What do you think?
Rate this book
Франджипани и фаранги
"Още от самото начало искахме да наречем книгата "Франджипани и фаранги". Франджипани е дърво с невероятно дъхави бели и жълти цветове, които са символ на Мианмар. От франджипани правят "хавайски" венци и украси за статуите на Буда. Козметични гиганти прибавят маслото им в най-скъпите си продукти. Пък бирманците ги ядат... на салата.
Фарангите - това сме ние. В Югоизточна Азия на белите хора им викат "фаранги" - от французи, алафранги, чужденци. После решихме да добавим Бирма отпред, за да не озадачаваме читателя чак толкова крайно.
Макар да имаме претенции като домакини със солиден стаж не само в редакциите на вестниците, но и у дома, в кухните, в този случай ние не търсехме подправки - мадраско къри или чер пипер. В началото само бегло си давахме сметка, че точно от Бирма, от Златния триъгълник, охраняван от фанатизирани военни, тръгва Пътят на опиума. Защото над половината от световната контрабанда на наркотици потегля от недостъпните мианмарски планини. Ние почти стигнахме дотам, бяхме в подножието на Хималаите, под вечния сняг. Нормалните пътешественички се плъзват по Пътя на коприната, а ние зарихме баш по трасето на опиума, ей така, фриволно и лекомислено, като си миришехме франджипанитата и се оглеждахме като фаранги..."
От авторите
Фарангите - това сме ние. В Югоизточна Азия на белите хора им викат "фаранги" - от французи, алафранги, чужденци. После решихме да добавим Бирма отпред, за да не озадачаваме читателя чак толкова крайно.
Макар да имаме претенции като домакини със солиден стаж не само в редакциите на вестниците, но и у дома, в кухните, в този случай ние не търсехме подправки - мадраско къри или чер пипер. В началото само бегло си давахме сметка, че точно от Бирма, от Златния триъгълник, охраняван от фанатизирани военни, тръгва Пътят на опиума. Защото над половината от световната контрабанда на наркотици потегля от недостъпните мианмарски планини. Ние почти стигнахме дотам, бяхме в подножието на Хималаите, под вечния сняг. Нормалните пътешественички се плъзват по Пътя на коприната, а ние зарихме баш по трасето на опиума, ей така, фриволно и лекомислено, като си миришехме франджипанитата и се оглеждахме като фаранги..."
От авторите
125 pages
First published January 1, 2005
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 21, 2015
Намерих тази книга случайно и понеже вече бях чела Аун Сан Су Чи и Бурма ми е интересна, реших да си я взема. Кратката книжка с много снимки разказва за пътешествията на две български журналистки в страната, известна с многото си пагоди и будисти. Научих, че мъжете ходят с поли, наречени лонджи и залепят злато върху статуи на Буда, за да се изпълнят желанията им. Страната е откъсната от света - няма компютри и интернет и на власт са военните. Природата, затова пък, е недокосната и красива. Ако търсите леко четиво, от което може да научите нещо, тази книга може да ви хареса.
Displaying 1 of 1 review