Тази книга ме вдъхнови и извади от ежедневието, заливайки ме с разкази за хората и живота им в Непал и предизвикателствата, пред които героят ни е изправен в Индия в най-истинската му същност без да спестява никакви подробности.
Завладяваща, истинска и много закачливо и приятно написана! Препоръчвам на всички, които имат увлечение към Изтока и имат желание да се докоснат до културата на Азия, тази книга е за вас. :)
Страхотно съчетание между едно, на пръв поглед, ненатоварващо и забавно пътешествие, в което обаче се прокрадват тънки нишки, които те удрят право в десетката. Със сигурност най-любимата ми част от книгата са епизодите с будистките монаси - тези деца, които нямат почти нищо, а на чиито лица можеш да видиш щастие, почти непознато в Западния свят. Но като всички деца и на тях не убягват привичките да хитруват и да правят номера. Наско пътува по любимия ми начин - из малките улички, така най-добре се улавя автентичния дух на дадено място, а той добре успява да го предаде и с думи. Макар и да посещава някои от основните забележителности на двете страни, успява да сгромоляса клишетата по съвсем непретенциозен начин. Цялото ми приключение е толкова нахъсващо, колкото е той като личност. Чуваш за такива хора - един ден им писва, напускат работа и се впускат в една другост, която променя възприятията им, а после започват да се занимават с това, което наистина обичат. Рискът е огромен, смелостта - още повече. Но Наско прави тази безумна крачка да изглежда толкова възможна и достъпна със своя положителен опит. Някъде между абсолютното прозрение и цикъла на преражданията - "Между Нирвана и Самсара".
Напоследък се превръщам във фен на пътеписите. Животът е прекалено кратък, за да обиколим всички интересни места, които ни вълнуват. Затова пък все някой е отишъл до там и е написал книга за пътуването си. Индия и Непал са вълнуващи дестинации, които може би никога няма да събера куража да посетя. Както и самият автор разказва, вероятността там да ти се случи нещо е огромна - зловещи паразити и зарази, убийства и измами, неблагоприятен климат и въобще всякакви неудобства и липса на елементарни условия, с които сме свикнали. Но пък може би именно в това е идеята - излизане от зоната на комфорт. Авторът ще ни разкаже за едно пътуване, където свещеното и духовното (в лицето на будистките монаси) се сблъскват с материализма и консуматорството, достигнало дори до тези отдалечени кътчета на света (в лицето на ежеминутните опити на някой индиец да измами някой и друг заблуден турист).
Винаги ми е интересно да тръгна по стъпките на някого, нарамил раницата и тръгнал да обикаля далечни и непознати земи. А Тибет и Индия са достатъчно загадъчни и будещи любопитство. Интересен сблъсък с различни култури и житейски прозрения.
Някои хора не трябва да пътуват, а още по-малко да издават книги за пътуванията си. Не разбирам защо авторът пише със снизхождение за културите, които не познава. И друго много дразнещо е, че основна тема на книгата са цените по време на пътуването. Имах чувството, че чета брошура на супермаркет. И това постоянно мрънкане, че нещо не е наред - излъгали го, преметнали го, загубил нещо, температура имал, студено му било, горещо му било, мръсно било ………. Що си тръгнал ? В епилога на книгата пишат, че Индия ги е направила по толерантни към заобикалящия ги свят. Не я почувствах тази толерантност, само останах с усещането за агресия,омраза или това снизходително отношение.
И изобщо за каква толерантност говориш когато пишеш “ Дадох си сметка, че за цялото пътуване в Индия почти не срещнахме туристи - не знам дали просто беше извън сезона, или маршрутът ни беше странен и нетипичен. Когато рядко се натъкваш на “ нормални хора”( или поне такива, с които имате близки културни разбирания). Как може да напише “нормални хора” , кои са нормалните и кои по - малко нормалните хора? Горещо препоръчвам книга написана за Индия от български писател “ Никой не си тръгва от Индия завинаги “ на Румяна Николова и Николай Генов
Благодарение на тази книга Непал ми се качи много нагоре в класацията в желаните дестинации. Това важи и за Индия (само ако не трябва да пътувам с влак :D)
Препоръка от Кършев. Част от инициативата ми да изслушам Storytel-a. Добър пътепис за 3-месечно доброволчество-пътешествие из Непал и Индия. Евала на пичовете за това как са пътували НАВСЯКЪДЕ и са видели толкова много. Непал - беднотия, боклук навсякъде, хора, опитват се да ти вземат парите отвсякъде, прах по улиците, претъпкани автобуси, красиви планини. Индия - беднотия, боклук навсякъде, хора, опитват се да ти вземат парите отвсякъде, претъпкани влакове, красиви места, плажове (?). Най-ми хареса схемата "мястото за продажба на билети е в ремонт - новото е ..." и отиваш на новото място където те брулят от цифри.
Пътеписите не са ми любимото четиво, но "Между Нирвана и Самара" много ми хареса. Може би защото познавам лично автора, но си представях всичко прочетено много ярко и все едно бях с него и спътниците му. Непретенциозен, но страшно интересен и хубаво написан текст. Препоръчвам на всички, които са любопитни към Азия и искат да изживеят едно красиво приключение.
Всичките думи на света не биха му стигнали , затова 4 звезди е страхотна оценка за това което се е постарал да направи , щях да се радвам на повече фотографии , но предполагам че са щели да ускапят финалния продукт :)
Частта за Непал много ми хареса, предстои ми пътуване до там след ден :)
Частта за Индия оаче малко ме разочарова - не описанието на Индия и животът там, намирам ги за доста точни, а за отношението му към индийците и начините им на препитание. Усеща се едно "българинът го е страх да не настине и да не се мине". Била съм в Индия няколко пъти, почти на всички от описаните места + доста други, всеки път съм путавала бюджетно (влакове, автобуси, хостели и т.н.), и мога да кажа, че въпреки че местните се опитват да изкарат някоя и друга рупия на твой гръб, пак е нереално евтино и индийците са изключително гостоприемни. Та 3-те звезди са заради това - не ми допадна негативното отношение.
Edit. 1 месец по-късно, сред пътуване до Непал, давам една звезда отгоре - доста точно описание, беше ми много полезно.
Невероятна книга, която те пренася в Непал и Индия. Изключително забавен и искрен разказ за преживяванията на автора и двамата му спътници, разкриващ и положителното и отрицателното. Но през думите на автора дори негативното е превърнато в забавна история, която те кара да се смееш от сърце - една от най-добрите книги, който съм чела напоследък.
Четох, плаках и се смях. Напомни ми за едно мое пътуване, подсети ме за бъдещи и (все още) неосъществени приключения. Да, неосъществени - най-трудно е да тръгнеш. Благодаря, че написа тази книга. Понякога ми трябва напомняне, че веднъж тръгнеш ли, останалото все някак се нарежда.