Отклонения наесен

by Чавдар Ценов, Иво Рафаилов (Illustrator)

„Отклонения наесен“ като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни наесен, за да ни ориентира към правия път. Правият път, разбран не като някаква изсушена и меркантилна праволинейност, а като сочно и вкусно човешко общуване, в което малките неща се оказват големи. Едно знаме – леко прокъсано, едно колело – уж откраднато, една дума – сякаш никаква, едно отклонение – цяла съдба, едно вино – а върхово прозрение... Да, така е: понякога трябва да се отклоним, за да се открием; да се объркаме, за да се оправим; да се замотаем, за да станем. И най-важното: понякога трябва да си препрочитаме „Отклонения наесен“, за да сме сигурни, че винаги ще сме намерили живота си. Онзи истинския живот, който ни прави не заблудени пътници в пустотата на космоса, а ни изпълва и ни прави истински и светли... Бъдни и бъдещи.

Митко Новков

232 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”.

Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго”. Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език.

Чавдар Ценов е един от сценаристите на полския сериен филм “Дълбока вода”. Сериалът е награден на редица престижни фестивали в т.ч. с Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.

Reviews

[Mira Baldaranova · Rating 4 out of 5]

Книга, която ражда отклонения в мислите. Често сме склонни да ги пропуснем, забързани по широкия асфалтов път на живота. Изглеждат ни като черни пътища, непримамливи и труднопроходими, по които можеш да се изгубиш. Всъщност са горски пътеки, причудливи и упойващи с възможността да останеш насаме със себе си. Приказни утопични отрязъци от пътя и времето, в които отпущаме контрола върху мислите си като дете връвчицата на хвърчило... Уморени са героите в тези новели - от пътя и от посоката. Объркани са - кое е напред и кое назад в бързия трафик на ежедневието. Съмненията ги разколебават. Мненията се разполовяват, губят категоричността си, склонни са да преосмислят.

„Другите препиваха с ракия, а той – с тъга, с мъка, с разяждащи съмнения.“

И ето, че есента е настъпила. Животът е преполовил пътя си, време е да поспрем, да се пошляем в меланхолията, да се оставим на съмнението, за да не пропилеем остатъка от пътуването.

„И ако времето някога е имало намерение да спира, едва ли би намерило по-подходящ от този есенен миг“.
Кога, ако не сега, можем да си го позволим?

[Антония Апостолова · Rating 4 out of 5]

Именно отклонението е основната спойка, онова, което центрира сборника на Чавдар Ценов “Отклонения наесен” (изд. “Жанет 45”). Петте разказа в книгата разчитат на него, на изненадващото обстоятелство или посока, на престъпването в забравеното или непознатото, на минутното разсейване, колебание, отстъпление и като цяло на неочакваното отделяне от “правия път”.

Този “прав път” всъщност носи обратната конотация. За героите на Ценов той се е превърнал в удобната инерция, прагматичната рутина, приспаната съвест, изгубената видимост на стъпките, онемелия вътрешен глас, недочутото сърце.

Пукнатините, които сюжетите отварят в ежедневието на тези малки, обичайни, средностатистически, почти безлични хора, предизвикват течение, спускат ги във водовъртеж от съмнения, от спомени и чувства, от носталгия и равносметки. Напомнят им за отклонението от самите нас, от предназначението и същността им, и ги приближават на главозамайваща близост до истината. Водят до разтърсване, наместване, осъзнаване и възможност за промяна, докато още съществуват. Много от героите като че ли носят нещо убито-сиво, смачкано, кафкианско, а преображенията им напомнят на “метаморфозата” (някъде авторът си служи с фантастичното и гортеската, за да я онагледи).
Прочети пълното ревю тук: https://bit.ly/2lQpKmX