What do you think?
Rate this book
Олтарът
„Сред тучна горска поляна, покрита с нежен тревен килим и обсипана с явки горски цветя, оградена от могъщи дървета, които сякаш се извисяваха там от зората на времето, се намираше олтарът. „Олтарът“ на Наско.“
170 pages
First published May 28, 2015
13 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
August 14, 2016
My Experience: Първият ми сблъсък с творчеството на Иван Костадинов, бе от страниците на антологията "451 градуса по Бредбъри", където блесна с най-добрия хорър разказ в сборника "Роднинска среща". Представата за Иван като автор която си изградих, напълно се препокри и след прочитането на "Олтарът". Смесвайки фентъзи с магически реализъм и добавяйки една емоционална дълбочина от темите които го вълнуват, Иван Костадинов е успял да си изгради прекрасен стил, който мисля ще се хареса на широк кръг от читатели. При това болшинството от историите му се развиват на родна почва с нашенски герои. Успях да изгълтам сборника за около два часа и открих, че основния му недостатък е, че оставя читателя да иска още и още, и още... Така е - кулинарните шедьоври се сервират в малки порции. В литературата е същото. Ето няколко думи за самите разкази:
1. Рождество - 5/5 - Изповедта на един Бог преди да се роди и да промени завинаги съдбата на човечеството. Страхотно начало на сборника с един критичен коментар към човечеството.
2. Инстинкти - 5/5 - Единствения хорър разказ с доста засилено фентъзи звучене, за един превъплъщенец-върколак, който е преследван от зъл магьосник. Единственото което ще му помогне, това са неговите инстинкти.
3. Синът на Дракона - 3/5 - Миролюбиви елфи и вечно злите хора... Романтична елфическа история с трагичен край и.... дракон разбира се. Не беше моята бира този разказ, бавен, муден, твърде ефирен и превъзнесен(ама какво друго да очаква човек от елфи). Не ми допадна, но допринася за разнообразието на сборника.
4. Завръщане - 4/5 Брутален реализъм, който очаквах да завърши по друг начин. Във финалът, който е избрал автора ми липсваше обрат, за това и не му давам максимална оценка.
5. Олтарът - 5/5 - Тази новела напълно заслужено е дала име на целия сборник. Феноменално добра история в най-добрите традиции на магическия реализъм. Мъж предприема пътуване с цел да изпълни предсмъртното желание на най-добрия му приятел. Пътуването ще го отведе на едно мистично място в Кръстова гора, от което може и никога да не се завърне... Ако Иван продължава да пише такива разкази, скоро може да се превърне в новия Хайтов.
6. Чакалнята - 5/5 - За финал на сборника Иван е избрал разказ, който събира всички останали разкази и открехва по един фантастичен и мистичен начин вратата към света от историите на автора. Благородно завидях, че не съм се сетил досега да напиша подобен разказ. Определено "Чакалнята" е любимия ми разказ в сборника!
Стилът на автора: Иван пише интересни, завладяващи и страховити разкази, с дълбоки социални теми и оригинални идеи. Единственото по което може да поработи още е - финалите на разказите.
1. Рождество - 5/5 - Изповедта на един Бог преди да се роди и да промени завинаги съдбата на човечеството. Страхотно начало на сборника с един критичен коментар към човечеството.
2. Инстинкти - 5/5 - Единствения хорър разказ с доста засилено фентъзи звучене, за един превъплъщенец-върколак, който е преследван от зъл магьосник. Единственото което ще му помогне, това са неговите инстинкти.
3. Синът на Дракона - 3/5 - Миролюбиви елфи и вечно злите хора... Романтична елфическа история с трагичен край и.... дракон разбира се. Не беше моята бира този разказ, бавен, муден, твърде ефирен и превъзнесен(ама какво друго да очаква човек от елфи). Не ми допадна, но допринася за разнообразието на сборника.
4. Завръщане - 4/5 Брутален реализъм, който очаквах да завърши по друг начин. Във финалът, който е избрал автора ми липсваше обрат, за това и не му давам максимална оценка.
