What do you think?
Rate this book
Балканска сага
Сага за съдбата на едно семейство в началото на XX век, когато все още имат смисъл думите "доблест" и "чест". Храбри офицери, обикновени хора, пламенни любовници, изискани аристократи - всички тях среща Зана, красива млада жена -по житейския си път. Път, който минава през елегантните салони на довоенен Букурещ и завършва в палещата пустиня на Близкия изток. Това е история за алчност и преданост, за висши човешки добродетели и низки страсти, за верски различия и етническа търпимост. История за многообразието на живота.
- GenresBulgarian Literature
654 pages, Paperback
First published January 1, 2006
3 people are currently reading
173 people want to read
About the author
Кармен Мишу
5 books26 followersКармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
November 16, 2022
Грандиозна, великолепна, прекрасна е “Балканска сага” на Кармен Мишу! Семейна история със комплицирани и вълнуващи семейни отношения, точно по вкуса ми! История за голямата любов, за чест и дълг, за любовта към родното място.
Стила на авторката ми хареса изключително много! Още с първите редове ме хвана в примката си и не ме пусна до самия край на романа. Влюбих се в начина и на изграждане на героите. Толкова живи! Заобичах семейство Илиеви, Влад Димитреску и Хаим и напразих силно Марин Доброславов.
Действието се развива в периода 20-50те години на 20 век в град Видин. Сюжета е центриран около заможното семейство на Дечка и Симеон Илиеви, като след първите 200 страници централно място в историята заема дъщеря им Зана - непокорна красавица, с черни очи и дълги гъсти коси, която покорява всяко мъжко сърце и за нейната красота се пеят песни из цял Видин. Това е едно изключително интересно семейство. Дечка е млада, красива и дръзка, копнее за любовта и близостта на съпруга си, Симеон е военен, изцяло отдаден на службата и родината. Въпреки голямата любов по между им двамата дълго се лутат и търсят пътя един към друг. Още началото на историята им ме покори. Книгата започва със завръщането на 6 годишната им дъщеря Зана в родния им дом във Видин. След раждането си по желание на майка и Дечка е била изпратена в село Розиново в семейството на чичо и. Заинтригувах ли ви?
Зана пораства и впоследствие заминава да учи в Букурещ медицина. Уникален е паралела между този космополитен град и малкия Видин.
Толкова от мен за сюжета. Исках само да щриховам.
Не мога да не споделя още веднъж колко силно се привързах към Зана, Дечка, Симеон, а в края и към Хаим.
Възхитена съм как авторката неусетно ме пренесe в атмосферата на града от онова време, потопи ме в отношенията на хората - буквално имах чувството, че съм част от техния живот. Тя самата е родом от Видин и във всеки ред си личи любовта към родния град. До известна степен приех книгата като обяснение в любов към Видин, Дунава, природата и красотата на българското село. Усещах всеки аромат и звук от Розиново ❤️
Прекрасен роман, който препоръчвам на всички, които обичат семейни истории.
Стила на авторката ми хареса изключително много! Още с първите редове ме хвана в примката си и не ме пусна до самия край на романа. Влюбих се в начина и на изграждане на героите. Толкова живи! Заобичах семейство Илиеви, Влад Димитреску и Хаим и напразих силно Марин Доброславов.
Действието се развива в периода 20-50те години на 20 век в град Видин. Сюжета е центриран около заможното семейство на Дечка и Симеон Илиеви, като след първите 200 страници централно място в историята заема дъщеря им Зана - непокорна красавица, с черни очи и дълги гъсти коси, която покорява всяко мъжко сърце и за нейната красота се пеят песни из цял Видин. Това е едно изключително интересно семейство. Дечка е млада, красива и дръзка, копнее за любовта и близостта на съпруга си, Симеон е военен, изцяло отдаден на службата и родината. Въпреки голямата любов по между им двамата дълго се лутат и търсят пътя един към друг. Още началото на историята им ме покори. Книгата започва със завръщането на 6 годишната им дъщеря Зана в родния им дом във Видин. След раждането си по желание на майка и Дечка е била изпратена в село Розиново в семейството на чичо и. Заинтригувах ли ви?
Зана пораства и впоследствие заминава да учи в Букурещ медицина. Уникален е паралела между този космополитен град и малкия Видин.
Толкова от мен за сюжета. Исках само да щриховам.
Не мога да не споделя още веднъж колко силно се привързах към Зана, Дечка, Симеон, а в края и към Хаим.
Възхитена съм как авторката неусетно ме пренесe в атмосферата на града от онова време, потопи ме в отношенията на хората - буквално имах чувството, че съм част от техния живот. Тя самата е родом от Видин и във всеки ред си личи любовта към родния град. До известна степен приех книгата като обяснение в любов към Видин, Дунава, природата и красотата на българското село. Усещах всеки аромат и звук от Розиново ❤️
Прекрасен роман, който препоръчвам на всички, които обичат семейни истории.
April 7, 2017
Не помня скоро да съм чела такова всепомитащо и въздействащо четиво.
Въздейства на всички нива - умствено, емоционално, физическо дори. Плаках и то не малко.
Този балкански епос, тази сага за рода Илиеви, красавицата Зана и нейната съдба е толкова пълнокръвно описан, толкова живо, сякаш героите са пред теб и можеш да ги докоснеш с ръка. Де да беше и толкова достижима любовта между страниците, стремлението към която е основополагащо за историята.
Видин, началото на 20те години, военните размирици и тежките избори, които ги съпътстват. История за силни характери, личностни борби и голяма, всевечна любов. Такава, каквато има само в книгите, истинският живот отдавна е спрял да толерира такива манийности. Наричаме ги всякак - депресия, носталгия, болестни състояния. А да си болен от любов е може би единствената най-заслужаваща си болест.
Препоръчвам на всеки тази книга, но може би най-много на харесващите "Железния светилник" и "Тютюн", изключително напомняща тези две велики творби. Кармен Мишу има талантливо перо, определено ще чета още от нея.
Въздейства на всички нива - умствено, емоционално, физическо дори. Плаках и то не малко.
Този балкански епос, тази сага за рода Илиеви, красавицата Зана и нейната съдба е толкова пълнокръвно описан, толкова живо, сякаш героите са пред теб и можеш да ги докоснеш с ръка. Де да беше и толкова достижима любовта между страниците, стремлението към която е основополагащо за историята.
Видин, началото на 20те години, военните размирици и тежките избори, които ги съпътстват. История за силни характери, личностни борби и голяма, всевечна любов. Такава, каквато има само в книгите, истинският живот отдавна е спрял да толерира такива манийности. Наричаме ги всякак - депресия, носталгия, болестни състояния. А да си болен от любов е може би единствената най-заслужаваща си болест.
Препоръчвам на всеки тази книга, но може би най-много на харесващите "Железния светилник" и "Тютюн", изключително напомняща тези две велики творби. Кармен Мишу има талантливо перо, определено ще чета още от нея.
July 23, 2021
"Балканска сага" Кармен Муши е вълнуваща история от началото на ХХ в., в която съдбата на семейство Илиеви е преплетена с интересни и драматични исторически събития, но те са по-скоро отразени през личното. Природата, Дунава, Видин и селото присъстват ярко с цялата пъстрота на живота от началото на века.
Симеон Илиев е доблестен и идеалистичен образ, военен, който посвещава живота си на професионалните си задължения, рано губи първата си жена Елена, а с втората Дечка, трудно успява да покаже дълбоката привързаност и любов, войните го изчерпват бързо, те оставят дълбоки белези, които му пречат да се върне към обикновения мирен делник на баща и съпруг, сцените са се запечатали дълбоко в съзнанието му. Но той е и обикновен мъж, който обича силно съпругата си Дечка и дъщеря си Зана и извървява труден път, докато успее да им покаже любовта си. Дечка от друга страна е млада, непокорна и безуспешно търси забрава в развлеченията и алкохола. С времето тя уляга и се променя, на преден план излиза нейната крехкост, мекота, женственост. Въпреки нейните противоречия и трудности, тя е стожерът на семейството и в трудни моменти е рамото, на което да се облегнат мъжът и дъщеря ѝ.
В даден момент от живота му идеализма и посвещаването му на защитата на родината, отстъпват пред осъзнаването, че войниците са само пешки в политическите игри и че не се борят за някаква висша цел и кауза, а са просто манипулирани.
