Провалът на балканската политика, предлагана от Чърчил в годините на Първата световна война, горчивото му съзнание, че ръцете му са били често вързани и без да е съумявал да прокарва вижданията си, е бил упрекван за неосъществимостта им, обагрят и действията му през Втората световна война. Нужно е да подчертаем, че противно на мнението на Чърчиловите апологети, при изграждането на стереотипите му за Балканите най-малка роля играят моралните съображения. Право и неправо, национално самоопределение и национален гнет, тирания и демокрация, за Чърчил това са само лозунги, с които той манипулира доста явно. Самият Чърчил признава, че е съумявал лесно да се застави да повярва в това, което му е изгодно. Приложението на този принцип си проличава на Балканите.
Роден на 25 юни 1953 г. в София Средно образование в 114 гимназия с преподаване на английски език в София Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 — 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки — докторска теза „Родината ми — права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).
Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.