Един следобед, лятото преди 11ти клас, на стълбите у баба я зачетох, защото мислех, че ще е нещо от калибъра на "Тютюн", само че се оказа абсолютна соц тъпотия ...
Първата драматургическа творба на Камен Зидаров, преди това през 30-те години е писал поезия (от това, което съм прочел) за борба, класова несправедливост, въобще комунист е бил. Лично казано, не мога да се нарека човек с комунистически убеждения, но не мога да отрека, че не ме кефи да чета творби за класова борба, за партизани, за комунистически движения и т.н. "Царска милост" е писана в края на 40-те, но не ми се стори безвкусна комунистическа пропаганда. Действието се развива през Първата световна война, още в първата картина е уловено много добре времето - леко безгрижната обстановка, после питанията ще има ли, ще няма ли война, базирани върху различната информацията, с която разполагат всички. В стила на комунистическата литература имаме майчин образ - този на Ирина Радионова, която е била спасила Фердинанд I от атентат и той ѝ е съобщил, че няма да има война. Няма да има война, но на куково лято. На няколко пъти Ирина и Фердинанд I разговарят един с другиго. В няколкото срещи той е видян като отрицателен образ, когото не го интересува какво мисли българския народ, оказва се и лъжец, незачитащ чест, даже при последната му поява имаме също така злодейски смях: "лек смях разтърсва раменете му". Нейният син Боян с течение на войната става комунист, опълчва се на висшестоящите си, човечен е с войниците, които командва, и мисли за родината и за дълга си наместо за материално облагодаряване. Закъде без борба? Освен борбата на Боян, бунта му срещу висшестоящите (Войнишкото въстание не беше застъпено в драмата) се проследява и вътрешната борба на майка му Ирина. Трудността, която преодолява, е да приеме безразличието на Фердинанд I към народа, също че у него няма достойнство, както виждаме с царската милост. Въпреки че е първата драма на Камен Зидаров, героите не са безжизнени и за четене е доста увлекателна. Лично ми допада много, даже създава и интерес да се поровя за Фердинанд I. Много препоръчвам от същия автор "Иван Шишман", за мен една от най-хубавите български творби, които съм чел, там няма никакъв комунизъм.