Hello, my name is Toshka. You might have met me somewhere online as 'altair'. That was the alias under which, at the beginning of 2010, I started the blog 'hepatitis-minded’, sub-titled ‘Various thoughts of an infected person’. My aim was that the blog should function as the journal of a disease. Not of all the tests I had to do but of the way I felt. And of how my life changed. Most of the entries in the blog were about the things that were happening to me at the time. Undergoing hepatitis C treatment can be quite an adventure at times. Other items were in the nature of retrospectives. This book is a reworked, chronologically arranged and most importantly updated version of that blog. It's my story and it’s one I'd like to share with you.
Книгата е като разширение на блога "Разни мисли на един заразен човек" в който Тошка (тогава под анонимкия псевдоним altair) описва какво е да разбереш, че си болен от Хепатит C, да прехвърляш през главата си чуденки как си се заразил, да преживееш тежкото лечение с безумни странични ефекти, борбата със Здравната каса и отчайващото състояние на здравната система и отношението на докторите, като през това време продължава да хори на работа и да крие болестта си от повечето хора около нея.
За щастие, лечението ѝ е успешно и тя решава да разкаже вече не-анонимно цялата история в тази книга.
Какво си мисли човек докато чете книгата/блога е доста индивидуално и лично, но дори и да не ви интересува какво точно мисли и чувства човек болен от Хепатит C, струва си поне да се информирате какво представляват болестта и лечението. Защото, оказва се, на всеки може да се случи.
Не знам дали бих прочела тази книга, ако не познавах Тошка, но я познавам и прочетох книгата на един дъх. Беше ми и страшно, и болезнено, и интересно, и забавно. Радвам се, че историята завършва по този начин. Възхитително е колко сила крием в своята крехкост.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Авторката е преминала през изключително премеждие, което повечето хора е трудно да си представят. Докато четях книгата, най-силно впечатление ми направи жаждата за живот и изключителният характер на Тошка, която живейки съвсем сама, ходейки на работа и т.н., успява сама да се справи с това, а след това да се върне към него и да разкаже. Подробностите от първа ръка са потресаващи, макар и разказани без пресилен драматизъм.
Много добра книга от гледната точка на човек, който се е лекувал от хепатит C в България. Помага да разберем как се чувстват тези хора и може би как да се държим с тях (не точно следвайки идеите на авторката :) ).
Дава и добри идеи защо е добре да подпалим здравната каса.