Васил Друмев, роден около 1840 година в Шумен, приел монашеското име Климент, е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България. Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение. Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Има и редица слабости — недостатъчна психологическа мотивировка, външни ефекти и риторичност. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.
Повестта е много интересна основно заради ярките си образи. Действащите лица са изтъкани от толкова много нишки, толкова черти на характера и толкова желания. За съжаление Друмев никога не завършва тази повест, но от друга страна това дава на читателя свобода сам да реши съдбата на героите. Дали Живко ще намери достатъчно средства, за да продължи образованието си? Дали Боян и Живко ще се срещнат отново? Каква ще е съдбата на Кръстина? Всичко това е оставено на нашето въображение.