Илзе Кох заема особено и дълбоко мрачно място в историята на Третия райх. Тя не е военен ръководител, нито е участвала в стратегическото планиране, но името ѝ се превръща в символ на жестокост, упражнявана от гражданска и женска сфера в рамките на системата на концентрационните лагери. Нейната фигура олицетворява произволната власт и всекидневната дехуманизация, които характеризират този репресивен механизъм. Печатът ѝ нарича вещицата от Бухенвалд, утвърждаващи публичен образ, в който се преплитат факти, слухове и сензация.