Винаги умира някой друг

by Димана Йорданова

Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани.

Елин Рахнев

Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни.

Димитър Стоянович

Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя е сред малцината избрани.

Теа Денолюбова

Genres: Poetry

100 pages, Paperback

Published June 1, 2026

About the author

Димана Йорданова е родена във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Нейни стихотворения са публикувани в литературните издания "Страница", "Кръстопът", "Море, "Литературен вестник" и др.

Reviews

[Mare Nubium]

за крехкостта на живота, за крехкостта на мястото ни в него и в живота на другите

[Лилия Кирилова]

Ще бъда продължена
от хумуса на почвата,
от магическите кръгове на земята,
от смъртта на звезда съм родена,
от смъртта си ще родя,
на мястото на пръстена ми - слънце,
вместо тялото ми - прясната трева,
две кротки крави ме преживят
и лягат в мен, във всичките ми начала
(как вкусна съм в смъртта,
как вкусна съм в смъртта)

[Марти К]

***
Притискайте мястото,
казаха,
колко дълго -
не казаха.
Срамувам се да ходя
толкова години
под това небе,
зарила пръсти
в тази рана,
топла,
лекувана,
ненанесена.

тежка за преглъщане поезия, която не се страхува да назовава нещата с истинските им имена и да ги посочва с пръст. стихове, пропити с толкова много болка, но и с такава неутолима жажда за живот.

[Емилия]

“Участвах в мисията по собственото си представяне.”