Библия

by Anonymous

Настоящее электронное издание печатается по Юбилейному изданию Московского Патриархата, посвященному 2000-летию Рождества Христова .

Genres: Religion, History, Classics

2925 pages, Kindle Edition

Published April 1, 2015

About the author

Books can be attributed to "Anonymous" for several reasons:

* They are officially published under that name
* They are traditional stories not attributed to a specific author
* They are religious texts not generally attributed to a specific author

Books whose authorship is merely uncertain should be attributed to Unknown.

See also: Anonymous

Reviews

[Lammoth · Rating 1 out of 5]

Уникален свръхестествен трилър, от който ще ви настръхне кожата!

Ако ви прилошава от човешки и животински жертвоприношения, непрестанни кръвопролития и линчове, не посягайте към тази книга! Тя е истински шедьовър на хорър изкуството! Искам да похваля автора за character developement-а, а и за умението да създава непредвидими злодеи. Това което прави Яхве (главният герой) толкова комплициран образ е, че той изразява любовта си към подчинените му като използва насилие и заплахи.

За да заблуди горките му последователи, Яхве им праща негова “хипи” версия, която е обречена да умре в ужасни мъки, но така той задоволява садистично-мазохистични си пориви. Но ужасите не спират до тук! Яхве, егоцентричен, избухлив и яростно завистлив към останалите богове, кара неговите последователи да унищожат цели култури, които не се кланят нему! За награда, той ги праща в алтернативно измерение/паралелна вселена, където последователите могат да го възхваляват, него и неговата любов, за вечни времена. А тези, които се отричат от него, ги изпраща в Черна дупка, където ще се пържат като наденички!

Казвам ви, блестящ хорър! 10/10!

Още:
http://lammoth.wordpress.com/2011/05/...

[Emiliya Bozhilova]

Питам се колцина са чели тази голяма книга от кора до кора. Аз със сигурност - не.

И също така със сигурност - старият завет е къде по-як от новия! От чисто епична гледна точка най-малкото! Като се започне от сътворението (и словото, словото!); мине се през доста разлютени пророци и изтребени градове, села и племена; през Лот и стълбовете сол; през екшъна с Ной; противното безгръбначно примирение на Йов; отвратителния фанатизъм на Авраам, вдигнал нож да заколи детето си; странстванията на Йосиф; магическите сили на Мойсей да мести тектонични плочи и да донесе една от великите систематизации на морала; ами Естер в харема на Персийския крал; или палавата (а може би просто насилена) Вирсавия, хванала окото на Давид… И в крайна сметка симпатичния ми Голиат.Но мисля, че из безбройните страници тук любим ми е еклесиастът - и се разсмивам всеки път, когато прочета, че обект на любовните строфи била църквата. Да бе, да! И още толкова истории, очертаващи моралния пейзаж в рамките на близо хилядолетие в едно мъничко земно кътче, което е повлияло и формирало голяма част от света.

Новият завет е друга работа. Взема се доста по-насериозно, повече идеи и по-малко шаренѝя, а накрая мистичната корона на аполалипсиса е вероятно връх в определен вид поезия.

Това, което искам да кажа е, че в днешно време всеки прочит е личен. И това е прекрасно! Прекрасно! Прекрасно е, че оковите на невежеството и неграмотността са паднали и можем да прочетем написаното. Че ни е ПОЗВОЛЕНО да го направим без да се допитваме задължително до специалистите в черно и да прилагаме единствено техните тълкувания. Че ни е позволено да избираме кое да приложим, над кое да се замислим и кое да отречем и отхвърлим (да не пожелаваме РОБА на ближния си?!). За което заслуга вероятно има и самата книга, въпреки многобройните си прехвърляния и преводи от език на език, от “редакторските” намеси, от избора кое да остане, кое да се “перифразира”, кое да отпадне и кое - в крайна сметка - е поредната вековна преводаческа грешка.

Радвам се на несъвършенствата, които ни е позволено да приемем и осмислим. Защото не винаги е било така.

И след всички тези спойлери - да се оплача от превода все пак. Дори и в новата си версия, читателят се озорва с директния прочит, което за пореден път осигурява препитание в тълкуването и разсясняването. А всъщност - с малко по-осъвременен превод - може да е съвсем чудесна книга. Друг е въпросът дали това е предвидено, след като борбата за словото и достъпа до него бележи цялата човешка история…. И тази борба далеч не е приключила.

[Петър Р. Дойчев · Rating 5 out of 5]

Към Библията подходих от чисто прагматични подбуди. Бях първокурсник в специалност Философия в университета и колкото повече книги от различни автори четях, толкова повече осъзнавах, че няма как да мина без да съм чел свещената за евреи и християни книга. Струваше ми се, че философите, които четях и смятах за важни, са в някакъв постоянен диалог с Библията - някои, за да я защитят и славят, други - за да я критикуват и плюят. Аз обаче някак оставах встрани от този разговор. Нямаше как да взема страна, да си съставя обективно мнение, след като не знаех какво точно пише в дебелата книга. Какво пък - и без това по онова време не спирах да чета - една книга повече, па макар и толкова обемиста, нямаше как да ми навреди. Спрях се на изданието от 1885, което събираше прах в семейната библиотека - наследство от по-старите генерации в рода ни. Пооръфани вече корици, пожълтели от времето страници и онзи особен български език, в който много от думите завършват на “ъ”, а пък се срещат и букви, които дори не знаех как да чета. Сложих си план, паралелно с останалите книги, да прочитам по 50 страници дневно. Започнах от самото начало - от Битие - стратегия, която е отказала доста модерни хора от четенето на книгата. Стигат до изброяването на сякаш нескончаемите вериги от имена, прочитат една-две истории за семейства, които Йехова подлага на изпитание в пустинята, и се отказват. Не стигат нито до пророците, нито до Евангелията. Казват си: “Ясно! Пясъци, нещастни хорица и един гневлив Бог, който само чака да му дадат някакъв малък повод, за да стовари целия си арсенал от природни бедствия, за да ги унищожи.” Библията не е лесна за четене книга в наши дни. Сякаш достиженията на съвременната наука отвсякъде ни крещят: “Това не е вярно! Измислили са си всичко! Не се връзвай! Достатъчно умен си, за да разбереш, че всичко тук е една голяма лъжа.” Но дори и за подхождащите с повече толерантност и небързащи да си вадят заключения читатели, Библията пак си е изпитание. По времето, когато я четох, вече ми се беше изяснила техниката на убеждението, която много автори ползват, за да те склонят да видиш света именно по техния начин. В Библията обаче не усетих това. Напротив, в много отношения тя е отблъскваща. С гневливия и привидно нелогичен и дълбоко несправедлив Бог в Стария Завет, с морала, който понякога значително се отличава от онова, с което сме свикнали да боравим в обществото, с особения, противоречив и на моменти твърде суров Исус. Множество пъти спирах да чета за момент, казвайки си: “Не, с това определено не съм съгласен!” Но после все пак продължавах - нали имах план, а плановете са нещо, което трябва да се следва. Кой знае, може би друга сила, а не личното ми упорство, ме накара да завърша четенето? Много години вече, откакто съм я прочел, а колебанията все още стоят у мен. От една страна се определям като вярващ, от друга не успявам да вървя по християнския път, очертан от Исус и последователите му. Вероятно това в крайна сметка не е толкова лошо, дори за вярващия човек. Здравословното съмнение, рационалният скептицизъм - това пази както атеиста, така и вярващия. Пази от лесно изпадане в очевидни заблуди. Не смятам обаче, че Библията е очевидна заблуда. Мисля, че борбата на човешката душа със словото от страниците на Библията никак не е случайна, но за да разбере човек защо се случва така, е необходимо да мине време. Необходим е път, който всеки, прочел тази книга, трябва да извърви. Необходим е и житейски опит. За едно обаче съм убеден и това е, че няма как един гражданин на западната цивилизация да има достатъчно тежест, ако не е чел поне веднъж в живота си Библията. Дори, за да може с ясно съзнание да я отрече и да каже: “За мен описаното вътре не отговаря на истината.” Но и да може да подкрепи думите си с нещо. Иначе се превръща и той самият във вярващ - човек, който вярва че в Библията няма нищо вярно, доверяващ се на онова, което други са му разказали за нея. Направете го и вие! Със сигурност ще спечелите, независимо как излизате от това четене - като повярвали или като затвърдили скептицизма си.

