Шпеер е архитектът на големите архитектурни мечти на фюрера, включително на най-амбициозната от всички: преустройството на Берлин, за да се превърне в столица на вселенска империя. Доверието на Хитлер в него е толкова голямо, че през 1942 г. го назначава за министър на въоръженията и мунициите – длъжност с изключителна отговорност, като се има предвид военното положение. Благодарение на организаторските му умения Германия успява да произвежда оръжие и боеприпаси в огромни обеми, успявайки да запълни някои от слабите места на германската военна машина следващите две и половина години, което обаче не попречва на Шпеер след поражението да се опита да се дистанцира от хитлеристкия режим и да се представи като технократ, който не знае нищо за нацистките престъпления и жестокости.