What do you think?
Rate this book
Залезът на боговете
В скандинавските митове и легенди е стаена мистична мощ – как да подчиниш на волята си другите, как да разбереш тайните на живота и смъртта...
Младите съпрузи Ерик Викен и Нина Берг катастрофират с автомобила си насред затрупаната от сняг планинска област Телемарк и им е съдено да научат за жестоките времена на средновековното езичество, когато религиозните култове на викингите са живи и силни независимо от разпростиращото се християнство.
Една легенда, предавана от поколения сред местните жители, може да се окаже ключ към откриване на границата между минало и настояще, между мит и реалност, а единственият човек, който може да помогне на Ерик и Нина, е проф. Аугуст Йодегор.
В "Залезът на боговете" Том Егеланд, авторът, по чиито дири върви Дан Браун, този път се фокусира върху скандинавската митология и историята на Севера. Рагнарьок е залезът на боговете, последната битка между тях и великаните, която води до края на света и слага едно ново начало. Викингските воини вярвали, че ако паднат в битка, ще се озоват на място, наречено Валхала. Там те ще се бият до смърт с други храбри воини през деня, а през нощта ще се съживяват отново и ще гуляят до сутринта. По този начин те ще се подготвят да се бият на страната на Один срещу великаните, когато дойде Рагнарьок
Младите съпрузи Ерик Викен и Нина Берг катастрофират с автомобила си насред затрупаната от сняг планинска област Телемарк и им е съдено да научат за жестоките времена на средновековното езичество, когато религиозните култове на викингите са живи и силни независимо от разпростиращото се християнство.
Една легенда, предавана от поколения сред местните жители, може да се окаже ключ към откриване на границата между минало и настояще, между мит и реалност, а единственият човек, който може да помогне на Ерик и Нина, е проф. Аугуст Йодегор.
В "Залезът на боговете" Том Егеланд, авторът, по чиито дири върви Дан Браун, този път се фокусира върху скандинавската митология и историята на Севера. Рагнарьок е залезът на боговете, последната битка между тях и великаните, която води до края на света и слага едно ново начало. Викингските воини вярвали, че ако паднат в битка, ще се озоват на място, наречено Валхала. Там те ще се бият до смърт с други храбри воини през деня, а през нощта ще се съживяват отново и ще гуляят до сутринта. По този начин те ще се подготвят да се бият на страната на Один срещу великаните, когато дойде Рагнарьок
384 pages, Paperback
First published January 1, 1988
3 people are currently reading
106 people want to read
About the author
Tom Egeland
59 books242 followersBorn in 1959, Egeland worked as journalist for a magazine and as a reporter and editor for Aftenposten before working in television. In 2006, he became a full-time fiction writer. His books include horror, suspense, and multiple children's book. His most famous novel, Relic, which predated Dan Brown's blockbuster The Da Vinci Code, is so simillar some readers speculated it influenced Brown, but the author has said they simply drew on similar sources. In 2009 he won the Riverton Prize.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
July 10, 2017
Добра идея, но автора не успя да ме убеди в нея, нито да предизвика кой знае каква емоция у мен 🙄 (освен в един определен момент в храма)
February 22, 2018
Tom Egelands debutroman er en parapsykologisk grøsser om tidsreiser tilbake til Vikingtiden i vill uberørt norsk natur. Jeg liker at han bruker norrøn mytologi og hedenske ritualer (blot, galder) som skremmende elemeter. De egner seg godt til dette. Den fiktive dalen og bygda Juvdal males til live på mesterlig vis. I etterordet skriver Egeland at han henter inspirasjon fra naturområder nær Setesdal. Dette stedet går også igjen i bøkene om Kristin Bye og Bjørn Beltø. Sidehistoriene i nåtiden som følger flere av Juvdals innbyggere passer godt inn. Bokens klimaks er kanskje ikke av episke proposisjoner, men jeg synes ideen bak boka er veldig appellerende og frisk, samt at det ferdige produktet har blitt en spennende beretning. Jeg leser nå "Skyggelandet", som er bok nr. 2 av Egeland. Dette er den siste parapsykologiske grøsseren han så langt har skrevet.
November 14, 2024
One of the rare books that use time travel as a horror element; a thriller with leanings to the crime and horror genres, set in a Norwegian snow-covered mountain valley.
(This book was originally released in 1988 with the title Stien mot fortiden (translation: The Path Towards the Past), but this was a name the publisher wanted. The author thought it “sounded like a collection of poetry written by a starving and lovesick poet” (p. 336; 2006 edition) and was always clear about wanting to call the book Ragnarok. So that is the name it was published with when it was re-released almost two decades later, then also with some minor improvements on the text itself.)
The word 'rōk' means 'consequence' in the same way as in the saying 'you harvest what you sow.' 'Ragna' comes from 'regin,' which is the origin of the English word 'reign.' In Norse mythology 'Ragnarōk' was the end and rebirth of the world – 'ragna,' 'the reigning' or 'the powerful,' here referred to the gods, and so 'Ragnarōk' is best translated as 'the harvest of what the gods have sown.' The gods had been unwise and thus failed their creation, and 'Ragnarōk' was the consequence of their actions. Though, the gods aren't the only ones whose actions have consequences.
Ragnarok is, like many of the best horror stories, set close to the unknown, on the outskirts of humanity: In a deep Norwegian mountain valley, far from neighbouring settlements, lies Juvdal (which translates to Gorge Valley). It's a forested, dark valley where a small community has managed to cultivate the flat moors and steep inclines, with an inn of their own and a grocer, a sheriff and a couple of criminals to validate his job, and a gigantic sawmill to employ most everyone else. This is all covered in a deep layer of snow as the book begins, the white lighting up the darkness, yet leaving the valley forest as an uncomfortable chiaroscuro. Certainly a place for unreal things.
It's in this forest that Erik and Nina drive off the road and upend their car. When they come to themselves they are being dragged to a log cabin farm with no modern amenities and, curiously, no one who seems to understand Norwegian. Well, some Norwegian dialects can be quite a bit harder to understand than others and some of the most notorious ones, like Sætesdøl and Lomsmål, come from mountain valleys like this one, and came to be precisely because of how geographically isolated the people there were. So perhaps that is all it is, a bit of communication problems? – and the people of remote Norway is usually well known for their hospitality and cornucopian coffee thermoses. Yet when Erik makes his way to civilization, leaving Nina behind so that he can her some medical attention, it turns out that the farm he was just on, where he left his wife, doesn't exist. Now that is a very real problem, a very real danger, and a very real mystery. What is that place? How does one get ones wife back from a place outside of existence? And what does Erik's dreams mean? Fortunately, a professor believes Erik, because he has seen the girl with the bright eyes almost a lifetime ago.
This is a curious and unusual book which starts as a suspense novel, focusing on creating tension, before it starts to weave in elements from crime in a more straightforward and bloody way than one is accustomed to get from Nordic countries. Then finally, far into the book, the discomfort of horror is introduced, and against all expectations it's the kind we find in the more forbidden Italian movies, e.g. Cannibal Holocaust, with their sexual violence and ritual sacrifices. And while the location makes the story feel like it should belong alongside the rural New England of The Dunwich Horror or Dracula's Romanian village, it's more accurate to compare it to The Shining – especially since the author has stated that King's style had a great influence on him. Of course, this leaves the story with more action than more traditional horror stories.
There is no arguing that Ragnarok is a rare novel. It combines different elements into a tale which there just isn't that many of, and in ways which does raise the reader's curiosity. Yet, while it's always laudable to let the reader venture into something they have never ventured into before, this kind of mixing isn't always without it's flaws. Such as having a bit of a tangled plot thread: For example, the question I asked previously about Erik's dream is a bit unfair since the novel doesn't actually answer that, and it turns out that all the village people who seem to know something, never knew anything after all. The language varies between that of a crime/thriller for adults and more comedic young adult crime akin to the Hardy Boys. The result is that there are villains here that belong in Duckburg, but now they chortle alongside brutal rapists. The ineffectual sheriff is both comedic relief, as presumably intended, and more unintentionally a character without any real presence even if his negligence manages to be an important plot point. In general the characters suffer from the same lack of personality as many of King's do – the stylistic choice of letting the characters be defined by the situation helps the flow of action and tension, but with almost no background there isn't really anything from which the reader can build an image of them.
