What do you think?
Rate this book
Една хромозома повече
– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?
Романът е единодушно отличен в конкурса „Изгревът на следващото“ за позитивна литература от жури в състав Елена Павлова, Атанас П. Славов, Геновева Димова, Калин М. Ненов, Десислава Сивилова и Валентин Д. Иванов.
~
Невена Паскалева живее и работи в Гърция. Автор на сборника „Игрите на града“ (2017). Нейни разкази са включени в български и международни антологии и са отличавани в конкурси.
Вижте как да си поръчате книгата от Човешката библиотека в отзива на Kalin M. Nenov долу.
338 pages, Paperback
First published June 1, 2026
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Read
August 3, 2026Български фантастичен роман, който грабна не само моето сърце и ум, но и цялото ни жури в конкурса „Изгревът на следващото“. Всичките шест души: Ели Павлова, Наско Славов, Геновева Димова, Вальо Иванов, Деси Сивилова, мен.
(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)
„Една хромозома повече“ е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Тя ни дава нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.
Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?
„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции. ;) Само си я поискайте:
https://choveshkata.net/blog/?p=10415
А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...
П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да? :) Да имате база за сравнение.)
Любимите ми откъси са събрани тук:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
... и надолу.
(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)
„Една хромозома повече“ е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Тя ни дава нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.
Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?
„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции. ;) Само си я поискайте:
https://choveshkata.net/blog/?p=10415
А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...
П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да? :) Да имате база за сравнение.)
Любимите ми откъси са събрани тук:
https://choveshkata.net/forum/viewtop...
... и надолу.
July 2, 2026
Историята е базирана на разраснала се световна заплаха.
Запознаваме се с различни по възраст и националност герои, всеки със своята тежка съдба.
Но обстоятелствата ги събират на едно място, където не просто трябва да избавят себе си, но и да помогнат за спасяването на света.
Не искам повече да издавам за сюжета, само ще кажа, че тази книга предизвика у мен безброй емоции.
Има си трилър, мистерия, научни факти, конспирации, много мъка и разбира се много, много любов.
“Една хромозома повече” е книга за хората, техните болки, изпитания и борбения силен дух, който трябва са притежаваш за да успееш да се изправиш и продължиш напред.
За светлината и тъмнината, която всеки носи в себе си и избора, коя ще избереш да подхранваш.
Запознаваме се с различни по възраст и националност герои, всеки със своята тежка съдба.
Но обстоятелствата ги събират на едно място, където не просто трябва да избавят себе си, но и да помогнат за спасяването на света.
Не искам повече да издавам за сюжета, само ще кажа, че тази книга предизвика у мен безброй емоции.
Има си трилър, мистерия, научни факти, конспирации, много мъка и разбира се много, много любов.
“Една хромозома повече” е книга за хората, техните болки, изпитания и борбения силен дух, който трябва са притежаваш за да успееш да се изправиш и продължиш напред.
За светлината и тъмнината, която всеки носи в себе си и избора, коя ще избереш да подхранваш.
August 10, 2026
📖 Романът е необичаен поглед върху Апокалипсиса и хората с една хромозома повече. Търси отговори защо се раждат деца със синдром на Даун и каква е тяхната мисия на Земята. А ние, хората, трябва да погледнем отвъд външността им, за да разкрием тяхната себеотрицателност, чувствителност и любов към света.
✨ "Една хромозома повече" на Невена Паскалева не може напълно да се определи жанрово. Тя е смесица от научна фантастика, мистика и езотерика, в които се преплитат темите за вътрешна трансформация и духовно просветление, впрегнати заедно, за да елиминират мащабна световна заплаха за човечеството.
🌍 Героите са от различни националности, а действието се развива по целия свят. За разнообразие, този път българин, с помощта на едно 15-годишно момче, има възможност да спаси света от пълен Апокалипсис.
⏳ Романът е построен плавно, с постепенно покачване на напрежението, което достига дори до лек ужас на моменти. Персонажите са представени бавно, един по един. Всеки от тях е преживял нещо травмиращо. Авторката те оставя дълго време да се луташ каква е връзката между героите и точно този въпрос, който витае в сюжета, поддържа интереса към книгата.
🤝 На ръба на оцеляването, героите разбират, че само когато се обединят, ще могат да оцелеят и ще спасят човечеството от унищожение. Централна фигура в това спасение е едно момче със синдром на Даун. Чрез него авторката показва, че хромозомата в излишък не е дефект, а е една друга форма на Божествена любов.
✨Цитати:
✨ Ако всеки практикува единствено Даване, а не Вземане, то всеки ще получава непрекъснато и ще се постигне изобилие. Изобилието води към душевен мир. Ако всеки Взема, вместо да Дава, то хората ще са във вечна оскъдица. Оскъдицата води до душевно страдание.
✨ Идва един момент..., в който мракът те хваща така силно, че вече не можеш да виждаш светлината. Не можеш да я пуснеш у теб.
✨ Кога точно идва моментът, в който хвърляш меча, спираш битката със Злото и му подаваш ръка? Когато се умориш или когато му влезеш в положението?
✨ Понякога един човек е целият свят.
✨ "Една хромозома повече" на Невена Паскалева не може напълно да се определи жанрово. Тя е смесица от научна фантастика, мистика и езотерика, в които се преплитат темите за вътрешна трансформация и духовно просветление, впрегнати заедно, за да елиминират мащабна световна заплаха за човечеството.
🌍 Героите са от различни националности, а действието се развива по целия свят. За разнообразие, този път българин, с помощта на едно 15-годишно момче, има възможност да спаси света от пълен Апокалипсис.
⏳ Романът е построен плавно, с постепенно покачване на напрежението, което достига дори до лек ужас на моменти. Персонажите са представени бавно, един по един. Всеки от тях е преживял нещо травмиращо. Авторката те оставя дълго време да се луташ каква е връзката между героите и точно този въпрос, който витае в сюжета, поддържа интереса към книгата.
🤝 На ръба на оцеляването, героите разбират, че само когато се обединят, ще могат да оцелеят и ще спасят човечеството от унищожение. Централна фигура в това спасение е едно момче със синдром на Даун. Чрез него авторката показва, че хромозомата в излишък не е дефект, а е една друга форма на Божествена любов.
✨Цитати:
✨ Ако всеки практикува единствено Даване, а не Вземане, то всеки ще получава непрекъснато и ще се постигне изобилие. Изобилието води към душевен мир. Ако всеки Взема, вместо да Дава, то хората ще са във вечна оскъдица. Оскъдицата води до душевно страдание.
✨ Идва един момент..., в който мракът те хваща така силно, че вече не можеш да виждаш светлината. Не можеш да я пуснеш у теб.
✨ Кога точно идва моментът, в който хвърляш меча, спираш битката със Злото и му подаваш ръка? Когато се умориш или когато му влезеш в положението?
✨ Понякога един човек е целият свят.
June 17, 2026
Една от най хубавите научни фантастики на български автор които съм чел! Макар романът да не е за изкуствен интелект, той звучи изненадващо актуално в епохата на AI. Както в книгата и филма по книгата Dark Matter (Blake Crouch), Блейк Крауч използва научна идея, за да изследва човешката идентичност, така „Една хромозома повече“ поставя въпроса как реагираме, когато пред нас се появи по-различна и потенциално по-развита форма на разум. В „Една хромозома повече“ генетичната промяна поставя сходен въпрос: ако човекът еволюира отвъд сегашните си ограничения, остава ли същият човек?
Displaying 1 - 4 of 4 reviews