„Пощенска кутия за приказки“ – втора порция. Нови теми. Нови автори. Нови истории. Същото удоволствие. „Пощенска кутия за приказки” се ражда от въображението на Гери Турийска - текстописец, певица, водеща на радио предаване и… Иницативата започва сякаш на шега, не къде да е, а на едно книжно представяне. Събраните текстове са прочетени пред публика от известни личности. Останалото е история, която може да се разкаже така: повече от 50 издания, над 5000 приказки, 6 специални детски издания, излъчвания на живо, предстоящ документален филм и вече два сборника с разкази, четени на събитието.
Абе, хареса ми. Лекичко е, занимателно, разведряващо. Наистина има някои разкази, в които честно не видях смисъл, но има и такива, които правят Кутията това, което е.
Изключително интересен сборник. Историите са оригинални и забавни, на моменти малко тъжни, но най-вече - интересни. Езикът им е истински и жив - такъв, какъвто го чуваме в ежедневието си, близък и разбираем, без излишни финдифлюшки и украси. Авторите са от цяла България и текстовете демонстрират богатство на сюжети, които могат да заинтригуват всеки един читател. Освен за четене, историите са предназначени и за слушане, което прави "Пощенска кутия за приказки" още по-уникална книга. В сборника открих някои автори, които за мен са истински майстори и не знам защо, но чувам имената им за първи път. С две думи - подобни издания ми връщат надеждата в българската литература. Препоръчвам горещо!
Въпреки, че голяма част от избраните разкази съм ги слушала на живо по време на четенията, ги прочетох отново с удоволствие. Изключителен сборник, разнообразен и шарен на истории. Всеки един от авторите заслужава да бъде публикуван в отделна книга.
В този коментар няма да обърна толкова голямо внимание на пунктуационните и граматични грешки, макар че трябва, тъй като те не бяха две-три, а се срещаха абсолютно навсякъде и много често вместо ,,когото" се използваше ,,който", винаги се слагаше запетаи преди и след ,,обаче", но както и да е, не всеки е грамотен. Бих искал да обърна цялото внимание върху съдържанието на тази книга от има-няма 160 страници, която изчетох с голяма мъка. Ако трябва да съм честен, книгата многократно я научих да лети и съответно тя се целуна неведнъж със стената. Въпреки че тук са събрани произведения на множество автори, трябва да отбележа, че е наистина изумително как нямаше нито един разказ, който да заслужи великата титла ,,забавен" или поне ,,интересен". Повечето разкази бяха или безвкусни, или просташки, а имаше и лични (,,житейски") разкази на някои автори, които също ми се сториха безинтересни. Имаше точно два разказа, които ме накараха да се усмихна, но в крайна сметка авторите им не бяха пропуснали да покажат и своя хумор на дебил. Повечето разкази (пък да не кажа и всички) ме накараха неведнъж да си задам въпросите ,,Аз ли нямам чувство за хумор, или това наистина не е смешно?", ,,Това шега ли трябва да е, или граничи с подигравка?" и ,,Това кого го интересува?". На мнението съм, че има разлика между това да се пошегуваш с нещо и това да се подиграваш с него. Все пак шегите трябва да са забавни, а в тази книга или шегите не са шеги, а подигравки, или просто шегите не са смешни. (А според мен и двете са верни.) Обаче трябва да отбележа, че тази книга имаше точно едно единствено нещо, което най-много ми хареса, а именно краят ѝ, който наистина нямах търпение да достигна (и на моменти дори се усещах как бях близо да се откажа от четенето поради силната скука, която изпитвах).
Нещо бълващо оригиналност и каращо те да се съмняваш по всякакъв начин в граматиката, правописа и пунктуацията, които си учил. Това е вторият сборник на единствената по рода си "Пощенска кутия за приказки". Изводът - българският народ е оригинален, но не напълно грамотен. Тази жълта квижка ще ви тласне в различни кътчета на света, ще ви срещне с пъстри личности и ще ви накара, както да се смеете, така и да се замислите. Друг възможен извод - много от българите обичат да пият бира и да карат колело. Направо чудно! Какво още? Четете вкъщи, отидете на някое събитие на пощенската кутия, а пък защо и вие да не присъствате като автор в следващия сборник?
Освежително :) В това сборниче има истории, които са великолепни попадения, вкл. моменти, където се смях дълго и с глас. Е, има и тъповати разказчета. 50/50.