Лирика

by Петър Алипиев

96 pages, Hardcover

Published January 1, 1996

About the author

Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 г. в село Босилковци. Рожденото му име е Пашанко Пеев, което той по-късно променя на Петър Алипиев.

Учи в Бяла и Русе. Работи като литературен редактор в Радио София. В периода 1963–1999 г. живее и твори в град Варна, където работи като редактор в Държавно издателство „Георги Бакалов“. Автор е на множество преводи на поети като Александър Пушкин, Алексей Колцов, Николай Заболоцки, Николай Рубцов, Шандор Петьофи, Николаус Ленау.

Той е вторият случай в българската поезия след Атанас Далчев, който издава една и съща стихосбирка през целия си творчески път – „Лирика“. Освен нея издава и книгите „Дъжд през юли“ (1990), „Без малко Тиртей. Картини от една изложба“ (1992), както е и съставител на различни поетични антологии. Петър Алипиев умира на 10 февруари 1999 г.

Reviews

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Еднодневки

След този дълъг ден от дъжд и влага,
щом облаците минаха, веднага
залязващото огнено светило
прониза лепкавото дъно гнило
на блатната вода. За миг топлика
неочаквано отвсякъде извика
цял милион мушици - да живеят
поне додето милостиво греят
лъчите сетни. В унес полетяха
и, господи, какви щастливи бяха
в живота си така жестоко кратък,
но щом е даден той, то без остатък
нима не трябва всичко да се вземе,
щом има слънце и прекрасно време.

***
Балкон

Когато свърши твоя ден,
изпълнен с работа позната,
ще се усетиш защитен
едва на тези три квадрата.

Зелените му перила,
петте саксии със мушкато
ще бъдат хълми и била,
гори далечни, птиче ято.

Ще станеш също птица ти,
която своята верига
разкъсва и лети, лети...
Но все до перилата стига.

Куче

Навярно искаше да ме разкъса.
Когато хвърлих камък да се браня,
то мигом изтърча натам да види
дали наистина е камък, а не хляб.
Постъпва сигурно така, защото
отделя трудно злото от доброто.