Yet, flawed as it is, Ragnarok's uniqueness alone makes it worth picking it up if you're tired of the more eloquent but generic stories. Nor do the flaws really break the experience, but they are worth keeping in mind. The author is after all one of Norway's most internationally famous writers, especially after the Dan Brown debacle, and even if this is a fun read, it's easy to expect it to be more than that.
(This book was originally released in 1988 with the title Stien mot fortiden (translation: The Path Towards the Past), but this was a name the publisher wanted. The author thought it “sounded like a collection of poetry written by a starving and lovesick poet” (p. 336; 2006 edition) and was always clear about wanting to call the book Ragnarok. So that is the name it was published with when it was re-released almost two decades later, then also with some minor improvements on the text itself.)
The word 'rōk' means 'consequence' in the same way as in the saying 'you harvest what you sow.' 'Ragna' comes from 'regin,' which is the origin of the English word 'reign.' In Norse mythology 'Ragnarōk' was the end and rebirth of the world – 'ragna,' 'the reigning' or 'the powerful,' here referred to the gods, and so 'Ragnarōk' is best translated as 'the harvest of what the gods have sown.' The gods had been unwise and thus failed their creation, and 'Ragnarōk' was the consequence of their actions. Though, the gods aren't the only ones whose actions have consequences.
Ragnarok is, like many of the best horror stories, set close to the unknown, on the outskirts of humanity: In a deep Norwegian mountain valley, far from neighbouring settlements, lies Juvdal (which translates to Gorge Valley). It's a forested, dark valley where a small community has managed to cultivate the flat moors and steep inclines, with an inn of their own and a grocer, a sheriff and a couple of criminals to validate his job, and a gigantic sawmill to employ most everyone else. This is all covered in a deep layer of snow as the book begins, the white lighting up the darkness, yet leaving the valley forest as an uncomfortable chiaroscuro. Certainly a place for unreal things.
It's in this forest that Erik and Nina drive off the road and upend their car. When they come to themselves they are being dragged to a log cabin farm with no modern amenities and, curiously, no one who seems to understand Norwegian. Well, some Norwegian dialects can be quite a bit harder to understand than others and some of the most notorious ones, like Sætesdøl and Lomsmål, come from mountain valleys like this one, and came to be precisely because of how geographically isolated the people there were. So perhaps that is all it is, a bit of communication problems? – and the people of remote Norway is usually well known for their hospitality and cornucopian coffee thermoses. Yet when Erik makes his way to civilization, leaving Nina behind so that he can her some medical attention, it turns out that the farm he was just on, where he left his wife, doesn't exist. Now that is a very real problem, a very real danger, and a very real mystery. What is that place? How does one get ones wife back from a place outside of existence? And what does Erik's dreams mean? Fortunately, a professor believes Erik, because he has seen the girl with the bright eyes almost a lifetime ago.
This is a curious and unusual book which starts as a suspense novel, focusing on creating tension, before it starts to weave in elements from crime in a more straightforward and bloody way than one is accustomed to get from Nordic countries. Then finally, far into the book, the discomfort of horror is introduced, and against all expectations it's the kind we find in the more forbidden Italian movies, e.g. Cannibal Holocaust, with their sexual violence and ritual sacrifices. And while the location makes the story feel like it should belong alongside the rural New England of The Dunwich Horror or Dracula's Romanian village, it's more accurate to compare it to The Shining – especially since the author has stated that King's style had a great influence on him. Of course, this leaves the story with more action than more traditional horror stories.
There is no arguing that Ragnarok is a rare novel. It combines different elements into a tale which there just isn't that many of, and in ways which does raise the reader's curiosity. Yet, while it's always laudable to let the reader venture into something they have never ventured into before, this kind of mixing isn't always without it's flaws. Such as having a bit of a tangled plot thread: For example, the question I asked previously about Erik's dream is a bit unfair since the novel doesn't actually answer that, and it turns out that all the village people who seem to know something, never knew anything after all. The language varies between that of a crime/thriller for adults and more comedic young adult crime akin to the Hardy Boys. The result is that there are villains here that belong in Duckburg, but now they chortle alongside brutal rapists. The ineffectual sheriff is both comedic relief, as presumably intended, and more unintentionally a character without any real presence even if his negligence manages to be an important plot point. In general the characters suffer from the same lack of personality as many of King's do – the stylistic choice of letting the characters be defined by the situation helps the flow of action and tension, but with almost no background there isn't really anything from which the reader can build an image of them.
Yet, flawed as it is, Ragnarok's uniqueness alone makes it worth picking it up if you're tired of the more eloquent but generic stories. Nor do the flaws really break the experience, but they are worth keeping in mind. The author is after all one of Norway's most internationally famous writers, especially after the Dan Brown debacle, and even if this is a fun read, it's easy to expect it to be more than that.
October 16, 2018
До този момент не бях чела нищо от Том Егеланд, но тъй като е популярен автор, за когото смело се казва, че Дан Браун върви по стъпките му, реших най-после да прочета нещо негово и се зачетох тъкмо в „Залезът на боговете“ – дебютният му роман, публикуван за пръв път през 1988 година. Когато започва да пише този роман, Том Егеланд е вдъхновен от Стивън Кинг, който през тези години е непопулярен в Норвегия, и си поставя за цел да напише нещо в духа на Кинг, но с действие, развиващо се в Норвегия. Пише романа си в новоготическа традиция, както сам обяснява в текста, поместен в края на книгата. Действието се развива в Ювдал, напълно измислен град, но Том Егеланд го базира на местна легенда, за която също споменава в текста си.
„Преди и по време на Средновековието Ювдал е бил малко кралство. Не знам колко души са живеели тук… Към 1100 година би трябвало да са били повече от няколкостотин. Едно от именията е било нещо като кралско имение. Там живеел вождът, управлявал долината. Бил зловещ, безмилостен и жесток човек. Бил толкова зъл, че и до ден днешен се говори за него. Според сказанието имението било покосено от гнева на съществата от отвъдното по време на жертвоприношения. Съществата от отвъдното убили всички в имението, преселили се в него и го направили невидимо. Всеки път, щом са ядосани, имението се показва. Старите в Ювдал все още говорят за хюлдрата с леденостудените сини очи.“
Там, до езерото Мур, в градчето Ювдал, се намира имението на Рагнвалд Бордсьон – норвежки племенен вожд. Местните обсъждат помежду си легендите, свързани с имението, но то от години не съществува там и всички го знаят. Случаят обаче се заплита, когато Ерик Викен и жена му Нина Берг претърпяват пътно произшествие в близост до езерото, а след това биват спасени от странни хора, които живеят в колиби, откъснати от реалността и дори не говорят норвежки – не и такъв, какъвто го познават Нина и Ерик. Нина е тежко ранена и остава на легло, но Ерик успява да се измъкне с надеждата, че ще потърси помощ, защото и двамата остават с усещането, че не са „спасени“ от тези странни хора и ако останат в имението, е много вероятно да пострадат още повече.
Когато обаче Ерик стига до местното управление и обяснява случая, никой не му вярва. Нещата, които разказва, звучат крайно нереалистично. Такова имение няма там и започват да мислят, че Ерик също е пострадал сериозно при катастрофата и си измисля всичко. Когато го завеждат на мястото, за да се убеди с очите си, че имението не съществува, младият мъж също е объркан. Но Нина е изчезнала и не успяват да намерят дори тялото й в гората. Ерик обаче не може да остави случая просто така и се свързва с проф. Аугуст Фредрик Йодегор, който има изследвания, свързани с това имение. Същевременно Нина… е жива и здрава във въпросното имение, но съдбата й остава неясна. Още повече, че местните я мислят за вещица, която е дошла, за да им навреди и се налага да се справят с проблема, преди да са се разгневили боговете.
