What do you think?
Rate this book
Текила на разсъмване
От години са ми сложили етикета “писател-хуморист”. Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си.
Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това “хуморист” няма да отпадне? Ами, ако отпадне и “писател”... и остане само (-) тирето?
Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до края на октомври. Погледнах морето- гладко и лъскаво, цвят на тъмен метал – хеви метал. На изток хоризонтът драскаше кибрит, всеки момент ще пламне изгревът и слънцето ще покаже махмурлийско око... И с това око добре се знаем от години - колко съм го срещал, не с текила, а с бутилка бира на Окото... Ех, много бира изтече оттогава... Повече бирена пяна, отколкото сега е морската пяна тук, на прибоя...
Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това “хуморист” няма да отпадне? Ами, ако отпадне и “писател”... и остане само (-) тирето?
Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до края на октомври. Погледнах морето- гладко и лъскаво, цвят на тъмен метал – хеви метал. На изток хоризонтът драскаше кибрит, всеки момент ще пламне изгревът и слънцето ще покаже махмурлийско око... И с това око добре се знаем от години - колко съм го срещал, не с текила, а с бутилка бира на Окото... Ех, много бира изтече оттогава... Повече бирена пяна, отколкото сега е морската пяна тук, на прибоя...
116 pages, Paperback
First published April 1, 2015
1 person is currently reading
57 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
April 13, 2016
Сбирка от разкази в обичайния стил на Вешим. Ако харесвате другите му книги ще харесате и тази, ако не...
Поглед върху миналото, настоящето и връзката между двете в България. Интересно, тъжно, забавно - откъснете се от ежедневието за час и няма да съжалявате :)
Поглед върху миналото, настоящето и връзката между двете в България. Интересно, тъжно, забавно - откъснете се от ежедневието за час и няма да съжалявате :)
July 4, 2020
Не съвсем типично мрачен, меланхоличен и носталгичен сборник, който всъщност ми хареса доста. До степен да съжаля, че малко помня от онзи Созопол, който описва Вешим.
November 30, 2018
Пиша това ревю с надеждата да не ме линчува някой. Това е първият ми досег с писателя Михаил Вешим и вероятно не съм попаднала на точната му книга. „Текила на разсъмване“ е сборник с разкази за социализма и прехода. Те се водят от първо лице, някои вероятно са автобиографични. Споменава се журналистическата работа на Вешим във вестник „Стършел“, а по-късно и редакторската. Тъй като никъде не е посочено, че са лични истории, само предполагам автобиографични мотиви.
Цялостното ми усещане за книгата е, че „разказът“ не е силният жанр на Вешим. 15-те истории носят усещането за „насилване“ на повествованието. Трудно е да се вкарат всички нюанси на соца и прехода в една книга, било то и чрез отделни истории, а писателят се е опитал да направи точно това. Вешим засяга теми като приватизацията, презастрояването, режима при комунизма, бунтарството, компромисите в живота, носталгията по миналото, разликата в поколенията, емигрантският въпрос и т.н. Проблемът е, че така разказите изглеждат неискрени, на места изкуствени и калпаво сглобени. В повествованието са намесени дори адвентистите, дъжда в Чернобил и фитнес уредите в парка. Както се казва с думи прости „пресолил е манджата“. Прекалено силното желание за всеобхватност е понижило качеството на книгата.
Моят втори проблем с тези истории отново е свързан с предозиране, но този път – с ирония, сарказъм и чувство за хумор. Когато с тези съставки се прекали – ястието пак не става. Леко нагарча. Читателят може да се подразни и така да не вникне в посланието. Някои от смешките са банални. Знам, че целта е хумор и сатира, но пак – на места има изхвърляния.
Третият ми проблем е разказът „Момичето от Бангладеш“. Начинът, по който Вешим пробва да пише от името на младеж е нелеп! Проблемът не е в поколенията или възрастта, а в способността да се въплъщаваш в някой по-млад от теб. Писатели като Грийн и дори Стефани Майър успяват, Вешим – не. Това е и проблемът ми с много съвременни български филми, които третират живота на младите хора. Езикът е изкуствен. Изрази като „бръмчахме по заведения“ не знам от кои тийнейджъри са се използвали – сега или при прехода, но силно се съмнявам. Да не говорим любимата ми нотка на поколението от 60-те как „младите“ за нищо не стават.
Не съм изпълнена с негативизъм. Напротив, бях просто разочарована. Подходих с големи очаквания, може и оттам да идва проблема. Много ми харесаха два от разказите – „Урок по френски“ и „Родителска среща“. В тях имаше изисканост, хубави послания, прекрасен стил, като масло и бяха естествени, даже искрени. Стилът на Вешим е приятен, затова си мисля, че книгата, която ще ми хареса от него е някъде там и ме очаква.
Въпреки това не мога да дам висока оценка за сборника, защото преобладават историите, които наистина ми бяха трудни за прочитане – „Спартак“, „Дилън“, „Въглищарят Мунк“ и както по-горе споменах – „Момичето от Бангладеш“. Като изключа разказите, които харесах и тези, които едвам понесох, другите оставиха усещането „горе-долу стават“. Разбирам писателят – горчилката е много, разочарованието също. Цял живот на компромиси, а накрая един преход към същото. Наистина тъгата преобладава, макар и скрита зад хумора. Не го оплювам, просто го разбирам. За съжаление тази негативна емоционалност е пуснала отровата си в разказите. Затова накрая тези истории звучат както съсипаното от строя поколение от 60-те, на което са отнели не само младостта, но и надеждите за промяна.
Оставам отворена за нови срещи с Вешим и съм сигурна, че този път ще уцеля пътя.
Цялостното ми усещане за книгата е, че „разказът“ не е силният жанр на Вешим. 15-те истории носят усещането за „насилване“ на повествованието. Трудно е да се вкарат всички нюанси на соца и прехода в една книга, било то и чрез отделни истории, а писателят се е опитал да направи точно това. Вешим засяга теми като приватизацията, презастрояването, режима при комунизма, бунтарството, компромисите в живота, носталгията по миналото, разликата в поколенията, емигрантският въпрос и т.н. Проблемът е, че така разказите изглеждат неискрени, на места изкуствени и калпаво сглобени. В повествованието са намесени дори адвентистите, дъжда в Чернобил и фитнес уредите в парка. Както се казва с думи прости „пресолил е манджата“. Прекалено силното желание за всеобхватност е понижило качеството на книгата.
Моят втори проблем с тези истории отново е свързан с предозиране, но този път – с ирония, сарказъм и чувство за хумор. Когато с тези съставки се прекали – ястието пак не става. Леко нагарча. Читателят може да се подразни и така да не вникне в посланието. Някои от смешките са банални. Знам, че целта е хумор и сатира, но пак – на места има изхвърляния.
Третият ми проблем е разказът „Момичето от Бангладеш“. Начинът, по който Вешим пробва да пише от името на младеж е нелеп! Проблемът не е в поколенията или възрастта, а в способността да се въплъщаваш в някой по-млад от теб. Писатели като Грийн и дори Стефани Майър успяват, Вешим – не. Това е и проблемът ми с много съвременни български филми, които третират живота на младите хора. Езикът е изкуствен. Изрази като „бръмчахме по заведения“ не знам от кои тийнейджъри са се използвали – сега или при прехода, но силно се съмнявам. Да не говорим любимата ми нотка на поколението от 60-те как „младите“ за нищо не стават.
Не съм изпълнена с негативизъм. Напротив, бях просто разочарована. Подходих с големи очаквания, може и оттам да идва проблема. Много ми харесаха два от разказите – „Урок по френски“ и „Родителска среща“. В тях имаше изисканост, хубави послания, прекрасен стил, като масло и бяха естествени, даже искрени. Стилът на Вешим е приятен, затова си мисля, че книгата, която ще ми хареса от него е някъде там и ме очаква.
Въпреки това не мога да дам висока оценка за сборника, защото преобладават историите, които наистина ми бяха трудни за прочитане – „Спартак“, „Дилън“, „Въглищарят Мунк“ и както по-горе споменах – „Момичето от Бангладеш“. Като изключа разказите, които харесах и тези, които едвам понесох, другите оставиха усещането „горе-долу стават“. Разбирам писателят – горчилката е много, разочарованието също. Цял живот на компромиси, а накрая един преход към същото. Наистина тъгата преобладава, макар и скрита зад хумора. Не го оплювам, просто го разбирам. За съжаление тази негативна емоционалност е пуснала отровата си в разказите. Затова накрая тези истории звучат както съсипаното от строя поколение от 60-те, на което са отнели не само младостта, но и надеждите за промяна.
Оставам отворена за нови срещи с Вешим и съм сигурна, че този път ще уцеля пътя.
December 6, 2018
Добре подбран сбор от разкази, който ни казва всичко, което трябва да се знае за психологията на поколението, родено между 1960 и 1970г.
June 28, 2018
Първата книга, която чета от Вешим. Смея да твърдя, че вътре няма слаб разказ.
Впечатлена съм от начина, по който разказва и как до последната дума ми задържаше интереса.
Възмездието - къде ясно, къде символично - беше от нещата, които много ми въздействаха.
Впечатлена съм от начина, по който разказва и как до последната дума ми задържаше интереса.
Възмездието - къде ясно, къде символично - беше от нещата, които много ми въздействаха.
August 13, 2019
Неподправени истории типично в стила на Михаил Вешим, в които автора на момента ни разкрива собствените си разсъждения, вместо да ги пресъдзава през герои.
August 18, 2019
** 3,6 **
Идея/Изпълнение 3,7
Темпо 3,8
Емоция 3,0
Стил-за-жанра 3,9
/storytel/
Идея/Изпълнение 3,7
Темпо 3,8
Емоция 3,0
Стил-за-жанра 3,9
/storytel/
January 31, 2024
Различен не забавен Вешим.
January 2, 2016
носталгия
December 28, 2019
Много добри разкази. Почти коледни в стил О'Хенри. Малко смешни, малко тъжни...
Displaying 1 - 10 of 10 reviews