Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива.
Васил Друмев, роден около 1840 година в Шумен, приел монашеското име Климент, е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България. Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение. Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Има и редица слабости — недостатъчна психологическа мотивировка, външни ефекти и риторичност. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.
Изключително интересна повест, която описва в детайли трудния живот на българите по време на турското робство. От една страна читателят изпитва толкова жал докато осъзнава на какви мъчения са били подложени българите. От друга страна обаче изпитва гордост поради факта, че много хора са се борили против несправедливостите, и са предпочитали да умрат като герои пред това да живеят като роби.