Леле! Рекордно съотношение между брой думи и грешки в тях! А аз съм такъв grammar nazi, че направо ми идеше ритуално да се самоубия. :D Веднага някой грамотен близък на авторката да ѝ помогне с редакцията, ако не смята да дава произведението си на професионален редактор, че това си е пълна излагация. След 22 да не можеш да пишеш на български е меко казано кофти.
Що се отнася до самата история - не съм очаквала чудеса. Чела съм доста chick lit от чуждестранни автори и като цяло винаги са супер предвидими, но пък затова са лекички и приятни. Обичам да редувам 1 сериозна книга и 1 такава - като за почивка.
"След 22" обаче успя да ме разочарова. Очаквах повече, предвид симпатичната корица, сайта и една положителна статия в Интернет, която сега дори не мога да намеря. Историята е плоска, а героите са недостатъчно развити, което прави нещата, които им се случват, нереалистични. Има герои, чиято роля в цялата работа остава неясна - съответно ми се струват малко излишни. Но това е ОК, може да се преглътне. По-лошото е, че трите главни героини са дразнещи, мрънкащи, стереотипни "кифли". Не знаят какво искат, истерични са, държат се отвратително с мъжете около себе си, а после изкарват тях виновни за всичко лошо на света. Общо взето, ако имах такава приятелка, бих я ударила. Три пъти. Със стол в лицето.
Книгата е пълна с най-неласкавите стереотипи за съвременната жена и ми стана много неприятно, че едно младо момиче (авторката), подклажда огъня. Не намерих нито една част от себе си в нито една от трите героини, така че не можах и да почувствам книгата близка до сърцето си.
Все пак, въпреки безкрайно негативното си мнение за книгата, пожелавам на Радостина успех с бъдещите проекти! :)