[Vladimir Grigorov]

Ако някой Ви попита “Вярващ ли сте”, най-добре отговорете с “да”, иначе ще излъжете.

Няма доказателство, че Бог съществува - нито в Библията, нито където и да било. Ако утре открием такова доказателство, това ще убие вярата. Хората ще се превърнем от “вярващи” в “знаещи”. С нашата свободна воля ще бъде свършено.

По същия начин няма и доказателсвто, че Бог не съществува. Така че атеистите също са “вярващи”, просто вярват в обратното.

Без значение дали вярвате в Бог, или вярвате, че няма Бог, най-вероятно го правите, защото искате да вярвате в истината. А какво друго може да е вярата, ако не вяра в съществуването на обективната истина като нещо извън нас, хората. Като нещо по-голямо от нас.

Затова следващия път, когато ви попитат “Варващ ли сте”, най-добре отговорете “да”.

[sofa shevela]

I’ve got no idea how to rate it, can only say that it was a very godly read indeed 🙏🏻

[Диана Петрова · Rating 5 out of 5]

Пълен и допълван речник на архетипите.

[Andrew Kiselev · Rating 1 out of 5]

хуйня какая-то

[Neri · Rating 5 out of 5]

помогла мне найти свой путь в этом мире

[Ivan DS · Rating 5 out of 5]

„В Христа. В тези две думи е заключен целият смисъл на християнството, в тях е дадено очертанието на християнския живот. Вярата и св. Кръщение са ни съединили с Христос и сега ние живеем в Него, за Него, с Неговия живот. А това означава - в такова единство с Него, в такава любов към Него, в стремеж да Му служим и да Го проявяваме, че цялата Църква, всички християни не са нищо друго, освен Самият Христос, продължаващ да живее в хората и да ги спасява. Те са Негово Тяло, създадено от Него чрез Светия Дух. Ние вече сме в Христа, а поради това сме и длъжни да живеем съгласно с това призвание и освещение. И всичко в Църквата: устройство, събрания, разни служения, дори стопанските грижи – всичко съществува само за да можем ние да възрастваме в Христа, да развиваме и възвръщаме благодатта, която сме получили от Него.“ - Александър Шмеман

Ние четем всякакви книги, но всички те, хубави или лоши, са дело на творението, затова няма по-полезна книга за четене от Библията, която ни е дадена от Твореца, особено в смутни времена като днешните. Библия означава Книгата, тоест най-добрата книга, Книга на книгите. Тя се нарича още Писанието или Писанията. Обхваща Стария и Новия Завет. Източноправославната Библия се състои от 50 книги от Стария Завет и 27 книги от Новия Завет - общо 77 книги. Първата книга Битие е писана около 15 век преди Христа, а последната Откровение на Йоана - около 96 година след Христа на остров Патмос. Всички книги са писани в продължение на около 16 века и от 40 автори. Историци и археолози многократно са потвърдили автентичността ѝ. Забележителното е, че няма разминаване между тях, въпреки вековната разлика от години за писането им! Как, ако не Боговдъхновено, е съвпадението между тях?

„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.“ - Второ послание до Тимотей 3:16-17

Как някой писал преди стотици години, ще знае какво ще стане векове след него? И най-интересното е, че тези книги писани с такава разлика в годините, не са унищожени, а са запазени до наши дни и не се разминават никъде. Кой ли ги е пазил, ако не Бог?

Старият Завет е времето на подготовка и очакване на Исус Христос, а Новият Завет е времето на Исус Христос - от Рождеството Му до веки веков. Новият Завет е усъвършенстван Стар Завет от Иисус Христос, но това не значи, че Старият Завет вече не е потребен. Без Старият Завет, Новият не може да бъде разбран. Изпълнението както на Стария Завет, така и на Новия е Христос. Той е Всичко в цялото Писание (старозаветно и новозаветно). Св. Августин казва: "Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия".

