„Приключенията на Крачун и Малчо“ е най-хубавата от хубавите поеми на Димитър Подвързачов, толкова харесана от малките читатели преди шест десетилетия, че имената на героите са станали нарицателни. Замислена е в три части, но авторът издава само две. „Приключенията на Крачун и Малчо на село“ и „Крачун и Малчо в София“.
* Крачун: Я, Малчо, поседни, тук виждам пейка!
Малчо: Не може бре! Апашът ще офейка!
Крачун: Пък да офейка, дявол ще го вземе! Да тичам подир него нямам време…
Малчо: Как нямаш време, друже мили? Нали затуй уж са ни назначили — да гониме крадци и лоши хора?
Историята е забавна и все пак не смятам, че изрази, подобни на "кучи сине" трябва да имат място в детски книги. Толкова ли нямаше друг начин да се постигне желаният ефект?