What do you think?
Rate this book
История за силна любов, европейски обноски и балкански инат!
В зората на 20. век будни фабриканти в Сливенско градят един нов град по европейски образец – поне според онова, което са видели и чули в чужбина.
Седнали на чисто новите си вносни канапета в салоните, жените им правят същото по свой, женски си начин. Семейството преди всичко, това е ясно! Но за да не ставаме за смях пред хората, това семейство трябва спешно да се поевропейчи – да се научи да яде с нож и вилица например, да свири на пиано и да се носи „галантерийно“.
Това вече е задача за Захарина Пендарева, млада русенска госпожица, която само допреди месец е живяла сред охолство и майсенски порцелан. Но сега, след фалита и смъртта на родителите си, за да се издържа – и да отблъсква натрапниците ухажори! – е принудена да дава уроци по маниери.
Общоизвестна истина е, че романтичната съдба е благосклонна към красивите млади осиротели госпожици и стига те да се окажат достойни, рано или късно им изпраща принц на бял кон.
Принцът на Заха, Павел Матеев, обаче пристига с волска каруца. И тъй като вълшебства вече няма, двамата ще трябва съвсем сами – и често напук на купищата шумни Матееви роднини – да се преборят с гордостта, характерите и предразсъдъците си до щастливия край.
В зората на 20. век будни фабриканти в Сливенско градят един нов град по европейски образец – поне според онова, което са видели и чули в чужбина.
Седнали на чисто новите си вносни канапета в салоните, жените им правят същото по свой, женски си начин. Семейството преди всичко, това е ясно! Но за да не ставаме за смях пред хората, това семейство трябва спешно да се поевропейчи – да се научи да яде с нож и вилица например, да свири на пиано и да се носи „галантерийно“.
Това вече е задача за Захарина Пендарева, млада русенска госпожица, която само допреди месец е живяла сред охолство и майсенски порцелан. Но сега, след фалита и смъртта на родителите си, за да се издържа – и да отблъсква натрапниците ухажори! – е принудена да дава уроци по маниери.
Общоизвестна истина е, че романтичната съдба е благосклонна към красивите млади осиротели госпожици и стига те да се окажат достойни, рано или късно им изпраща принц на бял кон.
Принцът на Заха, Павел Матеев, обаче пристига с волска каруца. И тъй като вълшебства вече няма, двамата ще трябва съвсем сами – и често напук на купищата шумни Матееви роднини – да се преборят с гордостта, характерите и предразсъдъците си до щастливия край.
264 pages, Paperback
Published August 1, 2026
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
October 12, 2026
„Заха“ – историческа романтика, написана по всички правила на жанра. Само дето вместо в Лондон през Регенството действието се развива в Сливен след Освобождението.
След внезапната смърт на родителите си изтънчената госпожица Захарина Пендарева рязко обеднява. За да спаси гордостта си и да оцелее, се налага да влезе в ролята на учителка по маниери – нещо, от което позамогналите се довчерашни чобани, земеделци и търговци имат отчаяна нужда. Така Заха попада в една каруца с Павел Матеев – на път за Сливен, облечена в последните остатъци от семейното богатство, вбесена като разярена оса на грубиянските маниери на облечения в ямурлук (като) пълен селяндур Павел и ужасно обидена на предположението му, че е просто поредната тъпа кифла (или както биха казали по това време – нагиздена фльорца). Пътят до Сливен е изпълнен с напрежение и приключения, които включват окаляни дантели, заядливи диалози и хан, в който има САМО ЕДНО ЛЕГЛО!!!
Смях се от сърце с тази книга, която предизвика в мен искрени реакции – сълзи, огромна усмивка и тропане с краче, когато заради тъпата си гордост някой от героите направеше някоя чутовна малоумщина.
Прекрасно е, че може да се пише по такъв начин за едно време, което идеализираме и романтизираме една идея твърде много. А хората тогава са били като нас – чепати, объркани, горди… търсещи щастието и своя си човек. Заха“ е задължителна за всеки почитател на романтиката.
След внезапната смърт на родителите си изтънчената госпожица Захарина Пендарева рязко обеднява. За да спаси гордостта си и да оцелее, се налага да влезе в ролята на учителка по маниери – нещо, от което позамогналите се довчерашни чобани, земеделци и търговци имат отчаяна нужда. Така Заха попада в една каруца с Павел Матеев – на път за Сливен, облечена в последните остатъци от семейното богатство, вбесена като разярена оса на грубиянските маниери на облечения в ямурлук (като) пълен селяндур Павел и ужасно обидена на предположението му, че е просто поредната тъпа кифла (или както биха казали по това време – нагиздена фльорца). Пътят до Сливен е изпълнен с напрежение и приключения, които включват окаляни дантели, заядливи диалози и хан, в който има САМО ЕДНО ЛЕГЛО!!!
Смях се от сърце с тази книга, която предизвика в мен искрени реакции – сълзи, огромна усмивка и тропане с краче, когато заради тъпата си гордост някой от героите направеше някоя чутовна малоумщина.
Прекрасно е, че може да се пише по такъв начин за едно време, което идеализираме и романтизираме една идея твърде много. А хората тогава са били като нас – чепати, объркани, горди… търсещи щастието и своя си човек. Заха“ е задължителна за всеки почитател на романтиката.
October 17, 2026
𑣲⋆ "Заха", Ели Маринкева
𑣲⋆ Какво щеше да стане, ако романите можеха да имат деца? Ами, тази книга щеше да е рожбата на "Гордост и предразсъдъци" и "Криворазбраната цивилизация"!
𑣲⋆ Началото на 20. век, млада България. Останала без родители и без никакви средства, изисканата русенска госпожица Захарина Пендарева допреди месец е живяла в охолство, а сега е принудена да дава уроци по маниери, за да се издържа. Това ѝ начинание ще я срещне със семейство Матееви - крупни фабриканти, забогатели скоро и имащи желание да се научат как да се държат по европейски образец... като например да ядат правилно с нож и вилица.
𑣲⋆ Така Заха ще се запознае с Павел Матеев - синът в семейството, още незагърбил потурите, ямурлука и чепатия си нрав, но криещ под тях буден ум и добро сърце. Пътуващи сами, принудени да делят и волската каруца, и стаята в крайпътен хан (естествено - със само едно легло), между тях ще прехвърчат искри, които съвсем не са разписани в правилата на образцовия етикет. А когато пристигнат, ще се сблъскат с шумните Матееви роднини, със семейните раздори и околийските сплетни. Въпреки това обаче любовта ще остане непобедена.
𑣲⋆ Европейски облекла и обноски, но български инат и недоразумения се преплитат прекрасно в това забавно, леко, изключително топло и захарно четиво, което истински ми напълни душата!
𑣲⋆ Романтиката беше толкова сладка, атмосферата на българската следосвобожденска епоха беше представена в целия си недодялан чар, диалозите бяха изпълнени с бисери, които ме накараха да се смея с глас, а последната страница ме остави с огромна усмивка и искрена топлина.
𑣲⋆ Ако сте в настроение за лека и красива историческа романтика, без огромен драматизъм и високи залози, но с огромната човещина на искрената обич - това е вашата книга. Ще се хилите като седмокласници, ще цъкате с език на ината и дребнавите недоразумения, ще си завъдите цяла ферма от пеперуди в корема, докато четете закачките на Заха и Павел. И ще си напомните, че книгите понякога са предназначени, за да сгряват отвътре.
𑣲⋆ Какво щеше да стане, ако романите можеха да имат деца? Ами, тази книга щеше да е рожбата на "Гордост и предразсъдъци" и "Криворазбраната цивилизация"!
𑣲⋆ Началото на 20. век, млада България. Останала без родители и без никакви средства, изисканата русенска госпожица Захарина Пендарева допреди месец е живяла в охолство, а сега е принудена да дава уроци по маниери, за да се издържа. Това ѝ начинание ще я срещне със семейство Матееви - крупни фабриканти, забогатели скоро и имащи желание да се научат как да се държат по европейски образец... като например да ядат правилно с нож и вилица.
𑣲⋆ Така Заха ще се запознае с Павел Матеев - синът в семейството, още незагърбил потурите, ямурлука и чепатия си нрав, но криещ под тях буден ум и добро сърце. Пътуващи сами, принудени да делят и волската каруца, и стаята в крайпътен хан (естествено - със само едно легло), между тях ще прехвърчат искри, които съвсем не са разписани в правилата на образцовия етикет. А когато пристигнат, ще се сблъскат с шумните Матееви роднини, със семейните раздори и околийските сплетни. Въпреки това обаче любовта ще остане непобедена.
𑣲⋆ Европейски облекла и обноски, но български инат и недоразумения се преплитат прекрасно в това забавно, леко, изключително топло и захарно четиво, което истински ми напълни душата!
𑣲⋆ Романтиката беше толкова сладка, атмосферата на българската следосвобожденска епоха беше представена в целия си недодялан чар, диалозите бяха изпълнени с бисери, които ме накараха да се смея с глас, а последната страница ме остави с огромна усмивка и искрена топлина.
𑣲⋆ Ако сте в настроение за лека и красива историческа романтика, без огромен драматизъм и високи залози, но с огромната човещина на искрената обич - това е вашата книга. Ще се хилите като седмокласници, ще цъкате с език на ината и дребнавите недоразумения, ще си завъдите цяла ферма от пеперуди в корема, докато четете закачките на Заха и Павел. И ще си напомните, че книгите понякога са предназначени, за да сгряват отвътре.
September 5, 2026
„Заха“ се чете леко и неусетно. Историята е сладка и забавна, има много моменти, които ме караха да се усмихвам, и определено е от книгите, които можеш да прочетеш за ден-два.
Историята си ме беше зарибила… през тези 3 дни само се чудих как да намеря време да се заровя между страниците ѝ. ♥️
И тук идва странната част… въпреки че е лека и разтоварваща, трябва да внимаваш какво четеш.
На моменти имах трудност със стила и най-вече със словореда. Някои изречения ми звучаха необичайно подредени и ми се случваше да стигна до края им, да осъзная, че съм изгубила мисълта, и да се върна да ги прочета отново. Имаше и моменти, в които прехвърлянето между случки, места и герои ме караше за секунда да се питам: „Чакай, къде сме сега?“ 😄
Не е нещо, което пречи сериозно на четенето, но определено ми направи впечатление.
Другото, което малко ме измори, беше непрекъснатото „иди ми - дойди ми“ между Павел и Заха. Харесват се, после някой не казва това, което трябва, следва misunderstanding, единият се обижда, после другият… и в един момент вече ми идваше да ги заключа в една стая и да им кажа:
ГОВОРЕТЕ СИ. 😂
Обичам този тип напрежение, но тук продължи почти до самия край. И точно затова ми се искаше развръзката да получи малко повече място. След толкова гонене и разминаване една кратка глава, в която нещата най-после се нареждат, не ми беше достатъчна. Исках поне още малко време с тях, след като най-накрая спрат да си пречат сами. 🥹
И въпреки всички тези забележки… дадох 4 звезди и за мен книгата си заслужава!
Историята си ме беше зарибила… през тези 3 дни само се чудих как да намеря време да се заровя между страниците ѝ. ♥️
И тук идва странната част… въпреки че е лека и разтоварваща, трябва да внимаваш какво четеш.
На моменти имах трудност със стила и най-вече със словореда. Някои изречения ми звучаха необичайно подредени и ми се случваше да стигна до края им, да осъзная, че съм изгубила мисълта, и да се върна да ги прочета отново. Имаше и моменти, в които прехвърлянето между случки, места и герои ме караше за секунда да се питам: „Чакай, къде сме сега?“ 😄
Не е нещо, което пречи сериозно на четенето, но определено ми направи впечатление.
Другото, което малко ме измори, беше непрекъснатото „иди ми - дойди ми“ между Павел и Заха. Харесват се, после някой не казва това, което трябва, следва misunderstanding, единият се обижда, после другият… и в един момент вече ми идваше да ги заключа в една стая и да им кажа:
ГОВОРЕТЕ СИ. 😂
Обичам този тип напрежение, но тук продължи почти до самия край. И точно затова ми се искаше развръзката да получи малко повече място. След толкова гонене и разминаване една кратка глава, в която нещата най-после се нареждат, не ми беше достатъчна. Исках поне още малко време с тях, след като най-накрая спрат да си пречат сами. 🥹
И въпреки всички тези забележки… дадох 4 звезди и за мен книгата си заслужава!
August 18, 2026
Едно такова топло ми беше на душата, докато я четох. С нетърпение чакам следващата.
August 13, 2026
Забавна, увлекателна и лека за четене. Много ми хареса и очаквам още книги от авторката с нетърпение.
September 14, 2026
Корицата е толкова красива...
Реално ми хареса доста книгата и ме остави с топли чуства за следващата от поредицата. Добре написана е въпреки че на моменти се чудех исторически издържана ли е щото някой маниери и случки не ми се сториха такива. Генерално не се случва ужасно много през нея действие ама е интересна любовна книга. Някак ми липсват такива 😅 от онази епоха и щеше да е яко ако някой тогава беше писал подобни ама не им е било това приоритет. Симпатична история, чакам следващата част. ❤️😊
Реално ми хареса доста книгата и ме остави с топли чуства за следващата от поредицата. Добре написана е въпреки че на моменти се чудех исторически издържана ли е щото някой маниери и случки не ми се сториха такива. Генерално не се случва ужасно много през нея действие ама е интересна любовна книга. Някак ми липсват такива 😅 от онази епоха и щеше да е яко ако някой тогава беше писал подобни ама не им е било това приоритет. Симпатична история, чакам следващата част. ❤️😊
September 29, 2026
Много се забавалявах,четейки тази книга. Препоръчвам!
September 29, 2026
„Заха“ от Ели Маринкева е сред най-свежите открития за 2026 г.
Романът поставя началото на фамилната поредица „Матееви от Бяла“.
Книгата може да бъде описана като класически романс в стил „Гордост и предразсъдъци“, но умело пренесен на родна земя, побългарен и подправен с много балкански хумор и инат.
Действието ни връща в самия край на XIX и зората на XX век. Периодът е белязан от силен икономически и културен подем – време, в което будните фабриканти в Сливенския край се опитват да вкарат европейските обноски и мода в ежедневието на традиционното българско градче.
В центъра на историята е сблъсъкът между двама коренно различни, но еднакво инати герои:
Главното действащо лице е Захарина (Заха) Пендарева. Тя е красива и високообразована госпожица от град Русе, свикнала на лукс и фин майсенски порцелан. Всичко се срива, когато родителите ѝ умират и семейното богатството е иззето, заради фалит. За да оцелее в един суров свят и едновременно с това да отблъсква нахалните ухажори, Заха е принудена сама да изкарва прехраната си. Тя започва да дава частни уроци по добри обноски на новоизлюпени богаташи.
Така, Заха се среща с фамилията Матееви.
Ако в класическите приказки, съдбата среща осиротелите девойки с принца на бял кон, то кандидатът за сърцето на Заха – Павел Матеев, пристига по най-колоритния и шумен начин, а именно - с волска каруца.
Докато Заха въплъщава хладната европейска елегантност, изтънчения интелект и строгите правила на етикета, Павел е ураган от емоции, който често е рязък, грубоват и упорит до краен предел.
Заха обаче не е беззащитна кукла, под нежните ѝ маниери се крие желязна воля и характер, който отказва да бъде пречупен.
Павел е пълна нейна противоположност – шумен, първичен, вироглав и изтъкан от чист балкански инат. Той приема правилата на етикета по-скоро като досадно задължение, отколкото като признак за цивилизованост.
Когато техните светове и виждания за нещата се сблъскат, започва забавна война на техните гледни точки, на гордост и предразсъдъци.
Истинският колорит обаче идва от многолюдното семейство Матееви. Авторката ги описва толкова ярки и шумни, че те постоянно се бъркат в отношенията на младите, като внасят типично балканска жар и забавни моменти в разказа, създавайки поредица от комични ситуации и недоразумения.
Едно от най-големите достойнства на книгата е автентичният език.
Ели Маринкева майсторски вгражда в диалозите остарели думи, изрази от епохата и специфични диалекти.
Историята върви леко, неусетно и оставя трайно чувство за уют.
Книгата е духовита и забавна. През цялото време много се забавлявах със задявките между двамата, особено, когато главната героиня мислеше Павел за прост овчар.
На места, изреченията звучат малко необичайно и в началото това леко ме препъна, понеже изискват повече внимание при четене, но с потъването в сюжета, всичко си дойде на мястото.
Единственият недостатък на книгата е, че свърши прекалено бързо, а краят беше много кратък. Исках повече подробности и детайли за любовта между двамата.
В заключение, „Заха“ е перфектно четиво за разтоварване и бягство от сивото ежедневие. Книгата е подходяща за всички почитатели на "Гордост и предразсъдъци". Тя е чудесен избор за всеки, който търси лека, романтична и стопляща сърцето история.
"Заха" предлага перфектния баланс между забавното и емоционалното, като кара читателя да се усмихва от първата до последната страница.
Дебютът на Ели Маринкева определено заявява, че поредицата за семейство Матееви си заслужава да бъде проследена докрай.
Аз лично, със сигурност ще го направя!
Романът поставя началото на фамилната поредица „Матееви от Бяла“.
Книгата може да бъде описана като класически романс в стил „Гордост и предразсъдъци“, но умело пренесен на родна земя, побългарен и подправен с много балкански хумор и инат.
Действието ни връща в самия край на XIX и зората на XX век. Периодът е белязан от силен икономически и културен подем – време, в което будните фабриканти в Сливенския край се опитват да вкарат европейските обноски и мода в ежедневието на традиционното българско градче.
В центъра на историята е сблъсъкът между двама коренно различни, но еднакво инати герои:
Главното действащо лице е Захарина (Заха) Пендарева. Тя е красива и високообразована госпожица от град Русе, свикнала на лукс и фин майсенски порцелан. Всичко се срива, когато родителите ѝ умират и семейното богатството е иззето, заради фалит. За да оцелее в един суров свят и едновременно с това да отблъсква нахалните ухажори, Заха е принудена сама да изкарва прехраната си. Тя започва да дава частни уроци по добри обноски на новоизлюпени богаташи.
Така, Заха се среща с фамилията Матееви.
Ако в класическите приказки, съдбата среща осиротелите девойки с принца на бял кон, то кандидатът за сърцето на Заха – Павел Матеев, пристига по най-колоритния и шумен начин, а именно - с волска каруца.
Докато Заха въплъщава хладната европейска елегантност, изтънчения интелект и строгите правила на етикета, Павел е ураган от емоции, който често е рязък, грубоват и упорит до краен предел.
Заха обаче не е беззащитна кукла, под нежните ѝ маниери се крие желязна воля и характер, който отказва да бъде пречупен.
Павел е пълна нейна противоположност – шумен, първичен, вироглав и изтъкан от чист балкански инат. Той приема правилата на етикета по-скоро като досадно задължение, отколкото като признак за цивилизованост.
Когато техните светове и виждания за нещата се сблъскат, започва забавна война на техните гледни точки, на гордост и предразсъдъци.
Истинският колорит обаче идва от многолюдното семейство Матееви. Авторката ги описва толкова ярки и шумни, че те постоянно се бъркат в отношенията на младите, като внасят типично балканска жар и забавни моменти в разказа, създавайки поредица от комични ситуации и недоразумения.
Едно от най-големите достойнства на книгата е автентичният език.
Ели Маринкева майсторски вгражда в диалозите остарели думи, изрази от епохата и специфични диалекти.
Историята върви леко, неусетно и оставя трайно чувство за уют.
Книгата е духовита и забавна. През цялото време много се забавлявах със задявките между двамата, особено, когато главната героиня мислеше Павел за прост овчар.
На места, изреченията звучат малко необичайно и в началото това леко ме препъна, понеже изискват повече внимание при четене, но с потъването в сюжета, всичко си дойде на мястото.
Единственият недостатък на книгата е, че свърши прекалено бързо, а краят беше много кратък. Исках повече подробности и детайли за любовта между двамата.
В заключение, „Заха“ е перфектно четиво за разтоварване и бягство от сивото ежедневие. Книгата е подходяща за всички почитатели на "Гордост и предразсъдъци". Тя е чудесен избор за всеки, който търси лека, романтична и стопляща сърцето история.
"Заха" предлага перфектния баланс между забавното и емоционалното, като кара читателя да се усмихва от първата до последната страница.
Дебютът на Ели Маринкева определено заявява, че поредицата за семейство Матееви си заслужава да бъде проследена докрай.
Аз лично, със сигурност ще го направя!
September 20, 2026
DNFed after finishing part 1.
I liked the premise of this book, plus the story takes place around the parts of Bulgaria my mom’s family is from, so I was doubly invested.
Sadly, the book didn’t work for me as I found it obnoxious how the FMC was written. I get it that she was meant to be spoiled and out of touch. However, she was acting like a toddler and the MMC kept calling her stupid and that didn’t sit right with me. I don’t enjoy dynamics when the girl is so Smol and infantilised by the man. We can do better in 2026.
Also, I thought that the book would explore more the class differences of Bulgaria at the time. I was very interested to read a story of a family that came into wealth but doesn’t have the western etiquette skills. However, the first part of the hook was just Zaha and Pavel travelling to Sliven and their banter. Presumably the rest of the book would have more of her intersections with his family, but the book lost me by that point.
Thankfully I was able to gift the book to someone else in the family and I think they’ll probably enjoy it more.
I liked the premise of this book, plus the story takes place around the parts of Bulgaria my mom’s family is from, so I was doubly invested.
Sadly, the book didn’t work for me as I found it obnoxious how the FMC was written. I get it that she was meant to be spoiled and out of touch. However, she was acting like a toddler and the MMC kept calling her stupid and that didn’t sit right with me. I don’t enjoy dynamics when the girl is so Smol and infantilised by the man. We can do better in 2026.
Also, I thought that the book would explore more the class differences of Bulgaria at the time. I was very interested to read a story of a family that came into wealth but doesn’t have the western etiquette skills. However, the first part of the hook was just Zaha and Pavel travelling to Sliven and their banter. Presumably the rest of the book would have more of her intersections with his family, but the book lost me by that point.
Thankfully I was able to gift the book to someone else in the family and I think they’ll probably enjoy it more.
November 3, 2026
Това някаква шега ли е?
Идеята на романа е супер и можеше наистина да се получи добра история.
Още от началото, ми беше трудно да следя кой какво казва или върши. Помислих, че може би стилът ня писателката е такъв. Уви, не мисля. Почти съм сигурна, че това е първи или втори драфт.
Главната героиня ми беше абсолютно неприятна. Разбирам, че трябва да е разглезеня богаташка. Това не е проблемът. Проблемът е, че тя се държи като малко разглезено дете и действията й не са добре аргументирани. Да не говорим, че често се говори колко е дребничка и уязвима.
Другото, което не ми хареса е, че прочетох 100 страници, в които имаше само пътуване. И стана доста монотонно. Пътуват, заяждат се, отиват в някой хан, понеже Заха е толкова дребничка, трябва големият и силен Павел да я носи на ръце, после пак се заяждат, има едно легло...
Отново казвам, ако се бяха изпипали нещата, щеше да стане доста добър роман.
Идеята на романа е супер и можеше наистина да се получи добра история.
Още от началото, ми беше трудно да следя кой какво казва или върши. Помислих, че може би стилът ня писателката е такъв. Уви, не мисля. Почти съм сигурна, че това е първи или втори драфт.
Главната героиня ми беше абсолютно неприятна. Разбирам, че трябва да е разглезеня богаташка. Това не е проблемът. Проблемът е, че тя се държи като малко разглезено дете и действията й не са добре аргументирани. Да не говорим, че често се говори колко е дребничка и уязвима.
Другото, което не ми хареса е, че прочетох 100 страници, в които имаше само пътуване. И стана доста монотонно. Пътуват, заяждат се, отиват в някой хан, понеже Заха е толкова дребничка, трябва големият и силен Павел да я носи на ръце, после пак се заяждат, има едно легло...
Отново казвам, ако се бяха изпипали нещата, щеше да стане доста добър роман.
October 21, 2026
Не е нужно човек винаги да чете сериозни и софистицирани книги. Хубаво е от време на време да прочете нещо, което е просто приятно и го е накарало да се усмихне.
„Заха“ на Ели Маринкева е точно такава книга, с която човек да се позабавлява. Сюжетът ни връща в края на XIX век в източната част на България, където главната ни героиня Захарина преподава изкуството да бъдеш истинска дама. Е да, ама само така започва, защото всъщност това изобщо не е историята.
А историята е вбесяваща и романтична, ама вбесяваща точно по този наш си начин. С типичните български закачки и подмятания. И няма да лъжа, беше ми страшно приятно.
В крайна сметка какво му трябва на човек, ако не някой, който да го вбесява, но и да го топли?
„Заха“ на Ели Маринкева е точно такава книга, с която човек да се позабавлява. Сюжетът ни връща в края на XIX век в източната част на България, където главната ни героиня Захарина преподава изкуството да бъдеш истинска дама. Е да, ама само така започва, защото всъщност това изобщо не е историята.
А историята е вбесяваща и романтична, ама вбесяваща точно по този наш си начин. С типичните български закачки и подмятания. И няма да лъжа, беше ми страшно приятно.
В крайна сметка какво му трябва на човек, ако не някой, който да го вбесява, но и да го топли?
September 14, 2026
Книгата ме увлече и признавам прочетох я за ден, НО….
Езикът ме “затрудни”, често ме объркваше, цареше някакъв хаотизъм. На моменти не разбирах кой казва реплика, на кого в казва, от едно се прескача рязко на друго. И не не , че езикът е от царско време началото на 20век, по-скоро “стил” на автора може би.
На моменти ме напрягаше това, но пък историята беше толкова динамична, че към средата игнорирах и просто давай напред, за да разбера какво ще се случи. Очаквах повече за самата епоха, а действието беше основно около Заха и Павел и семейството му. Обожавам следосвобожденска България , но тук не се разкрива много от периода. Дори съм леко изненадана , че Ciela е издала този роман.
Езикът ме “затрудни”, често ме объркваше, цареше някакъв хаотизъм. На моменти не разбирах кой казва реплика, на кого в казва, от едно се прескача рязко на друго. И не не , че езикът е от царско време началото на 20век, по-скоро “стил” на автора може би.
На моменти ме напрягаше това, но пък историята беше толкова динамична, че към средата игнорирах и просто давай напред, за да разбера какво ще се случи. Очаквах повече за самата епоха, а действието беше основно около Заха и Павел и семейството му. Обожавам следосвобожденска България , но тук не се разкрива много от периода. Дори съм леко изненадана , че Ciela е издала този роман.
September 20, 2026
Заха е една от най-забавните книги, които съм чела. Толкова остроума и с толкова колоритни и ярки образи. Ах, старият Матеев, незабравим. Като жив го усещах и чувах закачките му. Майсторски диалози, браво на авторката ! Чакам продължението!
October 7, 2026
И накрая всичко, от което се нуждае човек, е любов.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews