What do you think?
Rate this book
Там, където загинаха дърветата
През Ирак, Афганистан, Иран, Лондон, Израел, Палестина, Ливан, Газа, Конго, Либия, Сърбия Светослав Иванов намира истории, които могат да преобърнат представите ви за света днес. Абсолютно реални разкази, чрез които ще застанете очи в очи с хора, които рядко допускат медии до себе си.
В „Там, където загинаха дърветата“ журналистът от bTV ни качва на кораба на Флотилията на свободата за Газа, среща ни с племенни лидери на границата между Афганистан и Пакистан и ни отвежда в квартала на „Хизбулла“ в Бейрут.
Научаваме още какво крие Лондон под лъскавата си фасада и защо многомилионният град се оказва най-доброто убежище за радикални ислямски организации, бивши затворници от Гуантанамо и неподозирани бегълци. Журналистът ни води в малкото сръбско село Лазарево, където е заловен Ратко Младич, за да ни срещне с неговия братовчед. Отбиваме се до „панелния рай“ на квартал Макроян в Кабул, попадаме във вихъра на пясъчна буря и минаваме край детска площадка, на която „можеш да стъпиш върху руска, китайска или иранска мина“.
Любопитството води Светослав Иванов, а проницателната му интуиция води нас по ръба на различията на земите, където „загинаха дърветата“.
В „Там, където загинаха дърветата“ журналистът от bTV ни качва на кораба на Флотилията на свободата за Газа, среща ни с племенни лидери на границата между Афганистан и Пакистан и ни отвежда в квартала на „Хизбулла“ в Бейрут.
Научаваме още какво крие Лондон под лъскавата си фасада и защо многомилионният град се оказва най-доброто убежище за радикални ислямски организации, бивши затворници от Гуантанамо и неподозирани бегълци. Журналистът ни води в малкото сръбско село Лазарево, където е заловен Ратко Младич, за да ни срещне с неговия братовчед. Отбиваме се до „панелния рай“ на квартал Макроян в Кабул, попадаме във вихъра на пясъчна буря и минаваме край детска площадка, на която „можеш да стъпиш върху руска, китайска или иранска мина“.
Любопитството води Светослав Иванов, а проницателната му интуиция води нас по ръба на различията на земите, където „загинаха дърветата“.
238 pages, Paperback
First published January 1, 2015
12 people are currently reading
194 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
Read
August 24, 2019Светослав Иванов - "Там, където загинаха дърветата", изд. "Вакон" 2015
Струва ми се, че понякога има такова нещо като пресищане от четенето на художествена литература. Поне така се почувствах аз преди няколко дни. И това беше една от причините да посегна към "Там, където загинаха дърветата" от Светослав Иванов - 10 пътеписа за държави като Афганистан, Ирак Иран, Палестина, Израел, Либия, Сърбия, Ливан и Конго. Имам я отдавна, но, колкото и изтъркано да звучи, мисля, че на някои книги наистина просто трябва да им дойде времето. Времето на тази дойде преди няколко дни.
Книгата прикова интереса ми от самото начало. Светослав Иванов пише по много увлекателен и... човешки начин. На места - с тънко чувство за хумор. Още първия ден прочетох почти 90 страници на едно сядане и след много кратка почивка продължих, защото ми беше много трудно да спра.И причината е не само в увлекателния начин на писане, а и в това, че Светослав Иванов представя по много достъпен начин обстановката - политическа и друга - в страните, за които пише. Той пише не само за нещата, които сме чували и виждали в новините, не е репортер тип "хищник", който просто иска да "хване" сензацията; напротив, в тези страници аз видях един човек, отдаден на професията, който въпреки това - а кой знае, може би тъкмо поради това - не забравя, че тази професия има и човешка страна, че събитията, за които пише, не са просто част от политиката, от онова, което един ден ще влезе в учебниците по история. Стреми се да представя не просто политическите и исторически факти, а и начина, по който те се възприемат от хората. Обикновените хора - не политиците. Студентите, "хората от улицата", селяните /в главата за Ратко Младич./ И иска наистина да разбере ставащото, не просто да го представи с дежурните журналистически клишета.
Книгата е интересна и вълнуваща на повече от едно ниво - на първо място, защото ни позволява да "надникнем" в страни по света, за които не знаем почти нищо, и на второ /но не и по важност/ - защото авторът споделя собствените си преживявания. А някои от тях са почти инфарктни - дотолкова, че макар да държим в ръцете си доказателството за благополучния им завършек, пак съпреживяваме описаното и се безпокоим за изхода.
Накрая пак ще кажа - чудесно написана, човешка книга. Досега не съм следила предаването на Светослав Иванов, но ще го направя. И непременно ще прочета и другата му книга.
Струва ми се, че понякога има такова нещо като пресищане от четенето на художествена литература. Поне така се почувствах аз преди няколко дни. И това беше една от причините да посегна към "Там, където загинаха дърветата" от Светослав Иванов - 10 пътеписа за държави като Афганистан, Ирак Иран, Палестина, Израел, Либия, Сърбия, Ливан и Конго. Имам я отдавна, но, колкото и изтъркано да звучи, мисля, че на някои книги наистина просто трябва да им дойде времето. Времето на тази дойде преди няколко дни.
Книгата прикова интереса ми от самото начало. Светослав Иванов пише по много увлекателен и... човешки начин. На места - с тънко чувство за хумор. Още първия ден прочетох почти 90 страници на едно сядане и след много кратка почивка продължих, защото ми беше много трудно да спра.И причината е не само в увлекателния начин на писане, а и в това, че Светослав Иванов представя по много достъпен начин обстановката - политическа и друга - в страните, за които пише. Той пише не само за нещата, които сме чували и виждали в новините, не е репортер тип "хищник", който просто иска да "хване" сензацията; напротив, в тези страници аз видях един човек, отдаден на професията, който въпреки това - а кой знае, може би тъкмо поради това - не забравя, че тази професия има и човешка страна, че събитията, за които пише, не са просто част от политиката, от онова, което един ден ще влезе в учебниците по история. Стреми се да представя не просто политическите и исторически факти, а и начина, по който те се възприемат от хората. Обикновените хора - не политиците. Студентите, "хората от улицата", селяните /в главата за Ратко Младич./ И иска наистина да разбере ставащото, не просто да го представи с дежурните журналистически клишета.
Книгата е интересна и вълнуваща на повече от едно ниво - на първо място, защото ни позволява да "надникнем" в страни по света, за които не знаем почти нищо, и на второ /но не и по важност/ - защото авторът споделя собствените си преживявания. А някои от тях са почти инфарктни - дотолкова, че макар да държим в ръцете си доказателството за благополучния им завършек, пак съпреживяваме описаното и се безпокоим за изхода.
Накрая пак ще кажа - чудесно написана, човешка книга. Досега не съм следила предаването на Светослав Иванов, но ще го направя. И непременно ще прочета и другата му книга.
November 17, 2018
Когато човек като мен, който не харесва пътеписи и не разбира от политика, дипломация и религия, дава пет звездички, значи книгата си я бива.
Винаги съм се възхищавала на журналистическата работа на автора, но не предполагах за таланта му на писател. Книгата е толкова увлекателно написана, че направи 10-те ми часа във влака от Добрич до София приятни и образователни. Всеки разказ е парче от една чужда реалност, която обаче в края чувстваш малко по-близка и разбираема. Определено запълних някои пропуски в познанията си, поседях на тръни по време на някои от разказите, посмях се на описанието на изборния процес в Конго и така...
Лека-полека хората от тези размирни кътчета ти стават симпатични и потъваш в надежди за един по-мирен и обединен свят. Благодаря за пътешествието!
Винаги съм се възхищавала на журналистическата работа на автора, но не предполагах за таланта му на писател. Книгата е толкова увлекателно написана, че направи 10-те ми часа във влака от Добрич до София приятни и образователни. Всеки разказ е парче от една чужда реалност, която обаче в края чувстваш малко по-близка и разбираема. Определено запълних някои пропуски в познанията си, поседях на тръни по време на някои от разказите, посмях се на описанието на изборния процес в Конго и така...
Лека-полека хората от тези размирни кътчета ти стават симпатични и потъваш в надежди за един по-мирен и обединен свят. Благодаря за пътешествието!
June 5, 2015
Да успееш да заинтригуващ човек, който не се интересува от това, за което пишеш, изисква сериозна умелост. Това, което харесва в Светльо Иванов, е страхотният баланс, който успява да постигне между скромната си ненатрапчивост, липсата на оценъчност, но същевременно наличието на лично присъствие, между сериозните тематики, придаването на плътност на реалните му герои, тънката ирония и смешно-тъжния отзвук на заден фон. За нещата, които е преживял, в текстовете и личността му личи учудваща липса на свръхсамочувствие и арагонтност.
Работното заглавие на книгата беше "Други страни" и това е много силната нишка, която свързва всички пътеписи - другостта, различността, които ни стават малко по-разбираеми, малко по-човешки, а понякога - дори неотличими от собствената ни култура и съзнание.
Работното заглавие на книгата беше "Други страни" и това е много силната нишка, която свързва всички пътеписи - другостта, различността, които ни стават малко по-разбираеми, малко по-човешки, а понякога - дори неотличими от собствената ни култура и съзнание.
February 21, 2021
Невероятно завладяващи пътеписи на един доказал се, безкрайно интересен и ерудиран български журналист. Прочетох книгата за отрицателно време, а всяка история сама по себе си носеше много нови преживявания от държави, които много от нас не биха се осмелили да посетят, съхранили у себе си широкоспектърни култури и белези от травматизиращи събития. Дадох си сметка каква отдаденост на професията си притежава г-н Иванов, потеглил на тези пътешествия, когато е бил горе-долу на моята възраст, с едничката цел възможно най-обективно да отрази събитията по време на турбулентни времена в множество държави, където свободата на словото е бленуван лукс. Препоръчвам книгата с две ръце!
January 31, 2021
Харесвам и следя журналиста Светослав Иванов още от стартирането на неговото предаване „120 минути“. Много често ми се случва да търся в интернет негови интервюта или записи, защото след като съм ги изслушала, чувствам себе си обогатена, а прекараното време считам за смислено. Освен чрез безспорната си харизма, той завладява вниманието на зрителя посредством мъдростта в думите си и категоричността на позицията си, които са облечени винаги в интелигентно премерен тон и тънко чувство за хумор. Ценното обаче е, че този чар лъха не само от екрана, а и от самите му текстове. Дори без картината от камерите, цветна такава се създава във въображението. Магията е в писането му, в изказа му, в посланието и в поднасянето му.
Това си потвърждавам и след прочитането на пътеписите в сборника „Там, където загинаха дърветата“.
Живеем в свят с много нюанси, където нищо не е черно и нищо не е бяло. Там, където този контраст все пак е проникнал сред обществото, се създават конфликтите. Светослав Иванов уважава различията и разнообразието сред хората, подхожда толерантно към тях, но преди всичко стои зад обективното представяне на всичко, с което се срещне… А понякога „сблъска“ е по-точната дума – няколко ареста при срещите му с власти като Конгоанската например, неизбежни подкупи, тайни уговорки за интервю с важните на деня в съответните страни съпътстват написването на пътеписите, някои от тези опасни „приключения“ са му се случили на крехките 23-24 години!... Затова четях с доверие всеки ред в тази книга, и му вярвах. Позволявах му да оставя траен отпечатък в съзнанието ми, като пораждаше у мен мисли – какво ли е да живееш на тези места с тежка политическа обстановка, задкулисни игри, болести, мизерия, неграмотност сред населението? Места, където времето е спряло, но не в онзи романтичен смисъл, в който използваме този израз. На фона на тези страни България се оказва райско кътче, в което ако не друго, поне животът ти не е константно застрашен.
И все пак и те, и ние сме част от света, за който всеки човек трябва да е загрижен. Нашият дом, нашите братя – някъде там невинни загиват между нападките и престрелките между съперниците. Някъде там демокрацията е празна дума без значение, засенчена от вековни конфликти за територии, земни блага и надмощие между съседни държави. Неслучайно Близкият Изток през последните десетилетия се е превърнал в синоним на „размирици“. А текстовете на Светослав Иванов, веднъж прочетени, също създават смут в душата ти, не те оставят равнодушен. Като читател журналистът, вече твой приятел, те среща с истината. Това са факти, трудни за асимилация, но същевременно толкова майсторски поднесени, че не се чувстваш изтощен от четене. А напротив – обогатен.
Завършвам с думите на Иво Сиромахов в предговора на книгата, защото разбирам напълно чувството, което е вложил той в написаното по-долу:
Това си потвърждавам и след прочитането на пътеписите в сборника „Там, където загинаха дърветата“.
Живеем в свят с много нюанси, където нищо не е черно и нищо не е бяло. Там, където този контраст все пак е проникнал сред обществото, се създават конфликтите. Светослав Иванов уважава различията и разнообразието сред хората, подхожда толерантно към тях, но преди всичко стои зад обективното представяне на всичко, с което се срещне… А понякога „сблъска“ е по-точната дума – няколко ареста при срещите му с власти като Конгоанската например, неизбежни подкупи, тайни уговорки за интервю с важните на деня в съответните страни съпътстват написването на пътеписите, някои от тези опасни „приключения“ са му се случили на крехките 23-24 години!... Затова четях с доверие всеки ред в тази книга, и му вярвах. Позволявах му да оставя траен отпечатък в съзнанието ми, като пораждаше у мен мисли – какво ли е да живееш на тези места с тежка политическа обстановка, задкулисни игри, болести, мизерия, неграмотност сред населението? Места, където времето е спряло, но не в онзи романтичен смисъл, в който използваме този израз. На фона на тези страни България се оказва райско кътче, в което ако не друго, поне животът ти не е константно застрашен.
И все пак и те, и ние сме част от света, за който всеки човек трябва да е загрижен. Нашият дом, нашите братя – някъде там невинни загиват между нападките и престрелките между съперниците. Някъде там демокрацията е празна дума без значение, засенчена от вековни конфликти за територии, земни блага и надмощие между съседни държави. Неслучайно Близкият Изток през последните десетилетия се е превърнал в синоним на „размирици“. А текстовете на Светослав Иванов, веднъж прочетени, също създават смут в душата ти, не те оставят равнодушен. Като читател журналистът, вече твой приятел, те среща с истината. Това са факти, трудни за асимилация, но същевременно толкова майсторски поднесени, че не се чувстваш изтощен от четене. А напротив – обогатен.
Завършвам с думите на Иво Сиромахов в предговора на книгата, защото разбирам напълно чувството, което е вложил той в написаното по-долу:
"Аз изживях истинско удоволствие с тази книга. И продължавам да я препрочитам и да откривам в нея неща, които ме изненадват.
Завиждам ви, че ще я четете за първи път."
February 6, 2021
Много харесвам Светльо Иванов като журналист и стилът му на писане, а 10 пътеписа изчетох на един дъх.
March 14, 2020
Имах големи очаквания и пак останах впечатлена. Книгата дава много отговори, а поражда и още толкова въпроси. По много интересен начин са поднесени истории със световно политическо значение.
August 24, 2017
Прочетох я за отрицателно време. Заслужава си втори прочит след като се усведомя по-подробно за Близкия Изток. Любимите ми истории са от линията Газа и Конго.
January 27, 2025
Книгата представлява сборник от пътеписи, подредени в хронологичен ред. Неоспоримо достойнство на книгата е, че се чете бързо, както и, че представя поглед към слабо засягани теми и държави като пътеписът за Конго за мен беше най-интересният. В по-късните пътеписи се наблюдават и опити за анализ. За жалост, оромната пропаст между заявка и изпълнение потъпква потенциала на книгата.
Както някой друг беше отбелязал тук, писането е плоско и посредствено. Липсват източници и контекст, особено в по-ранните пътеписи. По спомени, на едно място се спомнева име на човек без обяснение кой е този персонаж. Вероятно става дума за персонаж със сходно име, който участва в предходен пътепис, а може би не.
В по-късните пътеписи се наблюдават тук-там нескопосани опити за размишления по важни наболяли теми, които често прокарват разделителни линии в обществото. Тук те се изчерпват в няколко неубедителни изречения, в стил бягане по тъч линията, което е непривичен похват за този жанр. Не е тюрлюгювеч работата, по-скоро бошлаф.
Не всичко е сухоежбина. В пътеписа за Афганистан, например, авторът, който често си се представя като главен герой в политически трилър или исторически епос определя талибаните като "пещерни прилепи".
С две думи, това е книга-полуфабрикат, която стъпва върху иначе важни и вълнуващи теми и ситуации. Липсата на дълбочина, липсата на източници и лековатия израз я спъват и ѝ пречат да достигне пълния си потенциал. В ръцете на опитен и отговорен разказвач с повече внимание и по-малко его (Димитър Кенаров, например) вероятно можеше се получи наистина специално.
Както някой друг беше отбелязал тук, писането е плоско и посредствено. Липсват източници и контекст, особено в по-ранните пътеписи. По спомени, на едно място се спомнева име на човек без обяснение кой е този персонаж. Вероятно става дума за персонаж със сходно име, който участва в предходен пътепис, а може би не.
В по-късните пътеписи се наблюдават тук-там нескопосани опити за размишления по важни наболяли теми, които често прокарват разделителни линии в обществото. Тук те се изчерпват в няколко неубедителни изречения, в стил бягане по тъч линията, което е непривичен похват за този жанр. Не е тюрлюгювеч работата, по-скоро бошлаф.
Не всичко е сухоежбина. В пътеписа за Афганистан, например, авторът, който често си се представя като главен герой в политически трилър или исторически епос определя талибаните като "пещерни прилепи".
С две думи, това е книга-полуфабрикат, която стъпва върху иначе важни и вълнуващи теми и ситуации. Липсата на дълбочина, липсата на източници и лековатия израз я спъват и ѝ пречат да достигне пълния си потенциал. В ръцете на опитен и отговорен разказвач с повече внимание и по-малко его (Димитър Кенаров, например) вероятно можеше се получи наистина специално.
