Има едно занимание, което мъжете не изоставят от Сътворението до наши дни. Има една играчка която им е любима от раждането до смъртта, независимо от образованието, интелекта и цвета на кожата. Войната и оръжието. Ето на тези неща е посветено томчето с военна проза, което държите в ръцете си.
В първата повест "Стрелата лети" действието се развива през IX век. Копанът Окорсис получава задача от българския владетел да възстанови властта му на територията между реките Днестър и Днепър. Суровият войник се влюбва в тази земя и решава да я направи най-благодатното кътче на ханството. След жестоки битки с хазарите, трудна борба с вкопчилите се в традициите си местни старейшини, предаван от най-близките си, обичан и мразен, той преминава през препятствията по пътя си с меч в ръка и упорито преследва целта си. Но боговете са решили друго...
Втората повест "Защо?" е посветена на участието на българската армия в разгрома на хитлеристка Германия. Поради смъртта на по-старшите от него подпоручик Тихомиров е принуден да поеме командването на десанта на другия бряг на Драва. Внушено му е, че от него зависи успеха на цялата операция. С цената на десетки жертви и безпримерен героизъм офицери и войници защитават отвоюваното късче земя на другия бряг, а Тихомиров стига до отговор на въпроса защо трябва да се бие и умира за кауза, която изглежда като мираж на фона на разпада на ценностите, в които се е клел и вярвал.
Третата повест "Афганска балада" ни пренася в Афганистан. Десетина съветски сини барети са захвърлени далече от основните сили на армията, за да охраняват проход в планината. В един момент наглед мирната обстановка, която предразполага към разкапване на дисциплината, се променя и 18-годишните момчета израстват в корави мъже, готови за подвиг и саможертва.
Ето и нова книга от едно без съмнение голямо име. "Играчката на мъжете" съдържа в себе си три новели, а щом чуете Андрея Илиев, това е залог за качество и няма нужда да се колебаете, а просто да купите книгата и да прочетете следващия шедьовър от маестрото.
Има едно занимание, което мъжете не изоставят от Сътворението до наши дни. Има една играчка която им е любима от раждането до смъртта, независимо от образованието, интелекта и цвета на кожата. Войната и оръжието.
Военната тематика присъства в немалко произведения на Андреята - все пак е пенсиониран военен, нормално. Чел съм и съм ревюирал немалко книги на блога си от него, може да потърсите и другите. Но сега, нека кажа по няколко изречения за всяка от творбите:
1. Стрелата лети - действието се развива през девети век. Копанът Окорсис получава задача от хан Омуртаг да възстанови властта му в Ателкуз - земята между Днестър и Днепър. Окорсис се влюбва в тази красива, благодатна земя и решава да я направи най-прекрасното кътче в ханството. Обичан и мразен, жестоки битки с хазарите, подмолни игри, спорове с местните старейшини, вкопчили се в традициите и не обичащи новото време... Какво ли не се изправя на пътя му. 2. Защо? - история за участието на българската армия в разгрома на хитлеристка Германия. Поради смъртта на по-старшите подпоручик Тихомиров е принуден да поеме командването на десанта на другия бряг на Драва - внушено му е, че от него зависи успеха на цялата операция. Подлост, преследване на лични цели и нехайство към живота на другите - все неща, така присъщи за българите и армията по онова време. 3. Афганска балада - действите ни пренася в Афганистан, където няколко млади войничета са захвърлени далеч от основните сили, за да охраняват проход в планината. Главният герой е руски тираджия, попаднал сред тях по злощастно стечение на обстоятелствата. Ситуацията се сговнясва рязко, внезапно и допълнително и на показ излизат зверовете, криещи се във всеки човек.
Единствената причина, поради която в Гудрийдс дадох на книгата 4 от 5 звезди беше, че лично за мен в нея имаше много болка и тъга, много мъка, предателство и лош късмет, но... В крайна сметка, това са нещата, които правят литературата реална и ни карат да повярваме в нея. Сега е и Панаир на книгата, днес и утре все още може да си я вземете оттам с отстъпка - струва си всеки лев.
Андрея Илиев фигурира с 9 заглавия в читателското ми тефтерче за 2014 г. и това го прави първенец сред авторите, чиито "скалпове съм взел" през въпросната. Андреята е Сила – сюжетите му са увлекателни, превъзходно написани, изчистени и динамични, независимо от жанровата принадлежност на творбите - фентъзи/фантастика - "Реваншът на Тангра", "Убиец на борда" ... или крими - "Да събудиш динозавър", "Смъртта ще дойде боса", "Когато ангелите подивеят" ... В „Играчката на мъжете”, обаче ще се сблъскаме с друго лице на този литературен хамелеон – историческата и военната проза. Книжката съдържа три повести, ситуирани в различни времеви периоди (управлението на Омуртаг, Втората световна и Авганистанската война), но обединени чрез „заниманието, което мъжете не изоставят от Сътворението до наши дни”, „играчката, която им е любима от раждането до смъртта, независимо от образованието, интелекта и цвета на кожата -Войната и оръжието. ПРЕ-ПО-РЪЧ-ВАМ