What do you think?
Rate this book
сърцето ти нося [в сърцето си го нося]
едно не е наполовина две.А
събрани две едно са: в този сбор
смърт няма,той величина не е;а
от всички изброими най е пò
от всеки безсърдечен ум невеж за
таз чудна истина—пази се ти
(целувката със скалпел ще разреже;
мечтата алчно ще обезмечти)
едно е химн на ангел и на демон:
две—подлата лъжа на всяка тленност.
Ще вехнете лъжци,назаем живи;
(родени смъртни)ние ще порастваме
и помним:любовта възсяда своята
година.
Губиш всичко, имаш цялост
1944
е.е.къмингс
Превод от английски Манол Пейков
събрани две едно са: в този сбор
смърт няма,той величина не е;а
от всички изброими най е пò
от всеки безсърдечен ум невеж за
таз чудна истина—пази се ти
(целувката със скалпел ще разреже;
мечтата алчно ще обезмечти)
едно е химн на ангел и на демон:
две—подлата лъжа на всяка тленност.
Ще вехнете лъжци,назаем живи;
(родени смъртни)ние ще порастваме
и помним:любовта възсяда своята
година.
Губиш всичко, имаш цялост
1944
е.е.къмингс
Превод от английски Манол Пейков
100 pages, малък формат, твърди корици
First published May 19, 2015
6 people are currently reading
270 people want to read
About the author
E.E. Cummings
369 books3,949 followersEdward Estlin Cummings was born in Cambridge, Massachusetts, on October 14, 1894. He began writing poems as early as 1904 and studied Latin and Greek at the Cambridge Latin High School.
He received his BA in 1915 and his MA in 1916, both from Harvard University. His studies there introduced him to the poetry of avant-garde writers, such as Gertrude Stein and Ezra Pound.
In 1917, Cummings published an early selection of poems in the anthology Eight Harvard Poets. The same year, Cummings left the United States for France as a volunteer ambulance driver in World War I. Five months after his assignment, however, he and a friend were interned in a prison camp by the French authorities on suspicion of espionage (an experience recounted in his novel, The Enormous Room) for his outspoken anti-war convictions.
After the war, he settled into a life divided between houses in rural Connecticut and Greenwich Village, with frequent visits to Paris. He also traveled throughout Europe, meeting poets and artists, including Pablo Picasso, whose work he particularly admired.
In 1920, The Dial published seven poems by Cummings, including "Buffalo Bill ’s.” Serving as Cummings’ debut to a wider American audience, these “experiments” foreshadowed the synthetic cubist strategy Cummings would explore in the next few years.
In his work, Cummings experimented radically with form, punctuation, spelling, and syntax, abandoning traditional techniques and structures to create a new, highly idiosyncratic means of poetic expression. Later in his career, he was often criticized for settling into his signature style and not pressing his work toward further evolution. Nevertheless, he attained great popularity, especially among young readers, for the simplicity of his language, his playful mode and his attention to subjects such as war and sex.
The poet and critic Randall Jarrell once noted that Cummings is “one of the most individual poets who ever lived—and, though it sometimes seems so, it is not just his vices and exaggerations, the defects of his qualities, that make a writer popular. But, primarily, Mr. Cummings’s poems are loved because they are full of sentimentally, of sex, of more or less improper jokes, of elementary lyric insistence.”
During his lifetime, Cummings received a number of honors, including an Academy of American Poets Fellowship, two Guggenheim Fellowships, the Charles Eliot Norton Professorship at Harvard, the Bollingen Prize in Poetry in 1958, and a Ford Foundation grant.
At the time of his death, September 3, 1962, he was the second most widely read poet in the United States, after Robert Frost. He is buried in Forest Hills Cemetery in Boston, Massachusetts.
source: http://www.poets.org/poetsorg/poet/e-...
He received his BA in 1915 and his MA in 1916, both from Harvard University. His studies there introduced him to the poetry of avant-garde writers, such as Gertrude Stein and Ezra Pound.
In 1917, Cummings published an early selection of poems in the anthology Eight Harvard Poets. The same year, Cummings left the United States for France as a volunteer ambulance driver in World War I. Five months after his assignment, however, he and a friend were interned in a prison camp by the French authorities on suspicion of espionage (an experience recounted in his novel, The Enormous Room) for his outspoken anti-war convictions.
After the war, he settled into a life divided between houses in rural Connecticut and Greenwich Village, with frequent visits to Paris. He also traveled throughout Europe, meeting poets and artists, including Pablo Picasso, whose work he particularly admired.
In 1920, The Dial published seven poems by Cummings, including "Buffalo Bill ’s.” Serving as Cummings’ debut to a wider American audience, these “experiments” foreshadowed the synthetic cubist strategy Cummings would explore in the next few years.
In his work, Cummings experimented radically with form, punctuation, spelling, and syntax, abandoning traditional techniques and structures to create a new, highly idiosyncratic means of poetic expression. Later in his career, he was often criticized for settling into his signature style and not pressing his work toward further evolution. Nevertheless, he attained great popularity, especially among young readers, for the simplicity of his language, his playful mode and his attention to subjects such as war and sex.
The poet and critic Randall Jarrell once noted that Cummings is “one of the most individual poets who ever lived—and, though it sometimes seems so, it is not just his vices and exaggerations, the defects of his qualities, that make a writer popular. But, primarily, Mr. Cummings’s poems are loved because they are full of sentimentally, of sex, of more or less improper jokes, of elementary lyric insistence.”
During his lifetime, Cummings received a number of honors, including an Academy of American Poets Fellowship, two Guggenheim Fellowships, the Charles Eliot Norton Professorship at Harvard, the Bollingen Prize in Poetry in 1958, and a Ford Foundation grant.
At the time of his death, September 3, 1962, he was the second most widely read poet in the United States, after Robert Frost. He is buried in Forest Hills Cemetery in Boston, Massachusetts.
source: http://www.poets.org/poetsorg/poet/e-...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 47 reviews
August 14, 2018
Свирепо нежна поезия, драска с нокти и хапе най-тънките и деликатни слоеве, грапава в езика си, остра като скалпел, но и мека като парфюм и дим от наргиле, свежа като въздух през април.
January 4, 2016
„и през цялото време сърцето ми ще
Е издуто и трепетно като море“
Така бях и аз в дните на четенето.
Първия път (четене нощем поради липса на време денем) едва се накарах да спра на 1/3, за да имам четене и гледане за повече време. За щастие това не е книга за един път – илюстрациите могат да се гледат винаги, от стиховете да се избират по няколко по всяко време.
В началото ми беше странно мигновеното потъване в е.е. Аз, която не разбирам от поезия и почти не съм имала досег с нея от далечните ученически години (когато всяка втора девойка преписваше на ръка стиховете на Пабло Неруда). А сега чета Къмингс точно след роман (на Олга Токарчук), в които Уилям Блейк има основна „роля“ (и по него неочаквано полудях и търсих още на български и на английски). Дори преходът беше с връзка – в книгата на Токарчук стиховете на Блейк е превеждал Владимир Левчев („ахках“ по работата му). А в книгата на Къмингс редактор е Владимир Левчев.
Затова още преди да споделя впечатленията си от самия Къмингс или от илюстрациите на Люба Халева, ще си разкажа историята за преводачите:
С позната преводачка неотдавна си говорихме как превеждането на художествена литература и на документация/законодателство са едва ли не две различни професии. След това с друга преводачка наредихме и трети тип преводачество - на филми. Явно не е станало дума за поезия, но естествено – ето още един вид превод. Не само един вид - има поезия и поезия. За тази на Къмингс е ясно – все едно да напишеш ноти за “free jazz”. Не зная колко години Манол Пейков е превеждал тази книга. Колко е неизмерим талантът му. Как е постигнал пълно разбиране и „достоверно“ отразяване. Може би това е преводаческият подвиг на годината. Или на десетилетието. Не сравнявах превода му с оригиналите на автора за да се уверя колко „на ниво“ е преводачът – то се вижда без да се гледат стиховете на английски. Направих го заради самия Къмингс – от любопитство. И заради огромната ми любов към английския език.
„невежеството тъгъдъка в зная
и към невежество се тътри пак:
но свършва зимата,снегът се стапя;
променя правилата пролетта.
историята зимен спорт е,или
пък три:но пет да беше,пак бих аз
твърдял, че тясна тя за мен дори е;
за мен и тебе,прекалено тясна.
Гмурни се в гроба(мит всеобщ креслив):
към по-креслив везните ще побутнеш
за всяка мадж и мейбъл дейв и дик
–адресът постоянен ни е утре
(ако случайно ни открият там
ще се преместим по-далеч:в сега“
“all ignorance toboggans into know
and trudges up to ignorance again:
but winter’s not forever,even snow
melts;and if spring should spoil the game,what then?
all history’s a winter sport or three:
but were it five,i’d still insist that all
history is too small for even me;
for me and you,exceedingly too small.
Swoop(shrill collective myth)into thy grave
merely to toil the scale to shrillerness
per every madge and mabel dick and dave
–tomorrow is our permanent address
and there they’ll scarcely find us(if they do,
we’ll move away still further:into now”
Много съм пристрастна към скобите. Защото и аз обичам да ги ползвам (без да слагам себе си в числото на творците) и защото любими писатели ги използват както ми харесва (Селинджър, Набоков, Кундера). При Къмингс разбира се е различно и многозначно.
„функцията на любовта е да твори непознатост
(познатото е обезжеланост;а любовта е желание цялата)“
Нямах представа в кои години е творил Къмингс. Загледах се в първите произведения (очаквах да са от малко по-късно) – започват от 20-те години на XX век (до 40-те почти всички ми харесаха, някои от 50-те не съвсем). Помислих си: време, когато любовта е значела друго, а думата „възлюбена“ – издигане на жената на пиедестал (нещо като при Ромен Гари или Казандзакис).
„чуй ме
възлюбена
сънувах
изглежда си смятала да
избягаш от мен и си се превърнала в грамадна
лилия килната над
водите
безочливи ала аз долових
благоухание и пристигнах възседнал
кон от порфир нагазих
водите и от червения кон
скочих със писък посред разбитата
пяна те улових сграбчих те върху
устата си
чуй ме
възлюбена
сънувах в съня ми обзе те
желание да ме осуетиш превърна се
в мъничка птичка и скри се
в дърво от мрамор висок
разпознах отдалеко
песента и пристигнах
ален залез възседнал
и потъпкал нощта лесно
от ужасената и невъзможна
кула те улових
огънах те и те
пречупих върху кръвта си
чуй ме
възлюбена сънувах
мислех че искала си да ме измамиш
и в звезда си се превърнала горе в небесното
царство
през ден и пространство видях как затваряш
очи и пристигнах възседнал
хиляда години от пурпур превити от мъка
юздите опънах и ги спрях олюлени пред
трона и докато
боязливо се дърпаха пред луната самозадвижена от
ръката сияйна на печалния бог
те поех
както ябълка вземат дребните селяни за свойте момичета“
(и следва картина; жалко, че тук не може да се отрази свободният танц на редовете „насам-натам“)
Обикновено в поезията меланхолията ме блъсва от началото и често не мога да продължа. А сега дори редовете, носещи безнадеждност и цинизъм, отърсващи от суетата на света, отрезвяващи от илюзиите на човеците, пак нямаха смазващо въздействие върху мен. Заради красотата, честността и оригиналността на самите стихове; заради щедрото раздаване на емоции, оптимизъм и песимизъм; заради успокоението от прозрението.
„смъртта,както викат ѝ хората,слага край на онези,дето хора ги назовават
—но красотата е пó сега отколкото смъртта е тогава“
https://www.youtube.com/watch?v=fE-LR...
„Гарнирано“ с тази музика преживяването беше над-земно (признавам си, дори главата ме заболя от прекомерна красота). Тази поезия с тази музика ме прехвърли в едно друго състояние, при което с приемането на дуалността „човечество обичам те – човечество мразя те“ се отдадох и понесох в 'непосилната красота на изкуството'.
Като любими съм записала: номер 1, 2!, 3, 4, 5, 6, 9, 13, 20, 23, 26, 28, 30, 32, 33, 34 ; 47, 48!, 49, 54 („сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ – има ли съмнение, че това трябва да е заглавието на книгата) и др. С много удивителни съм си отбелязала тези, за някои от тях съм добавила още удивителни + думата превод (няма изключение за идеалността на превода, но сигурно тези няколко съвсем са ме удивили).
От стихосбирката (колко тривиално звучи тази думичка) очаквах някаква крайна екстравагантност – има я, но нарочна не е, нито е крайна. Усещам я като отражение на автентичните качества на автора: надарен, разбиращ, чувстващ, неограничен. „Правилната“ пунктуация би го стегнала излишно, а на читателите свободата осигурява визуална и емоционална широта на възприятието, без да се губи звученето на поетичната „стъпка“.
Визуалната наслада започва още от примамващата „абаносова“ корица. Примамва за докосване, гледане, чувстване. Досега друга целувка ми беше фаворит (направих чудеса, за да видя отблизо „Целувката“ на Климт). Ето втора „световна“ целувка сега.
Изкушавах се предварително да разгледам всички илюстрации наведнъж. Но го направих само с някои („тайно разлистване“). Най-добре е тези творения да се гледат успоредно със съответния текст, защото разбира се отразяват някои конкретни или по-общи състояния или настроения.
„не(пчела)по
дви
ж(в)на
си(ед
ин)ти(ствен
ата)
засп(роза)ала“
„Un(bee)mo
vi
n(in)g
are (th
e)you(o
nly)
asl(rose)eep“
Писала съм си още някакви работи и още удивителни по всякакви листчета, но нито мога да си ги разчета, нито да предам емоцията. Всичко това пак с уговорката – не разбирам от поезия. Просто ми беше трансово велико.
„ ти отвръщаш
им само със
пролет)“
Е издуто и трепетно като море“
Така бях и аз в дните на четенето.
Първия път (четене нощем поради липса на време денем) едва се накарах да спра на 1/3, за да имам четене и гледане за повече време. За щастие това не е книга за един път – илюстрациите могат да се гледат винаги, от стиховете да се избират по няколко по всяко време.
В началото ми беше странно мигновеното потъване в е.е. Аз, която не разбирам от поезия и почти не съм имала досег с нея от далечните ученически години (когато всяка втора девойка преписваше на ръка стиховете на Пабло Неруда). А сега чета Къмингс точно след роман (на Олга Токарчук), в които Уилям Блейк има основна „роля“ (и по него неочаквано полудях и търсих още на български и на английски). Дори преходът беше с връзка – в книгата на Токарчук стиховете на Блейк е превеждал Владимир Левчев („ахках“ по работата му). А в книгата на Къмингс редактор е Владимир Левчев.
Затова още преди да споделя впечатленията си от самия Къмингс или от илюстрациите на Люба Халева, ще си разкажа историята за преводачите:
С позната преводачка неотдавна си говорихме как превеждането на художествена литература и на документация/законодателство са едва ли не две различни професии. След това с друга преводачка наредихме и трети тип преводачество - на филми. Явно не е станало дума за поезия, но естествено – ето още един вид превод. Не само един вид - има поезия и поезия. За тази на Къмингс е ясно – все едно да напишеш ноти за “free jazz”. Не зная колко години Манол Пейков е превеждал тази книга. Колко е неизмерим талантът му. Как е постигнал пълно разбиране и „достоверно“ отразяване. Може би това е преводаческият подвиг на годината. Или на десетилетието. Не сравнявах превода му с оригиналите на автора за да се уверя колко „на ниво“ е преводачът – то се вижда без да се гледат стиховете на английски. Направих го заради самия Къмингс – от любопитство. И заради огромната ми любов към английския език.
„невежеството тъгъдъка в зная
и към невежество се тътри пак:
но свършва зимата,снегът се стапя;
променя правилата пролетта.
историята зимен спорт е,или
пък три:но пет да беше,пак бих аз
твърдял, че тясна тя за мен дори е;
за мен и тебе,прекалено тясна.
Гмурни се в гроба(мит всеобщ креслив):
към по-креслив везните ще побутнеш
за всяка мадж и мейбъл дейв и дик
–адресът постоянен ни е утре
(ако случайно ни открият там
ще се преместим по-далеч:в сега“
“all ignorance toboggans into know
and trudges up to ignorance again:
but winter’s not forever,even snow
melts;and if spring should spoil the game,what then?
all history’s a winter sport or three:
but were it five,i’d still insist that all
history is too small for even me;
for me and you,exceedingly too small.
