Шакона пасион

by Маргарит Абаджиев

"Шакона пасион"е биографичен роман за гениалния български цигулар Васко Абаджиев.
Блеснал като музикант в съвсем ранна възраст, Васко Абаджиев оставя неизличими дири в паметта на онези, които са имали щастието и привилегията да чуят неговата цигулка.
Действието на творбата се развива в Брюксел, Берлин, Будапеща, Париж, Хамбург, в музикалните и културни средища на цяла Европа, където се е учил и гастролирал знаменитият музикант. Зловещата, оглушителна симфония на Втората световна война оставя пагубни следи в неговата психика, осакатявайки невъзвратимо това изумително дарование.

Романът "Шакона пасион"- заглавие, вдъхновено от творбите на Йохан Себастиян Бах - ни представя вълнуващо изображение на музикалния свят, запомнящи се портрети на композитори и легендарни виртуози. Това е разказ за историческите обстоятелства и катаклизми, обуславящи годините преди и след войната, силата на волята и жертвите, които всеки е трябвало да даде, за да се съхрани в такива години на погром.

432 pages, Paperback

First published January 1, 2009

About the author

Маргарит Абаджиев е роден на 13 май 1965 г. в Сливен. Възпитаник на ІІІ-то основно училище „Д-р Иван Селимински” – Сливен, ТПФ „Юлиус Фучик” – София и Софийския университет „Свети Климент Охридски”, където завършва психология през 1991-а.

През 1993-а година авторът написва своя първи роман „Фениксът”, който е публикуван през 1998-а, заедно с повестта „Любовта на художника”. На следващата година излиза и сборник с разкази, озаглавен „Гостите”. Едноименният разказ е посветен на видния български преводач и критик Кръстан Дянков, представил младия писател на българската публика.

През 2009-а Маргарит Абаджиев издава романа „Шакона пасион”, посветен на живота на гениалния български цигулар и композитор Васко Абаджиев. Книгата обхваща близо петдесет години от историята на двадесети век, разглеждайки различните обстоятелства, катаклизми и съдбовни обрати, довели до почти пълното забвение на този велик българин.

Reviews

[Valantin · Rating 5 out of 5]

Васко Абаджиев е български цигулар - виртуоз, заслужил да бъде помнен. Той е притежавал природна надареност - свръхмузикален ум, който впоследствие е развит и усъвършенстван от родителите му - музикални педагози.
Оттук насетне започва грандиозното приключение на гения му - участия в конкурси и концерти от дете, обучение от европейски музикални величия, десетки хиляди пропътувани километри, внимание от височайши особи, майсторски цигулки... Войната.

За величината, с която блести геният на Васко, оставен на собствената си воля за живот, той невероятно точно поставя себе си в едно число със странностите на предшестващите го гениални музиканти:
"Помниш ли като деца как се смеехме на онази случка с Вивалди - той водел литургия, но изведнъж хукнал към стаичката с църковна утвар, за да запише изневиделица хрумналата му мелодия? Когато консисторията разгледала поведението на абата, тя решила че може да му се прости, защото е музикант, тоест смахнат, луд."
Това писмо ми припомни как когато бях в пети клас ходихме на кино в часа по СИП Музика да гледаме "Амадеус".
Години по-късно гледах филма осъзнато и нормално критично и след като бях прочела една биография за Моцарт и изслушала част от творчеството му. Открих съвсем друг смисъл от онзи, който видя детето, което съм била.

В последните страници усещането, че четях живота на един подранил хипар започна да ме завладява. Свободата има цена и Васко Абаджиев я е платил съвсем съзнателно и доброволно, но не и заслужено.

Благодаря на автора, че е вложил толкова много труд да издири и опише каквото е останало от живота на Абаджиев.
Нищо не е забравено. Никой не е забравен. (via Илия Михайлов)