What do you think?
Rate this book
Боже, защо Господ лъже?
В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние - човеците - можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите!
Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, "духовници", патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас - душите, облечени в тела. Дадоха си един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците, след края на земния си път! А ние от тях имаме нужда! В книгата ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!
Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, "духовници", патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас - душите, облечени в тела. Дадоха си един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците, след края на земния си път! А ние от тях имаме нужда! В книгата ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!
432 pages, Hardcover
First published January 1, 2014
3 people are currently reading
53 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
October 24, 2016
Още с представянето на книгата в литературния клуб "Spirt & Spirit", знаех, че ще ми хареса. Така и стана.
Това е книга за старите българи, но не и такива, каквито сме свикнали да виждаме описани от класиците. Не така безгрешни и ангелски праведни, а съвсем живи и човешки, грешни, разкаяни и вярващи. Роби на невероятни суеверия и езически ритуални останки. Но затова пък свързани дълбоко с християнството. Винаги съм се изумявала каква приемственост се е установила естествено и с хода на вековете между дивашките обреди и християнския ни Бог. Ето и древните нестинари, които са езическо наследство, впоследствие приемат Св. Константин и Елена за свои покровители и "тепат" с техни икони в ръце в жарта. Отдавна забравени обреди сякаш въртят целия свят- спасение за най-тежките жребии- несподелена любов, бездетие, страшни болести. Изпълнени като свещенодействия... и често носещи цяр. Като този на поляната рано на Еньов ден- жените, които искат рожба или този път да им се роди момче или момиче, развързват препаските и се суркат седнали и голи по тревата.
Едва сега научавам и за калушарите. Изключителни лечители, които изцеряват с танци, възгласи, удари с пръчки и припадане.
Едно от големите предимства на книгата е увлекателността й- като красива сребърна паяжина, бляскаща на слънце, са вплетени любови всякакви- мними, заблудени, големи, по-големи от живота дори, съдбовни, урочасани и споени с магия, а по средата ониксов женски паяк преде поредната чевръсто и безмилостно като съдбата. Любовта на младите е във фокуса на увеличителната лупа- момите са все едни звънки лудетини, фриволни, закачливи, чудно красиви, предизвикателни, а момците докоснати от особена дарба, вглъбени, дълбоки и свързани с тайнствата на живота и смъртта повече, отколкото си дават сметка. И най-накрая при старите българи се появява и сексът- без недомлъвки и срам, съвсем смело, отново във всякакви варианти. Между омръзнали си съпрузи, между мъже монаси, между насилник и жертва, и трепетният първи миг на "познаването" между младите.
И на всяка стъпка отгоре ги следят Божиите очи. Най-красив е пътя към Бога на Козма, именно защото искайки да му служи повече от другите, се е лутал дълго сред ужасяващи грешки към тялото си, религиозно късогледство и страхопочитание до момента, в който не прозрява, че Бог е само любов, той не би могъл да наказва, да изпитва, да осъжда. Монахът не спира да си задава въпроси за Бога, да тълкува противоречията в Библията, да търси другия всеопрощаващ и обищащ Бог, който е извън предписанията, извън църквата, и само светлината в душата би могла да отведе към него. Водач по пътя му е Богомил и нямам търпение да продължа със следващата част, за да присъствам поне още малко в тъмната стаичка на диалозите им за Бога, любовта и миналото.
Това е книга за старите българи, но не и такива, каквито сме свикнали да виждаме описани от класиците. Не така безгрешни и ангелски праведни, а съвсем живи и човешки, грешни, разкаяни и вярващи. Роби на невероятни суеверия и езически ритуални останки. Но затова пък свързани дълбоко с християнството. Винаги съм се изумявала каква приемственост се е установила естествено и с хода на вековете между дивашките обреди и християнския ни Бог. Ето и древните нестинари, които са езическо наследство, впоследствие приемат Св. Константин и Елена за свои покровители и "тепат" с техни икони в ръце в жарта. Отдавна забравени обреди сякаш въртят целия свят- спасение за най-тежките жребии- несподелена любов, бездетие, страшни болести. Изпълнени като свещенодействия... и често носещи цяр. Като този на поляната рано на Еньов ден- жените, които искат рожба или този път да им се роди момче или момиче, развързват препаските и се суркат седнали и голи по тревата.
Едва сега научавам и за калушарите. Изключителни лечители, които изцеряват с танци, възгласи, удари с пръчки и припадане.
Едно от големите предимства на книгата е увлекателността й- като красива сребърна паяжина, бляскаща на слънце, са вплетени любови всякакви- мними, заблудени, големи, по-големи от живота дори, съдбовни, урочасани и споени с магия, а по средата ониксов женски паяк преде поредната чевръсто и безмилостно като съдбата. Любовта на младите е във фокуса на увеличителната лупа- момите са все едни звънки лудетини, фриволни, закачливи, чудно красиви, предизвикателни, а момците докоснати от особена дарба, вглъбени, дълбоки и свързани с тайнствата на живота и смъртта повече, отколкото си дават сметка. И най-накрая при старите българи се появява и сексът- без недомлъвки и срам, съвсем смело, отново във всякакви варианти. Между омръзнали си съпрузи, между мъже монаси, между насилник и жертва, и трепетният първи миг на "познаването" между младите.
И на всяка стъпка отгоре ги следят Божиите очи. Най-красив е пътя към Бога на Козма, именно защото искайки да му служи повече от другите, се е лутал дълго сред ужасяващи грешки към тялото си, религиозно късогледство и страхопочитание до момента, в който не прозрява, че Бог е само любов, той не би могъл да наказва, да изпитва, да осъжда. Монахът не спира да си задава въпроси за Бога, да тълкува противоречията в Библията, да търси другия всеопрощаващ и обищащ Бог, който е извън предписанията, извън църквата, и само светлината в душата би могла да отведе към него. Водач по пътя му е Богомил и нямам търпение да продължа със следващата част, за да присъствам поне още малко в тъмната стаичка на диалозите им за Бога, любовта и миналото.
January 22, 2017
Двамата полубратя, Богомил и Божидар, разделени по волята на съдбата, се намират след дълги години без да знаят каква връзка имат помежду си. Богомил е майстор-зограф, изрисувал чудотворната икона пред която всеки ден коленичи и се самобичува монахът Козма, загърбил светското си име Божидар. Майсторът на смъртния си одър разкрива душата си пред монаха, но не в търсене на прошка. Богомил разказва за огромната си любов към Цвета и как страстта му към нея е докарала чума на цялото село. Покрай основната история за Козма и Богомил в сюжета са вплетени много други кратки разкази разкриващи порядките и нравите по онова време в предосвобожденска България.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
January 17, 2022
Рядко ме изненадва книга. Тази е такава, изненадващо добра, с невероятно отношение към детейлите, с думи- редки, непознати ми, позабравени, топли, които се нижат от автора като дребни перли в огърлица. Книга, в която е вложен огромен труд и проучвания, което никъде не е споменато, но някак се усеща. Книга, в която умело се вплитат позабравени обичаи, празници, книга с много любов. Книга с много въпроси, които сама съм си задавала, но някак от различен ъгъл и без да се задълбочавам да им намеря отговорите. " А, тия храмове, що ги строим и украсяваме, колко от тях носят името на Бог? Нито един! Все са на кумири, на света Петка, на свети Георги, на свети мъченци, на свети празници, но няма черква на Бог кръстена!" и последно : " По делата ще ги познаете!- из Библията. "Аллах съди по намеренията!"- из Корана. На кого да вярвам??"
Книгата е първа част от четирилогия и е издадена през 2014 година. Книгата, с която бих я сравнила е "Глина" на Виктория Бешлийска/нея я прочетох първа/, издадена през 2020 година. За мен "Боже, защо Господ лъже" е първообразът, който е на светлинни години.
Книгата е първа част от четирилогия и е издадена през 2014 година. Книгата, с която бих я сравнила е "Глина" на Виктория Бешлийска/нея я прочетох първа/, издадена през 2020 година. За мен "Боже, защо Господ лъже" е първообразът, който е на светлинни години.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews