Безсмислено е да се спори, кои точно от избраните „отбивки“ са наистина „малко известни“, както се твърди в анонса на корицата. Ясно е, че няма как всичките 101 да са ми напълно непознати или познати само от интернет, след като вече съм прехвърлил половин век и се възприемам за любознателен. Вярно, няма го Рилският манастир, но ги има Мелник и Копривщица. Да кажем, че е обратното – в поне петдесетина съм се отбивал, а за не повече от двайсетина чувам за първи път. Но книгата и така ми харесва и е полезна за мене. Този подбор „отбивки“ явно допада на моя вкус за ритъм и разнообразие при пътешествия по родината извън големите градове и далеч от магистралите, след като за една деветдневна обиколка с кола из Северна България, септември 2020, успяхме да се отбием на цели 13! Без да ни доскучае, защото сред тях имаше и речни проломи, и пещери с отверстия, и без отверстия, и скални феномени, и водопади, и екопътеки, и тракийски гробници, и възрожденски манастири, и скални обиталища, и морски фарове, и средновековни скални барелефи, и закътани пясъчни заливи. За всички е дадена точно толкова информация в текст и снимки, колкото да ти привлече вниманието и да добиеш представа, без да затънеш в сухи данни. А вместо това – макар и отбивката да ти е посочена, книгата те оставя сам да си я дооткриеш. И оцениш по своему! Защо обаче ми се стори, че в анонса се споменават и планински върхове? Не ги откривам.