Работата изследва официалната култура на Първото българско царство и по-специално дворцовата архитектура. Представени са известните теории за нейния произход и е разработена нова, комплексна теория, обозначена като "Кавказко-Черноморска". Паралелно е развит втори план на анализ, където присъстват предмети от кръга на художествения метал (съкровищата от Малая Перешчепина, от Наги-Сен-Миклош), имащи отношение към властта и нейните изяви. Предложен е нов поглед към надписите върху камък от езическия период и е изказано предположението, че част от прабългарския елит е имал ирански произход, което и подкрепено от нови, неизвестни до момента доказателства. Подробно са разгледани аулите на прабългарите. Отделено е внимание и на т. нар. дървен строителен период в Плиска и на възникването на столичния център. За първи път е направено метрично изследване на прабългарските монументи от езическия период. Анализирани са дворцовите сгради от Плиска и Преслав и са посочени паралели от широк географски ареал.
Д-р Тодор Чобанов е роден на 11.09. 1977 г. Завършва специалност археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 2001 г., а през 2008 г. защитава докторска титла по специалността. През 2005 г. преминава курс по „Борба с престъпленията срещу културното наследство" към Европол. От 2003 до 2004 г. работи като главен експерт в дирекция „Изпълнителна агенция" - програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В периода 2004 - 2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. От юни 2007 г. до юли 2009 г. работи като експерт, член на Постоянната междуведомствена работна група към Върховната касационна прокуратура. От януари 2008 г. до юли 2009 г. е и външен експерт към Комисията по образование, наука, култура и вероизповедания в Столичен общински съвет. От юли 2009 г. е зам.-министър на културата. Д-р Тодор Чобанов е автор на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав", „Свещените дворци на българските канове", "Изследвания върху културата на старите българи", "България и Византия - титани на кръста", както и на над 30 изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство.