Една хромозома повече

by Невена Паскалева, Kalin M. Nenov (Editor), Христина Димитрова (Consulting Editor)

– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?

Романът е единодушно отличен в конкурса „Изгревът на следващото“ за позитивна литература от жури в състав Елена Павлова, Атанас П. Славов, Геновева Димова, Калин М. Ненов, Десислава Сивилова и Валентин Д. Иванов.

~

Невена Паскалева живее и работи в Гърция. Автор на сборника „Игрите на града“ (2017). Нейни разкази са включени в български и международни антологии и са отличавани в конкурси.

Вижте как да си поръчате книгата от Човешката библиотека в отзива на Kalin M. Nenov долу.

ebook

First published June 1, 2026

About the author

Author also write as Nevena Pascaleva

Reviews

[Kalin]

Български фантастичен роман, който грабна не само моето сърце и ум, но и цялото ни жури в конкурса „Изгревът на следващото“. Всичките шест души: Ели Павлова, Наско Славов, Геновева Димова, Вальо Иванов, Деси Сивилова, мен.

(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)

„Една хромозома повече“ е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Тя ни дава нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.

Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?

„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции. ;) Само си я поискайте:

https://choveshkata.net/blog/?p=10415

А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...

П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да? :) Да имате база за сравнение.)

Любимите ми откъси са събрани тук:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

... и надолу.

[Tudor · Rating 5 out of 5]

Една от най хубавите научни фантастики на български автор които съм чел! Макар романът да не е за изкуствен интелект, той звучи изненадващо актуално в епохата на AI. Както в книгата и филма по книгата Dark Matter (Blake Crouch), Блейк Крауч използва научна идея, за да изследва човешката идентичност, така „Една хромозома повече“ поставя въпроса как реагираме, когато пред нас се появи по-различна и потенциално по-развита форма на разум. В „Една хромозома повече“ генетичната промяна поставя сходен въпрос: ако човекът еволюира отвъд сегашните си ограничения, остава ли същият човек?