September 30, 2022
Това са едни от най-интересните пътеписи, които съм чела: 10 истории от държави въвлечени в различни военни конфликти, някои разпокъсани от анархията, други градящи стени, за да се избегнат нови кръвопролития.
Но има едно общо между всички тези държави - това е намесата на по-големите геополитически играчи, които искат да имат силно влияние върху ресурсите на държави, които са на разстояние от стотици или хиляди километри. Най-тъжното в тези ситуации е, че милиони невинни хора страдат, обречени на страх, глад, мизерия, но и мъничко надежда в младите поколения, че някой ден ще има мир.
Най-тъжното е, че са минали повече от 10 години, откакто са писани тези истории, но политическото положение не се е променило особено, а за някои даже се е влошило повече от преди.
Лично за мен, най-ценното в тази книга е, че може да погледнем света през очите на български журналист, който може да проследи и отрази събития, които от близкото ни минало - медицинските сестри в Либия и атентата в Бургас, както и политическите взаимоотношения, които имаме с някои от тези държави.
Но има едно общо между всички тези държави - това е намесата на по-големите геополитически играчи, които искат да имат силно влияние върху ресурсите на държави, които са на разстояние от стотици или хиляди километри. Най-тъжното в тези ситуации е, че милиони невинни хора страдат, обречени на страх, глад, мизерия, но и мъничко надежда в младите поколения, че някой ден ще има мир.
Най-тъжното е, че са минали повече от 10 години, откакто са писани тези истории, но политическото положение не се е променило особено, а за някои даже се е влошило повече от преди.
Лично за мен, най-ценното в тази книга е, че може да погледнем света през очите на български журналист, който може да проследи и отрази събития, които от близкото ни минало - медицинските сестри в Либия и атентата в Бургас, както и политическите взаимоотношения, които имаме с някои от тези държави.
July 5, 2021
Прекрасна книга доказателство, че Светослав Иванов е един от най-ярките съвременни журналисти и политически анализатори в България. Пътеписите ще ви отведат в страни, в които само най-смелите и най-любопитните кореспонденти за дръзнали да стъпят, и то във времена на кръстопът, конфликт и опасност.
"Там, където загинаха дърветата" не е просто сбирка от пътеписи с неоспорима литературна стойност, а четиво, което ще ви обогати и ще ви даде достоверна перспектива за сложната ситуация в едни от най-обсъжданите държави в съвременната световна история.
"Там, където загинаха дърветата" не е просто сбирка от пътеписи с неоспорима литературна стойност, а четиво, което ще ви обогати и ще ви даде достоверна перспектива за сложната ситуация в едни от най-обсъжданите държави в съвременната световна история.
October 23, 2022
Една книга на един от най-добрите български журналисти!
Пътеписите са добре написани и завладяващи. Тази книга ме накара да се замисля за ценностите, които ние смятаме за даденост, но за които голяма част от света все още се бори. Не знам кой е прав и крив в конфликта между Израел и Палестина, но хора живеещи в клетки, звичи като сцена от роман на Оруел!
Пътеписите са добре написани и завладяващи. Тази книга ме накара да се замисля за ценностите, които ние смятаме за даденост, но за които голяма част от света все още се бори. Не знам кой е прав и крив в конфликта между Израел и Палестина, но хора живеещи в клетки, звичи като сцена от роман на Оруел!
October 25, 2017
Горещо препоръчвам!
July 23, 2018
Доста интересни разкази от първо лице от различни горещи точки по света. За мен най-интересни бяха тези за близкия Изток - Иран, Ирак и Афганистан.
February 29, 2020
Не мисля, че научих нещо ново. Пътеписите ми се сториха леко повърхностни.
August 31, 2023
Много интригуващи истории! Много интелигентен и добър журналист!
November 16, 2023
Книгата е много добре написана. Чете се много бързо.
Препоръчвам!
Препоръчвам!
September 24, 2025
Мислех, че ще разкаже нещо интересно, той е писал как е летял със самолет… скучна книга, без добавена стойност.
April 14, 2025
Книгата остави в мен много приятно чувство. Разказите на Светослав Иванов са изключително увлекателни и изпълнени със забавни моменти. От тях могат да се научат нови и любопитни неща, които да обогатят възприятията за хората в най-горещите точки на света.
July 3, 2015
Ако ви се чете нещо за геополитика от умен журналистм тук имате интригуващи разкази от 10 различни страни.
Displaying 1 - 20 of 20 reviews