Една хромозома повече

by Невена Паскалева, Kalin M. Nenov (редактор), Христина Димитрова (консултант)

– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?

Романът е единодушно отличен в конкурса „Изгревът на следващото“ за позитивна литература от жури в състав Елена Павлова, Атанас П. Славов, Геновева Димова, Калин М. Ненов, Десислава Сивилова и Валентин Д. Иванов.

~

Невена Паскалева живее и работи в Гърция. Автор на сборника „Игрите на града“ (2017). Нейни разкази са включени в български и международни антологии и са отличавани в конкурси.

Вижте как да си поръчате книгата от Човешката библиотека в отзива на Kalin M. Nenov долу.

338 pages, Paperback

First published June 1, 2026

About the author

Author also write as Nevena Pascaleva

Reviews

[Kalin]

Български фантастичен роман, който грабна не само моето сърце и ум, но и цялото ни жури в конкурса „Изгревът на следващото“. Всичките шест души: Ели Павлова, Наско Славов, Геновева Димова, Вальо Иванов, Деси Сивилова, мен.

(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)

„Една хромозома повече“ е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Тя ни дава нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.

Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?

„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции. ;) Само си я поискайте:

https://choveshkata.net/blog/?p=10415

А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...

П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да? :) Да имате база за сравнение.)

Любимите ми откъси са събрани тук:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

... и надолу.

[Daniela Daneva]

Историята е базирана на разраснала се световна заплаха.
Запознаваме се с различни по възраст и националност герои, всеки със своята тежка съдба.
Но обстоятелствата ги събират на едно място, където не просто трябва да избавят себе си, но и да помогнат за спасяването на света.
Не искам повече да издавам за сюжета, само ще кажа, че тази книга предизвика у мен безброй емоции.
Има си трилър, мистерия, научни факти, конспирации, много мъка и разбира се много, много любов.

“Една хромозома повече” е книга за хората, техните болки, изпитания и борбения силен дух, който трябва са притежаваш за да успееш да се изправиш и продължиш напред.
За светлината и тъмнината, която всеки носи в себе си и избора, коя ще избереш да подхранваш.

[Ренета Кирова]

📖 Романът е необичаен поглед върху Апокалипсиса и хората с една хромозома повече. Търси отговори защо се раждат деца със синдром на Даун и каква е тяхната мисия на Земята. А ние, хората, трябва да погледнем отвъд външността им, за да разкрием тяхната себеотрицателност, чувствителност и любов към света.

✨ "Една хромозома повече" на Невена Паскалева не може напълно да се определи жанрово. Тя е смесица от научна фантастика, мистика и езотерика, в които се преплитат темите за вътрешна трансформация и духовно просветление, впрегнати заедно, за да елиминират мащабна световна заплаха за човечеството.

🌍 Героите са от различни националности, а действието се развива по целия свят. За разнообразие, този път българин, с помощта на едно 15-годишно момче, има възможност да спаси света от пълен Апокалипсис.

⏳ Романът е построен плавно, с постепенно покачване на напрежението, което достига дори до лек ужас на моменти. Персонажите са представени бавно, един по един. Всеки от тях е преживял нещо травмиращо. Авторката те оставя дълго време да се луташ каква е връзката между героите и точно този въпрос, който витае в сюжета, поддържа интереса към книгата.

🤝 На ръба на оцеляването, героите разбират, че само когато се обединят, ще могат да оцелеят и ще спасят човечеството от унищожение. Централна фигура в това спасение е едно момче със синдром на Даун. Чрез него авторката показва, че хромозомата в излишък не е дефект, а е една друга форма на Божествена любов.

✨Цитати:

✨ Ако всеки практикува единствено Даване, а не Вземане, то всеки ще получава непрекъснато и ще се постигне изобилие. Изобилието води към душевен мир. Ако всеки Взема, вместо да Дава, то хората ще са във вечна оскъдица. Оскъдицата води до душевно страдание.

✨ Идва един момент..., в който мракът те хваща така силно, че вече не можеш да виждаш светлината. Не можеш да я пуснеш у теб.

✨ Кога точно идва моментът, в който хвърляш меча, спираш битката със Злото и му подаваш ръка? Когато се умориш или когато му влезеш в положението?

✨ Понякога един човек е целият свят.

[Nina Miteva]

Има един епизод от "Последният еднорог", която винаги ми е оставял много дълбоко впечатление - когато крал Хагард гледа в очите на еднорогата / лейди Амалтея и не може да види отражението си, не вижда себе си. В "Една хромозома повече" на @nevena.pascaleva е скрито... отражение на тази сцена:
"Хората имат нужда да видят доброто в себе си, отразено в очите на някого"
Не, че до този момент бях имала някакво съмнение, че "Една хромозома повече" принадлежи към колекцията на Човешката библиотека / The Human Library окончателно затвърди статута ѝ. За мен това е най-човечното от всички заглавия на тази издателска поредица, а може би и най-доброто. Радвам се, че успях да споделя тази мъничка връзка - находка с авторката по време на онлайн представянето. Надявам се някой ден да има и на живо.
А сега - първо малко сюжет, защото мразя да си взимам книги без нормален блърб, който да ме зариби.
Всичко започва в ледените води на Аляска, където едно семейство е поело ангажимент - никой жив да не се докосне до мрака под вълните. Но когато един ден не успяват да изпълнят задължението си - последствията не закъсняват.
Град след град цивилизацията започва да се затваря. Официалното обяснение - слънчеви изригвания, кризи, епидемии... Реалното - неудържим гняв и жажда за разруха.
Един млад мъж - българинът Симеон, който е продал свръхестествените си способности в замяна на живота на майка си - може би ще съумее да излекува тази чума. Но не му достигат сили.
Съдбата събира на едно място хора от различни ъгълчета на света - от гъркинята Хриса, кардиохирург в Лондон до тийнейджърът Томас, чиято допълнителна хромозома му позволява да усеща света по различен начин, но носи и своите минуси. И още много души - но ще си бъдат ли заедно достатъчни, ще си дадат ли достатъчно светлина и подкрепа, за да излекуват света?
Исках да изтъкна, че да, тази книга има сюжет, и той е достатъчно напрегнат и интересен. Много отзиви, които четох, сякаш пропускат тази част - и в известна степен разбирам това. "Една хромозома повече" е толкова силна с героите си, психологията и посланията им. Но ако сте от типа читатели като мен, които се боят да не се окажат в един водовъртеж от монолози, история има. Може да се каже, че е един различен прочит на мотива за апокалиптична зараза. Книгата е богата на чувства и послания, но те са споделени и съпреживяни чрез героите и сюжета, а не безцелно захвърлени.
Признавам, героите и техният вътрешен свят са гръбнакът на тази книга. По-горе споменах трима, но реално, за мен няма главен герой. И Симеон, и Томас, и Хриса; а още и военният Александър, монахинята Фрида, художникът Питър - всички те си споделят тежестта. Няма как да е иначе, защото сам човек тя би смазала - едно от нещата, които тази история показа.
Различни неща свързват героите от тази малка групичка. Първото, което изпъкна за мен, бе съмнението - всеки от тях сякаш не вярваше, че има право на живот, на щастие, да бъде това, което е. Не се чувстваше правилен. После обаче нещо друго се оказа, че ги обединява. Те не просто са добри хора. Те са човеци, които не са се предали.
Затова и, въпреки че заглавието на романа директно отпраща към синдрома на Даун и към Томас, който е носител на тази генетична конфигурация, за мен всички бяха главни герои. Те нямаше да могат да се справят поотделно. Това ми усещане към разпределянето на ролите не отменя обаче факта, че някои персонажи - като Томас заради своя синдром или Питър, заради своята сексуална ориентация, са приемани от обществото по различен начин, че са маргинализирани, че страданията им са породени само от личните им, вътрешни чувства и съмнения, но са причинени и отвън. И тук идва нашата отговорност като читатели и мънички зрънца, съставящи цялото човечество - да се научим да приемаме, да обичаме, да даваме... и така може би да олекотим бремето на Земята.
Невена Паскалева пише изключително ангажиращо за своите герои, и докато се прехвърляме от една сцена на друга, влизаме от един поглед в друг, просто няма как да не им съпреживяваме. Това, което поне мен много ме впечатли, е и че авторката успяваше да борави с целия декор около героите, така че да направи сцените максимално въздействащи. Аз вече като погледна патладжани и ми става едно такова...
Тъкмо заради тази емоция, провокирана у читателя; заради историята, по която се носим, няма риск на човек в някой момент да се почувства, все едно му четат морал. Просто вървиш с героите, и дори и да са различни - осъзнаваш, че всеки е различен, по най-разнообразни начини. И че това е нещо хубаво; нещо, което трябва да празнуваме, а не отлъчим и да се мъчим как да му Отнемем правото да бъде. А вместо това - да му Дадем шанс. И на себе си също.
*Невена Паскалева изгражда един много красив, семпъл и истинен ... хм, micro-lore за Взимането и Даването. Една малка митология, магия, ритуал, който е в основата на спасяването на света тук. И по принцип.
Да се върнем за миг към сюжета, и по-точно завръзката му - тук ще сложа предупреждение за спойлери. Като изключим героите, това за мен беше най-интригуващата част от книгата. Разкриването на загадката - каква е причината за настъпилите събития - е непълно, с недомлъвки и предупреждения и голяма част е оставена на читателя, да тълкува и развива както намери за добре. Аз лично превключих на режим Final Fantasy Advent Children, правейки асоциация с донякъде разумната планета; с живителния поток и начина по който жителите на планетата се отразяваха на него; болестта геостигма и пораждането ѝ от "замърсената" енергия на планетата - като съвсем реална болест; но също и като метафора за депресията и борбата на Клауд... Е, тук нямаме Сефирот, което е жалко, както и да го погледнеш 😃
Advent Children е голяма каша и изпълнен с недомлъвки, но е изключително приятен за гледане. "Една хромозома повече" е далеч по праволинейна (но нямаше да откажа малко повече категоричност и подробности за същността на инцидентите в Аляска и какво ще се случва там занапред), но също е изключително приятна за четене.
И за гледене - корицата ми харесва неочаквано много, има ми едно такова ретро - колекция Галактика/ Фантастика излъчване.
В заключение - без преувеличение това е една от най-хубавите книги, които съм чела наскоро, и в големите, и в малките неща. Както големите, наситени диалози - като тези, докато бяха в жилището на Питър - ах, колко малко му трябва на човек, за да се почувства човек! Да знае, че няма да го ударят, да му причинят болка! - така и миниатюрините детайли - тези пусти патладжани, молбата за моливи, да се пречупиш да ползваш за любов езика, който целенасочено си научил, за да може да лееш омраза. Дали е научна фантастика, фентъзи, трилър, дистопия или психологически роман - няма значение. Всеки читател ще намери в нея това, от което има нужда.

[Анна Гюрова]

Признавам си, че започнах романа с „едно на ум“, че може да се окаже произведение предимно със социална мисия, както е модерно напоследък. Щом го зачетох обаче, предразсъдъците ми се изпариха. „Една хромозома повече“ е майсторски написана история, в която личности с различен произход, професии и проблеми се борят със злото, застрашаващо да помете света. Героите носят отпечатъка на минали трагедии и се налага да се справят със своите демони по пътя към голямата цел. И сред хаоса от премеждия и сблъсъка на характери се появява дете със синдром на Даун, чиято суперсила да дава светлина и любов обръща посоката на събитията. Социалната тема присъства между страниците, но е вградена по много адекватен начин и, вместо да проповядва съжаление, разкрива потенциала и способността на хората с Даун да пръскат радост около себе си – съвсем реална, между впрочем.

[Мартин]

Една светлинка повече, топлеща ни във времена, когато от нея има повече нужда от всякога.

[Reader Katya Ivanova]

Тази книга е толкова красива - и не говоря за корицата, а за историята, която прочетох вътре.

Стилът на Невена Паскалева е дълбок, увлекателен и изразителен. В думите ѝ има напрежение, което те кара да се замислиш, а същевременно всичко е наситено със смисъл и емоция. Един от въпросите, които най-силно ме докоснаха, беше: „Как е възможно да приемеш за красив света, когато той често те приема по грозен начин?“ Именно около тази идея е изграден голяма част от емоционалния заряд на романа.

Книгата напомня, че миналото е зад гърба ни и че винаги ни е даден шанс - шанс да се помирим с него, да приемем болката си и да продължим напред. Да не позволяваме на страданието да ни превърне в хора, водени от желание за отмъщение, а да намерим сили отново да откриваме радостта от живота.

Романът се води фантастика заради героите със свръхспособности, но това далеч не е най-важното в него. Напротив - книгата е цветна, пъстра и удивително красива в начина, по който говори за човешката душа. В нея има много любов, но и много мъка и болка. Именно този баланс ме караше да не спирам да чета и да искам да разбера какво ще се случи по-нататък.

Авторката е пресъздала съдбите на героите по изключителен начин. Невъзможно е да не се привържеш към тях и да не преживяваш всяка тяхна емоция заедно с тях - болката, любовта и надеждата.

Особено силно впечатление ми направи и темата за синдрома на Даун. Заглавието „Една хромозома повече“ само по себе си носи силно послание. То напомня, че една допълнителна хромозома не прави човека по-малко достоен за любов, уважение и щастие. Напротив - различността е част от човешката красота и именно чрез нея понякога виждаме света по-чист, по-истински и по-светъл.

Супергероите, способни да завладеят света, винаги са ме впечатлявали. Но не заради силата, с която разполагат, а заради моралните дилеми, пред които се изправят. Те постоянно трябва да избират между доброто и злото. Именно това открих и в тази книга - героите имат своите дарби, но истинската им сила е в изборите, които правят, и в начина, по който носят болката си.

Книгата страшно много ме впечатли и определено остана с мен дълго след последната страница. Тя е много повече от фантастика - това е разказ за хората, за различията, за болката, прошката, любовта и надеждата. ❤️

[Tudor]

Една от най хубавите научни фантастики на български автор които съм чел! Макар романът да не е за изкуствен интелект, той звучи изненадващо актуално в епохата на AI. Както в книгата и филма по книгата Dark Matter (Blake Crouch), Блейк Крауч използва научна идея, за да изследва човешката идентичност, така „Една хромозома повече“ поставя въпроса как реагираме, когато пред нас се появи по-различна и потенциално по-развита форма на разум. В „Една хромозома повече“ генетичната промяна поставя сходен въпрос: ако човекът еволюира отвъд сегашните си ограничения, остава ли същият човек?

[Божан Божков]

Моето ревю:
https://www.webkeybg.info/the_cave/%d...