What do you think?
Rate this book
Генерал Георги Вазов
129 pages, Paperback
First published March 28, 1964
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 16, 2015
Романизиран очерк за живота на ген. Г. Вазов, за който, поне аз, само бях чувал, че съществува като брат на писателя Иван Вазов.
Водил е обсадата на Одрин през 1913г. 48 часовият щурм на крепостта е описан подробно, има и военна схема на атаката(с ония стрелки и таралежи, дето трябваше да прочета един учебник по тактика, за да се науча да ги разчитам). Авторът е описал много добре артилерийския "огневи валяк" на българите, като твърди, че тази тактика се използва за пръв път във военното дело тук (скептичен съм).
В мирно време Г. Вазов е направил първата автомобилна линия(София - Самоков) и е наел обучаващи за първите шофьори, както е и основател на Колоездачния съюз.
В книгата, естествено, има и малко пропаганда, която много лесно се отсява, защото седи тук - там на кръпки, почти съм сигурен, че е добавяно от някой редактор. Типично за времето когато е писана. Свикнах, вече даже не може да ме раздразни.
Книгата е за три звездички, но:
"Цар Крум след поражението на аварите запитал аварските първенци от какво пропадна тяхната държава.
- Подкупничеството, лъжата, кражбите и пиянството - бе техния отговор. И той взе мерки, защото искаше да създаде велика империя.
Ние трябва да попитаме и трябва да отговорим кои пороци на нашата интелигенция - гражданска и военна - причиниха тая ужасна катастрофа?
Отговаряме: своекористието и подлостта! Ако хората поставени на чело на нашия държавен кораб, обладаваха доблестта и честността, които се искат от простия редник, катастрофата нямаше да стане.
Има ли цяр на злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България..."
Тези мисли от дневника на ген. Георги Вазов докараха четвъртата.
Водил е обсадата на Одрин през 1913г. 48 часовият щурм на крепостта е описан подробно, има и военна схема на атаката(с ония стрелки и таралежи, дето трябваше да прочета един учебник по тактика, за да се науча да ги разчитам). Авторът е описал много добре артилерийския "огневи валяк" на българите, като твърди, че тази тактика се използва за пръв път във военното дело тук (скептичен съм).
В мирно време Г. Вазов е направил първата автомобилна линия(София - Самоков) и е наел обучаващи за първите шофьори, както е и основател на Колоездачния съюз.
В книгата, естествено, има и малко пропаганда, която много лесно се отсява, защото седи тук - там на кръпки, почти съм сигурен, че е добавяно от някой редактор. Типично за времето когато е писана. Свикнах, вече даже не може да ме раздразни.
Книгата е за три звездички, но:
"Цар Крум след поражението на аварите запитал аварските първенци от какво пропадна тяхната държава.
- Подкупничеството, лъжата, кражбите и пиянството - бе техния отговор. И той взе мерки, защото искаше да създаде велика империя.
Ние трябва да попитаме и трябва да отговорим кои пороци на нашата интелигенция - гражданска и военна - причиниха тая ужасна катастрофа?
Отговаряме: своекористието и подлостта! Ако хората поставени на чело на нашия държавен кораб, обладаваха доблестта и честността, които се искат от простия редник, катастрофата нямаше да стане.
Има ли цяр на злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България..."
Тези мисли от дневника на ген. Георги Вазов докараха четвъртата.
Displaying 1 of 1 review