„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“
Андрей Дженев
„Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях…“
Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх… и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в приказка без начало и край, съжителстват с Вярата в един манастир, и всичко, което съзнанието е дръзнало да сътвори, съществува.
Признавам, че не успях да разбера книгата и идеите на автора, вложени в нея. Започваш да четеш на сляпо, недоумяваш известно време коя епоха е, къде се развива действието и разбираш, че няма да научиш. Сам трябва да си сглобиш картината и се чудиш, не успяваш. Накратко, това, което разбрах е, че действието се развива в български манастир през 18-19 век. Там живее Кръстиан, който е гърбав и самотен. Той върши задълженията си в манастира, а вечер чете в библиотеката тайно. Това му дава познания за света, докато в манастира не започват да се случват мистериозни събития и убийства в търсенето на някакви тайни ръкописи, списъци и книги. От тук нататък всичко е разказано като съновидения, преливане от съня в действителността, от въображението в реалността и не разбираш кое е истинско и кое - плод на мисълта. Не можах нищо да разбера. Книгата препраща и цитира "Мисли" на Блез Паскал и всичко се върти около това, което е написал. Философски разсъждения на религиозна основа за мястото на човека в света, за отричането от Бог. Изказът на автора е чудесен, но за съжаление не разбрах какво иска да каже с тази книга.