Малка човешка мелодия

by Йордан Д. Радичков

"Малка човешка мелодия" е дебютният ми сборник с разкази. В него намериха място 28 истории, които написах в период от три години.

За това време през главата ми минаха какви ли не глупости. Влюбвах се в света непрестанно, за да го намразя на другия ден, чудех се какво се очаква от нашите собствени мелодии и има ли въобще някой, който да ги слуша, трябва ли някой да ги слуша, или ги каканижим само и единствено, за да покажем на света, че и нас ни има.

Виждаш ли, това са все въпроси, на които търсих отговори. И ако това не е достатъчно за описание веднага мога да ти кажа, че едната история се развива в града, другата се равива в селото, героите са обикновени хора, мачкани от системи, режими, лоши решения, собствени грешки и демони и други такива глупости.

Ама не знам дали това е най-важното за тоя сборник. Не знам и кое е важното. Ако знаеш кое е важното, моля ти се, пиши ми, че и тоя въпрос страшно много ме измъчва.

24.08.2015 година, София, написано от пръстите на Йордан Д. Радичков, когото приятелите наричат по-често Дани, по-рядко Йордан.

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories

144 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Роден в София.

Reviews

[Стефан Русинов]

Разказвачите на Йордан Д. Радичков изживяват нестабилна реалност, в която изчезват лица и крайници, тайнствени ръце се пресягат и ограбват частици живот, куфари с човешко щастие се разменят за шепа сол, хора скачат невъзмутимо от балкони, други невъзмутимо ги оставят да гният, а накрая човекът неизменно остава неразбрал. “Казваше ми нещо луната, но заедно с това и ме заслепяваше, и правеше така, че да не разбера докрай нейните тайни послания.”

Цялото: http://www.kultura.bg/bg/article/view...

[Виктория Димитрова · Rating 5 out of 5]

Дани Радичков напомня на друг писател със същите инициали - Джани Родари. Приказките на Дани обаче спокойно могат да бъдат забранени за деца. От тях лъха едновременно отчаяние и надежда, което май си е характерно за нашето поколение. Младият автор като че ли наивно вярва в неща, които не са логични и възможни за света и затова решава да ги убие още там където са възникнали - в неговото въображение. Той успява на ликвидира фантазиите си леко, приятно и с чувство за хумор, благодарение на обширната обща култура, прочетени книги и вроден талант, които се прокрадват зад красиво подредените изрази.

Краят на разказите винаги е някак изтъкан от колебания и затова е доста чаровен. Сякаш уверено сяда да пише, когато има идея и спира точно преди финала и затова той се получа по-дълбок, обмислен, но и колеблив в сравнение с началото.

Препоръчвам горещо разказите, да знаете! (ако не сте го разбрали от хаотичния ми коментар за книгата бля)

[Валентин Попов · Rating 5 out of 5]

Книгата ми попадна случайно, но това беше едно от най-хубавите книжни неща, които са ми се случавали напоследък. Разкошни, леко откачени в добрия смисъл на думата, разкази със scifi елементи, с разглеждане от различна плоскост на привидно традиционни идеи, заредени с невероятна точна и аналитична мисъл, чисто човешка стойност и пълнокръвна истинност.

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Интересен микс от различни истории. Добре разказани. Първите две за малко да ме откажат да дочета - не си падам по фантастични елементи. Не съм скандално очарована, но мисля, че ще имаме възможност да видим доста по-добри неща от този скандално млад автор.

[Надежда Та · Rating 5 out of 5]

Много ми харесаха разказите. Карат те да се замислиш върху шантавия съвременен свят. Съвременен, пък в изказа лъха нещо класическо. Класическо, пък пейзажите импресионистични. Красиво, интерсно, необикновено. . .