Това е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Вече и „Една ампула мрак“ се нарежда до морето, небето, любовта.
„Искам да кажа – ако сърцето го нямаше, сигурно щях да умирам от други неща…“
Това е книга е пълна с любов, с обич и вяра.
„Ти, от средата на живота, кой си? Ти, който си навсякъде, къде ме викаш? Не съм избирала това, но щом е мое наистина държа да го опитам.“
Може би „не е очовечено още/ това човечество/ не е готово” за поезия , но се надявам, че смело ще пристъпи към „Една ампула мрак” . Тук всичко, което е наше, ни среща. Понякога без да го познаваме, без да съзнаваме. Думите са дълбоки, силни, прорязващи. Удрят съзнанието ни като камбани и дълго звънят. Редовете в „Една ампула мрак“ си проправят пътеки в съзнанието, пътеки, по които много пъти искам да се връщам. Мъдростта често е въпрос, а не наготово излято послание. Послание, което уютно се застоява в мисълта , в сърцето, за да открием своя отговор. И за да не се изгубим в коридорите на живота.
Автор на стихосбирките: "Пеш до земетръса" (1995), "Звездна карта" (1997), "Да бъде нощ" (2001), "Другата стая" (2006), "Сняг от друга зима" (2008), "Тревата ли?" (2010), "...каза тя. И слезе от небето" (2012) и "Една ампула мрак" (2015). Носител на националните литературни награди "Георги Братанов" (2006) и "Мара Белчева" (2008), на първа награда на конкурса "В полите на Витоша" (2009), втора награда в конкурса "Златен ланец" на в. "Труд" (2008) и др. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език. Живее и работи в София.