Swoop(shrill collective myth)into thy grave
merely to toil the scale to shrillerness
per every madge and mabel dick and dave
–tomorrow is our permanent address
and there they’ll scarcely find us(if they do,
we’ll move away still further:into now”
Много съм пристрастна към скобите. Защото и аз обичам да ги ползвам (без да слагам себе си в числото на творците) и защото любими писатели ги използват както ми харесва (Селинджър, Набоков, Кундера). При Къмингс разбира се е различно и многозначно.
„функцията на любовта е да твори непознатост
(познатото е обезжеланост;а любовта е желание цялата)“
Нямах представа в кои години е творил Къмингс. Загледах се в първите произведения (очаквах да са от малко по-късно) – започват от 20-те години на XX век (до 40-те почти всички ми харесаха, някои от 50-те не съвсем). Помислих си: време, когато любовта е значела друго, а думата „възлюбена“ – издигане на жената на пиедестал (нещо като при Ромен Гари или Казандзакис).
„чуй ме
възлюбена
сънувах
изглежда си смятала да
избягаш от мен и си се превърнала в грамадна
лилия килната над
водите
безочливи ала аз долових
благоухание и пристигнах възседнал
кон от порфир нагазих
водите и от червения кон
скочих със писък посред разбитата
пяна те улових сграбчих те върху
устата си
чуй ме
възлюбена
сънувах в съня ми обзе те
желание да ме осуетиш превърна се
в мъничка птичка и скри се
в дърво от мрамор висок
разпознах отдалеко
песента и пристигнах
ален залез възседнал
и потъпкал нощта лесно
от ужасената и невъзможна
кула те улових
огънах те и те
пречупих върху кръвта си
чуй ме
възлюбена сънувах
мислех че искала си да ме измамиш
и в звезда си се превърнала горе в небесното
царство
през ден и пространство видях как затваряш
очи и пристигнах възседнал
хиляда години от пурпур превити от мъка
юздите опънах и ги спрях олюлени пред
трона и докато
боязливо се дърпаха пред луната самозадвижена от
ръката сияйна на печалния бог
те поех
както ябълка вземат дребните селяни за свойте момичета“
(и следва картина; жалко, че тук не може да се отрази свободният танц на редовете „насам-натам“)
Обикновено в поезията меланхолията ме блъсва от началото и често не мога да продължа. А сега дори редовете, носещи безнадеждност и цинизъм, отърсващи от суетата на света, отрезвяващи от илюзиите на човеците, пак нямаха смазващо въздействие върху мен. Заради красотата, честността и оригиналността на самите стихове; заради щедрото раздаване на емоции, оптимизъм и песимизъм; заради успокоението от прозрението.
„смъртта,както викат ѝ хората,слага край на онези,дето хора ги назовават
—но красотата е пó сега отколкото смъртта е тогава“
https://www.youtube.com/watch?v=fE-LR...
„Гарнирано“ с тази музика преживяването беше над-земно (признавам си, дори главата ме заболя от прекомерна красота). Тази поезия с тази музика ме прехвърли в едно друго състояние, при което с приемането на дуалността „човечество обичам те – човечество мразя те“ се отдадох и понесох в 'непосилната красота на изкуството'.
Като любими съм записала: номер 1, 2!, 3, 4, 5, 6, 9, 13, 20, 23, 26, 28, 30, 32, 33, 34 ; 47, 48!, 49, 54 („сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ – има ли съмнение, че това трябва да е заглавието на книгата) и др. С много удивителни съм си отбелязала тези, за някои от тях съм добавила още удивителни + думата превод (няма изключение за идеалността на превода, но сигурно тези няколко съвсем са ме удивили).
От стихосбирката (колко тривиално звучи тази думичка) очаквах някаква крайна екстравагантност – има я, но нарочна не е, нито е крайна. Усещам я като отражение на автентичните качества на автора: надарен, разбиращ, чувстващ, неограничен. „Правилната“ пунктуация би го стегнала излишно, а на читателите свободата осигурява визуална и емоционална широта на възприятието, без да се губи звученето на поетичната „стъпка“.
Визуалната наслада започва още от примамващата „абаносова“ корица. Примамва за докосване, гледане, чувстване. Досега друга целувка ми беше фаворит (направих чудеса, за да видя отблизо „Целувката“ на Климт). Ето втора „световна“ целувка сега.
Изкушавах се предварително да разгледам всички илюстрации наведнъж. Но го направих само с някои („тайно разлистване“). Най-добре е тези творения да се гледат успоредно със съответния текст, защото разбира се отразяват някои конкретни или по-общи състояния или настроения.
„не(пчела)по
дви
ж(в)на
си(ед
ин)ти(ствен
ата)
засп(роза)ала“
„Un(bee)mo
vi
n(in)g
are (th
e)you(o
nly)
asl(rose)eep“
Писала съм си още някакви работи и още удивителни по всякакви листчета, но нито мога да си ги разчета, нито да предам емоцията. Всичко това пак с уговорката – не разбирам от поезия. Просто ми беше трансово велико.
„ ти отвръщаш
им само със
пролет)“
March 30, 2015
Луда поезия, преведена с любов и разбиране от Манол Пейков и илюстрирана не по-малко лудо и любовно от царица Люба.
May 29, 2015
даже дъждът, няма толкова малки длани
„Искам приятелски да Ви предупредя още в началото на тези така наречени лекции, че нямам абсолютно никакво желание да се преструвам на лектор. Както може да се предполага изнасянето на една лекция е форма на обучение и както може да се предполага учителят е някой, изпълнен с познание. Аз никога не съм бил такъв и вероятно никога няма да бъда. Онова, което винаги ме е привличало е не преподаването, а ученето...”
Това са уводните думи на Едуард Естлин Къмингс от неговите „Шест нелекции”, издадени през 1953 г. от „Harvard university press”. Помня как преди няколко години излязох с широка усмивка от една чикагска книжарница “Barnes&Noble”, понеже в раницата ми се намираше точно тази книга, както и 1300-та страници на „Събрани стихотворения” отново на Е.Е. Къмингс. Няколко години преди това бях чул за първи път за този изключителен поет и вече притежавах цялото му поетично творчество. Казах поет, но запознатите много добре знаят, че той въобще не е само това. Къмингс е изключителен писател, драматург и художник. Интересното при него е това, че макар той да става известен с нетрадиционния начин, по който разчупва синтаксиса на стихотворенията си, карайки някой от тях дори да приличат на диаграми, голяма част от творчеството му е с традиционна форма. Той написва голямо количество сонети с класическите четиринадесет стиха.
Признавам си, че когато започнах сериозно да чета стихотворенията му в оригинал, доста време се борех с тях, със звученето, със смисъла им, като в същото време се борих и с езика в една толкова чужда държава. Но скоро всичко започна да звъни, мелодията потече и аз дълбоко потънах в неговия свят, кънтящ от музика.
След „Голямата загадка” на Тумас Транстрьомер (2013) и „Стихотворения на Сидни Уест” от Хуан Хелман (2013), издателство „Жанет 45” прави още едно много добро попадение с избраните стихотворения на Е.Е. Къмингс, включени в „Сърцето ти нося(в сърцето си го нося)” (2015), преведени от Манол Пейков и илюстрирани по блестящ начин от Люба Халева, която много точно е напипала пулса на тази книга и е придала цветна дълбочина на стихотворенията на този голям поет.
Започвайки да чета българския превод на стиховете му аз отново се запитах - Защо? Защо е трябвало да пише по този начин? И отново достигнах до отговора, който бях открил още преди години в Чикаго, но вече бях забравил. Неговите стихотворения трябва да се четат на глас. Само тогава може да се усети цялостното им звучене, богатата тоналност и само тогава нетрадиционната им форма приема ново измерение и вече е напълно разбираема. Точно тук се усеща и вещата работа на добрия преводач. Манол Пейков е успял да запази структурата на стихотворения, без това ни най-малко да навреди на тяхната полифоничност и дълбочина.
Къмингс е многопластов творец, работещ умело както с перото, така и с четката. Той в един момент може да е романтичен, а в друг да е дълбок, да срязва до костта, да бъде дори леко циничен, както и изключително мъдър и проникновен. Освен това е и доста приятен хуморист. В една друга негова книга с неиздавана преди това проза, прочетох следното измислено от него интервю:
Защо рисувате?
Поради същата причина, заради която дишам.
Това не е отговор.
Не съществува отговор.
Откога не съществува отговор?
Откогато се помня.
А откога пишете?
Откакто се помня.
Говоря за поезия.
Аз също.
Кажете ми, рисуването не пречи ли на писането ви?
Точно обратното – те много се обичат.
Но те са много различни.
Много. Едното е рисуване, а другото – писане.
Но стиховете ви са трудни за разбиране, а картините ви са толкова лесни.
Лесни?
Разбира се. Вие рисувате цветя, момичета и залези; тези неща всеки ги разбира.
Никога не съм го срещал.
Кой?
Всеки.
Някога чувал ли сте за нереалистично рисуване?
Аз съм.
Извинете?
Аз съм художник, а рисуването е нереалистично.
Не цялото.
Да, бояджийството е реалистично.
А какво представлява един бояджия?
Десет долара на час.
С други думи вие не желаете да сте сериозен...
За това са нужни двама.
Добре, нека да помисля... О, да, още един въпрос: Къде ще живеете, когато войната свърши?
В Китай, както винаги.
Китай?
Разбира се.
Къде точно в Китай?
Където художниците са поети.
А ето и едно стихотворение на друг голям американски поет, написано с уважение към Къмингс.
Какъв писател!
Чарлз Буковски
онова, което харесвам в е.е. къмингс
е, че той се отдръпва
от светостта
на думата
и с чар
и хазарт
ни дава стихове,
които срязват
мръсотията.
колко се нуждаехме от това!
колко се хабяхме само
по онзи
остарял
изтъркан
начин.
разбира се, след това се появиха всички
имитатори на
е.е. къмингс.
подражаваха му,
както други са
подражавали на Кийтс, Шели,
Суинбърн, Байрон,
на всички.
но има само един
е.е. къмингс,
разбира се.
едно слънце.
една луна.
На света са му нужни още такива поети, които да събарят бариерите, да прекрачват законите и да рушат стените в къщата на поезията. Наистина са ни нужни, защото ние, като читатели, умеем да оценяваме истинските таланти и да захвърляме техните жалки имитатори. Нужни са ни, защото така поезията продължава да се развива, да живее и да се обновява. Нужни са ни, защото още от „Епос за Гилгамеш”, „Махабхарата” и „Илиада” поезията не е спира да търси новото и великото. Нека читателят ме извини, ако не съм успял ясно да се изразя, понеже аз не съм критик и говоря от сърце, но точно по този начин, според мен, се усеща истинската поезия – със сърцето. Същото обяснение ни е дал и Къмингс: „Сърцето ти нося(в сърцето си го нося).”
http://www.litclub.bg/library/nbpr/ku...
„Искам приятелски да Ви предупредя още в началото на тези така наречени лекции, че нямам абсолютно никакво желание да се преструвам на лектор. Както може да се предполага изнасянето на една лекция е форма на обучение и както може да се предполага учителят е някой, изпълнен с познание. Аз никога не съм бил такъв и вероятно никога няма да бъда. Онова, което винаги ме е привличало е не преподаването, а ученето...”
Това са уводните думи на Едуард Естлин Къмингс от неговите „Шест нелекции”, издадени през 1953 г. от „Harvard university press”. Помня как преди няколко години излязох с широка усмивка от една чикагска книжарница “Barnes&Noble”, понеже в раницата ми се намираше точно тази книга, както и 1300-та страници на „Събрани стихотворения” отново на Е.Е. Къмингс. Няколко години преди това бях чул за първи път за този изключителен поет и вече притежавах цялото му поетично творчество. Казах поет, но запознатите много добре знаят, че той въобще не е само това. Къмингс е изключителен писател, драматург и художник. Интересното при него е това, че макар той да става известен с нетрадиционния начин, по който разчупва синтаксиса на стихотворенията си, карайки някой от тях дори да приличат на диаграми, голяма част от творчеството му е с традиционна форма. Той написва голямо количество сонети с класическите четиринадесет стиха.
Признавам си, че когато започнах сериозно да чета стихотворенията му в оригинал, доста време се борех с тях, със звученето, със смисъла им, като в същото време се борих и с езика в една толкова чужда държава. Но скоро всичко започна да звъни, мелодията потече и аз дълбоко потънах в неговия свят, кънтящ от музика.
След „Голямата загадка” на Тумас Транстрьомер (2013) и „Стихотворения на Сидни Уест” от Хуан Хелман (2013), издателство „Жанет 45” прави още едно много добро попадение с избраните стихотворения на Е.Е. Къмингс, включени в „Сърцето ти нося(в сърцето си го нося)” (2015), преведени от Манол Пейков и илюстрирани по блестящ начин от Люба Халева, която много точно е напипала пулса на тази книга и е придала цветна дълбочина на стихотворенията на този голям поет.
Започвайки да чета българския превод на стиховете му аз отново се запитах - Защо? Защо е трябвало да пише по този начин? И отново достигнах до отговора, който бях открил още преди години в Чикаго, но вече бях забравил. Неговите стихотворения трябва да се четат на глас. Само тогава може да се усети цялостното им звучене, богатата тоналност и само тогава нетрадиционната им форма приема ново измерение и вече е напълно разбираема. Точно тук се усеща и вещата работа на добрия преводач. Манол Пейков е успял да запази структурата на стихотворения, без това ни най-малко да навреди на тяхната полифоничност и дълбочина.
Къмингс е многопластов творец, работещ умело както с перото, така и с четката. Той в един момент може да е романтичен, а в друг да е дълбок, да срязва до костта, да бъде дори леко циничен, както и изключително мъдър и проникновен. Освен това е и доста приятен хуморист. В една друга негова книга с неиздавана преди това проза, прочетох следното измислено от него интервю:
Защо рисувате?
Поради същата причина, заради която дишам.
Това не е отговор.
Не съществува отговор.
Откога не съществува отговор?
Откогато се помня.
А откога пишете?
Откакто се помня.
Говоря за поезия.
Аз също.
Кажете ми, рисуването не пречи ли на писането ви?
Точно обратното – те много се обичат.
Но те са много различни.
Много. Едното е рисуване, а другото – писане.
Но стиховете ви са трудни за разбиране, а картините ви са толкова лесни.
Лесни?
Разбира се. Вие рисувате цветя, момичета и залези; тези неща всеки ги разбира.
Никога не съм го срещал.
Кой?
Всеки.
Някога чувал ли сте за нереалистично рисуване?
Аз съм.
Извинете?
Аз съм художник, а рисуването е нереалистично.
Не цялото.
Да, бояджийството е реалистично.
А какво представлява един бояджия?
Десет долара на час.
С други думи вие не желаете да сте сериозен...
За това са нужни двама.
Добре, нека да помисля... О, да, още един въпрос: Къде ще живеете, когато войната свърши?
В Китай, както винаги.
Китай?
Разбира се.
Къде точно в Китай?
Където художниците са поети.
А ето и едно стихотворение на друг голям американски поет, написано с уважение към Къмингс.
Какъв писател!
Чарлз Буковски
онова, което харесвам в е.е. къмингс
е, че той се отдръпва
от светостта
на думата
и с чар
и хазарт
ни дава стихове,
които срязват
мръсотията.
колко се нуждаехме от това!
колко се хабяхме само
по онзи
остарял
изтъркан
начин.
разбира се, след това се появиха всички
имитатори на
е.е. къмингс.
подражаваха му,
както други са
подражавали на Кийтс, Шели,
Суинбърн, Байрон,
на всички.
но има само един
е.е. къмингс,
разбира се.
едно слънце.
една луна.
На света са му нужни още такива поети, които да събарят бариерите, да прекрачват законите и да рушат стените в къщата на поезията. Наистина са ни нужни, защото ние, като читатели, умеем да оценяваме истинските таланти и да захвърляме техните жалки имитатори. Нужни са ни, защото така поезията продължава да се развива, да живее и да се обновява. Нужни са ни, защото още от „Епос за Гилгамеш”, „Махабхарата” и „Илиада” поезията не е спира да търси новото и великото. Нека читателят ме извини, ако не съм успял ясно да се изразя, понеже аз не съм критик и говоря от сърце, но точно по този начин, според мен, се усеща истинската поезия – със сърцето. Същото обяснение ни е дал и Къмингс: „Сърцето ти нося(в сърцето си го нося).”
http://www.litclub.bg/library/nbpr/ku...
