Наполеон е безспорно най-доминантната фигура в историята на 19 в. Оценките за живота и военното му дело варират от гений и национален герой до диктатор и безумец. Обичан или мразен, корсиканецът недвусмислено е доказал заслугите си на бойното поле и името му неслучайно стои в аналите редом с Цезар и с Александър Македонски.
Каква е тайната на бързия възход и на предопределения погром на Наполеон?
Добре и леко написана, но и тази книга, като почти цялата поредица страда от липса на онагледяване - липсват каквито и да е било карти. Отделно липсват доста моменти, като например походът на Наполеон в Египет.
Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“ (https://www.facebook.com/hystoryofwars/). Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков (https://knijenpetar.wordpress.com/201...), първата книга, затова няма да се разпростирам. Само ще спомена, че ужасно много ми допадат схемите и илюстрациите, които добре допълват основния текст и на човек не му остава нищо друго, освен да се потопи в историческите събития, променящи и до ден днешен посоката на развитие на отделните държави и човечеството като цяло. Не веднъж съм казвал, че войните повече отнемат, отколкото дават, но е истина и това – че военната индустрия е дала голям тласък в разработването на много неща, от които науката се е възползвала по най-добрия начин. Има я и лошата страна, това също не е за пренебрегване. В „Наполеон – възход и погром“ („Millenium“, 2015) са описани всички технически и тактически нововъведения, позволили на един мразен и обичан едновременно стратег и умел тактик като Императора да успява да надделява в почти всичките си битки на бойното поле. За слава или нещо друго, това може да каже единствено Наполеон, но така или иначе той вече е част от Историята и ние, хората от XXI век, можем само да проследим стъпките му, за да преценим доколко е бил прав да следва собствените си идеали. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Хареса ми доста книгата. Три звезди давам защото не обичам да обезценявам звездите, и защото ми хареса по-малко от тридесетгодишната война. Освен това, вярно е, че е военна история, но смятам, че можеше да се наблегне малко повече на биографията на Наполеон, при положение че имаше абзаци отделени за най-върлите му противници.
Инак поздравявам автора, харесва ми и ще си купя още книги от тази поредица (даже вече си купих)