Няма причини да не се сбъднат и всички пророчества в Новия Завет - за събитията предхождащи и самото Второто пришествие на Иисус Христос, за Неговият Страшен съд, пред който ще отговаря всеки един човек живял на този свят - едни за осъждане, а други за вечен живот, за Илия и Енох и всичко останало записано в Новия Завет и особено в Откровение на Йоана.

Страхуваме се от болести като днешната, от крадци, от санкциите на държавата и от всичко друго, но единственият страх, който е “Начало на мъдростта е страхът Господен“ - Притчи Соломонови 1:7

Вярваме на всякакви ясновидци, пророчици и предсказатели, но не вярваме на Бог и Неговото Слово. А там е писано и за това.

„И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи? Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.“- Исая 8:19-20

И нека Бог опази света и от това зло.

„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ - Иоана 3:16

[Petar Gradinarov · Rating 4 out of 5]

Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.

[LINA ÁNGELES · Rating 1 out of 5]

Любопитна книга и ужасяваща...но да бъде създаден култ в нейна чест...хах
Възрастовата граница за четене трябва да започва от 18 нагоре.

[Matthew · Rating 3 out of 5]

I was first struck by how closely most of this adheres to the King James version in English, almost as if much was translated directly from that vice the original written languages. Where the language does deviate is interesting, as most deviations are those points where the KJV is most cited for a bad initial translation. Second, it was also interesting that the only deviation in order from the KJV was not in the Old Testament, where we usually see deviations among denominations, but was just the placement of the Apostle epistles ahead of the Paulene epistles, making one wonder if there is an intentional different emphasis happening.

[Perica Penev]

- Na početku je bog stvorio čitavu papazjaniju (nema praznika)

- Da premotamo: rađa se Isus (praznik!) i umire na krstu zarad naših grehova (opet praznik!)

- A na kraju ćemo verovatno svi završiti u paklu.

[Scottnshana · Rating 5 out of 5]

Просто великолепный!

[Artëm · Rating 1 out of 5]

скучно, радикально, бредово, кто то реально верит в эту чушь?

[Krum Tsaribashev · Rating 1 out of 5]

Не ме изкефи. Супер нереалистично. Палец надолу!

[ЧІТАЮГУМІЛЬОВА ЧІТАЮГУМІЛЬОВА · Rating 5 out of 5]

Зачем я это читал

[Boris Yordanov · Rating 5 out of 5]

Книгата на книгите

[Iustiniqn · Rating 5 out of 5]

Книгата на книгите . Много история , интересни събития.И разкази и притчи за мъдрост , любов , омраза , страдание , гняв , бедност , прошка и милосърдие .
Книжен вариант .

[Emilia · Rating 5 out of 5]

The Truth in a book.

[Elitsa Zhiveva · Rating 4 out of 5]

Историята ни.

[Artem Lytvynov · Rating 3 out of 5]

A difficult book. One won't fully understand it without the Old Convenant. It definitely wasn't a waste of time, but, in a way, made me even more convinced in atheism :)

[Art · Rating 1 out of 5]

скучно, радикально, бредово, кто то реально верит в эту чушь?

[Pesho · Rating 3 out of 5]

Като всеки православен християнин аз вярвам в Бог, опитвам се да спазвам 10те Божи Заповеди, макар и да не мога да ги изредя всичките и най-вече уважавам и обичам християнските празници и ги празнувам с пълна сила :-) .

Относно Библията като книга...имам доста забележки, които не мога да формулирам в кратко ревю, а не мисля да пиша голямо!

[Bistra Ivanova · Rating 3 out of 5]

Като цяло интересуват ме Книга Битие и Евангелията, но така или иначе който и да е писал текстовете, който и да е редактирал след него, винаги ще се връщам към Книгата :-))

[Agape · Rating 5 out of 5]

Прочитала Русскую Синодальную Версию когда-то давно.

[Ognyan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Read it more than 8 times and still find it the most fascinating and thought provoking book ever. It changed my life forever.