя крачка вече не е само твоя. И никое решение не е достатъчно правилно. Всичко се пресява през тях-през бъдещето им, през страховете ти. Нито един избор никога не е най-уместният. Никога...
...Но с раздялата никой не свиква. Раздялата не се вижда, не можеш да я хванеш в ръце, да я преградиш с тухли като стар дувар, който пази двора ти. Тя си влизаше навсякъде-в дъха, в съня, в мълчанието. Живите си тръгваха, мъртвите оставаха, а тя беше някъде по средата...
...Да, някои хора не се чупят изведнъж. Това е шибана илюзия. Поемат повече, отколкото трябва, отколкото е възможно за човешко същество. И понеже отвън изглеждат здрави, дори на себе си не признават, че отвътре вече е друго-пукнатините са тръгнали, разрастват се. Иде времето на хилядите парченца...
Авторката много умело изгражда историята - постепенно, деликатно и увлекателно, като те въвлича в един привидно различен свят, който всъщност се оказва болезнено познат. Една добре изградена художествена измислица, която постепенно започва да ти звучи твърде познато. Защото колкото повече навлизаш в историята, толкова повече осъзнаваш колко много от този измислен свят прилича на заобикалящата ни действителност. 5/5 ⭐
"В един и същи свят" те отнася в един не толкова далече, всъщност в нашия свят. Показва онези неща, за които всички знаем и сме чували, но предадени през погледа на автора, засядат в гърлото. Толкова сме свикнали, че чак не осъзнаваме. Книгата ме държеше в напрежение от първа до последна страница. На моменти така "затягаше примката", че ми беше трудно да преглъщам. Трябваше да разлистя следващата и след това следваща страница, за да дойде момент, в който мога спокойно да си поема въздух. Нямаше. 🙂
Тази история за мен е написана от човек, който я е преживял преди това. Освен художествената измислица има толкова много болезнена истина за болното ни общество за последните десетилетия. Рани, които не заздравяват, а стават по-дълбоки. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от българската действителност и противопоставянето на два свята, намиращи се в една и съща държава.
Когато започнах тази книга, не знаех какво да очаквам. Отворих я от любопитство, после ме увлече неусетно - открих страдание, надежда, красота, трудни решения, страх, любов. Имах чувството, че съм била на онова гробище заедно с Гела, Рада и Лазар. После се улових, че си задавам въпроса: политически роман ли чета? Искам ли да го чета? Толкова ясно прозират неща от нашата действителност, че на моменти това беше плашещо за мен. Но когато затворих книгата, политиката остана надалеч. Останаха въпросите - за човещината и за избора. За това кой свят всъщност си струва да спасим... Може би точно това е силата на тази книга. Не ти дава готови отговори, а те кара да се замислиш.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Уникална книга от малко напоследък дето успяват да ме впечатлят. Въпреки коя беше авторката решиш да и дам шанс понеже ме грабна от самото начало. Тя играе много добре с драмата и суровата част на живота. Както и смисълта че можеш да разгадаеш книгата но се оказва на пълно обратното особено с последни те страници. Много голямо удоволствие беше от самото начало и страхотна идея за как се връзва всичко и напълно разбираш какво означава в един и същи свят.
Отдавна не бях чела книга, която да ме накара едновременно да мисля, да се ядосвам, да тъгувам и да се връщам назад към отделни изречения. Това е рядък тип роман, който едновременно много личен и много обществен, много тих и много тежък. Книга за вина, прошка, памет, власт, липси и за странния начин, по който всички живеем много по-близо един до друг, отколкото си мислим. Гела е герой, когото няма да забравя скоро. А финалът… още мисля за него. Честно, тази книга ме разби.
Страхотен роман!От години не съм се натъквала на нещо толкова стойностно и дълбоко,а в същото време леко за четене! Не мога да се откъсна от книгата!Хем съвременна история,хем стила ми напомня за класиците на българската литература Елин Пелин и Йовков!Горещо препоръчвам!