June 20, 2015
От години искам да изрисувам кожата си с татуировка. Знам чии думи имам необходимост да нося по себе си, но изчаквам. Изчаквам ги да се преобразят на рисунка (защото истинското изкуство на татуирането е именно рисуването, не писането на текст). Изчаквам среща с едно по-зряло момиче, може би.
е.е. къмингс. Негови са думите, които бих приела върху себе си. Поетът, който настоява да изписваме името му с малки букви. Гласът, който рисува по страниците без да признава препинателни знаци, подскачащ в свой собствен танц на форматирането, криещ се и разкриващ се зад скоби и накъсаност, и о, „и най-дребният твой жест обгръща ме някак/или не издържа на допир, така чуплива е близостта му“.
Когато съм влюбена, собствените ми думи се разбягват. Имам сили само да се повдигна на пръсти при целувка. А къмингс е една от големите ми любови – и единственият, чието захапване бих носила на шията си без желание за сбогуване. Затова, простете, ще оставя този текст да тича както му скимне, рошав. Твърде обичам.
Срещнах го в оригинал преди години, тъкмо започнала да живея сама. В един дом, в който мебели почти нямаше, гардеробът беше празен, не бях пренесла книгите си. Дом-свобода. Намери ме стихотворение (“let it go”), което да се превърне в лична мантра. Изрисува се почти наизуст в съзнанието ми. Особен, никога преди несрещан ритъм. Разполовени думи. Липса на логика, която се оказва единствената възможна адекватност. Вярвала съм, че е невъзможно тези парчета разкошно счупено слово да се преведат на роден език, без да се нащърбят жестоко. Убеждавала съм се в това – една пролет намерих на сергия за стари книги малко опърпано книжле, издадено през 90-те, в което сякаш не къмингс говореше - къмингс куцаше. Преводът на Манол Пейков в новото издание обаче ми доказва друго. Не знам как, не мога да си представя как, но звученето е запазено изцяло. Тичането през точки и запетаи, бунтът срещу границите, танцът на буквите – там са. Та дори малко ревнувам – къмингс ми е толкова личен, как чудно би било ако сама умеех да го прегърна така в съзнанието си, че да го претворя на български.
http://our-walls-and-bridges.blogspot...
е.е. къмингс. Негови са думите, които бих приела върху себе си. Поетът, който настоява да изписваме името му с малки букви. Гласът, който рисува по страниците без да признава препинателни знаци, подскачащ в свой собствен танц на форматирането, криещ се и разкриващ се зад скоби и накъсаност, и о, „и най-дребният твой жест обгръща ме някак/или не издържа на допир, така чуплива е близостта му“.
Когато съм влюбена, собствените ми думи се разбягват. Имам сили само да се повдигна на пръсти при целувка. А къмингс е една от големите ми любови – и единственият, чието захапване бих носила на шията си без желание за сбогуване. Затова, простете, ще оставя този текст да тича както му скимне, рошав. Твърде обичам.
Срещнах го в оригинал преди години, тъкмо започнала да живея сама. В един дом, в който мебели почти нямаше, гардеробът беше празен, не бях пренесла книгите си. Дом-свобода. Намери ме стихотворение (“let it go”), което да се превърне в лична мантра. Изрисува се почти наизуст в съзнанието ми. Особен, никога преди несрещан ритъм. Разполовени думи. Липса на логика, която се оказва единствената възможна адекватност. Вярвала съм, че е невъзможно тези парчета разкошно счупено слово да се преведат на роден език, без да се нащърбят жестоко. Убеждавала съм се в това – една пролет намерих на сергия за стари книги малко опърпано книжле, издадено през 90-те, в което сякаш не къмингс говореше - къмингс куцаше. Преводът на Манол Пейков в новото издание обаче ми доказва друго. Не знам как, не мога да си представя как, но звученето е запазено изцяло. Тичането през точки и запетаи, бунтът срещу границите, танцът на буквите – там са. Та дори малко ревнувам – къмингс ми е толкова личен, как чудно би било ако сама умеех да го прегърна така в съзнанието си, че да го претворя на български.
http://our-walls-and-bridges.blogspot...
May 26, 2015
„сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ на е.е. къмингс е интимното двуезичие на реалността и бу��та, на натъпканите с хербариите на думите емоции. На сърцето, което удря по стените и никога, никога, никога не затваря скобата.
http://www.knijno.blogspot.com/2015/0...
http://www.knijno.blogspot.com/2015/0...
August 28, 2021
старостта лепи
надписи
Стой
настрани)&
младостта си умира да
ги разлепи(ста
ростта
крещи Не
пре)&(ми
младостта се хили
(навай
старостта
гълчи Забра
нено Спри
Не тряб
ва Недей
&)младостта
не им цепи басма
дор
дето старее
надписи
Стой
настрани)&
младостта си умира да
ги разлепи(ста
ростта
крещи Не
пре)&(ми
младостта се хили
(навай
старостта
гълчи Забра
нено Спри
Не тряб
ва Недей
&)младостта
не им цепи басма
дор
дето старее
December 21, 2016
три богати сестри се заклели, че никога няма да се разделят:
Душа била(доколкото чух)
прелъстена от Живот, чийто брат взел Сърце за жена,
понастоящем г-жа Смърт. Бедната Ум.
***
щом бог реши да съчини
всичко той си пое едничък
дъх по-голям от шатра на цирк
и тъй започна всичко
щом човека реши да затрие
себе си той взе едно беше
от ще но само защо откри
и го строши в понеже
****
не(пчела)по
дви
ж(в)на
си(ед
ин)ти(ствен
ата)
заспа(роса)ала
Някъде бях чела, че най-хубавата поезия се възприема винаги с ушите, а не с очите и поезията на е.е. къмингс дойде при мен, за да ми го напомни. Като всяка (добросъвестна и педантична) Дева и аз обожавам всичко да е по правилата - ясно и граматически коректно, точно до точката; като (всяка) Дева (често) се страхувам да остана неразбрана и затова (от време на време) изпадам в многословие, доуточнения и обяснения. е.е.къмингс ми се услади най-вече с изкуството си да манипулира езика (искрено се възхищавам на такива хора); много ме впечатлиха избягалите точки, запетайки и главни букви. Дадоха ми онова чувство на игривост и безгрижие. Другото, което ми легна на сърце е лекотата, с която борави с най-любимите ми скоби, които поднасяха хем явно, хем тихомълком акцента и неочакваното послание на стиха.
Осъзнавам колко трудна е работата не преводача (на преводача на поезия хептен!), затова се порових от любопитство за стиховете, които най-много харесах и определено преводачът е успял да предаде идеята и най-вече чувството, което носят.
P.S. Оценката е 4, защото красотата е в очите на гледащия, а илюстрациите в изданието просто не са за моето око.
i feel that(false and true are merely to know)
Love only has ever been,is,and will ever be,So
Душа била(доколкото чух)
прелъстена от Живот, чийто брат взел Сърце за жена,
понастоящем г-жа Смърт. Бедната Ум.
***
щом бог реши да съчини
всичко той си пое едничък
дъх по-голям от шатра на цирк
и тъй започна всичко
щом човека реши да затрие
себе си той взе едно беше
от ще но само защо откри
и го строши в понеже
****
не(пчела)по
дви
ж(в)на
си(ед
ин)ти(ствен
ата)
заспа(роса)ала
Някъде бях чела, че най-хубавата поезия се възприема винаги с ушите, а не с очите и поезията на е.е. къмингс дойде при мен, за да ми го напомни. Като всяка (добросъвестна и педантична) Дева и аз обожавам всичко да е по правилата - ясно и граматически коректно, точно до точката; като (всяка) Дева (често) се страхувам да остана неразбрана и затова (от време на време) изпадам в многословие, доуточнения и обяснения. е.е.къмингс ми се услади най-вече с изкуството си да манипулира езика (искрено се възхищавам на такива хора); много ме впечатлиха избягалите точки, запетайки и главни букви. Дадоха ми онова чувство на игривост и безгрижие. Другото, което ми легна на сърце е лекотата, с която борави с най-любимите ми скоби, които поднасяха хем явно, хем тихомълком акцента и неочакваното послание на стиха.
Осъзнавам колко трудна е работата не преводача (на преводача на поезия хептен!), затова се порових от любопитство за стиховете, които най-много харесах и определено преводачът е успял да предаде идеята и най-вече чувството, което носят.
P.S. Оценката е 4, защото красотата е в очите на гледащия, а илюстрациите в изданието просто не са за моето око.
i feel that(false and true are merely to know)
Love only has ever been,is,and will ever be,So
March 26, 2017
Аз съм простичко момиче. Обичам хубави истории, чета любовни романи (когато ми е меланхолично), гледам романтични комедии (понякога дори не въртя очи на тях – каквото и да казвате, всеки има нужда да види, че любовта е възможно да се случи), нямам нужда от много на света – само книги да имам. Не твърдя, че разбирам е.е.къмингс, не твърдя, че мога да го анализирам, но го усещам. Не мога така поетично да говоря, но не смятам и че е нужно. Каквото и да се каже за поезията му, ще е малко, ще е неточно. Затова – нека не казваме каквото и да било, понякога думите са излишни. Чувствайте поезията му, живейте я. Душата ви ще я разбере, ако и вие да не успеете.
Познавам къмингс предимно от книги, които са го цитирали. Това ми беше повече от достатъчно обаче, за да тичам нетърпеливо да се сдобия със „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“. Освен че е къмингс, изданието е повече от прелестно. Знам, че в момента всички говорят за тази книга и че това е в състояние да отблъсне някои хора, но нека не го прави. Заслужавате я. Събитие е и напълно оправдано е да се говори, да се споделя, да се купува, да се подарява – най-вече да се чете. Вечер, сами, на запалена нощна лампа. Когато светът е само на вас и на къмингс.
сърцето ти нося(в сърцето си го нося) ще си проправи път към онези, които имат нужда от тази книга в живота си – може да не е днес, може още да не сте готови за нея, може да ви е подразнило колко се прехласват всички, но когато трябва, тя ще ви намери. Някой ще ви я подари или ще слушате Том Хидълстън да рецитира „да пипна искам каза той“, или ще се случи нещо зашеметяващо, което в крайна сметка ще открие за вас къмингс, но това ще се случи. И тогава ще го почувствате.
багодарни сме
боже
за това,че умираме
Познавам къмингс предимно от книги, които са го цитирали. Това ми беше повече от достатъчно обаче, за да тичам нетърпеливо да се сдобия със „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“. Освен че е къмингс, изданието е повече от прелестно. Знам, че в момента всички говорят за тази книга и че това е в състояние да отблъсне някои хора, но нека не го прави. Заслужавате я. Събитие е и напълно оправдано е да се говори, да се споделя, да се купува, да се подарява – най-вече да се чете. Вечер, сами, на запалена нощна лампа. Когато светът е само на вас и на къмингс.
сърцето ти нося(в сърцето си го нося) ще си проправи път към онези, които имат нужда от тази книга в живота си – може да не е днес, може още да не сте готови за нея, може да ви е подразнило колко се прехласват всички, но когато трябва, тя ще ви намери. Някой ще ви я подари или ще слушате Том Хидълстън да рецитира „да пипна искам каза той“, или ще се случи нещо зашеметяващо, което в крайна сметка ще открие за вас къмингс, но това ще се случи. И тогава ще го почувствате.
багодарни сме
боже
за това,че умираме
May 22, 2015
Прекрасна книга, дълбоко и еуфорично изследване на копнежа. Сетивна и уязвима, изтръпнала в състоянието на радостна ранимост, когато мисълта ти следва друг човек като случайно закачила се за дрехата му нишка, докато оплете целия свят ведно с пролетта и войната.
Позабравено състояние; но докато четях книгата на третия етаж в НДК, подът трепереше (по прозаични причини сигурно, но какво от това), а момче и момиче се целунаха, докато я разлистваха :)
Разкошни илюстрации на Люба Халева, прекрасен превод на Манол Пейков, чувствена и чудна.
Позабравено състояние; но докато четях книгата на третия етаж в НДК, подът трепереше (по прозаични причини сигурно, но какво от това), а момче и момиче се целунаха, докато я разлистваха :)
Разкошни илюстрации на Люба Халева, прекрасен превод на Манол Пейков, чувствена и чудна.
May 31, 2015
разплака ме.
Четох я цяла седмица. По малко и бавно, като дози за лекуване на сърце, на тъга, на спомени и малко срещу забрава.
54 ме смачка и стисна за гърлото, защото ме върна към един много тъжен миг на нежност и обич от седмицата...
И някак като всички лекарства за сърце си мисля, че трябва да се взима редовно, за моментите, когато имаш нужда да си искрен със себе си и най-близките ти.
Много, много, много емоционална и силна, затова и надали ще успея да напиша друго ревю.
Предизвикателство за ума, душата и сетивата. Истинска горчиво-сладка наслада.
Четох я цяла седмица. По малко и бавно, като дози за лекуване на сърце, на тъга, на спомени и малко срещу забрава.
54 ме смачка и стисна за гърлото, защото ме върна към един много тъжен миг на нежност и обич от седмицата...
И някак като всички лекарства за сърце си мисля, че трябва да се взима редовно, за моментите, когато имаш нужда да си искрен със себе си и най-близките ти.
Много, много, много емоционална и силна, затова и надали ще успея да напиша друго ревю.
Предизвикателство за ума, душата и сетивата. Истинска горчиво-сладка наслада.
June 28, 2016
Зачитам книгата година, след като съм си я купила и тихо си е стояла прибрана в библиотеката ми. Аз не знам какво съм чакала и съм отлагала четенето, смислен отговор нямам. Но книгата изглежда ме е чакала - да премина през немалко "поезии", които са принизили жанра и рода в съзнанието ми, да натрупам и такива прочити и личен опит, изпълнили ме с достатъчно болка като следствие от едното или другото. И ето го Е.Е. Къмингс - със своята непретенциозност и лекота, и игривост на стиховете си. Не, не мога да си спомня дали съм чела такова нещо преди - любовна поезия, която да е така ефирна, изчистена от трагизъм, от тъмнина, от земно притегляне. Не ме стряскат малки букви, не ме стряскат разпарчетосани думи и употреби на препинателни знаци. Стиховете на този Поет имат едно такова летящо качество - летящо и течащо. И се издигам заедно с тях - издигам се над страстите и страданието, нагоре, отпускам се в това любовно безгрижие, изпълват ме с тотално доверие и връщане към ненакърнената младост и детство. Един ден ще прочета стиховете, включени в тази книга, в оригинал. Но за сега преводът на Манол Пейков ми е достатъчен.
За самата книга, включваща и илюстрации, усещанията ми са биполярни. Стилът на Люба Халева е разпознаваем от километри. Но тези цветове и тези форми, лично за мен, са като торбите пясък, висящи по коша на летящия балон. Приземяват ме, много от тях ме фрустрират, психоделични са. Затварям ги бързо, прескачам ги.
И още малко за стиховете, заради които името Е.Е.Къмингс ми звучи светло и музикално: в тази книга ще откриете и съвременен прочит на "Песен на песните Соломонови" (пето и шесто стихотворение), и един апостроф към Р. Бърнс и неговия "Финдли" - стихотворение 18.
Е, това е - много е като литература, като книга. Само сърце и любов.
За самата книга, включваща и илюстрации, усещанията ми са биполярни. Стилът на Люба Халева е разпознаваем от километри. Но тези цветове и тези форми, лично за мен, са като торбите пясък, висящи по коша на летящия балон. Приземяват ме, много от тях ме фрустрират, психоделични са. Затварям ги бързо, прескачам ги.
И още малко за стиховете, заради които името Е.Е.Къмингс ми звучи светло и музикално: в тази книга ще откриете и съвременен прочит на "Песен на песните Соломонови" (пето и шесто стихотворение), и един апостроф към Р. Бърнс и неговия "Финдли" - стихотворение 18.
Е, това е - много е като литература, като книга. Само сърце и любов.
September 5, 2018
Страхотно преведени поеми на не-преведи им Къмингс
January 4, 2022
Изключително художествено оформление, но стиховете не ме докоснаха по никакъв начин.
October 11, 2017
Изключително красиво издание на български език!
March 5, 2020
От години си мечтая да чета е.е. къмингс – този странен американски авангардист, чийто край не можеш да хванеш, чийто ритъм често може да те побърка, но чиято тайнственост и мистика привличат неустоимо. Преди време чух поемата му may I feel в рецитал на актьора Том Хидълстън и бях удивен – толкова удивен, че дори опитах да я преведа. Разбира се, не успях, но срещнах толкова трудности (при все че самият текст е по-скоро близо до класически стих на фона на обърнатата с хастара навън поезия на къмингс), че се запитах – ще се намери ли смелчага да го преведе, че и издаде на български?
Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.
е.е. къмингс, само кратко встъпление, е знаков за американския авангард и за англоезичната литература от ХХ век въобще. Написал е над 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси, няколко есета, автор е и на няколко картини. Макар и част от поезията му да е в традиционна форма, къмингс (който сам иска името му да се изписва с малки букви) е особено запомнящ се с типографския си неконформизъм – казано иначе, изобщо не се интересува от препинателни знаци, словоред, стихоред, стихотворна стъпка и прочее отживелици.
Колекцията „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е извадка точно от такива творби – общо 56 ужасяващо объркващи парчета, забиващи се като ръждиви шишове в очите на почитателите на граматиката. Поетът изобщо не следва законите на писаното слово, наказва в ъгъла препинателните знаци, отваря и не затваря скоби, разкъсва думи, дроби фрази на дребни парчета и ги запраща на най-неочаквани места – и, предполага се, всичко крие собствен смисъл.
Целият текст: http://literaturatadnes.com/archives/...
Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.
е.е. къмингс, само кратко встъпление, е знаков за американския авангард и за англоезичната литература от ХХ век въобще. Написал е над 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси, няколко есета, автор е и на няколко картини. Макар и част от поезията му да е в традиционна форма, къмингс (който сам иска името му да се изписва с малки букви) е особено запомнящ се с типографския си неконформизъм – казано иначе, изобщо не се интересува от препинателни знаци, словоред, стихоред, стихотворна стъпка и прочее отживелици.
Колекцията „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е извадка точно от такива творби – общо 56 ужасяващо объркващи парчета, забиващи се като ръждиви шишове в очите на почитателите на граматиката. Поетът изобщо не следва законите на писаното слово, наказва в ъгъла препинателните знаци, отваря и не затваря скоби, разкъсва думи, дроби фрази на дребни парчета и ги запраща на най-неочаквани места – и, предполага се, всичко крие собствен смисъл.
Целият текст: http://literaturatadnes.com/archives/...
August 23, 2016
С Къмингс прекарахме само една нощ заедно, лятна, задушна, търсеща нови вдъхновения. В компанията на чаша бяло вино, грозде и сирене (по френски), успях да опозная дълбокото море от чувства, които може човек да опише.
С Къмингс не успяхме да се събудим заедно, аз бях в леглото, той - в другата стая, защото тази книга открадна една нощ, но взе със себе си толкова много. Като просяк на поезия обикалях страниците, ненаситно, с единствената нужда - да попия всяка негова дума, по свое му прекрасна.
Къмингс не е любов, която можеш да сложиш в леглото, да я оставиш да спи до теб, докато любимия те прегръща. Тя е за онези моменти когато в самотната нощ се чудиш в чие обятие да се събудиш на другия ден, а Къмингс е идеалната компания.
"(целуни ме надолу в твоите спомени и в спомен един и в спомена аз)"
"любовта е сезон по-важен от разума; моя сладостна (и точно в април сме ние)"
" - адресът постоянен ни е утре (ако случайно ни открият там ще се преместим по-далеч: в сега"
Къмингс е компания за любов, за размисли, за една интелектуална вечеря с основно блюдо от думи, количество неопределено от най-високо качество. И колкото и думи да изпиша за него, няма пак да са достатъчни, красив ми е този Къмингс и точка.
С Къмингс не успяхме да се събудим заедно, аз бях в леглото, той - в другата стая, защото тази книга открадна една нощ, но взе със себе си толкова много. Като просяк на поезия обикалях страниците, ненаситно, с единствената нужда - да попия всяка негова дума, по свое му прекрасна.
Къмингс не е любов, която можеш да сложиш в леглото, да я оставиш да спи до теб, докато любимия те прегръща. Тя е за онези моменти когато в самотната нощ се чудиш в чие обятие да се събудиш на другия ден, а Къмингс е идеалната компания.
"(целуни ме надолу в твоите спомени и в спомен един и в спомена аз)"
"любовта е сезон по-важен от разума; моя сладостна (и точно в април сме ние)"
" - адресът постоянен ни е утре (ако случайно ни открият там ще се преместим по-далеч: в сега"
Къмингс е компания за любов, за размисли, за една интелектуална вечеря с основно блюдо от думи, количество неопределено от най-високо качество. И колкото и думи да изпиша за него, няма пак да са достатъчни, красив ми е този Къмингс и точка.
June 28, 2019
Четейки Къмингс, на човек му се приисква да бъде муза на някой поет.
March 17, 2016
Какво носиш в сърцето, докато четеш Cummings?
Иска ти се думите му вечно да се леят, живее ти се, вдишва ти се дълбоко, усмихва ти се широко, с Човека ти до теб, около вас звезди луна слънце дъжд, да
е
винаги
Пролет)и всички
са влюбени и цветята сами се берат
...Ипрочие.
Разкошен превод на Манол Пейков.
***
въздуха напролет ухаещ на никога и завинаги
***
Вярваш ли във винаги, каза
вятърът на дъжда
Твърде съм зает
с моите цветя за да вярвам, отвърна дъждът
***
вълшебното безразсъдство на твоите устни
(...) таз цветноустна флотилия
***
челото ти е ято от цветя
косата ти е пъргава гора
населена със спящи птици
гърдите ти са бял рояк пчели
във клоните на твойто тяло
за мене тялото ти е Април
***
дилемата на флейтите е скрита в красотата ти
***
изглежда си смятала да
избягаш от мен (...)
(...) ала аз долових
благоухание (...)
(...) улових сграбчих те (...)
огънах те и те
пречупих върху кръвта си
***
- преди от своята стая да поема нататък
обръщам се, и(приведен
през утрото)целувам (...)
***
(внезапно огрян
той се покланя,
и цялата градина се покланя)
***
смъртта(която беше изгубила)си облече вселената
***
прекрасно е за нас това,нали.
Запея ли,гласът ми ще си ти,
***
(...) Ние лекарите умеем да различим
безнадеждния случай ако- слушай:има една
адски свястна вселена зад ъгъла;да вървим
***
на човечеството най- могъщите медитации
обезсмислят се от едно- едничко разтварящо се листо
***
бъдещето е отживелица:миналото не се е родило
(по- малко от нищо е всичко повече тука)
***
от всеки безсърдечен ум невеж за
таз чудна истина—пази се ти
(целувката със скалпел ще разреже;
мечтата алчно ще обезмечти)
***
на сърцето си вярвай
ако пламнат моретата
(и живей по любов
дори звездите назад да поемат)
***
но(гората питай)песента
(питай влюбен)пее тишина
Иска ти се думите му вечно да се леят, живее ти се, вдишва ти се дълбоко, усмихва ти се широко, с Човека ти до теб, около вас звезди луна слънце дъжд, да
е
винаги
Пролет)и всички
са влюбени и цветята сами се берат
...Ипрочие.
Разкошен превод на Манол Пейков.
***
въздуха напролет ухаещ на никога и завинаги
***
Вярваш ли във винаги, каза
вятърът на дъжда
Твърде съм зает
с моите цветя за да вярвам, отвърна дъждът
***
вълшебното безразсъдство на твоите устни
(...) таз цветноустна флотилия
***
челото ти е ято от цветя
косата ти е пъргава гора
населена със спящи птици
гърдите ти са бял рояк пчели
във клоните на твойто тяло
за мене тялото ти е Април
***
дилемата на флейтите е скрита в красотата ти
***
изглежда си смятала да
избягаш от мен (...)
(...) ала аз долових
благоухание (...)
(...) улових сграбчих те (...)
огънах те и те
пречупих върху кръвта си
***
- преди от своята стая да поема нататък
обръщам се, и(приведен
през утрото)целувам (...)
***
(внезапно огрян
той се покланя,
и цялата градина се покланя)
***
смъртта(която беше изгубила)си облече вселената
***
прекрасно е за нас това,нали.
