Живот на паралел

by Вероника Денева

240 pages, Paperback

First published May 1, 2015

Reviews

[Yoana]

В блога ми: http://bloodyravenblog.blogspot.bg/20...

Освен с прекрасната си корица, ,,Живот на паралел'' на Вероника Денева ме впечатли и с невероятния стил на писане. От толкова отдавна се канех да прочета нещо съвременно и българско, защото чувствах нуждата по някакъв начин да покрепя българските писатели, чиито книги сякаш не получават толкова внимание, колкото преводните романи. И въпреки това някак ме беше страх да се разочаровам.
Е, не се получи така.

В началото ми се виждаше, че авторката твърде много философства, но към 20 страница свикнах с начина на писане, и останах запленена. Имаше нещо очарователно в наивността на героите, нещо истински нелогично. Сюжетът изглеждаше обикновен, но, разгърнат от авторката, той се оказа странно вълнуващ, някак познат и далечен.

Сияна е отегчена от работата си в „Човешки ресурси“ и сърцето й я води към изкуството. Ето защо, когато някой показва интерес към нейна картина, тя е на върха на радостта. Но в същото време се пита дали нейното изкуство има някакво значение..
Тони се самоубеждава, че щастието му е в едно единствено нещо и, като много други хора, е заслепен от изкривената си представа за успех, която го води към решението да се захване с бизнес с диаманти. Така той пропуска твърде много. Подценява другите, смята, че не са на неговото ниво, и е егоистичен дори в любовта си..
Когато двамата се срещат, те не знаят, че това ще преобърне представите им за живота и любовта.

Сияна и Тони сякаш едновременно се привличат и се отблъскват. Изпитват не само нуждата да са заедно, но и някакъв първичния инстинкт да избягат от това, което не могат да разберат и контролират. И двамата търсят смисъла на животите си, нещо, на което да се посветят, въпреки че дори не са сигурни в истинската значимост на всяка голяма цел. Но дали именно стремежа към това не е онова, което ги потиска, това, което ще ги отдалечава един от друг?

Единствената слабост на книгата беше някак прибързаното влюбване на Тони и Сияна. То остана неизяснено и висящо, което ме подразни, защото от там последва и че доста други неща в тяхното поведение ми се сториха леко нереалистични.
Мисля, че прочетох тази книга в правилния момент, защото малко преди това се бях замислила именно върху темите, засегнати в нея, и ми беше да видя нещата от една по - различна гледна точка. ,,Живот на паралел'' е ненатоварваща книга, която малко или много те разтърсва.

Човек не може да избяга от личността си и от товара си, и ако има нещо, което го безпокои и се отлага като горчилка в тялото, той ще я носи със себе си, ако ще да изкачи най - високия връх, ако ще да стигне до края на света.

[A Stoyanova]

С Живот на Паралел Вероника достина нов връх след предишните си два романа. Тази книга доказва израстването и като писател. Романът засяга следните теми: какво става, когато си повярваш прекалено, както и когато си нямаш вяра, когато сляпо се вкопчиш в нещо или пък в някого и си убеден, че това е преопределено за теб. Кара те да се замислиш за рисковете, които ти самият поемаш или не и как рискуването те движи нагоре или се удряш здраво, а и как тези двете не се изключват взаимно. Романът на Вероника се запомня с ярките си образи и неочакваните случки, които те разсмиват, изненадват и, както в моя слочай, просълзяват. Важно място в романа заема и опиянението - от любовта, от успеха, а понякога и от алкохола. Романът стои завършен, но и те подтиква да мислиш защо нещата са завършили така, дали са "виновни" обстоятелствата или самите герои романът да има точно този край, а и дали писателката е имала още няколко алтернативи в главата си (и ако да, какви). Препоръчвам Живот на Паралел с две ръце.