5. Олтарът - 5/5 - Тази новела напълно заслужено е дала име на целия сборник. Феноменално добра история в най-добрите традиции на магическия реализъм. Мъж предприема пътуване с цел да изпълни предсмъртното желание на най-добрия му приятел. Пътуването ще го отведе на едно мистично място в Кръстова гора, от което може и никога да не се завърне... Ако Иван продължава да пише такива разкази, скоро може да се превърне в новия Хайтов.
6. Чакалнята - 5/5 - За финал на сборника Иван е избрал разказ, който събира всички останали разкази и открехва по един фантастичен и мистичен начин вратата към света от историите на автора. Благородно завидях, че не съм се сетил досега да напиша подобен разказ. Определено "Чакалнята" е любимия ми разказ в сборника!
Стилът на автора: Иван пише интересни, завладяващи и страховити разкази, с дълбоки социални теми и оригинални идеи. Единственото по което може да поработи още е - финалите на разказите.
December 16, 2015
Чудесна. Единственото нещо от което мога да се оплача е, че беше толкова малко.
Шестте разказа са прозорци,които ни отвеждат в шест различни свята. Независимо през кой прозорец ще погледнем, красивата гледка ни кара да се замислим, дали сме достатъчно човечни. Имаме две различни фантазийни вселени, две гледки от нашето време, едната изпълнена с мъка, другата с мистерия, поглед на зад във времето и гледка от вътрешния свят на самия автор.
Ще трябва да се докопам и до другия сборник на Иван.
Пет звезди, без да се замислям. Гарантирано качество от "Колекция Дракус", за пореден път.
Шестте разказа са прозорци,които ни отвеждат в шест различни свята. Независимо през кой прозорец ще погледнем, красивата гледка ни кара да се замислим, дали сме достатъчно човечни. Имаме две различни фантазийни вселени, две гледки от нашето време, едната изпълнена с мъка, другата с мистерия, поглед на зад във времето и гледка от вътрешния свят на самия автор.
Ще трябва да се докопам и до другия сборник на Иван.
Пет звезди, без да се замислям. Гарантирано качество от "Колекция Дракус", за пореден път.
July 13, 2016
Поредната великолепна книга от колекция Дракус.
October 17, 2015
Най-новото попълнение в турбо селекцията на Дракус от най-добрите хорър, фантастични и фентъзи нашенски автори е не толкова известното име на Иван Костадинов, което уверена съм, няма да остане такова за дълго след този сборник. Със стил малко по-меланхоличен, по-реалистичен и недоизказващ нещата твърде напряко, тук историите затрогват и замислят по онзи, добрия начин, който честичко резултатира в повишаване я на емоционална, я на практическа интелигентност. Което може би в някаква степен рискува идеите да не бъдат разбрани правилно, както обичайно се случва с някои текстове, съдържащи малко повечко пластове, отколкото собствените им създатели са били убедени, че са вложили.
Върколаци, елфи, дракони, магове… пантеони от езически и актуални богове, гробове на насилници, олтари на вечността, лабиринти в съзнанието на целунати от божествеността творци. Темите са толкова различни, че е чудно как могат да вдъхновят един и същи автор с толкова разнообразни резултати. Някои разкази изглеждат като начала на епични фентъзийни трагедии, които биха смутили с красивата си тъга дори и не особено активните жанрови почитатели; други са толкова социално адекватни и близки до ежедневието на болката от липсата на щастие, че хващат за гърлото, и дори аз, макар че не мога да се нарека фен на реализма, мога да оценя качеството на сюжета и загатващите финали, обясняващи каквото трябва на сърцето, вместо на ума.
Признавам, че фентъзи текстовете са това, което най-лесно може да ме докосне, и към които винаги гледам лекичко снизходително, и просто благодарно, за часовете пътешествия из авторовите вселени, и искрено вярвам, че двеста страници разходка из свят със собствени физика, химия, политика и емоционалност, е далеч по-качествено четиво от хиляда страници шляпане по девичи дупета в червени стаи, тръшкане в размисли каква точно пропаднала жена е главната героиня, след поредната и грешка с непознат мъж, или реване и самосъжаляване на едро за това какъв неудачник е киселия антагонист, недоволен от държавата, семейството си и извънземните – все популярни, и много печеливши сюжети, признайте.
За мен фентъзийният жанр е висок жанр, най-малкото защото изисква малко повече усилия от това да си залепиш ухото на стената по време на съседски скандал или да преглеждаш туитър в опит за активна кражба на нечии хитроумни проблясъци. А Иван се носи някъде по ръба на истинската фантазия и неоспоримата действителност, правейки си експерименти, надничайки в измерения, животи и вариации на истина, само заради удоволствието от това, което щедро споделя с читателите като мен, радващи се на всеки нов боец на полето на нереалността в битка със сивотата на ежедневието. Още едно попадение в целта от Дракус.
Върколаци, елфи, дракони, магове… пантеони от езически и актуални богове, гробове на насилници, олтари на вечността, лабиринти в съзнанието на целунати от божествеността творци. Темите са толкова различни, че е чудно как могат да вдъхновят един и същи автор с толкова разнообразни резултати. Някои разкази изглеждат като начала на епични фентъзийни трагедии, които биха смутили с красивата си тъга дори и не особено активните жанрови почитатели; други са толкова социално адекватни и близки до ежедневието на болката от липсата на щастие, че хващат за гърлото, и дори аз, макар че не мога да се нарека фен на реализма, мога да оценя качеството на сюжета и загатващите финали, обясняващи каквото трябва на сърцето, вместо на ума.
Признавам, че фентъзи текстовете са това, което най-лесно може да ме докосне, и към които винаги гледам лекичко снизходително, и просто благодарно, за часовете пътешествия из авторовите вселени, и искрено вярвам, че двеста страници разходка из свят със собствени физика, химия, политика и емоционалност, е далеч по-качествено четиво от хиляда страници шляпане по девичи дупета в червени стаи, тръшкане в размисли каква точно пропаднала жена е главната героиня, след поредната и грешка с непознат мъж, или реване и самосъжаляване на едро за това какъв неудачник е киселия антагонист, недоволен от държавата, семейството си и извънземните – все популярни, и много печеливши сюжети, признайте.
За мен фентъзийният жанр е висок жанр, най-малкото защото изисква малко повече усилия от това да си залепиш ухото на стената по време на съседски скандал или да преглеждаш туитър в опит за активна кражба на нечии хитроумни проблясъци. А Иван се носи някъде по ръба на истинската фантазия и неоспоримата действителност, правейки си експерименти, надничайки в измерения, животи и вариации на истина, само заради удоволствието от това, което щедро споделя с читателите като мен, радващи се на всеки нов боец на полето на нереалността в битка със сивотата на ежедневието. Още едно попадение в целта от Дракус.
May 30, 2015
Гаврътнах новото "вкусно шотче" от Колекция "Дракус" на неуморното русенско издателство Gaiana book&art studio, събирате ли я вече, мм??? Поредната свежа компилацийка от остросюжетни разкази с формат "за заден джоб", точно като на книжките от култовата библиотека "Галактика". Бях срещал три от шестте произведения вътре на страниците в едноименното списание (единият разказ даже победи във фентъзи конкурса му) и в конкурс на "Сборище на Трубадури", затова не изпитвах съмнение за качеството на четивото. А последният разказ намести всички парченца от пъзела :) Харесах!
May 31, 2015
Сборникът „Олтарът“ съдържа шест разказа - „Рождество“, „Инстинкти“, „Синът на дракона“, „Завръщане“, „Олтарът“, „Чакалнята“. „Синът на дракона“ и „Инстинкти“ са в жанра фентъзи, като последният е победител в конкурса за фентъзи-разказ на издателство Гаяна и сп. „Дракус“. Останалите четири разказа са на различна тематика, в различни, смесени жанрове.
September 8, 2015
Хареса ми. Перфектна! Очаквам следващата книга.
August 17, 2015
Чудесен сборник на развиващ се майстор с добре подострено перо и голям размах.
Горещо препоръчвам и много харесах.
Горещо препоръчвам и много харесах.
April 4, 2019
Сборник от шест разказа, като заглавният е доста по-обемист от останалите. Накратко за всеки:
Рождество - стегнат разказ с добра идея и библейска тематика. Краят щеше да е по-добър, ако не беше раждане, а прераждане. 4
Инстинкти - добро фентъзи за превъплъщенци и борбата между интелект и първични инстинкти. Добра развръзка. 4
Синът на дракона - класен разказ за елфи, дракони и любов... Интересна идея за преплитането на световете! 4,5
Завръщане - убийство, присъда, завръщане. За съжаление, това съвсем вероятно е истинската история на някой. Краят е незапомнящ се. 3,5
Олтарът - основното произведение в сборника - заема около 40% от обема му. Ако някой ми разкаже този разказ, е по-вероятно да не бъда впечатлен. Но преразказът едва ли би успял да предаде атмосферата, която авторът е успял да създаде! Превъзходно! 5
Чакалнята - перфектен завършващ разказ! Връзката с някои от предишните произведения е супер като идея, и като осъществяване. Пожелавам на Разказвача (и) Иван Костадинов още произведения! 5
Общо чет'ри и една трета - страхотен дебютен сборник!
Рождество - стегнат разказ с добра идея и библейска тематика. Краят щеше да е по-добър, ако не беше раждане, а прераждане. 4
Инстинкти - добро фентъзи за превъплъщенци и борбата между интелект и първични инстинкти. Добра развръзка. 4
Синът на дракона - класен разказ за елфи, дракони и любов... Интересна идея за преплитането на световете! 4,5
Завръщане - убийство, присъда, завръщане. За съжаление, това съвсем вероятно е истинската история на някой. Краят е незапомнящ се. 3,5
Олтарът - основното произведение в сборника - заема около 40% от обема му. Ако някой ми разкаже този разказ, е по-вероятно да не бъда впечатлен. Но преразказът едва ли би успял да предаде атмосферата, която авторът е успял да създаде! Превъзходно! 5
Чакалнята - перфектен завършващ разказ! Връзката с някои от предишните произведения е супер като идея, и като осъществяване. Пожелавам на Разказвача (и) Иван Костадинов още произведения! 5
Общо чет'ри и една трета - страхотен дебютен сборник!
August 19, 2022
Българската литература има както своите гениални книги, така и своите не толкова страхотни. За жалост, този път случаят попада във втората категория.
Това, което трябва да призная е, че корицата е уникално красива. Честно, бих си купила книгата, само за да я притежава.
Самата книга ми беше препоръчана от приятел (съжалявам, че пиша ревю два месеца по-късно) и очакванията ми бяха високи. Очаквах нещо много по-добро.
"Олтарът" е сборник от шест разказа в жанр фентъзи, от които може да се каже, че ми хареса само един. Идеята за "Чакалнята" е много интересна и ми допадна, но всичко останало в тази книга не успя да ме грабне. Има свежи идеи с потенциал, но развитието им не ми допадна. Стилът на автора не можа да ме накара да се влюбя в историята.
Накратко, четох книгата дълго, въпреки че е толкова кратка. Беше мъчителна и скучна задача да я завърша. На няколко пъти се чудех дали да не я зарежа, но от уважение към труда на автора не се отказах.
Видях, че книгата има мнго положителни ревюта и висок рейтинг, но аз не мога да възприема тази книга като нещо, което си заслужава петте звезди. От мен получава само три.
Това, което трябва да призная е, че корицата е уникално красива. Честно, бих си купила книгата, само за да я притежава.
Самата книга ми беше препоръчана от приятел (съжалявам, че пиша ревю два месеца по-късно) и очакванията ми бяха високи. Очаквах нещо много по-добро.
"Олтарът" е сборник от шест разказа в жанр фентъзи, от които може да се каже, че ми хареса само един. Идеята за "Чакалнята" е много интересна и ми допадна, но всичко останало в тази книга не успя да ме грабне. Има свежи идеи с потенциал, но развитието им не ми допадна. Стилът на автора не можа да ме накара да се влюбя в историята.
Накратко, четох книгата дълго, въпреки че е толкова кратка. Беше мъчителна и скучна задача да я завърша. На няколко пъти се чудех дали да не я зарежа, но от уважение към труда на автора не се отказах.
Видях, че книгата има мнго положителни ревюта и висок рейтинг, но аз не мога да възприема тази книга като нещо, което си заслужава петте звезди. От мен получава само три.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews