На всички е известна формулата на Айнщайн Е = mc2, което ще рече: енергията (Е) е равна на масата (m), умножена по скоростта на светлината (c2) на квадрат.
Ако заменим във формулата на Айнщайн масата (m) с mens (ум), а скоростта на светлината (c) с cor (сърце), ще получим формулата на поезията: Poesis = mc2, което ще рече: силата на поезията е равна на мисълта (mens), умножена по чувствата (cor) на квадрат.
Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.
Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).
"Първи коментар съм, не може да не ударя 5 звезди", виках си. Ама ей нá - излагация. Не съм особен ценител на поезията, особено там където липсват рими. Опитах се да дам шанс. За мен повечето стихотворения са прекалено абстрактни, за да убедят в някакво конкретно послание и цел.
Работите на Стефан Цанев ми напомнят малко на класическа музика - много е хубава, ама за тоя, дето я разбира. Както ушите ми не са тренирани да харесват симфония 2 в си минор на Малер, така и тази книга я прочетох, но без да я усетя.
Въпреки това е нтересно да се види творчество което се простира през целия (и хич не къс) житейски път на поета. Годините на създаване много помагат за задаване на времеви контекст.
Лично ме впечатлиха и ще запомня около десетина стихотворения. Пак е нещо.