What do you think?
Rate this book
Дневният живот на нощните пеперуди
Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер?
Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.
Запознайте се с Нина Бранкович – забавна, привлекателна, умна, трийсетгодишна и – както всички нас – професионално неудовлетворена. След един инцидент чашата прелива и Нина решава рязко да смени посоката на живота си. Заедно със своя приятел Даниел, умен, арогантен, секси, и – какво да се прави момичета - да, гей, се впускат в авантюра, която ще промени живота им завинаги.
Дневният живот на нощните пеперуди на Деница Дилова е дръзко пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие.
Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.
Запознайте се с Нина Бранкович – забавна, привлекателна, умна, трийсетгодишна и – както всички нас – професионално неудовлетворена. След един инцидент чашата прелива и Нина решава рязко да смени посоката на живота си. Заедно със своя приятел Даниел, умен, арогантен, секси, и – какво да се прави момичета - да, гей, се впускат в авантюра, която ще промени живота им завинаги.
Дневният живот на нощните пеперуди на Деница Дилова е дръзко пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие.
- GenresBulgarian Literature
200 pages, Paperback
First published January 1, 2015
2 people are currently reading
108 people want to read
About the author
Деница Дилова
7 books13 followersДеница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, после завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 38 reviews
July 2, 2015
Не ми хареса. 200 страници - бързо прочетени и лесно смляни.
Преживяването беше сходно с онези разговори за 5 минути, в които някой далечен познат ти разказва за някаква негова идея, която му е хрумнала снощи преди лягане - ти нито я схващаш, нито я разбираш, но клатиш главата в знак на съгласие и докато си се прибрал вкъщи забравяш с шибаната му идея и изобщо не ти пука за нея и никога повече в живота си не се сещаш за нея.
По същия начин мога да опиша и прочита на "Дневният живот на нощните пеперуди". Една история с глас (не смея да кажа героиня, защото това за мен не е литература), чийто характер е добре описан посредством мисли (защото повествованието е от първо лице) към някакви основни житейски проблеми и популярни гледни точки. Само че единствената характерност, която мога да припиша на този глас е "цинизъм". Затова не съм сигурен и доколко този роман е "художествена" литература, при положение, че не съм си представил никакви образи, а се чува само глас в стилистиката на сарказма.
Това ми беше първата книга на бг автор за 2015 г. и резутлатът от оценката ми е същият като първата и единствена книга от бг автор, която прочетох за 2014 - Сестри Палавееви. Оценка: 1 звезда (I did not like it). Защо? :(
ps: стана ми интересно защо някои марки коли бяха изписани на кирилица ("Опел"), а други марки бяха изписани в оригинал (BMW).
Преживяването беше сходно с онези разговори за 5 минути, в които някой далечен познат ти разказва за някаква негова идея, която му е хрумнала снощи преди лягане - ти нито я схващаш, нито я разбираш, но клатиш главата в знак на съгласие и докато си се прибрал вкъщи забравяш с шибаната му идея и изобщо не ти пука за нея и никога повече в живота си не се сещаш за нея.
По същия начин мога да опиша и прочита на "Дневният живот на нощните пеперуди". Една история с глас (не смея да кажа героиня, защото това за мен не е литература), чийто характер е добре описан посредством мисли (защото повествованието е от първо лице) към някакви основни житейски проблеми и популярни гледни точки. Само че единствената характерност, която мога да припиша на този глас е "цинизъм". Затова не съм сигурен и доколко този роман е "художествена" литература, при положение, че не съм си представил никакви образи, а се чува само глас в стилистиката на сарказма.
Това ми беше първата книга на бг автор за 2015 г. и резутлатът от оценката ми е същият като първата и единствена книга от бг автор, която прочетох за 2014 - Сестри Палавееви. Оценка: 1 звезда (I did not like it). Защо? :(
ps: стана ми интересно защо някои марки коли бяха изписани на кирилица ("Опел"), а други марки бяха изписани в оригинал (BMW).
February 21, 2017
Докато четях, си мислех, че поне това е книга от женска гледна точка, успяла да навлезе в мейнстрийм четенето, вместо да бъде обявена за чиклит (макар че и такива коментари срещнах - впрочем коментарите за книгата са по-интересни от самата нея, особено реакциите на мъже и момчета, които не могат да си представят, че женският опит може да предостави някаква интересна гледна точка към света, нито че съществуват хора, които не са като тях и биха чели и неща, които не отразяват точно техния демографски профил и не им преповтарят "житейските мъдрости", за които четат от детството си; но какво може да се очаква от читателите в страна с читателска култура, в която прокламирането на вечна любов към Хемингуей и Стивън Кинг се смята за върхова проява на изтънчен вкус, а подигравките с най-лесните мишени - за разбирачество и принадлежност към някакъв въображем четящ елит). Отплеснах се, но мисълта ми е - женската гледна точка биде изоставена след първата третина на книгата и автовровият глас се претопи в нещо като общ хроникьор на човешкото ежедневие със средно 5 философски коментара на всяко прозаично събитие или мисъл, повечето от които са просто преповтаряне на т. нар. conventional wisdom или това, което можете да очаквате във всяка средностатистическа кръчма с по-интелектуална клиентела.
Четох два откъса в интернет и веднага си поръчах книгата, зашото звучаха много обещаващо. Обаче когато ги четях, запълвах около тях с идеи за предхождащо и следхождащо действие, за разгръщане на тематичните ядки в някакви повествователни линии, в действия, сцени, диалози, обрати и пр., а се оказа, че те са наистина само откъси, дори в естествената си среда на романа - защото не са част от наратива, а просто декоративни винетки, особено откъсът с пеперудата, който всъщност ме спечели. Много разочароващо.
Стилът е силно афористичен - толкова силно, че дразни страхотно и прави четенето безинтересно. Така хваленото чувство за хумор на романа се състои от обикновена ирония в щедри дози, което бързо омръзва. Действително има някои проникновени и някои забавни наблюдения и ако всички тези афоризми и парадокси бяха представени в друг формат или по-пестеливо, щяха да звучат по-свежо. Натъпкани почти без ред като в каталог, който на всичкото отгоре се мъчи да бъде роман, звучат просто скучно. Това трудно може да се нарече роман. Действието може да се събере в не повече от 10 страници, всичко останало е досаден пълнеж от псевдофилософски мнения за всичко и всеки и епизодични герои и случки, които не стигат никъде, не се появяват повече и в крайна сметка са напълно излишни от гледна точка на повествованието. А финалът е нелеп и в пълен асинхрон с останалата част на книгата - както тематично, така и стилистично. Затворих я в недуомение.
Усещането за липса на художественост се допълва и от много слабото изграждане на персонажите. Каква е фунцкията на повечето от тях не е ясно; всички говорят с един и същи глас, който съвпада с авторовия, може би с изключение на Даниел, донякъде. Повечето служат просто за да предоставят повече усти за потока от крилати мисли, което обаче изобщо не олекотява поднасянето им. Да не говорим, че повечето от самите крилати мисли са доста престояли, лъхат на прикрита с ирония носталгия по едно време, когато беше по-хубаво и имаше повече морал. За това настроение говори и непрестанното изтъкване на липсата на етични принципи у всички и всеки, което е представно с неубедителен цинизъм - забелязала съм, че зад този прийом обикновено се крие страх, че наистина всички са извратени, светът е пошъл, морал няма и едновремешните ценности са мъртви. Конструкциите тип "Вече никой не се занимаваше със [нещо хубаво/правилно]. То беше останало в 20 век" са доста красноречив пример за такава нагласа според мен, а на мен тази нагласа ми е късогледа, старческа и неприятна за четене.
Едно положително нещо, което мога да кажа за книгата, е, че избраната тема е интригуваща и оригинална. Рядко се пише за професионалния аспект от човешкия живот и идеята да се изследва модерната концепция за личност - аз съм това, което работя - ме заинтригува. Само че изследването е удавено в толкова много думи, които нямат никакво отношение към темата, и в крайна сметка остава едва наченато, което е много жалко. Обвързването на самооценката и самото ни чувство за това кои сме ние, за нашата същност, с професията ни и професионалната ни реализация, как се е стигнало до него, как то се отразява на човешката психика и как оформя живота и средата ни и т.н. звучи като страхотно богата на възможности тематика и е жалко, че в тази книга тя се свежда до няколко изречения за заробването на работното място, копнежа по свободата и приливът на сили и оптимизъм, когато успееш да избягаш от професионалната си дефиниция - които впрочем биха били достатъчни, ако остатъкът от книгата беше запълнен, като в истински роман, от герои и техните сюжетни арки, в които тези зададени идеи са разгърнати със средствата на художествената литература, а не от афоризми и парадокси, присъщи повече на публицистиката.
От толкова време вече се надявам да попадна на истински български съвременен роман и продължавам да попадам само на откъси от дневници и скучни съждения за живота и човека, зле същити с някакът неубедителен сюжет, който минава сякаш между другото. Явно модерната ни литература е просто много слаба.
2015 Reading Challenge: A book with antonyms in the title
Четох два откъса в интернет и веднага си поръчах книгата, зашото звучаха много обещаващо. Обаче когато ги четях, запълвах около тях с идеи за предхождащо и следхождащо действие, за разгръщане на тематичните ядки в някакви повествователни линии, в действия, сцени, диалози, обрати и пр., а се оказа, че те са наистина само откъси, дори в естествената си среда на романа - защото не са част от наратива, а просто декоративни винетки, особено откъсът с пеперудата, който всъщност ме спечели. Много разочароващо.
Стилът е силно афористичен - толкова силно, че дразни страхотно и прави четенето безинтересно. Така хваленото чувство за хумор на романа се състои от обикновена ирония в щедри дози, което бързо омръзва. Действително има някои проникновени и някои забавни наблюдения и ако всички тези афоризми и парадокси бяха представени в друг формат или по-пестеливо, щяха да звучат по-свежо. Натъпкани почти без ред като в каталог, който на всичкото отгоре се мъчи да бъде роман, звучат просто скучно. Това трудно може да се нарече роман. Действието може да се събере в не повече от 10 страници, всичко останало е досаден пълнеж от псевдофилософски мнения за всичко и всеки и епизодични герои и случки, които не стигат никъде, не се появяват повече и в крайна сметка са напълно излишни от гледна точка на повествованието. А финалът е нелеп и в пълен асинхрон с останалата част на книгата - както тематично, така и стилистично. Затворих я в недуомение.
Усещането за липса на художественост се допълва и от много слабото изграждане на персонажите. Каква е фунцкията на повечето от тях не е ясно; всички говорят с един и същи глас, който съвпада с авторовия, може би с изключение на Даниел, донякъде. Повечето служат просто за да предоставят повече усти за потока от крилати мисли, което обаче изобщо не олекотява поднасянето им. Да не говорим, че повечето от самите крилати мисли са доста престояли, лъхат на прикрита с ирония носталгия по едно време, когато беше по-хубаво и имаше повече морал. За това настроение говори и непрестанното изтъкване на липсата на етични принципи у всички и всеки, което е представно с неубедителен цинизъм - забелязала съм, че зад този прийом обикновено се крие страх, че наистина всички са извратени, светът е пошъл, морал няма и едновремешните ценности са мъртви. Конструкциите тип "Вече никой не се занимаваше със [нещо хубаво/правилно]. То беше останало в 20 век" са доста красноречив пример за такава нагласа според мен, а на мен тази нагласа ми е късогледа, старческа и неприятна за четене.
Едно положително нещо, което мога да кажа за книгата, е, че избраната тема е интригуваща и оригинална. Рядко се пише за професионалния аспект от човешкия живот и идеята да се изследва модерната концепция за личност - аз съм това, което работя - ме заинтригува. Само че изследването е удавено в толкова много думи, които нямат никакво отношение към темата, и в крайна сметка остава едва наченато, което е много жалко. Обвързването на самооценката и самото ни чувство за това кои сме ние, за нашата същност, с професията ни и професионалната ни реализация, как се е стигнало до него, как то се отразява на човешката психика и как оформя живота и средата ни и т.н. звучи като страхотно богата на възможности тематика и е жалко, че в тази книга тя се свежда до няколко изречения за заробването на работното място, копнежа по свободата и приливът на сили и оптимизъм, когато успееш да избягаш от професионалната си дефиниция - които впрочем биха били достатъчни, ако остатъкът от книгата беше запълнен, като в истински роман, от герои и техните сюжетни арки, в които тези зададени идеи са разгърнати със средствата на художествената литература, а не от афоризми и парадокси, присъщи повече на публицистиката.
От толкова време вече се надявам да попадна на истински български съвременен роман и продължавам да попадам само на откъси от дневници и скучни съждения за живота и човека, зле същити с някакът неубедителен сюжет, който минава сякаш между другото. Явно модерната ни литература е просто много слаба.
2015 Reading Challenge: A book with antonyms in the title
May 10, 2015
Рядко харесвам книга от български съвременен автор, но тази е супер - интересна, съвременна история, супер умни изречени и мисли - пирони. Интересни взаимоотношения и теми, които интересуват днешния деен човек - който работи, обича, търси промяна, знае за самотата, абе, който се сблъсква челно с живота. Деница Дилова е голям пич и нямам търпение да напише още!
June 11, 2016
Взех я със себе си в университета с идеята да си я чета през почивките между лекциите, ала така ме увлече, че не се сдържах и я изгълтах за отрицателно време. Страшно забавна, без в никакъв случай да е комедия, и пълна с убийствено добри попадения. Накратко, Деница Дилова е написала страхотен роман. Разочарована съм единствено от невзрачната корица, която според мен никак не улавя темперамента на историята.
May 3, 2015
Това е един от най-слабите български романи, които съм чел, а аз съм чел много. Като читател повествованието ме загуби някъде до автомивката. По дяволите, дори Ваня Щерева пише по-интересно, а тя ми е долната граница за некадърност.
Остатъкът от ревюто ще бъде професионален, нещо което избягвам да правя тук.
Първо - това не е роман. Това са поредица журналистически текстове - някои имаше нещо общо с поантата на романа, други явно писани отделно вмъкнати, за да се постигне обем. Всъщност в този роман са използвани всякакви предпечатарски трикове, за да достигне 200 страници и това много дразни.
Авторката, Дилова - братовчедка, е добър журналист и това си личи по текстовете. Има много лафове - някои познати от други места, други нейни собствени, има много цитати, които ми се иска,а и вероятно ще пускам, по различни поводи.
Но това няма нищо общо със структурата на романа, действието е толкова постно и предвидимо, че още по средата беше ясно всичко.
Не знам какъв роман точно са търсели Сиела в тоя конкурс. Приемам, че е не е най-добрия, защото съм чел част от романите (дори три от номинираните) и определено са класи над това.
Вероятно е търсен женски, бързопродаваем роман, но това не е нищо подобно.
Главната героиня е прекалено Ентелектуалка, за да се хареса на БГмамите (авторката наистина е изчела тия вагони книги, за които пише). От друга страна е прекалено провинциалистка (извинявам се за израза), за да може терзанията ѝ да заинтересуват софийската публика (най-многобройната в страната).
Единствената таргет група, която би го харесала, са неориентирани жени 30-40 годишни, които не знаят какво да правят в живота, точно като главната героиня.
Полиграфическото изпълнение и предпечата са под всякаква критика, да не говорим за корицата. Имам чувството, че Сиела не са доволни от романа, дори и след редакциите и се чудят как да го прекарат ей така между другото. За това говори и липсата на всякаква сериозна рекламна кампания. При условие, че това е пръв между 400 други романа и ще се купи поне от 400 разочаровани автори и техните роднини, за да се види с какво е по-добър.
Единственото хубаво нещо в романа е бизнес идеята за jobswap.eu, но поне да беше използван свободен домейн като рекламна страница - всички, купили си романа ще проверяват за такъв сайт.
П.С. Слагайте съдържания на тези книги, не е толкова трудно, InDesign си има функация за това.
П.П.С Оказа се, че познавам Дилова от "Пороци" в Дира и имам добри спомени от нея. Остроумна е, просто не е романистка, а и честно казано - не е писателка.
Остатъкът от ревюто ще бъде професионален, нещо което избягвам да правя тук.
Първо - това не е роман. Това са поредица журналистически текстове - някои имаше нещо общо с поантата на романа, други явно писани отделно вмъкнати, за да се постигне обем. Всъщност в този роман са използвани всякакви предпечатарски трикове, за да достигне 200 страници и това много дразни.
Авторката, Дилова - братовчедка, е добър журналист и това си личи по текстовете. Има много лафове - някои познати от други места, други нейни собствени, има много цитати, които ми се иска,а и вероятно ще пускам, по различни поводи.
Но това няма нищо общо със структурата на романа, действието е толкова постно и предвидимо, че още по средата беше ясно всичко.
Не знам какъв роман точно са търсели Сиела в тоя конкурс. Приемам, че е не е най-добрия, защото съм чел част от романите (дори три от номинираните) и определено са класи над това.
Вероятно е търсен женски, бързопродаваем роман, но това не е нищо подобно.
Главната героиня е прекалено Ентелектуалка, за да се хареса на БГмамите (авторката наистина е изчела тия вагони книги, за които пише). От друга страна е прекалено провинциалистка (извинявам се за израза), за да може терзанията ѝ да заинтересуват софийската публика (най-многобройната в страната).
Единствената таргет група, която би го харесала, са неориентирани жени 30-40 годишни, които не знаят какво да правят в живота, точно като главната героиня.
Полиграфическото изпълнение и предпечата са под всякаква критика, да не говорим за корицата. Имам чувството, че Сиела не са доволни от романа, дори и след редакциите и се чудят как да го прекарат ей така между другото. За това говори и липсата на всякаква сериозна рекламна кампания. При условие, че това е пръв между 400 други романа и ще се купи поне от 400 разочаровани автори и техните роднини, за да се види с какво е по-добър.
Единственото хубаво нещо в романа е бизнес идеята за jobswap.eu, но поне да беше използван свободен домейн като рекламна страница - всички, купили си романа ще проверяват за такъв сайт.
П.С. Слагайте съдържания на тези книги, не е толкова трудно, InDesign си има функация за това.
П.П.С Оказа се, че познавам Дилова от "Пороци" в Дира и имам добри спомени от нея. Остроумна е, просто не е романистка, а и честно казано - не е писателка.
June 12, 2016
Замисълът е интересен и актуален, но за съжеление книгата не е добре написана.
Историята започва изключително разпокъсано, прескачайки през различни времеви линии от живота на героинята, примесени с произволни спомени. Накрая две или три (не помня вече) от тези линии успешно се сливат и историята започна да върви по-праволинейно. Не казвам, че добрият разказ не прескача през различни моменти от живота на персонажа, но това следва да се прави последователно и с определен замисъл. Началото на книгата е като поредица от изключително къси разкази, които просто се въртят около един персонаж.
Освен това не ми хареса как са преведени само част от чуждите думи в текста, а тези, които буквално са изписани на английски, нямат никакво обяснение. Това е неприемливо, дори да очакваш, че аудиторията ти в по-голямата си част ще знае английски.
Та в този стил бих искала да кажа, че на главната героиня й липсва дори едно redeemable качество и тя хич не е likable или пък relatable персонаж. Толкоз по темата.
Нина, главна редакторка във вестник, е професионално неудовлетворена от живота, цинична (което минава за върха на хумора), има се за голяма Ентелектуалка, доста по-така от всички останали и като цяло е отвратителен човек, който едва-едва успява да закрепи едно-единствено приятелство с горе-долу толкова неприятен индивид. В търсене на нещо различно, тя напуска работата си без да има ясна представа какво ще прави, но усещайки, че вече не може да продължава постарому.
Много хора в днешно време не са удовлетворени от професионалния си живот и търсят нещото, което им липсва. Имах големи надежди за книга, която изследва темата, за персонаж, поел по пътя на себепознанието, експеримента, кариерната промяна и поемането на рискове. Останах силно разочарована.
Отговорът на терзанията на главната героиня беше смърцафръцан в последните три страници, ако въобще може да се нарече отговор. Изобщо, липсваше ми кулминация. Освен това на читателя почти нищо не е показано, сякаш не може да му се има доверие, че ще схване нещата както иска авторката, но за сметка на това основната част от книгата преминава в мислите и готови изводи на главната героиня. Все пак читателят не следва да мисли много-много, току-виж не достигнал до правилния извод и какво правим тогава?
Историята започва изключително разпокъсано, прескачайки през различни времеви линии от живота на героинята, примесени с произволни спомени. Накрая две или три (не помня вече) от тези линии успешно се сливат и историята започна да върви по-праволинейно. Не казвам, че добрият разказ не прескача през различни моменти от живота на персонажа, но това следва да се прави последователно и с определен замисъл. Началото на книгата е като поредица от изключително къси разкази, които просто се въртят около един персонаж.
Освен това не ми хареса как са преведени само част от чуждите думи в текста, а тези, които буквално са изписани на английски, нямат никакво обяснение. Това е неприемливо, дори да очакваш, че аудиторията ти в по-голямата си част ще знае английски.
Та в този стил бих искала да кажа, че на главната героиня й липсва дори едно redeemable качество и тя хич не е likable или пък relatable персонаж. Толкоз по темата.
Нина, главна редакторка във вестник, е професионално неудовлетворена от живота, цинична (което минава за върха на хумора), има се за голяма Ентелектуалка, доста по-така от всички останали и като цяло е отвратителен човек, който едва-едва успява да закрепи едно-единствено приятелство с горе-долу толкова неприятен индивид. В търсене на нещо различно, тя напуска работата си без да има ясна представа какво ще прави, но усещайки, че вече не може да продължава постарому.
Много хора в днешно време не са удовлетворени от професионалния си живот и търсят нещото, което им липсва. Имах големи надежди за книга, която изследва темата, за персонаж, поел по пътя на себепознанието, експеримента, кариерната промяна и поемането на рискове. Останах силно разочарована.
Отговорът на терзанията на главната героиня беше смърцафръцан в последните три страници, ако въобще може да се нарече отговор. Изобщо, липсваше ми кулминация. Освен това на читателя почти нищо не е показано, сякаш не може да му се има доверие, че ще схване нещата както иска авторката, но за сметка на това основната част от книгата преминава в мислите и готови изводи на главната героиня. Все пак читателят не следва да мисли много-много, току-виж не достигнал до правилния извод и какво правим тогава?
did-not-finish
November 23, 2016Май съм от малкото хора, които не харесват тази книга. Така и не можах да я довърща. Спрях на 70-тата страница. Просто не беше за мен тази книга. Ще се опитам да ви опиша какво не харесах в нея:
1. Главната героиня е ужасна, цинична и глупава. Съжелявам, но това ми е мнението. Прекалено негативно гледа на живота, типично по български. Все намираме за какво да се оплачем. И май сме единствени.
2. Стилът на авторката под формата на кратки разкази въобще не ми допадна. Прекалено просто написано със слаб речников взик. Просто не знам как е спечила тази награда и къде е гледало журито и за какво си е мислило.
3. Останалите герои са без душа, с непрекъснат цинизъм през цялото време, което хич не се издържа. Ако това е бъдещето на българската литература, Бог да ни е на помощ.
За съжаление това е поредната прехвалена и прекалено рекламирана българска книга, която е прекалено слаба. Хич не се доверявам на днешните писатели и май има защо.
Искрено ми е мъчно, че страна, родила автори като Вазов, Ботев и Антон Дончев (любимият ми), може да се представя пред света с подобна литература.
Това ми е мнението. И не ме интересува какво мислите за него.
1. Главната героиня е ужасна, цинична и глупава. Съжелявам, но това ми е мнението. Прекалено негативно гледа на живота, типично по български. Все намираме за какво да се оплачем. И май сме единствени.
2. Стилът на авторката под формата на кратки разкази въобще не ми допадна. Прекалено просто написано със слаб речников взик. Просто не знам как е спечила тази награда и къде е гледало журито и за какво си е мислило.
3. Останалите герои са без душа, с непрекъснат цинизъм през цялото време, което хич не се издържа. Ако това е бъдещето на българската литература, Бог да ни е на помощ.
За съжаление това е поредната прехвалена и прекалено рекламирана българска книга, която е прекалено слаба. Хич не се доверявам на днешните писатели и май има защо.
Искрено ми е мъчно, че страна, родила автори като Вазов, Ботев и Антон Дончев (любимият ми), може да се представя пред света с подобна литература.
Това ми е мнението. И не ме интересува какво мислите за него.
May 30, 2015
Ами не ми хареса. Добре, че се чете бързо, че нямам чувството за прекалено изгубено време. Идеята за размяната на професиите беше свежа, но всичко се изгуби в някакви непрекъснати опити за оригиналничене, в резултат на което се редят клише след клише. Жалко, ако това е бил най-добрият роман в конкурса "Нов български роман".
May 11, 2015
Изключително трудно ми е да сложа 4 звездички на роман, чието четене не ми достави онова удоволствие, което вярвах, че ще ми достави. И причината за този дискомфорт не е в автора, чието заглавие беше друго (всички, които се интересуваме от литература бяхме разбрали, че заглавието, с което ръкописа на Деница Дилова спечели първия анонимен конкурс за български роман на изд. "Сиела" бе "Непорочна практика") и дори сега на задната корицата на книгата стои един пасаж от този роман, пасаж, който отговоря на оригиналното заглавие на автора, а не на заглавието, с което книгата е издадена. Съжалявам, но това избрано от редакторите на "Сиела" заглавие "Дневният живот на нощните пеперуди", освен че е лишено от въображение, стои като чуждо на книгата и измества нагласите на читателите, които ще очакват да прочетат нещо за живота на "нощните пеперуди", както някои наричат още "жриците на любовта"... А в романа на Дилова няма нищо подобно. Основната му тема е работата и професионалната активност не на проститутките, а на хората с различни професии, една от подтемите му е неадаптивността на четящите книги и адаптивността на пишешещите...
Харесах много пасажи, написани от Деница Дилова и признавам доста се натъжих от решението за заглавия на отделните глави, което мимикрира сборник с разкази или статии и съвсем не е добро решение тук, когато главите в книгата си имат номерация... Но в какъвто и вид да е публикуван този роман на Деница Дилова той си остава нейн роман и като такъв е повече от увлекателен и интересен. Винаги може да е по-добре, но е повече от странно някой да си мисли и да твърди, че със спорната си откъм качество редакторска намеса и смяна на заглавието на романа от издателството са направили по-добър този роман победител в първия им конкурс, в който участваха още 400 романа, както бе съобщено на медиите миналата година, още преди да обявяват резултатите.
Харесах много пасажи, написани от Деница Дилова и признавам доста се натъжих от решението за заглавия на отделните глави, което мимикрира сборник с разкази или статии и съвсем не е добро решение тук, когато главите в книгата си имат номерация... Но в какъвто и вид да е публикуван този роман на Деница Дилова той си остава нейн роман и като такъв е повече от увлекателен и интересен. Винаги може да е по-добре, но е повече от странно някой да си мисли и да твърди, че със спорната си откъм качество редакторска намеса и смяна на заглавието на романа от издателството са направили по-добър този роман победител в първия им конкурс, в който участваха още 400 романа, както бе съобщено на медиите миналата година, още преди да обявяват резултатите.
June 18, 2015
Деница Дилова пише потресаващо добре! С усет за правилния подбор на всяка дума, с прецизно изстреляни куршуми, тя поднася на нищо неподозиращия читател история, изплетена с много майсторство и фантазия, и надупчена с куршумите на здравословна (само)ирония.
Една провинциална журналистка решава да смени попрището си, крайно отегчена от предвидимото и скучно битие на главен редактор. Видяла целия спектър от идиотщини, Нина пише:
„В България да имаш гражданска позиция, е по-важно от това да си здрав. Мало и голямо искаше да се изкаже по какви ли не идиотски въпроси. Гражданинът в днешно време е изгубил човешки облик, особено яхнал някоя кауза“.
Има и нещо друго. Еди�� полъх на Разград… Така де, Розенград, както е наречено измисленото населено място в романа. Картини и герои, които изплуват от малкия град толкова автентично, колкото само отрасналият там може да ги пресъздаде. Определено имах нужда от подобно свежо доказателство, че добра литература може да се прави не само на жълтите павета; че съвременната българска проза не е само възхвала на софийското гражданство и фетишите на столичния град.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Една провинциална журналистка решава да смени попрището си, крайно отегчена от предвидимото и скучно битие на главен редактор. Видяла целия спектър от идиотщини, Нина пише:
„В България да имаш гражданска позиция, е по-важно от това да си здрав. Мало и голямо искаше да се изкаже по какви ли не идиотски въпроси. Гражданинът в днешно време е изгубил човешки облик, особено яхнал някоя кауза“.
Има и нещо друго. Еди�� полъх на Разград… Така де, Розенград, както е наречено измисленото населено място в романа. Картини и герои, които изплуват от малкия град толкова автентично, колкото само отрасналият там може да ги пресъздаде. Определено имах нужда от подобно свежо доказателство, че добра литература може да се прави не само на жълтите павета; че съвременната българска проза не е само възхвала на софийското гражданство и фетишите на столичния град.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
May 26, 2015
Знаех си, че чакането на тази книга си заслужава. Обичам, когато подходящата книга ме намери в правилния момент. Или обратно. Лека, ефирна, с правилното чувство за хумор, на ръба на цинизма, с много истини, които понякога ни е кофти да чуем/изречем - забавлявах се страхотно! На моменти ми се искаше да препиша цели пасажи тук, но нямам енергия за това. Лафчетата са уникални и толкова на място, че на човек му се изпълва сърцето! Съвременна, че направо на места усещах как съм вътре - като се замисля за времето, когато живеех в България.
А 'резюмето' на историята - ами то е на задната корица :)
А 'резюмето' на историята - ами то е на задната корица :)
July 10, 2016
Много тъжно ми стана, че това е романът, който е спечелил сред 400 анонимни такива. Това говори или лошо за останалите романи, или лошо за журито...
За мен не е роман тази... поредица от спорадични случки..
Героите са лишени от идентичност... все едно четох един монолог, добре, че бяха тиретата... Няма дълбочина и идентичност на образите...
А цялото това напъване за оригиналност много ме измори накрая..
Имах чувството, че някой много е бързал да напише нещо и накрая даже и на него му беше все едно какво... само да свърши!
За мен не е роман тази... поредица от спорадични случки..
Героите са лишени от идентичност... все едно четох един монолог, добре, че бяха тиретата... Няма дълбочина и идентичност на образите...
А цялото това напъване за оригиналност много ме измори накрая..
Имах чувството, че някой много е бързал да напише нещо и накрая даже и на него му беше все едно какво... само да свърши!
April 23, 2015
Ако ви се иска нещо малко по-различно от вече повтарящите се по сюжет книги, прочетете тази. Забавна, цинична и леко романтична.
October 26, 2015
Из дебрите на човешката ценностна система
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
„Дневният живот на нощните пеперуди“ („Сиела“, 2015) изникна съвсем неочаквано от конкурс за нов български роман, въпреки че самата книга прилича по-скоро на експеримент в жанра роман или сборник с истории, които напомнят на тясно свързани разкази, подредени хронологично. Човек би си помислил, че тук нещо не е наред, но по сериозното вглеждане, а и самото прочитане на този текст, могат да наведат на мисълта, че тази книга си е точно на мястото в този конкурс. Различността ѝ, естествено, може да накара всеки да изпита или респект за смелостта на Дилова да се опълчи на стандарта, или разочарование, защото всъщност текстът вътре не е напълно фокусиран към определен сюжет, а е изграден въз основа на впечатления от „българската действителност“, разпръснати из цялата книга. Ако аз бях на мястото на оценителите в конкурса, това произведение веднага би се запечатало в съзнанието ми достатъчно силно, че да го придвижа до финалната права – нещо като: „прави толкова силно впечатление с различността си, че самото то е една цяла категория“. Но да оставим конкурса.
Всъщност произведението на Дилова е леко като перце, т.е. не тежи с някакви фундаментални истини, описани във философски мащаб, а се опира на разбиранията на българина за живота и как всъщност стоят нещата през 21 век на местна почва. Иронията е просто навсякъде, а репортажния стил на писане внася доста свежест в наглед пълната с клишета книга. Но така или иначе всички си знаем какво представляваме като народ, за какво се борим – и това ни е напълно достатъчно, т.е. не е необходимо повече да разискваме този въпрос. Но поднесено почти лековато, с някаква естествена делничност, „Дневният живот на нощните пеперуди“ приканя да обърнем внимание на личните си страсти, прикрити зад фалшивите ни образи за пред обществото. Всеки си има слабости и никак не се гордее с тях, затова и е написана тази книга – да ни се подиграе, да наруши идилията ни в общество, в което общата промяна е проблем от личен характер. Чест прави на Дилова, че е рискувала да поднесе своето ястие на езика на „простолюдието“, ако мога така да се изразя. С това не може да спечели абсолютно нищо, камо ли да стане причина за инициирането на някаква колосална реорганизация сред човешките несъвършенства – примерно разместването на личните приоритети. Но пък книгата я има тъй или иначе, затова можем да се посмеем на Нина Бранкович и нейните пословични дръзновения да стане нов човек насред прецаканото общество, което я заобикаля. Но как се прави рестарт? Ами пращаме на Нина едни гадни обирджии, които да я ступат хубаво на поредното ѝ работно място, за да ѝ дойде акъла. Сещате се, че обикновено колосалните личностни проблеми започват да се решават след досег със смъртта – започва едно преосмисляне на приоритетите и... ето ти нов човек.
Сюжетът тук е един невидим спътник – по-скоро призрак, – който придружава читателя, докато тече действието в книгата. Няма много от него и е по-добре да хвърлите око на задната корица, където точно три изречения обясняват всичко напълно изчерпателно. Но за Дилова това не е проблем, защото тя просто пише по този начин – комедийно-иронично, без да се съобразява с жанровите ограничения, напълно адекватно за посоката, в която се е прицелила. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
„Дневният живот на нощните пеперуди“ („Сиела“, 2015) изникна съвсем неочаквано от конкурс за нов български роман, въпреки че самата книга прилича по-скоро на експеримент в жанра роман или сборник с истории, които напомнят на тясно свързани разкази, подредени хронологично. Човек би си помислил, че тук нещо не е наред, но по сериозното вглеждане, а и самото прочитане на този текст, могат да наведат на мисълта, че тази книга си е точно на мястото в този конкурс. Различността ѝ, естествено, може да накара всеки да изпита или респект за смелостта на Дилова да се опълчи на стандарта, или разочарование, защото всъщност текстът вътре не е напълно фокусиран към определен сюжет, а е изграден въз основа на впечатления от „българската действителност“, разпръснати из цялата книга. Ако аз бях на мястото на оценителите в конкурса, това произведение веднага би се запечатало в съзнанието ми достатъчно силно, че да го придвижа до финалната права – нещо като: „прави толкова силно впечатление с различността си, че самото то е една цяла категория“. Но да оставим конкурса.
Всъщност произведението на Дилова е леко като перце, т.е. не тежи с някакви фундаментални истини, описани във философски мащаб, а се опира на разбиранията на българина за живота и как всъщност стоят нещата през 21 век на местна почва. Иронията е просто навсякъде, а репортажния стил на писане внася доста свежест в наглед пълната с клишета книга. Но така или иначе всички си знаем какво представляваме като народ, за какво се борим – и това ни е напълно достатъчно, т.е. не е необходимо повече да разискваме този въпрос. Но поднесено почти лековато, с някаква естествена делничност, „Дневният живот на нощните пеперуди“ приканя да обърнем внимание на личните си страсти, прикрити зад фалшивите ни образи за пред обществото. Всеки си има слабости и никак не се гордее с тях, затова и е написана тази книга – да ни се подиграе, да наруши идилията ни в общество, в което общата промяна е проблем от личен характер. Чест прави на Дилова, че е рискувала да поднесе своето ястие на езика на „простолюдието“, ако мога така да се изразя. С това не може да спечели абсолютно нищо, камо ли да стане причина за инициирането на някаква колосална реорганизация сред човешките несъвършенства – примерно разместването на личните приоритети. Но пък книгата я има тъй или иначе, затова можем да се посмеем на Нина Бранкович и нейните пословични дръзновения да стане нов човек насред прецаканото общество, което я заобикаля. Но как се прави рестарт? Ами пращаме на Нина едни гадни обирджии, които да я ступат хубаво на поредното ѝ работно място, за да ѝ дойде акъла. Сещате се, че обикновено колосалните личностни проблеми започват да се решават след досег със смъртта – започва едно преосмисляне на приоритетите и... ето ти нов човек.
Сюжетът тук е един невидим спътник – по-скоро призрак, – който придружава читателя, докато тече действието в книгата. Няма много от него и е по-добре да хвърлите око на задната корица, където точно три изречения обясняват всичко напълно изчерпателно. Но за Дилова това не е проблем, защото тя просто пише по този начин – комедийно-иронично, без да се съобразява с жанровите ограничения, напълно адекватно за посоката, в която се е прицелила. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
June 4, 2015
Книга, написана с лекота, се чете с лекота. Страниците се прелистват със скоростта на пеперудени криле и това доставя на читателя такова удоволствие, каквото на Набоков улавянето им. Всъщност пеперуденото заглавие, както и казаното по-горе от мен, са твърде романтични за романа, спечелил конкурса на издателство Сиела. Някои го определят като циничен, което според мен също е крайно. Деница Дилова говори много открито за лични неща и засяга вечни и злободневни теми по ироничен, често необичаен начин. Не го прави от гледната точка на вездесъщия писател, снизходително поднасящ ни истини, които е открил в хода на нерадостния си житейски път. Не ни натрапва персоната си, нито автобиографията си. Закачливо, с много въображение и хумор, разказва историята на Нина Бранкович, която един ден просто решава, че напуска добре уредената си и платена работа и се впуска в редица приключения. Заедно с приятеля си Даниел те измислят схема, по която отегчени и недоволни служители могат да се отърват от сивото си ежедневие и работят това, за което са мечтали, само с цената на попълнена анкета в сайт и фалшива диплома.
Съвременният сюжет, така модерната напоследък „раздробена” структура и най-вече неповторимият стил – защото, да, макар това да е първият й роман, Дилова има собствен почерк и това си личи – правят „Дневният живот на нощните пеперуди” един наистина страхотен роман. Роман, който би подтикнал мнозина към (не)порочни практики встрани от пътищата, отъпкани от навиците, и от общоприетото. Enjoy!
Съвременният сюжет, така модерната напоследък „раздробена” структура и най-вече неповторимият стил – защото, да, макар това да е първият й роман, Дилова има собствен почерк и това си личи – правят „Дневният живот на нощните пеперуди” един наистина страхотен роман. Роман, който би подтикнал мнозина към (не)порочни практики встрани от пътищата, отъпкани от навиците, и от общоприетото. Enjoy!
May 4, 2015
„Както казваше баба ми, когато знаеш какво търсиш, наполовина си го намерил.“
Да спечелиш конкурс, какъвто и да е, невинаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Ако конкурсът включва анонимност, може би за част от участващите борбата става една идея по-лесна. Смелостта, която неминуемо се придобива под булото на неизвестността, понякога създава чудеса.
„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова е една от двете творби, спечелили анонимния конкурс на издателство „Ciela“ за „Нов български роман“. Типично по нашенски, чух най-различни отзиви относно факта, че именно Деница Дилова е сред отличените. Не смятам да влизам в излишни и безсмислени спорове по този въпрос. Романът говори сам за себе си. Чудото се е случило.
„Дневният живот на нощните пеперуди“ ни разказва историята на Нина Бранкович - млада, умна и красива жена, която е доста отегчена от живота си и по-точно от професията си на главен редактор във вестник. „Просто вече не ми се правеше това, което правех седем години, ден след ден.“
В резултат Нина взема дръзко решение, на което много хора не биха се осмелили – да смени работата. Неин заместник става приятелят й гей Даниел, който обожава бранша и отдавна иска да заеме поста й. Нина пък отива да работи… в автомивката на шефа на вестника, но не и преди да е разкрила на Даниел важните правила относно вече бившата си професия.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/dnevniyat-zhivot-n...
Да спечелиш конкурс, какъвто и да е, невинаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Ако конкурсът включва анонимност, може би за част от участващите борбата става една идея по-лесна. Смелостта, която неминуемо се придобива под булото на неизвестността, понякога създава чудеса.
„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова е една от двете творби, спечелили анонимния конкурс на издателство „Ciela“ за „Нов български роман“. Типично по нашенски, чух най-различни отзиви относно факта, че именно Деница Дилова е сред отличените. Не смятам да влизам в излишни и безсмислени спорове по този въпрос. Романът говори сам за себе си. Чудото се е случило.
„Дневният живот на нощните пеперуди“ ни разказва историята на Нина Бранкович - млада, умна и красива жена, която е доста отегчена от живота си и по-точно от професията си на главен редактор във вестник. „Просто вече не ми се правеше това, което правех седем години, ден след ден.“
В резултат Нина взема дръзко решение, на което много хора не биха се осмелили – да смени работата. Неин заместник става приятелят й гей Даниел, който обожава бранша и отдавна иска да заеме поста й. Нина пък отива да работи… в автомивката на шефа на вестника, но не и преди да е разкрила на Даниел важните правила относно вече бившата си професия.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/dnevniyat-zhivot-n...
May 16, 2015
Хареса ми, защото е много свежа. Всичко в нея, включително и цинизма, е премерено. По женски е нежна, някак обезверена, но в същото време има един невероятен прилив на енергия, на идеи и на живот. Финалът е доста силен, обля цялата книга в светлината на звездите и на нощта, ако може да има такъв парадокс. Струва ми се, че именно в тоя парадокс се крие същината на нашата съвременност и Деница Дилова е успяла да достигне до нея. Малко от Изтока, малко от Запада, както казва Слободан Милошевич. И накрая се сливаме в едно, без дори да осъзнаваме колко сме малки, а колко потенциал носим в себе си. Бих казала, че за да се усети тази книга, трябва да се чете и между редовете.
September 9, 2015
Тази книга ме грабна само с описанието на корицата.
Четейки се чудех дали ми харесва или не, но така и не успях да установя точно какво чувство ми остави, със сигурност ми беше приятно и леко.
Интересно разказана история, сякаш между другото внесени истини от съвременния живот.
Четейки се чудех дали ми харесва или не, но така и не успях да установя точно какво чувство ми остави, със сигурност ми беше приятно и леко.
Интересно разказана история, сякаш между другото внесени истини от съвременния живот.
May 13, 2015
Не мога да кажа, че ми хареса. На ръба да кажа, е съм си загубил времето. Определено не е книга която остави трайни спомени. Чете се лесно и се забравя още по - лесно.
July 11, 2016
Някои книги са просто за четене. Не е добре да се търсят послания или дълбок смисъл в написаното в тях. "Дневният живот на нощните пеперуди" е точно такова четиво. Макар мен да ме остави малко тъжна и с неясно чувство за обреченост, то светът на Нина Бранкович беше интересен да се види. Имаше си от всичко - малко екзотика, малко негативизъм, малко шантавост, малко нормалност, малко лудост, малко ирония, малко нарцисизъм, малко сарказъм, много черен хумор и апатичност. :Р
Някак си се радвам, че избрах точна тази книга да си купя, за да се навлезна в света на българските съвременни автори. Има нещо в главната героиня, което е толкова чуждо, но и толкова познато, че няма как да не ти допадне и да не я намразиш едновременно. :)
Някак си се радвам, че избрах точна тази книга да си купя, за да се навлезна в света на българските съвременни автори. Има нещо в главната героиня, което е толкова чуждо, но и толкова познато, че няма как да не ти допадне и да не я намразиш едновременно. :)
August 13, 2015
След всичко, което бях прочела за тази книга очаквах един почти блестящ съвременен български роман. Разочаровах се. Не ми хареса и не препоръчвам. Личи си, че авторката много книги е прочела преди да седне да пише, но също така личи, че е бързала доста. Имаше забавни моменти и остроумни мисли, но чак пък "пиршество на остроумието"?! Пожелавам успех занапред.
August 27, 2015
По-добра, отколкото очаквах, изненадващо много добра. Има смисъл, има идеи, има и стил. Чете се леко, без да е дразнещо и евтино комерсиална. Би станал и нелош филм от нея, а защо не и сериал, ако това с размяната на професиите се доразработи.
September 2, 2015
Сaмaтa книгa ме умолявa зa 3 звезди, непретенциознa, дори нa моменти сaмонaкaзвaщa се, лошо впечaтление ми нaпрaвихa крaтките глaви и безброй многото почти-прaзни стрaници. Хaресa ми, но не ми допaднa.
June 19, 2015
Доволна съм. Много даже.
May 1, 2024
Този роман е едно случайно, но много добро за мен попадение.
Главният герой изживява криза. Нина се лута в света и не знае коя е всъщност, какво иска от живота и къде отива. И докато тя се търси (честно казано не ми допадна никак нито тя, нито историята й), читателя е въвлечен в един размисъл за живота. Има изключителни разсъждения и обобщения на Деница Дилова. Тук ще посоча само няколко цитата, но определено си заслужава да се прочете романа:
„Оказва се, че няма значение кой е отсреща, какво прави, какво говори, как се държи, дали те обича , или не. Ти ще подходиш спрямо него така, както усещаш вътрешната си нагласа, порив, чувство или както ти е удобно за живота в момента.“
„Човек е устроен да води войни и да има враг. Иначе се чувства непълноценен. Ако няма обявен външен враг – държава или някой народ, той намира врага сред своите. Не е трудно. Оглеждаш се около себе си – пълно е с потенциални врагове – жена ти, съседи, колеги, бивши съпруги, работници в автомивка. Стига да имаш желание, да ти идва отвътре, врагът е твой. Изяж го! Наличието на враг ти дава нова възможност за личностна реализация. Ти вече не си никой. Ти си борец….“
„Никой не обича умни пациенти. Най-добрите пациенти имат инфаркти и инсулти, тези клинични пътеки носят най-добро заплащане. Лекарите се мислят за богове – шест дни лекуват, на седмия те изписват.“
„Европейските проекти създадоха нов вид човек. На мястото на бюрократа от предния век вече работеше много по-съвършено създание – един устремен и силен усвоител на средства.“
Главният герой изживява криза. Нина се лута в света и не знае коя е всъщност, какво иска от живота и къде отива. И докато тя се търси (честно казано не ми допадна никак нито тя, нито историята й), читателя е въвлечен в един размисъл за живота. Има изключителни разсъждения и обобщения на Деница Дилова. Тук ще посоча само няколко цитата, но определено си заслужава да се прочете романа:
„Оказва се, че няма значение кой е отсреща, какво прави, какво говори, как се държи, дали те обича , или не. Ти ще подходиш спрямо него така, както усещаш вътрешната си нагласа, порив, чувство или както ти е удобно за живота в момента.“
„Човек е устроен да води войни и да има враг. Иначе се чувства непълноценен. Ако няма обявен външен враг – държава или някой народ, той намира врага сред своите. Не е трудно. Оглеждаш се около себе си – пълно е с потенциални врагове – жена ти, съседи, колеги, бивши съпруги, работници в автомивка. Стига да имаш желание, да ти идва отвътре, врагът е твой. Изяж го! Наличието на враг ти дава нова възможност за личностна реализация. Ти вече не си никой. Ти си борец….“
„Никой не обича умни пациенти. Най-добрите пациенти имат инфаркти и инсулти, тези клинични пътеки носят най-добро заплащане. Лекарите се мислят за богове – шест дни лекуват, на седмия те изписват.“
„Европейските проекти създадоха нов вид човек. На мястото на бюрократа от предния век вече работеше много по-съвършено създание – един устремен и силен усвоител на средства.“
June 18, 2021
Книга, която многократно съм препрочитала. Има не малко цитати, които вдъхват истина и живот на всекидневието.
За мен е все така приятна за четино. Историята, сблъсъка на героината със себе си, намесата и на хомосексуалността...
Интересна и приятна за лятото книга.
За мен е все така приятна за четино. Историята, сблъсъка на героината със себе си, намесата и на хомосексуалността...
Интересна и приятна за лятото книга.
May 9, 2020
Добър стил на писане ,хареса ми.Но самата история ми беше скучна.
February 4, 2023
Книга, в която не се случва нищо съществено.
August 14, 2015
Награденият роман на Деница Дилова
„Дневният живот на нощните пепе��уди“ на Деница Дилова изгълтах доста бързо. Нищо не ми бяха казвали за романа. Бях чела нейните разкази „Тънкости на приготвянето“ и те ме бяха поразили с начина й на изразяване – малко без емоция, ясно и без увъртане. Обаче звучи достоверно, независимо дали се харесва или не. Още в началото, щом започнах да чета романа, интересната хрумка за размяна на работни места ме впечатли с оригиналността си.
Още в началото интересната хрумка за размяна на работни места ме порази с оригиналността си. По-нататък в повествованието подробностите около тези размени на позиции са допълнени с кратки комични детайли за желана/упражнявана професия, притежавани умения и предпочитания на индивиди. На места ми се хлъцваше от забавление с намигванията на автора.
Главната героиня ми стори някак преднамерено натаманена със странната си смесица от интелект, на места вироглаво женско самочуствие и поза на „вижте-колко-съм-велика-и-въобще-не-ми-се-правете-на-интерес-ни-с-интелекта-си-струвам-повече-от-вас!“. Ако правилно съм я разчела, не й достига самоирония, за да е по-разбираема и поносима. От друга страна, тя и не иска – не само се възприема като различна, но и съзнателно го търси и подсилва. Въобще – сложна натура!
Даниел и Афганеца са ярки, но не им вярвам на сто процента. Единият е гей, другият бисексуален, Кръстникът май го раздава хетеро. И тримата възприемат света цинично, студено и прагматично, в крак с времето, в което живеят. Или поне демонстрират предимно това. Никакви смекчени тонове или пропуквания към повече човечност и взаимност – БГ преход и вълчи времена. Единствено Николай, разменил историята за шофиране из зомбираните щатски магистрали, е нещо различно – говори за чуства, изпитва понятни емоции, даже някак пробива бронята на Нина и изкарва дълбоко потулената й женственост, някаква доброта и съчуствие.
За мен най-голямото попадение в интересния роман е езикът – много жив, много експресивен и верен на времето. Дилова е еднакво добра и в жаргона, и в „официоза“, и в пластовете помежду им. Какъвто трябва да бъде един истински писател. Езиковата й многоликост говори за умение да жонглира в езиковите стилове и така да променя настроения, атмосфера и нюанси както в повествованието, така и в диалога. На моменти даже проблясва поетика. Докато четях, ми се приискваше да преведа някои изречения на английски, така плавно и описателно предаваха смисъла на български. Според мен И това прави романа кинематографичен.
Когато случайно видя корицата на книгата, дванайсетгодишната ми дъщеря възкликна от възхищение. Като й казах най-общо за какво се разказва, тя определи романа за тъп. В нейния речник това е синоним на безинтересен. Обаче само след няколко години ще й предложа да го прочете и съм сигурна, че ще бъде на друго мнение.
Такъв е моят прочит на „Дневния живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова. Препоръчвам го на всеки, който иска да прочете за каква творба се дава награда в съвременната БГ литература. Щом една проза кара читателя да обръща страниците, да вниква между редовете, да вижда повече от един пласт на мисловните податки и асоциации, значи е написана от стойностен автор. Ако се и вихрят и въображение и чуство за хумор у млад писател, какъвто е Дилова, значи попадението наистина съществува.
„Дневният живот на нощните пепе��уди“ на Деница Дилова изгълтах доста бързо. Нищо не ми бяха казвали за романа. Бях чела нейните разкази „Тънкости на приготвянето“ и те ме бяха поразили с начина й на изразяване – малко без емоция, ясно и без увъртане. Обаче звучи достоверно, независимо дали се харесва или не. Още в началото, щом започнах да чета романа, интересната хрумка за размяна на работни места ме впечатли с оригиналността си.
Още в началото интересната хрумка за размяна на работни места ме порази с оригиналността си. По-нататък в повествованието подробностите около тези размени на позиции са допълнени с кратки комични детайли за желана/упражнявана професия, притежавани умения и предпочитания на индивиди. На места ми се хлъцваше от забавление с намигванията на автора.
Главната героиня ми стори някак преднамерено натаманена със странната си смесица от интелект, на места вироглаво женско самочуствие и поза на „вижте-колко-съм-велика-и-въобще-не-ми-се-правете-на-интерес-ни-с-интелекта-си-струвам-повече-от-вас!“. Ако правилно съм я разчела, не й достига самоирония, за да е по-разбираема и поносима. От друга страна, тя и не иска – не само се възприема като различна, но и съзнателно го търси и подсилва. Въобще – сложна натура!
Даниел и Афганеца са ярки, но не им вярвам на сто процента. Единият е гей, другият бисексуален, Кръстникът май го раздава хетеро. И тримата възприемат света цинично, студено и прагматично, в крак с времето, в което живеят. Или поне демонстрират предимно това. Никакви смекчени тонове или пропуквания към повече човечност и взаимност – БГ преход и вълчи времена. Единствено Николай, разменил историята за шофиране из зомбираните щатски магистрали, е нещо различно – говори за чуства, изпитва понятни емоции, даже някак пробива бронята на Нина и изкарва дълбоко потулената й женственост, някаква доброта и съчуствие.
За мен най-голямото попадение в интересния роман е езикът – много жив, много експресивен и верен на времето. Дилова е еднакво добра и в жаргона, и в „официоза“, и в пластовете помежду им. Какъвто трябва да бъде един истински писател. Езиковата й многоликост говори за умение да жонглира в езиковите стилове и така да променя настроения, атмосфера и нюанси както в повествованието, така и в диалога. На моменти даже проблясва поетика. Докато четях, ми се приискваше да преведа някои изречения на английски, така плавно и описателно предаваха смисъла на български. Според мен И това прави романа кинематографичен.
Когато случайно видя корицата на книгата, дванайсетгодишната ми дъщеря възкликна от възхищение. Като й казах най-общо за какво се разказва, тя определи романа за тъп. В нейния речник това е синоним на безинтересен. Обаче само след няколко години ще й предложа да го прочете и съм сигурна, че ще бъде на друго мнение.
Такъв е моят прочит на „Дневния живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова. Препоръчвам го на всеки, който иска да прочете за каква творба се дава награда в съвременната БГ литература. Щом една проза кара читателя да обръща страниците, да вниква между редовете, да вижда повече от един пласт на мисловните податки и асоциации, значи е написана от стойностен автор. Ако се и вихрят и въображение и чуство за хумор у млад писател, какъвто е Дилова, значи попадението наистина съществува.
Displaying 1 - 30 of 38 reviews