Освен дълга и любовта в него има и много вина, затова, че не е успял приживе да бъде да първата си съпруга Елена, красиво и безплътно създание, което го е обичало с чиста и дълбока любов, но си е отишло твърде рано, твърде млада. В опит да изкупи вината си, той постъпва човешки и благородно, но и би било лесно да бъде осъден. Лесно е от детската перспектива на Зана да съди неговите постъпки, но любовта е сложна и различна и тя ще я изстрада сама някой ден. Любовта има много разнообразни форми в този роман - безплътна, идеализирана, физическа, крехка, младежка, зряла, разрушителна.
Зана вече не е малко момиче и идва неин ред да срещне любовта, в лицето на Марин Доброславов. Нейната красота предизвиква обожание и във Видин и по-късно в Букурещ, където отива да следва медицина. Един от най-пламенните ѝ обожатели. Влад Думитреску, е аристократ и пътешественик, видял много от света, опитал от житейските наслади, но все така не намиращ цел и смисъл в живота си.
Интересен е паралелът между Марин и Думитрески, дали всеки от тях е предопределен от средата, възпитанието и богатството си (липсата му), или всеки от тях носи и някаква индивидуалност - някакъв собствен пламък, доброто и широко отворено съзнание противопоставено на злоба, отмъстителност и дребнавост. Доколко техните емоции биха били същите, ако бяха поставени на различни места в обществената стълбица?
Съдбата и любовта на Зана и Марин е сложна "Абсурдна любов в абсурдно време." Тя е готова на всичко, за да го задържи и притежава, а това и нейното положени и богатство го отблъскват и озлобяват. В него се сливат любовта с цялото физическо желание и копнеж и омразата, с желанието за отмъщение и стремежът на нарани и принизи Зана.
След събитията от 23-та ще се стигне и до 44-та, смесват се идеали и фанатизъм, но и се появят прояви на състрадание и човечност, когато няма значение дали раненият е враг:
"Вие се борите и против нас, плутократите. Но един от тях рискува живота си, за да те спаси. Може би трябва да си помислиш дали твоята истина е абсолютна!" - но абсолютна истина няма, и свободата, и любовта имат различни проявления.
В тази балканска сага има от всичко по много, ярко усещане за родното място, което някои от героите носят у себе си, място където Хаим Майер евреинът, Зана и Илиеви християните и Шекер мюсюлманинът, наричат свои дом и живеят в хармония.
Симеон Илиев е доблестен и идеалистичен образ, военен, който посвещава живота си на професионалните си задължения, рано губи първата си жена Елена, а с втората Дечка, трудно успява да покаже дълбоката привързаност и любов, войните го изчерпват бързо, те оставят дълбоки белези, които му пречат да се върне към обикновения мирен делник на баща и съпруг, сцените са се запечатали дълбоко в съзнанието му. Но той е и обикновен мъж, който обича силно съпругата си Дечка и дъщеря си Зана и извървява труден път, докато успее да им покаже любовта си. Дечка от друга страна е млада, непокорна и безуспешно търси забрава в развлеченията и алкохола. С времето тя уляга и се променя, на преден план излиза нейната крехкост, мекота, женственост. Въпреки нейните противоречия и трудности, тя е стожерът на семейството и в трудни моменти е рамото, на което да се облегнат мъжът и дъщеря ѝ.
В даден момент от живота му идеализма и посвещаването му на защитата на родината, отстъпват пред осъзнаването, че войниците са само пешки в политическите игри и че не се борят за някаква висша цел и кауза, а са просто манипулирани.
Освен дълга и любовта в него има и много вина, затова, че не е успял приживе да бъде да първата си съпруга Елена, красиво и безплътно създание, което го е обичало с чиста и дълбока любов, но си е отишло твърде рано, твърде млада. В опит да изкупи вината си, той постъпва човешки и благородно, но и би било лесно да бъде осъден. Лесно е от детската перспектива на Зана да съди неговите постъпки, но любовта е сложна и различна и тя ще я изстрада сама някой ден. Любовта има много разнообразни форми в този роман - безплътна, идеализирана, физическа, крехка, младежка, зряла, разрушителна.
Зана вече не е малко момиче и идва неин ред да срещне любовта, в лицето на Марин Доброславов. Нейната красота предизвиква обожание и във Видин и по-късно в Букурещ, където отива да следва медицина. Един от най-пламенните ѝ обожатели. Влад Думитреску, е аристократ и пътешественик, видял много от света, опитал от житейските наслади, но все така не намиращ цел и смисъл в живота си.
Интересен е паралелът между Марин и Думитрески, дали всеки от тях е предопределен от средата, възпитанието и богатството си (липсата му), или всеки от тях носи и някаква индивидуалност - някакъв собствен пламък, доброто и широко отворено съзнание противопоставено на злоба, отмъстителност и дребнавост. Доколко техните емоции биха били същите, ако бяха поставени на различни места в обществената стълбица?
Съдбата и любовта на Зана и Марин е сложна "Абсурдна любов в абсурдно време." Тя е готова на всичко, за да го задържи и притежава, а това и нейното положени и богатство го отблъскват и озлобяват. В него се сливат любовта с цялото физическо желание и копнеж и омразата, с желанието за отмъщение и стремежът на нарани и принизи Зана.
След събитията от 23-та ще се стигне и до 44-та, смесват се идеали и фанатизъм, но и се появят прояви на състрадание и човечност, когато няма значение дали раненият е враг:
"Вие се борите и против нас, плутократите. Но един от тях рискува живота си, за да те спаси. Може би трябва да си помислиш дали твоята истина е абсолютна!" - но абсолютна истина няма, и свободата, и любовта имат различни проявления.
В тази балканска сага има от всичко по много, ярко усещане за родното място, което някои от героите носят у себе си, място където Хаим Майер евреинът, Зана и Илиеви християните и Шекер мюсюлманинът, наричат свои дом и живеят в хармония.
February 27, 2025
Още не мога да повярвам, че дочетох книгата докрай. Обикновено не си губя времето по този начин.
И сюжетът, и изграждането на образите бе противоречиво и нелогично.
Нямах усещането за реални ситуации и хора, а именно за литературни герои, чиито характери се изграждат и напасват към нуждите на повествованието, без да следват някаква вътрешна логика и естествено развитие. Липсваха ми плавност, естественост и убедителност.
Книгата определено НЕ ми хареса.
И сюжетът, и изграждането на образите бе противоречиво и нелогично.
Нямах усещането за реални ситуации и хора, а именно за литературни герои, чиито характери се изграждат и напасват към нуждите на повествованието, без да следват някаква вътрешна логика и естествено развитие. Липсваха ми плавност, естественост и убедителност.
Книгата определено НЕ ми хареса.
July 18, 2014
Започва наивно, но после направо ме отнесе. Прекрасна книга!
May 29, 2015
Трудно ми е да давам ревю с думи за книга, която докосва сърцето.
Заглавието е толкова на място; няма друг начин, по който да се казва тази книга.
Любовта е в същината, любовта е движещата, разрушителната, съграждаща и възкресяваща сила, с красивото си и с грозното си лице едновременно.
Прекрасна книга!
Само това мога да кажа.
Заглавието е толкова на място; няма друг начин, по който да се казва тази книга.
Любовта е в същината, любовта е движещата, разрушителната, съграждаща и възкресяваща сила, с красивото си и с грозното си лице едновременно.
Прекрасна книга!
Само това мога да кажа.
February 10, 2020
Другите книги на авторката ме впечатлиха повече. През цялото време не спря да ме дразни факта,че приписва качества на героите си без да ги защити с действия от тяхна страна. Саморазрушителността ,която притежаваха също ми дойде малко в повече. Безкрайното повторение на определени твърдения сякаш беше повече за пълнеж,отколкото за да обогати историята. Звездите са три ,а не две ,защото на моменти истински ме докосна и заради опита да се доближи до стила на певците на българското село.
July 2, 2017
Прекрасна книга на съвременен български автор. Под воала на невъзможна любов са представени реалистично романтичните и суровите периоди в България в годините преди и след 1944та.
August 24, 2017
Така ми се искаше да дам по-висока оценка на "сагата", но последните 25% от книгата ме отказаха.
За мен това не е книга за една възвишена и необятна любов. Да, възпява любовта, но любов болна, мръсна, отблъскваща, извратена.
Умът ми на прагматична съвременна жена, не може да приеме, че дори след цялото зло, което и стори Марин, Зана още го обича. Да допуснем, че като по-млада и влюбена жена може да прости забежките и отвратителното на моменти настроение на приятеля си. Да допуснем, че като заслепена от любов жена, подвласна на времената, в които живее, където е съвсем допустимо и ежедневно мъжът да пребива съпругата си, да допуснем, че и при тези обстоятелства Зана може да прости факта, че я преби до смърт. Но не мога да допусна, че след като Марин довлече три нереза от планините да се гаврят с нея, след като вече я беше пребил и изнасилил, ами не мога да приема, че Зана още ще го обича. Това е извратено!
Отделно не мога да преглътна хиперболизираните образи - неземно красив/а, изцяло добра, изцяло завистлива и жлъчни и т.н. и т.н.
Нещо в стила на авторката ми куца и не ми позволява да харесам изцяло книгите и.
За мен това не е книга за една възвишена и необятна любов. Да, възпява любовта, но любов болна, мръсна, отблъскваща, извратена.
Умът ми на прагматична съвременна жена, не може да приеме, че дори след цялото зло, което и стори Марин, Зана още го обича. Да допуснем, че като по-млада и влюбена жена може да прости забежките и отвратителното на моменти настроение на приятеля си. Да допуснем, че като заслепена от любов жена, подвласна на времената, в които живее, където е съвсем допустимо и ежедневно мъжът да пребива съпругата си, да допуснем, че и при тези обстоятелства Зана може да прости факта, че я преби до смърт. Но не мога да допусна, че след като Марин довлече три нереза от планините да се гаврят с нея, след като вече я беше пребил и изнасилил, ами не мога да приема, че Зана още ще го обича. Това е извратено!
Отделно не мога да преглътна хиперболизираните образи - неземно красив/а, изцяло добра, изцяло завистлива и жлъчни и т.н. и т.н.
Нещо в стила на авторката ми куца и не ми позволява да харесам изцяло книгите и.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 24, 2018
Колебаех се между 2 и 3 звезди, но историята се разви по начин, който определено не ми хареса и остави в мен лош вкус.
November 21, 2025
𝜗ৎ "Балканска сага", Кармен Мишу
𝜗ৎ Това е историята на Зана - момиче, което още от детска възраст е подмятано от бурните вълни на живота между мигове на върхове и падения, но никога такива на спокойствие.
𝜗ৎ Това е историята на рода Илиеви - сложно преплитаща нишки на любов и завист, братска обич и лицемерие, преданост и изневери, уют и бурно неспокойствие, нежност и жестокост, семейна атмосфера и усещане за тотален разпад.
𝜗ৎ Това е историята на Видин - малкия град с голямата река, далеч от блясъка на София с нейните павета и дворци, тук, където Ориента се прелива в Европа, но битието сякаш не се вписва в стереотипите нито на единия, нито на другия свят.
𝜗ৎ Това е историята на България, а в крайна сметка и на Балканите - история на несигурности, на кръвопролитни войни, на отчаяни усилия да заровим миналото в окопите и да го превърнем в ливада, на която да разцъфти бъдещето. Но какво бъдеще, в крайна сметка, би могло да разцъфти, когато е полято с кръв?
𝜗ৎ В същината си романът е точно това, което ни казва заглавието - една балканска семейна сага, мащабна в хронологичния обхват на действието и изключително жива в пълнокръвието на героите си.
𝜗ৎ Читателят ще проследи военните неволи на капитан Симеон Илиев; ще съчувства на разрушителните навици на съпругата му Дечка; ще се засмее заедно с остроумния турчин Шекер и прислужницата Рашка; ще проследи пътя на младата Зана от китните поля на обичаното село през омайните улици на Видин до разкошните салони на Букурещ.
𝜗ৎ И ще стане свидетел на една опустошителна любов - обречена не заради обстоятелствата, а заради свирепите демони, които човек носи в себе си; една мъртвородена любов, която обаче остава да гнои като рана до самия край на книгата.
𝜗ৎ С красив стил на писане Кармен Мишу плете изящно повествование (чаровно дори в своя мелодраматизъм), което неусетно увлича, неизбежно очарова и накрая, да си кажем честно, безпощадно разбива сърца.
𝜗ৎ В същината си - история за любов. Под повърхността обаче се крие историята на двадесетия век, болен от предразсъдъци, войни и свирепи амбиции, но все пак способен на изкупление.
𝜗ৎ Това е историята на Зана - момиче, което още от детска възраст е подмятано от бурните вълни на живота между мигове на върхове и падения, но никога такива на спокойствие.
𝜗ৎ Това е историята на рода Илиеви - сложно преплитаща нишки на любов и завист, братска обич и лицемерие, преданост и изневери, уют и бурно неспокойствие, нежност и жестокост, семейна атмосфера и усещане за тотален разпад.
𝜗ৎ Това е историята на Видин - малкия град с голямата река, далеч от блясъка на София с нейните павета и дворци, тук, където Ориента се прелива в Европа, но битието сякаш не се вписва в стереотипите нито на единия, нито на другия свят.
𝜗ৎ Това е историята на България, а в крайна сметка и на Балканите - история на несигурности, на кръвопролитни войни, на отчаяни усилия да заровим миналото в окопите и да го превърнем в ливада, на която да разцъфти бъдещето. Но какво бъдеще, в крайна сметка, би могло да разцъфти, когато е полято с кръв?
𝜗ৎ В същината си романът е точно това, което ни казва заглавието - една балканска семейна сага, мащабна в хронологичния обхват на действието и изключително жива в пълнокръвието на героите си.
𝜗ৎ Читателят ще проследи военните неволи на капитан Симеон Илиев; ще съчувства на разрушителните навици на съпругата му Дечка; ще се засмее заедно с остроумния турчин Шекер и прислужницата Рашка; ще проследи пътя на младата Зана от китните поля на обичаното село през омайните улици на Видин до разкошните салони на Букурещ.
𝜗ৎ И ще стане свидетел на една опустошителна любов - обречена не заради обстоятелствата, а заради свирепите демони, които човек носи в себе си; една мъртвородена любов, която обаче остава да гнои като рана до самия край на книгата.
𝜗ৎ С красив стил на писане Кармен Мишу плете изящно повествование (чаровно дори в своя мелодраматизъм), което неусетно увлича, неизбежно очарова и накрая, да си кажем честно, безпощадно разбива сърца.
𝜗ৎ В същината си - история за любов. Под повърхността обаче се крие историята на двадесетия век, болен от предразсъдъци, войни и свирепи амбиции, но все пак способен на изкупление.
April 18, 2020
Книгата не ми допадна твърде. Колкото и да се опитвах да разбера Зана и тази набедена за изпепеляваща нейна любов, не можах да я проумея. Не ми стана близък на сърцето нито един от образите в книгата. Образът на Марин, лично на мен ми беше отвратителен и циничен, може би защото не харесвам мъже-насилници. Именно, поради това не можах да съчувствам на Зана за сполетялото я, защото с цялостното си поведение, тя заслужи участта си. Описаната "любов" между Зана и Марин, на мен ми изглеждаше отвратителна, пошла и мръсна. На моменти ми се искаше някой да й удари шамар, за да се освести.
Книгата не ми допадна, защото поднесената история и тип любов, не е моето нещо и не се покрива с моето разбиране за това чувство.
Книгата не ми допадна, защото поднесената история и тип любов, не е моето нещо и не се покрива с моето разбиране за това чувство.
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 17, 2018
Много красив ретро изказ, интересна идея ,но недобре изградени образи. Има твърде много повторения на ситуации, което не спомага за изграждане на убедителни образи и отношения . Сякаш самоцелно е търсен обем, а не постигане на правдиви и убедителни образи и поведение на главните герои.
January 28, 2018
Като цяло може да се каже, че книгата е интересна и завладяваща. Но има и доста недотам изпипани неща в сюжета и развитието на образите.
March 5, 2021
Хубава книга, много тежка и въздайстваща, но очаквах друг край!
July 25, 2015
История на една страстна, изпепеляваща, дори разрушителна любов, за преданост до болка и предателство, за бедност и богатство, за щедрост и алчност... С всичко това се сблъсква Зана, млада красива жена, която в името на любовта е готова на всичко, дори да убие най-свидното си - плода на тази любов.
http://dianart-dten.blogspot.com/2015...
http://dianart-dten.blogspot.com/2015...
September 12, 2015
История за една изпепеляваща , унищожителна и страстна любов.Какво е готова да преглътне една жене за да бъде с любимия? Колко ли пъти ще трябва да смачка достойнството си, накрая да понесе най-зловещата нощ в живота си.
November 7, 2015
Прекрасна книга! Книга за любовта и на какво сме готови за нея!
Displaying 1 - 18 of 18 reviews