Сведенията за питакшите от Армази в Иберия, съчетани с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, ни позволяват да преразгледаме разбиранията си относно някои имена на представители на българската династия Дуло и българската аристокрация въобще. Срещането, и то нееднократно, на имена, като Аспарух, Заберган, Безмер сред ранговете на персийската аристокрация, и то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че представители на българския елит имат ирански произход. Особено интересно се явява името Аспарух, което наред с археологическите паметници от Иберия от III век и надписа на Шапур I от III век се споменава и у Амиан Марцелин в контекста на събития от втората половина на IV век. В очертаващия се научен дебат по въпроса следва да се вземат предвид и сведенията, че Ховрат е средноперсийско име, както и да се преразгледат разбиранията за имена като Персиан и Маламир, принадлежащи на последните езически владетели па Дунавска България, при които все още е силна у българите една своеобразна носталгия към Изтока.
Д-р Тодор Чобанов е роден на 11.09. 1977 г. Завършва специалност археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 2001 г., а през 2008 г. защитава докторска титла по специалността. През 2005 г. преминава курс по „Борба с престъпленията срещу културното наследство" към Европол. От 2003 до 2004 г. работи като главен експерт в дирекция „Изпълнителна агенция" - програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В периода 2004 - 2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. От юни 2007 г. до юли 2009 г. работи като експерт, член на Постоянната междуведомствена работна група към Върховната касационна прокуратура. От януари 2008 г. до юли 2009 г. е и външен експерт към Комисията по образование, наука, култура и вероизповедания в Столичен общински съвет. От юли 2009 г. е зам.-министър на културата. Д-р Тодор Чобанов е автор на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав", „Свещените дворци на българските канове", "Изследвания върху културата на старите българи", "България и Византия - титани на кръста", както и на над 30 изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство.