Студена земя

by Зорница Иванова

Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече - на прегръдката:
онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка.
Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“.
Тази поезия го потвърждава
безусловно.

— Момчил Миланов



Поезията на Зорница Иванова е сдържана, без да бъде лаконична – тя оставя поле за интерпретация на читателя, за смълчаване, в което да покълнат нови асоциации.
Поезия, която се интересува от упорството, от силата, от изборите, които правим ежедневно.
Защото те ни изграждат или съсипват.
Тук белезите остават като следи от куче „което все още храниш“. И все пак, и все пак – дори над студената земя идва пролет. И животът може да започне отначало.

— Ина Иванова



„Студена земя“ на Зорница Иванова е фина и дълбоко сетивна поетична книга, в която тялото, паметта и природата се преплитат в тихи, но силни откровения. С език, едновременно нежен и пронизващ, авторката изследва крехките граници между близостта и самотата, порастването и загубата. Това е поезия, която не просто се чете, а се преживява — като дъх в студено утро, който остава дълго след последната страница.

— доц. д-р Кристиян Енчев

72 pages, Paperback

Published June 9, 2026

About the author

Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град Варна. Завършва "Медийни и комуникационни науки" във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия, както и магистратура "Бизнес комуникации" в Нов български университет. В момента живее и работи в София.

Победител в категория поезия на литературен конкурс "Пурпурно перо" - издание 2021. Ръкописът на дебютната ѝ книга "Хроники на сходствата" е отличен на конкурс от издателска група Арс и Scribens.

Reviews

[Iliyana · Rating 5 out of 5]

Прочетох я още на вечерта след премиерата. Флуидна, увивна като бръшлян поезия. Там в "градината на тялото" една жена сякаш си играе със светлината и изучава своята светлочувствителност на "очите като речни камъни".

[Gergana · Rating 5 out of 5]

"Какво толкова имаше в този момент,
за да се превърне в спомен?
Може би след години ще разбереш
анатомията на сливане
между мига и безкрайността.
Трудно е да знаеш какво ще остане с теб,
още по-трудно да се предадеш
пред неговата устойчивост."

"Връщаме се при отломките си,
с устни докосваме ръбовете им,
колкото да обновим раните,
да си припомним солта по езика."

"Наблюдавам как се топи свещта,
огънят сваля парче по парче живота
от крехкия му пиедестал.
Понякога красотата се крие
в нуждата да се разпаднеш,
в ритуала на събличането,
някой да отнеме нещо от теб,
да те разобличи."

[Рени Бакалова · Rating 5 out of 5]

Харесвам писането на Зорница Иванова още от дебютаната стихосбирка. В "Студена земя" всичко е надградено, още по-умело и с деликатен баланс между философска дълбочина и меки емоции. Книга, която се чете бавно, защото е едновременно както вглеждане както навън, така и навътре. Стил и глас, които не подражават на никого, а са автентични и силни. Поезия, която съчетава уязвимост и устойчивост. В нея противоположностите не създавате конфликт, а цялост.

[Марти К · Rating 5 out of 5]

***
Като дребна смокиня
се докосва до глезените,
като лила до лилаво,
до синьо;
като лед ворху болното място -

мисълта

да се търкулнеш
към хоризонта на самозабравата,
да си простиш,
че си останал на грешното място,
в грешното време.

Не си обречен да нараняваш.


Поезия на болка и нежност, която ти дава светлата и тиха надежда, че понякога (а всъщност винаги) пролетта идва и те утешава, че все пак “не си обречен да нараняваш”. Една от добрите стихосбирки на 2026.