Запея ли,гласът ми ще си ти,
***
(...) Ние лекарите умеем да различим
безнадеждния случай ако- слушай:има една
адски свястна вселена зад ъгъла;да вървим
***
на човечеството най- могъщите медитации
обезсмислят се от едно- едничко разтварящо се листо
***
бъдещето е отживелица:миналото не се е родило
(по- малко от нищо е всичко повече тука)
***
от всеки безсърдечен ум невеж за
таз чудна истина—пази се ти
(целувката със скалпел ще разреже;
мечтата алчно ще обезмечти)
***
на сърцето си вярвай
ако пламнат моретата
(и живей по любов
дори звездите назад да поемат)
***
но(гората питай)песента
(питай влюбен)пее тишина
July 18, 2015
Любим поет, прекрасни стихове, които звучат все така пълнокръвно и на родния ни език, благодарение на добрия превод. Тази книга за мен е бижу :)
December 29, 2015
Защото
тишината е гледаща птица
любовта е сезон по-важен от разума
Защото
даже дъждът, няма толкова малки длани
И защото Люба Халева е вълшебница великолепна
тишината е гледаща птица
любовта е сезон по-важен от разума
Защото
даже дъждът, няма толкова малки длани
И защото Люба Халева е вълшебница великолепна
November 3, 2019
e.e.cummings is my fav
July 7, 2020
Уязвима, нежна, спираща дъха поезия. Кара те да плачеш, да чувстваш, да обичаш, да я препрочиташ отново и отново. Играе си със сетивата ти така прецизно и те кара да настръхваш от главата до петите.
August 18, 2017
Невероятна поезия - за нея давам 5 звезди! Когато през 2013-а Манол Пейков публикуваше преводи на някои от стихотворенията във фейсбука си, любимо ми беше "остави ги да тръгват". Сега, поместено под номер 31, пак води то:
остави ги да тръгват – пре
кършени думи нарушени
обети и клетви
разцепени и надлъж и
нашира – остави ги да тръгват те
са клети да
тръгнат
остави ги да тръгват – лъж
ливците предани и фалшиви
те честни приятели
и двойни и
ничии – трябва да ги оставиш те
са родени
да тръгнат
нека всичко да тръгва – го
лямото малкото усредненото
високо по-голямо и всъщност
най-голямото както и
всички други неща – нека тръгва си
всичко
мила
виж пристига любов
Не съм най-голямата фенка на работата на Люба Халева, затова се изненадах, че на места рисунките й ми доставиха истинско удоволствие (в допълнение на текста). Все пак, бих предпочела Къмингс да не е поместен в тефтер. Но твърдите корици в България са обикновено такива. :)
остави ги да тръгват – пре
кършени думи нарушени
обети и клетви
разцепени и надлъж и
нашира – остави ги да тръгват те
са клети да
тръгнат
остави ги да тръгват – лъж
ливците предани и фалшиви
те честни приятели
и двойни и
ничии – трябва да ги оставиш те
са родени
да тръгнат
нека всичко да тръгва – го
лямото малкото усредненото
високо по-голямо и всъщност
най-голямото както и
всички други неща – нека тръгва си
всичко
мила
виж пристига любов
Не съм най-голямата фенка на работата на Люба Халева, затова се изненадах, че на места рисунките й ми доставиха истинско удоволствие (в допълнение на текста). Все пак, бих предпочела Къмингс да не е поместен в тефтер. Но твърдите корици в България са обикновено такива. :)
January 28, 2019
аз винаги съм просяк
в ума ти който проси
(едва усмихнат, търпелив, безмълвен
с надпис на
гърдите
СЛЕПЕЦ) да аз
съм този човек от когото някак си
ти така и не се отърва съвсем (и който
не моли за нищо повече от
само толкова мечти, колкото са нужни за да
преживее)
в края на краищата, дете
защо пък да не
му подхвърлиш някоя друга мисъл
малко любов по възможност,
всичко, което не би могла
да пробуташ на другите хора: на-
пример
изхабено обещание-
и този той навярно (дочувайки как нещо
пада в шапката му) ще затършува
подир него с пръсти: докато, съумял най-накрая
да открие
захвърленото,
самият той
изтуптуптупуркавън от твоя мозък, мечти, живот
за да (завивайкивнимателно зад
ъгъла) не те тревожи никога повече.
в ума ти който проси
(едва усмихнат, търпелив, безмълвен
с надпис на
гърдите
СЛЕПЕЦ) да аз
съм този човек от когото някак си
ти така и не се отърва съвсем (и който
не моли за нищо повече от
само толкова мечти, колкото са нужни за да
преживее)
в края на краищата, дете
защо пък да не
му подхвърлиш някоя друга мисъл
малко любов по възможност,
всичко, което не би могла
да пробуташ на другите хора: на-
пример
изхабено обещание-
и този той навярно (дочувайки как нещо
пада в шапката му) ще затършува
подир него с пръсти: докато, съумял най-накрая
да открие
захвърленото,
самият той
изтуптуптупуркавън от твоя мозък, мечти, живот
за да (завивайкивнимателно зад
ъгъла) не те тревожи никога повече.
June 5, 2015
Изящна книга, и съдържание и илюстрации. Това е среща с любовта, с природата, с чувствата. Думите на кънингс носят магия.
Споделям един от стиховете:
след мечтите се втурвай
или лозунг ще те затрупа
(техни корени са дърветата
и вятър е вятърът)
на сърцето си вярвай
ако пламнат моретата
(и живей по любов
дори звездите назад да поемат)
миналото почитай
но приветствай бъдното
(и на тази сватба
изтанцувай смъртта си)
забрави този свят
от злодеи и герои
(бог харесва момичета
и земята и утре)
И още нещо:
„функция на любовта е да твори непознатост
(познатото е обезжелано; а любовта е желание цялата)
макар да живеем наопаки, неповторимото го души еднаквост“
Споделям един от стиховете:
след мечтите се втурвай
или лозунг ще те затрупа
(техни корени са дърветата
и вятър е вятърът)
на сърцето си вярвай
ако пламнат моретата
(и живей по любов
дори звездите назад да поемат)
миналото почитай
но приветствай бъдното
(и на тази сватба
изтанцувай смъртта си)
забрави този свят
от злодеи и герои
(бог харесва момичета
и земята и утре)
И още нещо:
„функция на любовта е да твори непознатост
(познатото е обезжелано; а любовта е желание цялата)
макар да живеем наопаки, неповторимото го души еднаквост“
January 21, 2018
може невинаги да е същото; затова запомни:
ако твоите устни любими допрат други устни
ако нежните силните твои пръсти изкусни
сграбчат друго сърце както моето в миналите дни;
ако друго лице косата ти подслони
тишината, която познавам ако се е спуснала
или думи големи и тежки, случайно изпуснати
пред духа се възправят отчаяно, беззащитни на вид
ако стане така, казвам ти, ако стане така -
ти, обичана моя, дай ми мъничък знак;
ще отида при него, ще поема ръцете му влюбени,
Приеми цялото мое щастие, ще река.
Ще отвърна лиц след това и ще чуя как
непосилно далеч пее птица в земите изгубени.
ако твоите устни любими допрат други устни
ако нежните силните твои пръсти изкусни
сграбчат друго сърце както моето в миналите дни;
ако друго лице косата ти подслони
тишината, която познавам ако се е спуснала
или думи големи и тежки, случайно изпуснати
пред духа се възправят отчаяно, беззащитни на вид
ако стане така, казвам ти, ако стане така -
ти, обичана моя, дай ми мъничък знак;
ще отида при него, ще поема ръцете му влюбени,
Приеми цялото мое щастие, ще река.
Ще отвърна лиц след това и ще чуя как
непосилно далеч пее птица в земите изгубени.
July 20, 2015
Една книга, елегантно изпълнена с красота. Посредством много нежни и рядко употребявани думи, измислени словосъчетания и тайни послания, закодирани в препинателните знаци, може да се прозре в едни наглед често споменавани, но неразбирани неща като смъртта, любовта, живота и красотата. Романтиката грациозно е застанала на своя трон, но не заради кого да е, а заради Е.Е. Къмингс, който няма друг избор освен да я обрисува по своя си начин. На листа с думите. Илюстрациите към част от стихотворенията са превъзходни. Тази книга си заслужава всеки читател!
February 17, 2018
Докосваща сърцето стихосбирка!
Всяка една творба може да омагьоса всяко кътче от душата.
Всяка една творба може да омагьоса всяко кътче от душата.
Displaying 1 - 30 of 47 reviews