Хълбоци и пеперуди

by Rene Karabash, Рене Карабаш

Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже.
Марин Бодаков

Обърнах тази книга „с хастара навън”. Докато опипвах подутините, стиховете й падаха като „гилотини” върху пред-разсъдъците ми, и те, „postmortem”, се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с „отличен”.
Азиз Ша(к)ир - Таш

Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която засмуква празното, другото.
В Хълбоци и пеперуди Рене Карабаш осезава думите като кожа; иска от тях да докосват, да бъдат поглъщани или да хапят самите те. Самоизпитание на опита в езика: опит да се улови ероса на неуловимото – настойчиво, натрапчиво, непреодолимо – усещане, когато си вече, и необратимо, в негов плен. Картография на телата думи, която трогва и разтрогва.
Боян Манчев

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook

71 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

See also: Рене Карабаш
Rene Karabash (b. Irena Ivanova, 1989) is a writer, screenwriter, playwright and actress. She was the recipient of several Best Actress awards for her leading role in the film Godless, including the Silver Leopard at Locarno and the Bronze Horse at Stockholm. Her debut novel, She Who Remains, won the prestigious Elias Canetti award for literature, and was shortlisted for every possible national prize. In December 2023, the novel’s French translation by Marie-Vrinat Nikolov was awarded the French PEN award. For a translated excerpt of the novel in English, Izidora Angel was awarded the Gulf Coast Prize in Translation in 2023. A movie based on the book, adapted for the big screen by the author, and a co-production between Albania, Germany, Italy and Romania, is currently in pre-production, with principal photography set to begin in late 2024. Rene is the scriptwriter of the upcoming in 2024 drama series We, the Waves – the latest production of the Bulgarian National Television.

Reviews

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Ужас!!
Абсолютни безсмислици, претендиращи, че са съвременна поезия.

Примери:

баща ми е косач
пред градинката на Кристал

***
(...)
косата ми заприличва на слама
в която две деца
опознават телата си

един въпрос стига:
на какво ти прилича тази ядка

***
лентата в супермаркета
е линията на живота му

***
аз ли пораснах
или катафалката се смали
сега там има патрулка
деца няма

***
И "гениалното":

светът не се върти около мен
светът не се върти около мен
светът не се върти около мен
светът не се върти
около мен

зави ми се свят

Etc. etc. etc. Мога да продължа до безкрай с неадекватните сравнения и метафори.
В общи линии, за мен това е поредният неуспешен опит на елементарен бг "арт" драскач да си ниже всяка хрумнала му "мъдрост" на нов ред, с цел създаване на "поезия".

Не ми се иска да завършвам съвсем негативно, така че включвам и няколко от моментите, които все пак ми направиха приятно впечатление.
Т.е. 0,5% от цялата стихосбирка:

сърцата бият
с ритъма на улиците
в ябълков цвят
по- бели от облаци
по- тихи от спящо дете

***
попитах я
как умират птиците

тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите

все някой трябваше
да отговори на въпроса

***
стомахът ми е пълен с карти и компаси

няма пеперуди
да покажат пътя

***
с показалец по гърба ѝ
тя заспива със скорост на лъжица
потъваща в сладко
от смокини

***
нищо че пътуваме
в обратни посоки
чакай ме
когато дойда
ще вържа облаците
с конец за комина ти
ще ги пускам на паша
из сините полета
те ще плюят
топъл дъжд
с който да поливаш
градината ми

земята е кръгла
все някъде
ще се намерим

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

По принцип не съм почитател на поезията, но страшно харесвам Рене Карабаш и затова посегнах към двата и сборника.

Тя е различна, в хубавия смисъл на думата!

***************
има един ъгъл
от който не те виждам

не е крив
напротив
прав е

и това е
най-страшното
*****************

Оформлението и корицата са великолепни.

[Бранимир Събев · Rating 1 out of 5]

О, фривилна грухталност...

[Христо Блажев]

Като цяло не се засякохме с поезията на Рене Карабаш в “Хълбоци и пеперуди”, а определено не съм от тия критици, които могат да надраскат няколко витиевати нищоказваници за всичко, което им заръчат. Ето няколко от нейните творби, които задържаха привлякоха вниманието ми:

попитах я
как умират птиците

тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите

все някой трябваше
да отговори на въпроса

[Snezhana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Изслушана с вперен в облаците поглед. Какво изживяване, какви метафори!


има един ъгъл
от който не те виждам

не е крив
напротив
прав е

и това е
най-страшното


когато всички спят
събличам тялото
обръщам душата с хастара навън
пера от опакото
да не избелее
като обесените на простора сенки
мръсната вода изтича между пръстите и клепачите.

https://www.jenatadnes.com/poeziya/po...

[Valentina · Rating 2 out of 5]

Ела в леглото
Да ядем череши
Да се наплюваме

С извинение към авторката, но това не е поезия. Това е едно грозно подобие на метафора. Не искам да съм лоша и да критикувам, но не всеки става за поет. Може би авторката трябва да се пробва в прозата.

[Cvi * · Rating 3 out of 5]

Чувствам се егоист докато чета тази книга. Малко количество себичност в мен някак излиза на показ, онази прилагателна сила да бъдеш единствен (за себе си и за другия). Рядко срещани са хаотичните образувания (пеперуди) по хълбоците. Естетично завършена книга, с малки човешки кризи.

Рене Карабаш съблича кожи и ги пере, не променя човек, а го сапунисва отвътре навън. Първо го оставя да се омърсява сам по софийските улици, невъзпитано наднича под полите й, защото те са невъобразимо празни, ще изплува от локвите и ще "отмери щастието с лъжица за кафе", но на нея това не й стига, защото "сме живи само на хартия". Такива красоти вижда тя в женските бримки, отмерващи километрите между двама, проста психология на една житейска гозба. От математиката до бедрата, Рене Карабаш си намира по една дума, по един стих, който да те обърне с хастара навън.

Едно нещо не мога да премълча, онова, което ме накара да купя тази книга. Ще го вмъкна тук, без странична замисъл, просто ми харесва как седи, женствено и по средата.

"Има ъгъл
от който не те виждам
не е крив
напротив,
прав е
и това е
най-страшното".

Стояхме двама с приятелят ми и дискутирахме именно този стих и можете да си кажете, че ние сме някаква изключително начетено дуо. Истината е, че и двамата сме боси на тема поезия - той е твърде на земята, а аз не зная как да летя. А поезията е левитирането.

С едно изчезване Рене Карабаш предсказва цяло едно съществуване. Селото, което вече отдавна е овехтяло от пейките до гарите, безсмъртието на утробата, която ще роди, вечната гонитба на времето, което не можеш да настигнеш, защото "то е босо момиче", а и смисълът е тичането.

"за любовта се пише
от разстояние

да лежиш до жена
и ръката ти да окъсява
всеки път
когато посегнеш
към тефтера"

Тук ще спра, без повече лирически отклонения, странични мисли и прости разсъждения. С тези стихове могат да преплуват векове и океани от чувства, счупени, намерени, празни и влюбени. Качваш се на влака и чакаш следващата гара.

[Kari Ivanova · Rating 2 out of 5]

Имаше много добри попадения, но лично мен не успя да ме докосне както се надявах

попитах я

как умират птиците

 

тя разпери криле

усмихна се и скочи

последвах я

но не разтворих моите

 

все някой трябваше

да отговори на въпроса

[Bogdana Dencheva · Rating 3 out of 5]

Идват ми много думи, избирам си bravе и bravo.

[christine ♡ · Rating 3 out of 5]

Not great, not terrible. Too pretentious at times.

[Viktoriya Hristozova · Rating 5 out of 5]

Красота в думи.

[V · Rating 3 out of 5]

"Няма по-богата трапеза от теб"

"Трудно се преглъща без вода, когато точката ни на пресичане е ничия земя"

"Свободата не се мери в капки"

"

[Thea · Rating 5 out of 5]

Невероятно силна, разтърсваща поезия. Много красива и нежна и същевременно наистина въздействаща и емоционална.

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Харесвам Рене, защото е различна. Различна с положителна конотация.

[Радост · Rating 1 out of 5]

Поезията изобщо не е моя работа, даже бих казала, че не я разбирам. Понякога слушам, докато мия чинии. Тук имаше някои думички, красиви, бяха наредени добре една до друга.

[Deni Todorova · Rating 3 out of 5]

„Хълбоци и пеперуди“ е една много проста, красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка.
Рене Карабаш обръща душата „с хастара навън“, думите й влизат дълбоко под кожата. Георграфии и симетрия се преплитат, за да отмерят разстоянието между двама души и да изградят една много интересна представа за света, и за това , че не е нужно да сме „щастливи само на хартия“, можем дори да „отмерим щастието в лъжица за кафе.“

да обичаш
без да си докосвал
е като да гледаш изгрева
от отсрещния прозорец

очите запомнят
отвътре навън
с кожата е друго

Кратко ревю на книгата може да видите тук: https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...

[Alexandra · Rating 4 out of 5]

"Искам да развъжда обувките на времето. Часовете му да се настъпят, минутите да се спънат, да се охлузи секундата, да издиша стотната преди финала. Не можеш да надбягаш времето! То е босо момиче, което цял живот гониш..."

[Velika · Rating 5 out of 5]

Талантът тук е неопровержим. Чете се бързо, но с наслада. Поезия, без висок праг за разбиране.

[Hiraeth · Rating 1 out of 5]

Очевидно на днешно време, благодарение на интернет, всеки може да е поет, музикант, художник и всичко друго. С причина не чета нито българска проза, нито поезия.

[Александър · Rating 3 out of 5]

малко дете съм в хълбока на буря

[Lora Radoycheva · Rating 4 out of 5]

Не знам защо ми вървеше толкова бавно, но като цяло ми хареса.

[Katerina Chobanova · Rating 3 out of 5]

Различна и провакативна. Харесвам Рене Карабаш, обаче някак си ми остана недовършено емоционално. :)

[Tsvetomira · Rating 4 out of 5]

Преди мислех тази книга за най-слабата на авторката, но след второто ми прочитане и времето между двете съм убедена, че слаба въобще не е подходящата дума. Тази книга говори по свой собствен начин, различен от този на другите нейни книги, но има и подобност.
Много добра книга. Вторият път ме докосна повече

[Yana Petkova · Rating 5 out of 5]

Първият ми досег до съвременната българска поезия и най-любим досега.

земята е кръгла
все някъде
ще се намерим