Имах обаче няколко сериозни проблема с този роман, които няма как да пропусна. Още с първите глави Том Егеланд представя толкова много персонажи, без да ги наслоява с достатъчно информация, благодарение на която да запомним кой каква роля има, че ако не си водех записки, щях да съм безвъзвратно изгубена. В моя случай просто бях загубена, но все пак успях да намеря връзката. Романът започва любопитно, с представянето на ръкописа на Ерик Викен, който професорът изчита, но натам структурата на текста остава недобре построена – така, че дори да схванеш кой кой е, малко по-късно забравяш, защото вече четеш за съвсем различни неща. Стилът на писане е скован и има твърде много пряка реч. Пряката реч по принцип е един от най-добрите начини за представянето на персонажите (от Стивън Кинг го знам аз), но в случая разговорите остават плоски точно толкова, колкото и самите герои, на които липсва задълбоченост и в повечето случаи мотивация за действията им. От което следват и безумни, неестествени и пресилени реакции от страна на героите. И в крайна сметка, познаването на митологията на викингите, което Том Егеланд многократно демонстрира, не е достатъчно. Историята се основава на една теория за времето и пространството, която обаче е недобре обоснована. От което целият роман става крайно несериозен. Естествено, че като фикция, никой не бива да очаква романът да му разкрие тайните на вселената, но аз поне винаги очаквам авторът да може да ме убеди в нещата, които пише, дори те да са пълна измислица.
Краят на „Залезът на боговете“ е някак претрупан, всичко се случва ужасно бързо, без да има задълбочена причинно-следствена връзка между действията и остави усещането за крайна неудовлетвореност в мен. Оптимистът в мен се надяваше, че до края на романа ще успее да си промени мнението, но отново остана разочарован. От всичко това поне разбрах, че Том Егеланд не е моят автор и е по-добре да спрем взаимоотношенията си дотук, за да не си навредяваме повече.
„Преди и по време на Средновековието Ювдал е бил малко кралство. Не знам колко души са живеели тук… Към 1100 година би трябвало да са били повече от няколкостотин. Едно от именията е било нещо като кралско имение. Там живеел вождът, управлявал долината. Бил зловещ, безмилостен и жесток човек. Бил толкова зъл, че и до ден днешен се говори за него. Според сказанието имението било покосено от гнева на съществата от отвъдното по време на жертвоприношения. Съществата от отвъдното убили всички в имението, преселили се в него и го направили невидимо. Всеки път, щом са ядосани, имението се показва. Старите в Ювдал все още говорят за хюлдрата с леденостудените сини очи.“
Там, до езерото Мур, в градчето Ювдал, се намира имението на Рагнвалд Бордсьон – норвежки племенен вожд. Местните обсъждат помежду си легендите, свързани с имението, но то от години не съществува там и всички го знаят. Случаят обаче се заплита, когато Ерик Викен и жена му Нина Берг претърпяват пътно произшествие в близост до езерото, а след това биват спасени от странни хора, които живеят в колиби, откъснати от реалността и дори не говорят норвежки – не и такъв, какъвто го познават Нина и Ерик. Нина е тежко ранена и остава на легло, но Ерик успява да се измъкне с надеждата, че ще потърси помощ, защото и двамата остават с усещането, че не са „спасени“ от тези странни хора и ако останат в имението, е много вероятно да пострадат още повече.
Когато обаче Ерик стига до местното управление и обяснява случая, никой не му вярва. Нещата, които разказва, звучат крайно нереалистично. Такова имение няма там и започват да мислят, че Ерик също е пострадал сериозно при катастрофата и си измисля всичко. Когато го завеждат на мястото, за да се убеди с очите си, че имението не съществува, младият мъж също е объркан. Но Нина е изчезнала и не успяват да намерят дори тялото й в гората. Ерик обаче не може да остави случая просто така и се свързва с проф. Аугуст Фредрик Йодегор, който има изследвания, свързани с това имение. Същевременно Нина… е жива и здрава във въпросното имение, но съдбата й остава неясна. Още повече, че местните я мислят за вещица, която е дошла, за да им навреди и се налага да се справят с проблема, преди да са се разгневили боговете.
Имах обаче няколко сериозни проблема с този роман, които няма как да пропусна. Още с първите глави Том Егеланд представя толкова много персонажи, без да ги наслоява с достатъчно информация, благодарение на която да запомним кой каква роля има, че ако не си водех записки, щях да съм безвъзвратно изгубена. В моя случай просто бях загубена, но все пак успях да намеря връзката. Романът започва любопитно, с представянето на ръкописа на Ерик Викен, който професорът изчита, но натам структурата на текста остава недобре построена – така, че дори да схванеш кой кой е, малко по-късно забравяш, защото вече четеш за съвсем различни неща. Стилът на писане е скован и има твърде много пряка реч. Пряката реч по принцип е един от най-добрите начини за представянето на персонажите (от Стивън Кинг го знам аз), но в случая разговорите остават плоски точно толкова, колкото и самите герои, на които липсва задълбоченост и в повечето случаи мотивация за действията им. От което следват и безумни, неестествени и пресилени реакции от страна на героите. И в крайна сметка, познаването на митологията на викингите, което Том Егеланд многократно демонстрира, не е достатъчно. Историята се основава на една теория за времето и пространството, която обаче е недобре обоснована. От което целият роман става крайно несериозен. Естествено, че като фикция, никой не бива да очаква романът да му разкрие тайните на вселената, но аз поне винаги очаквам авторът да може да ме убеди в нещата, които пише, дори те да са пълна измислица.
Краят на „Залезът на боговете“ е някак претрупан, всичко се случва ужасно бързо, без да има задълбочена причинно-следствена връзка между действията и остави усещането за крайна неудовлетвореност в мен. Оптимистът в мен се надяваше, че до края на романа ще успее да си промени мнението, но отново остана разочарован. От всичко това поне разбрах, че Том Егеланд не е моят автор и е по-добре да спрем взаимоотношенията си дотук, за да не си навредяваме повече.
October 30, 2023
SPOILER: Dette er vel egentlig ikke en grøsser, mer enn historie om det parapsykologiske, det paranormale og litt om ånder og svartekunst. En ulykke, en gård som ikke eksisterer. En Volve som prøver og oppnå evig liv. Dette er en av Egelands første bøker, og han har ett litt for bredt person galleri. For mange historier, vanskelig og holde orden på alle. Som historie forteller er han like flink som vanlig. Lett leselig historien driver boken.
August 8, 2019
2.5 stars.
January 7, 2024
Една от най-лошите истории, на които някога съм попадала. Звездите са изцяло за прекрасния преводач. Самата книга е чиста 0.
March 29, 2008
Boka er vel ikke akkurat realistisk, men det skal heller ikke en grøsser være. Jeg synes det var en spennende vri å flette fortid og nåtid sammen på den måten forfatteren har gjort. Her skildres forskjellige mennesker og deres skjebner og boka er virkelig lettlest. Jeg anbefaler å lese forfatterens etterord før du begynner på boka. Her får du et innblikk i hva som kjennetegner en nygotisk grøsser, som forfatteren kaller boka. Boka har blitt utgitt tidligere, allerede i 1988 - da under navnet "Stien mot fortiden".
January 6, 2017
С елементарно действие и език, сякаш написана от дете, книгата се рекламира с викингска корица и описание, но авторът използва по-голямата част от текста за да описва ежедневието на разни второстепенни герои от норвежкото общество, за които на никого не му пука.
August 12, 2012
Leste ut boka på 24 timer. Det er lenge siden jeg har blitt så fenget av en bok. Det sier det meste.
November 24, 2013
Egeland skriver på en måte som fenger meg. Jeg forsvinner inn i bokas verden, og kommer ikk opp for luft før jeg er ferdig.
July 15, 2017
I just finished it. It was a real page turner. I really enjoyed it.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews