What do you think?
Rate this book
Inside the Third Reich, 2 of 2
Les mémoires d'Albert Speer sont un document exceptionnel à plus d'un titre : témoignage d'un des plus hauts dignitaires nazis, il relate en détail le fonctionnement de l'appareil d'État vu de l'intérieur, avec le mélange de rationalité bureaucratique et de soumission à l'arbitraire du chef qui le caractérise. Mais c'est aussi l'itinéraire d'un homme brillant, architecte de talent, qui est rapidement séduit par Hitler et qui va progressivement mettre son intelligence et ses compétences au service de la machine de guerre nazie et d'une idéologie totalitaire.
Ce n'est que dans les tous derniers mois du régime que ses yeux se dessillent et qu'il manifeste quelques velléités d'indépendance : il aura auparavant, comme ministre de l'Armement, organisé la production d'armes et de munitions avec une efficacité redoutable, orchestrant le travail forcé des prisonniers de guerre, de ceux des camps de concentration et des recrues du travail obligatoire.
Cet ouvrage lucide ne cherche ni à justifier ni à amoindrir la responsabilité de l'auteur, qui affirme : "Je n’ai pas seulement voulu raconter, mais aussi comprendre." Rapportant le nazisme à une perversion de la logique technicienne de notre époque, il nous livre aussi une interrogation sur l'énigme de l'aveuglement et de la servitude volontaire.
Adhérent au parti nazi dès 1931, Albert Speer (1905-1981) est l'architecte en chef du parti nazi. Condamné à vingt de prison lors du procès de Nuremberg, il est libéré en 1966.
Ce n'est que dans les tous derniers mois du régime que ses yeux se dessillent et qu'il manifeste quelques velléités d'indépendance : il aura auparavant, comme ministre de l'Armement, organisé la production d'armes et de munitions avec une efficacité redoutable, orchestrant le travail forcé des prisonniers de guerre, de ceux des camps de concentration et des recrues du travail obligatoire.
Cet ouvrage lucide ne cherche ni à justifier ni à amoindrir la responsabilité de l'auteur, qui affirme : "Je n’ai pas seulement voulu raconter, mais aussi comprendre." Rapportant le nazisme à une perversion de la logique technicienne de notre époque, il nous livre aussi une interrogation sur l'énigme de l'aveuglement et de la servitude volontaire.
Adhérent au parti nazi dès 1931, Albert Speer (1905-1981) est l'architecte en chef du parti nazi. Condamné à vingt de prison lors du procès de Nuremberg, il est libéré en 1966.
Audio Cassette
Published January 1, 1970
44 people want to read
About the author
Albert Speer
44 books106 followersBerthold Konrad Hermann Albert Speer was a German architect who served as the Minister of Armaments and War Production in Nazi Germany during most of World War II. A close ally of Adolf Hitler, he was convicted at the Nuremberg trials and sentenced to 20 years in prison.
An architect by training, Speer joined the Nazi Party in 1931. His architectural skills made him increasingly prominent within the Party, and he became a member of Hitler's inner circle. Hitler commissioned him to design and construct structures including the Reich Chancellery and the Nazi party rally grounds in Nuremberg. In 1937, Hitler appointed Speer as General Building Inspector for Berlin. In this capacity he was responsible for the Central Department for Resettlement that evicted Jewish tenants from their homes in Berlin. In February 1942, Speer was appointed as Reich Minister of Armaments and War Production. Using misleading statistics, he promoted himself as having performed an armaments miracle that was widely credited with keeping Germany in the war.[1] In 1944, Speer established a task force to increase production of fighter aircraft. It became instrumental in exploiting slave labor for the benefit of the German war effort.
After the war, Albert Speer was among the 24 "major war criminals" charged with the crimes of the Nazi regime before the International Military Tribunal. He was found guilty of war crimes and crimes against humanity, principally for the use of slave labor, narrowly avoiding a death sentence. Having served his full term, Speer was released in 1966. He used his writings from the time of imprisonment as the basis for two autobiographical books, Inside the Third Reich and Spandau: The Secret Diaries. Speer's books were a success; the public was fascinated by an inside view of the Third Reich. He died of a stroke in 1981.
Through his autobiographies and interviews, Speer carefully constructed an image of himself as a man who deeply regretted having failed to discover the crimes of the Third Reich. He continued to deny explicit knowledge of, and responsibility for, the Holocaust. This image dominated his historiography in the decades following the war, giving rise to the "Speer Myth": the perception of him as an apolitical technocrat responsible for revolutionizing the German war machine. The myth began to fall apart in the 1980s, when the armaments miracle was attributed to Nazi propaganda. Adam Tooze wrote in The Wages of Destruction that the idea that Speer was an apolitical technocrat was "absurd". Martin Kitchen, writing in Speer: Hitler's Architect, stated that much of the increase in Germany's arms production was actually due to systems instituted by Speer's predecessor (Fritz Todt) and that Speer was intimately aware of and involved in the "Final Solution", evidence of which has been conclusively shown in the decades following the Nuremberg Trials.
An architect by training, Speer joined the Nazi Party in 1931. His architectural skills made him increasingly prominent within the Party, and he became a member of Hitler's inner circle. Hitler commissioned him to design and construct structures including the Reich Chancellery and the Nazi party rally grounds in Nuremberg. In 1937, Hitler appointed Speer as General Building Inspector for Berlin. In this capacity he was responsible for the Central Department for Resettlement that evicted Jewish tenants from their homes in Berlin. In February 1942, Speer was appointed as Reich Minister of Armaments and War Production. Using misleading statistics, he promoted himself as having performed an armaments miracle that was widely credited with keeping Germany in the war.[1] In 1944, Speer established a task force to increase production of fighter aircraft. It became instrumental in exploiting slave labor for the benefit of the German war effort.
After the war, Albert Speer was among the 24 "major war criminals" charged with the crimes of the Nazi regime before the International Military Tribunal. He was found guilty of war crimes and crimes against humanity, principally for the use of slave labor, narrowly avoiding a death sentence. Having served his full term, Speer was released in 1966. He used his writings from the time of imprisonment as the basis for two autobiographical books, Inside the Third Reich and Spandau: The Secret Diaries. Speer's books were a success; the public was fascinated by an inside view of the Third Reich. He died of a stroke in 1981.
Through his autobiographies and interviews, Speer carefully constructed an image of himself as a man who deeply regretted having failed to discover the crimes of the Third Reich. He continued to deny explicit knowledge of, and responsibility for, the Holocaust. This image dominated his historiography in the decades following the war, giving rise to the "Speer Myth": the perception of him as an apolitical technocrat responsible for revolutionizing the German war machine. The myth began to fall apart in the 1980s, when the armaments miracle was attributed to Nazi propaganda. Adam Tooze wrote in The Wages of Destruction that the idea that Speer was an apolitical technocrat was "absurd". Martin Kitchen, writing in Speer: Hitler's Architect, stated that much of the increase in Germany's arms production was actually due to systems instituted by Speer's predecessor (Fritz Todt) and that Speer was intimately aware of and involved in the "Final Solution", evidence of which has been conclusively shown in the decades following the Nuremberg Trials.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Read
February 15, 2021“Престъпните събития от предишните няколко години не бяха просто следствие от личните качества на Хитлер. Техните мащаби се определяха и от това, че той беше първият, който имаше възможността да използва развитието на технологиите, за да мултиплицира престъпленията.”
Вторият том от мемоарите на архитекта на Третия Райх Алберт Шпеер се приближава още по-плътно до характерите на главните действащи лица от нацистката върхушка, кръгът е още по-стеснен, сцените на откровения по-интензивни с приближаването на пораженито. Докато в първия том Шпеер се изявява като строител на бъдещата Велика Германия, в тази книга вече го виждаме в по-непривично амплоа – министър на въоръжението, в което качество постига забележителни резултати
(въпреки че той никъде не обяснява как, а в отсъствието на революционни технологии, единствената възможност остава робския труд на концлагеристи, военнопленници и принудително доведени работници).
Много се терзах докато реша как да подходя към информацията в тези мемоари, особено в светлината на това, което вече знаем за техния автор – след 80-те историците доказват, че той е лъгал по време на Нюрнбергския процес относно незнанието си и най-вече за приноса си към Холокоста. Поема обща вина за престъпленията на режима, но отрича пряка съпричастност в геноцида, което му спестява сигурна смъртна присъда. Поведението му след освобождаването от затвора Шпандау след двадесетгодишна присъда е силно ориентирано към публична изява и моделирането на образа на “добрия нацист”, способният технократ, който, за жалост, е намерил поле за изява при неправилните хора.
Реших да гледам на книгата като на хроника от последните години на една диктатура, без да взимам предвид моралната оценка, която авторът сам си дава. С тази уговорка, вторият том на мемоарите е още по-интересен и четивен, защото в по-голяма степен е откроена природата на тоталитарната държава, която за непредубедения изглежда свръхорганизирана и свръхцентрализирана, с един единствен команден лост. Клишираната представа “диктатура-ред”, “демокрация-хаос” е обърната с хастара навън поради една много простичка причина. Тъй като диктаторът се идентифицира изцяло с подопечната му държава, тя изглежда монолитна докато нейният лидер успява да удържа нишките на властта в общ възел, докато неговата личност и репутация останат ненакърними в очите на второразредните хищници. Първите пукнатини в този образ (военни загуби, изоставаща икономика, изгряващ съперник) отприщва центробежните процеси, до този момент бълбукали под повърхността.
Пълна с исторически поуки и силно набиващи се в съзнанието ключови епизоди и образи, мемоарите не елиминират напълно загадката на онези свръх концентрирани времена, в които цялата държавна машина впряга всичките си човешки и материални ресурси, работи на предела на своя капацитет, хипнотизира милиони в името на фалшив, убийствен идеал.
Вторият том от мемоарите на архитекта на Третия Райх Алберт Шпеер се приближава още по-плътно до характерите на главните действащи лица от нацистката върхушка, кръгът е още по-стеснен, сцените на откровения по-интензивни с приближаването на пораженито. Докато в първия том Шпеер се изявява като строител на бъдещата Велика Германия, в тази книга вече го виждаме в по-непривично амплоа – министър на въоръжението, в което качество постига забележителни резултати
(въпреки че той никъде не обяснява как, а в отсъствието на революционни технологии, единствената възможност остава робския труд на концлагеристи, военнопленници и принудително доведени работници).
Много се терзах докато реша как да подходя към информацията в тези мемоари, особено в светлината на това, което вече знаем за техния автор – след 80-те историците доказват, че той е лъгал по време на Нюрнбергския процес относно незнанието си и най-вече за приноса си към Холокоста. Поема обща вина за престъпленията на режима, но отрича пряка съпричастност в геноцида, което му спестява сигурна смъртна присъда. Поведението му след освобождаването от затвора Шпандау след двадесетгодишна присъда е силно ориентирано към публична изява и моделирането на образа на “добрия нацист”, способният технократ, който, за жалост, е намерил поле за изява при неправилните хора.
Реших да гледам на книгата като на хроника от последните години на една диктатура, без да взимам предвид моралната оценка, която авторът сам си дава. С тази уговорка, вторият том на мемоарите е още по-интересен и четивен, защото в по-голяма степен е откроена природата на тоталитарната държава, която за непредубедения изглежда свръхорганизирана и свръхцентрализирана, с един единствен команден лост. Клишираната представа “диктатура-ред”, “демокрация-хаос” е обърната с хастара навън поради една много простичка причина. Тъй като диктаторът се идентифицира изцяло с подопечната му държава, тя изглежда монолитна докато нейният лидер успява да удържа нишките на властта в общ възел, докато неговата личност и репутация останат ненакърними в очите на второразредните хищници. Първите пукнатини в този образ (военни загуби, изоставаща икономика, изгряващ съперник) отприщва центробежните процеси, до този момент бълбукали под повърхността.
Пълна с исторически поуки и силно набиващи се в съзнанието ключови епизоди и образи, мемоарите не елиминират напълно загадката на онези свръх концентрирани времена, в които цялата държавна машина впряга всичките си човешки и материални ресурси, работи на предела на своя капацитет, хипнотизира милиони в името на фалшив, убийствен идеал.
August 1, 2020
Големият въпрос когато става дума за Третия райх и Хитлер е как злото може да бъде толкова банално. В тази книга обаче се касае за нещо различно. Как става така, че добре образован, с произход, възпитание и хипотетично добро бъдеще човек като Алберт Шпеер се предава на харизмата на ефрейтора от Линц!? Защото Шпеер не е сам в колаборацията си със злото. Подобни на него са милиони германци, хора с университетски дипломи, със семейства, с човешки мечти. Книгата представлява опит да се погледне към Третия райх и фюрера му от позицията на разкаял се колаборатор.
С една дума книгата е опит за отговор на много въпроси. Опит за отговор, но не и категоричен отговор.
С една дума книгата е опит за отговор на много въпроси. Опит за отговор, но не и категоричен отговор.
August 23, 2014
Fantastisk skildring från Speer om insidan av det Tredje Riket. Man möter Hitlers närmaste, Hitler själv, planer, kända händelser och konkreta skildringar av livet i Tyskland på 30- och 40-talet. Läsvärd, men stundtals svår och tung.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews