What do you think?
Rate this book
История на войните #3
Тридесетгодишната война
Тридесетгодишната война е апотеозът на цяла епоха от конфликти, останали в историята с обобщаващото название „Религиозни войни”. Милиони човешки животи са погубени, стотици селища са унищожени или разграбени, а когато войната завършва през 1648 г., Европа на рицарите, благородните подвизи и честта е отстъпила място на една друга Европа - управлявана от практичността и липсата на сантименти и доверие.
Какви са основните събития, довели до избухването на Тридесетгодишната война, както и последствията от нея?
Какви са основните събития, довели до избухването на Тридесетгодишната война, както и последствията от нея?
- GenresHistory
192 pages
First published April 1, 2015
2 people are currently reading
43 people want to read
About the author
Александър Стоянов
9 books154 followersРоден на 13 ноември, 1987 г. в София. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". Дипломира се с отличие от Софийски университет "Св. Климент" Охридски със степен бакалавър и специализация по Нова и Съвременна история през 2010 г. През 2011 година се дипломира cum laude с магистърска степен по История от университета в Лайден, Нидерландия. През 2017 г. защитава докторска степен по История в Лайденския университет. През 2017/18 година преподава в Нов Български университет като хоноруван преподавател. От 2021 г. част от Института за Исторически изследвания на БАН. Главен асистент от 2024 г.
Съосновател на Клуб "Военна история" и електронния журнал "De Re Militari". Главен редактор и създател на списание "Военна история".
-------------------------------
Born in Sofia, Bulgaria on 13th November, 1987. Graduated from the National High school for Ancient Languages and cultures "St. Konstantin-Kiril the Philosopher". In 2010 he received a Bachelor's degree in history from the Sofia University "St. Kliment Ohridski" and an year later graduated cum laude from the Leiden University, the Netherlands. He graduated with a PhD in History from the Leiden University in 2017. He has taught "Russian foreign policy and security" in the New Bulgarian University in 2017/2018. Since 2021 he is part o the Institute for Historical Studies of the Bulgarian Academy of Sciences. Since 2024 is an assistant professor.
He is the main editor and founder of the "Military History" e-journal and co-founder of the "Military History club". He is also co-founder and editor in the De Re Military journal.
Съосновател на Клуб "Военна история" и електронния журнал "De Re Militari". Главен редактор и създател на списание "Военна история".
-------------------------------
Born in Sofia, Bulgaria on 13th November, 1987. Graduated from the National High school for Ancient Languages and cultures "St. Konstantin-Kiril the Philosopher". In 2010 he received a Bachelor's degree in history from the Sofia University "St. Kliment Ohridski" and an year later graduated cum laude from the Leiden University, the Netherlands. He graduated with a PhD in History from the Leiden University in 2017. He has taught "Russian foreign policy and security" in the New Bulgarian University in 2017/2018. Since 2021 he is part o the Institute for Historical Studies of the Bulgarian Academy of Sciences. Since 2024 is an assistant professor.
He is the main editor and founder of the "Military History" e-journal and co-founder of the "Military History club". He is also co-founder and editor in the De Re Military journal.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
May 26, 2021
Младият български историк Александър Стоянов е един от хората, които следя с интерес в социалните мрежи. От статиите му за великите военни изцепки, пълководци и незаслужено известни на широката публика личности, издържани в жанра “популярна история”, могат да се научават безброй нови неща по приятен и не-учебникарски начин.
“Тридесетгодишната война” (1618-1648г.) е кратката история на последната голяма от така наречените “религиозни войни”. Дотук добре. Боя се обаче, че времевата рамка е единственото ясно дефинирано нещо в този конфликт. Да започнем с това, че главен участник в него е Свещената римска империя, която се състои от над 200 държави(ци) – някои от които протестантски, други католически. После идва ред на поетапното влизане и излизане от войната от страна на различни по ранг владетели – от провинциални графове и херцози до крале, някои от които извършват това упражнение многократно. Да прибавим авантюристите-пълководци, които набират наемна войска за тази или онази страна и често сменят лоялността си според прищявките на военната Фортуна.
Това е времето на пиките, кавалерията, мускетите, зимните паузи и пролетно-летните кампании. Времето на кардиналите - първи министри Ришельо и Мазарини и техният по-малко известен, но не и по-малко ловък шведски еквивалент Аксел Оксенстиерна, пълководци като Тили и Валенщайн.
Разплитането на военните действия е истински главоболно, но не по вина на автора. Обективната картина е такава – хаос, нестабилни коалиции, липса на категорично военно надмощие, безброй битки и действащи лица.
В ранномодерната епоха не може и дума да става за национални армии, набирани от населението на и обучавани под знамето на конкретна държава (тази концепция се появява след края на войната и е неин резултат). И понеже наемниците отиват там, където им се плаща, текущото финансово състояние на воюващите страни може да се окаже решаващо за военното им представяне. В началото на войната Франция и Испания са двете най-богати държави. В края й положението изглежда много различно – Испания е разорена, а Франция е на ръба на гражданска война. В Европа се е появила нова велика сила – Швеция. Хабсбургите са временно смирени. Монархиите се подготвят за Просвещението, тоест за своя край във формат “абсолютни”.
Тридесетгодишната война не приключва с ясно изявени победители и победени. Като всяка дългогодишна война основната жертва и тук са цивилните граждани. Тридесетгодишната война потвърждава и един неприятен парадокс – войната като причина за технологичен напредък или централизиране на административния апарат, оформянето на модерната държавност. Явно не е имало друг начин, за съжаление.
“Тридесетгодишната война” (1618-1648г.) е кратката история на последната голяма от така наречените “религиозни войни”. Дотук добре. Боя се обаче, че времевата рамка е единственото ясно дефинирано нещо в този конфликт. Да започнем с това, че главен участник в него е Свещената римска империя, която се състои от над 200 държави(ци) – някои от които протестантски, други католически. После идва ред на поетапното влизане и излизане от войната от страна на различни по ранг владетели – от провинциални графове и херцози до крале, някои от които извършват това упражнение многократно. Да прибавим авантюристите-пълководци, които набират наемна войска за тази или онази страна и често сменят лоялността си според прищявките на военната Фортуна.
Това е времето на пиките, кавалерията, мускетите, зимните паузи и пролетно-летните кампании. Времето на кардиналите - първи министри Ришельо и Мазарини и техният по-малко известен, но не и по-малко ловък шведски еквивалент Аксел Оксенстиерна, пълководци като Тили и Валенщайн.
Разплитането на военните действия е истински главоболно, но не по вина на автора. Обективната картина е такава – хаос, нестабилни коалиции, липса на категорично военно надмощие, безброй битки и действащи лица.
В ранномодерната епоха не може и дума да става за национални армии, набирани от населението на и обучавани под знамето на конкретна държава (тази концепция се появява след края на войната и е неин резултат). И понеже наемниците отиват там, където им се плаща, текущото финансово състояние на воюващите страни може да се окаже решаващо за военното им представяне. В началото на войната Франция и Испания са двете най-богати държави. В края й положението изглежда много различно – Испания е разорена, а Франция е на ръба на гражданска война. В Европа се е появила нова велика сила – Швеция. Хабсбургите са временно смирени. Монархиите се подготвят за Просвещението, тоест за своя край във формат “абсолютни”.
Тридесетгодишната война не приключва с ясно изявени победители и победени. Като всяка дългогодишна война основната жертва и тук са цивилните граждани. Тридесетгодишната война потвърждава и един неприятен парадокс – войната като причина за технологичен напредък или централизиране на административния апарат, оформянето на модерната държавност. Явно не е имало друг начин, за съжаление.
September 25, 2016
Войни и интереси
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Наполеон – възход и погром“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...). „Тридесетгодишната война“ („Millenium“, 2015) обаче дава да се разбере важността в исторически план на описаните събития в този период от човешката история.
Всъщност тогава Европа започва плавното си навлизане в модерната история, главно чрез политическите маневри, наложени от продължителните военни конфликти. Интересен факт е, че по-голямата част от армиите са окомплектовани от наемници, които нямат нищо против да напълнят джобовете си с пари, отпуснати от съответната държава. Повечето хазни обаче не са бездънни и това налага армиите да се самоподдържат, придобивайки блага на вражеска територия. Наемат се цели полкове и дивизии от различни националности, заедно с командирите им. Това се получава лесно, защото по онова време е имала значение по-скоро религиозната принадлежност, а не толкова произходът от определена държава. Етническата идентичност тук не е толкова важна.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Наполеон – възход и погром“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...). „Тридесетгодишната война“ („Millenium“, 2015) обаче дава да се разбере важността в исторически план на описаните събития в този период от човешката история.
Всъщност тогава Европа започва плавното си навлизане в модерната история, главно чрез политическите маневри, наложени от продължителните военни конфликти. Интересен факт е, че по-голямата част от армиите са окомплектовани от наемници, които нямат нищо против да напълнят джобовете си с пари, отпуснати от съответната държава. Повечето хазни обаче не са бездънни и това налага армиите да се самоподдържат, придобивайки блага на вражеска територия. Наемат се цели полкове и дивизии от различни националности, заедно с командирите им. Това се получава лесно, защото по онова време е имала значение по-скоро религиозната принадлежност, а не толкова произходът от определена държава. Етническата идентичност тук не е толкова важна.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
November 30, 2021
Интересна и добре написана кратка история на Тридесетгодишната война. Много добра като въведение за основните страни и хода на войната.
December 13, 2022
Това е една много добре структурирана и увлекателно написана историческа книга. Препоръчвам не само на всеки, който има интерес към историята, но и на всеки, който се чуди дали харесва тази наука и се колебае да започне такъв тип книги.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews