Най-старата империя, откакто съществува човечеството е брутално нападната.
Знанията, които притежават във военното изкуство им позволяват за дълъг период от време да се съпротивляват успешно. Но се оказва, че врагът, който ги атакува ги познава прекалено добре, защото е обучен от самите тях.
Империята хвърля целия си ресурс докато се отбранява, за да подготви едно момче за бъдещ владетел като последна надежда. В същото време изпраща зов за помощ към останалите в света, срещу които воюват от хилядолетия.
Прилично написана и достатъчно интересна книга от "жанр", който явно добива все по-бедствени размери в българската литература (не само ъндърграунда) - българско историческо фентъзи. Фентъзи сюжетът е доста интригуващ и прилично новаторски (думата прилично, която вече повторих и ще потретя и почетвъртя сигурно, в случая идва като степен след "поносимо"), има и много добри попадения. Основният проблем и препъникамък поне за мен беше светостроенето, което видимо не е съобразено в голям мащаб (или ако е, то аз не го виждам) и е правено на парче; трудно може да се каже и че е подчинено на сюжета, понеже и той в голямата си част е снаждан "на парче" и явно (поне според мен) - според моментни хрумки на автора, които не се оправдават в общата структура на книгата. Другият голям, наболял проблем на книгата е скриването на информация от читателя. Не се предоставят практически никакви предварителни сведения за нищо (буквално) и читателят постоянно е на тъмно дори за дребни подробности. Не съм убедена доколко това е съзнателно използван и провалил се похват или е породено от снаждането на събитията на парче и слагането на всевъзможни хрумки в тях. Спойлер, за да не съм голословна:
Финалът е третият проблем на книгата, понеже практически изведнъж светът се разгръща рязко и се въвежда доста, хм, особена концепция за случващите се събития на фона на локалното, а сблъсъкът прераства в... ... в отворен финал с обещание за продължение, да речем. Оценка: 2/5 звезди. Третата я давам заради грамотното, въпреки недостатъците на книгата, написване и ултра-интересното повествование, което те държи да я изчетеш на един дъх, въпреки очебийните... очеизвадните... абе, въпреки всичките недомислици в нея.
„Зиези - острието на империята” на Андрей Петров е книга, за която едва ли бих научил, ако преди близо три години не се бях присъединил към екипа на „Книжни Криле”. Но покрай стремежа да съм в час със излизащите в момента заглавия, придобих навика да преглеждам редовно новите попълнения в няколко онлайн книжарници и така попаднах на дебютния роман на Андрей Петров – младежко приключение, определящо себе си като „фентъзи приказка по действителни събития”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...