What do you think?
Rate this book
Докато дишам
След 10-ти ноември съдбата на Вяра, дете на генерал от бившите репресивни служби, и нейните две дъщери близначки, е низ от възходи и падения. Злото има различни лица и проявления, умее да се притаява и прикрива, но истинските стойности, които дават смисъл на всяко осъзнато съществувание, са изконни и общочовешки, неподвластни на исторически и културни наслоявания, национални, икономически и идеологически различия. Художествено достоверен и динамичен, нагнетявайки напрежение до самия край, романът е майсторски поднесен с премерено чувство за хумор и ирония, образен език и запомнящи се герои.
Петър Делчев
Петър Делчев
- GenresBulgarian Literature
400 pages, Paperback
First published January 1, 2015
6 people are currently reading
181 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
July 10, 2015
Едно от най-важните неща за една книга за мен е интересната история. А тук истории да искаш! И все заплетени, все вълнуващи, все с много тайни и недоизказаности.
Много ми хареса въвеждането на героите - един по един, малко по малко, като в главата, посветена на един, всъщност научаваш и много информация за някой, който вече ти е познат, но имаш въпроси за/към него/нея.
Заглавията вътре в книгата също са готини - Страната на лалета, Страната на розите...
От самото начало те хваща и не можеш да се спреш. Пак имах една безсънни нощи - опитвах се да не чета, за да спя, но не успявах, щото ме човъркаше какво ще се случи.
В един момент към средата разказът сякаш леко утихва, след някакво главоломно развитие и препускане през случки и човешки животи. И скоро след това пак се почва лудницата.
В последните 80-тина страници се случиха прекалено много неща, които можеше да бъдат обяснени малко по-пространно и на повече странички - просто не мис е искаше да свършва.
Супер динамична книга и интересна.
Много ми хареса въвеждането на героите - един по един, малко по малко, като в главата, посветена на един, всъщност научаваш и много информация за някой, който вече ти е познат, но имаш въпроси за/към него/нея.
Заглавията вътре в книгата също са готини - Страната на лалета, Страната на розите...
От самото начало те хваща и не можеш да се спреш. Пак имах една безсънни нощи - опитвах се да не чета, за да спя, но не успявах, щото ме човъркаше какво ще се случи.
В един момент към средата разказът сякаш леко утихва, след някакво главоломно развитие и препускане през случки и човешки животи. И скоро след това пак се почва лудницата.
В последните 80-тина страници се случиха прекалено много неща, които можеше да бъдат обяснени малко по-пространно и на повече странички - просто не мис е искаше да свършва.
Супер динамична книга и интересна.
November 18, 2015
Георги Томов е девичи блян, а книгите му промениха света към по-добро. Тази книга завинаги промени отношението ми към пчелите и моряците, наред с другото. Силно препоръчвам.
February 10, 2017
Великолепна работа. Сърдех се, че ми отвличат вниманието, докато четях книгата - съвременна, динамична, психологически достоверна история с достатъчно герои, за да бъде заплетена и едновременно читателят да държи всички сюжетни линии в главата си. Желязна структура, пълнокръвни образи, увличащо повествование, което плаче за филмиране. Въпреки, че се рови в последните 20 години от най-новата българска история, "Докато дишам" нито е злободневна, нито назидателна. Би звучала достоверно на всеки един език, разказана от всяка точка на света.
Респект и уважуха!
Респект и уважуха!
October 28, 2015
Уроци по дишане от Томов и Бренченс
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
„Докато дишам“ („Сиела“, 2015) излезе преди месеци и предизвика съвсем нормален интерес от читателите, вече прочели сборника с разкази на Георги Томов (който пък аз ще прочета скоро). Допълнително масло в огъня наля и начинът, по който се появи книгата – конкурсът за нов български роман, засилил към първото място една доста особена, но забавна книга („Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова). След като се справих с нея, дойде време един от финалистите в конкурса да се изправи пред скромната ми читателска персона. Този път имаме пълнокръвен роман, доста сполучливо изграден от тандема Георги Томов и Дейна Бренченс. На пръв поглед книгата с нищо не подсказва, че може да се превърне в нещо, заслужаващо вниманието на по-голяма група от читатели. На България ѝ трябват повече съвременни романи, а „Докато дишам“ е доста голяма глътка свежест сред нароилите се успешни романи на историческа тематика. За мен появата му е доста логична и мисля, че нещата започват да се случват, макар и бавно и с доста толеранс към сакралната дата 10.11.1989 година. Изглежда е доста трудно писателите да заличат хронологията от книгите си, която – невероятно, но факт! – все се върти около тази дата. Лично на мен не ми пречи, но се опасявам, че в най-скоро време това ще омръзне на читателите и те ще насочат литературните си търсения другаде. А това „другаде“ е един доста привлекателен и богат на истории широк литературен свят.
Самата корица не ми говори нищо особено. Мога само да гадая дали тази жена в гръб и наведена глава ридае, обърната по посока към Западна Европа. Мъгливият пейзаж е нещо като съновидение, мираж за разбитите ѝ надежди. Заглавието подсказва, че в книгата има драма и отчаяна решителност. Всъщност началото доста ми напомни на „Анна и планината“ на Невена Митрополитска, а тя ми хареса изключително много. Аз не случайно я нарекох „книга без сърце“, защото безнадеждността в драмата на „прехода“ е показана по реалистичен и неукрасен начин. В „Докато дишам“ също витае такъв дух и се върви все в тази посока. Тук обаче историята се разгръща с повече плам и целеустременост – сцените са изпипани и подредени като кадри на филмова лента. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...
„Докато дишам“ („Сиела“, 2015) излезе преди месеци и предизвика съвсем нормален интерес от читателите, вече прочели сборника с разкази на Георги Томов (който пък аз ще прочета скоро). Допълнително масло в огъня наля и начинът, по който се появи книгата – конкурсът за нов български роман, засилил към първото място една доста особена, но забавна книга („Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова). След като се справих с нея, дойде време един от финалистите в конкурса да се изправи пред скромната ми читателска персона. Този път имаме пълнокръвен роман, доста сполучливо изграден от тандема Георги Томов и Дейна Бренченс. На пръв поглед книгата с нищо не подсказва, че може да се превърне в нещо, заслужаващо вниманието на по-голяма група от читатели. На България ѝ трябват повече съвременни романи, а „Докато дишам“ е доста голяма глътка свежест сред нароилите се успешни романи на историческа тематика. За мен появата му е доста логична и мисля, че нещата започват да се случват, макар и бавно и с доста толеранс към сакралната дата 10.11.1989 година. Изглежда е доста трудно писателите да заличат хронологията от книгите си, която – невероятно, но факт! – все се върти около тази дата. Лично на мен не ми пречи, но се опасявам, че в най-скоро време това ще омръзне на читателите и те ще насочат литературните си търсения другаде. А това „другаде“ е един доста привлекателен и богат на истории широк литературен свят.
Самата корица не ми говори нищо особено. Мога само да гадая дали тази жена в гръб и наведена глава ридае, обърната по посока към Западна Европа. Мъгливият пейзаж е нещо като съновидение, мираж за разбитите ѝ надежди. Заглавието подсказва, че в книгата има драма и отчаяна решителност. Всъщност началото доста ми напомни на „Анна и планината“ на Невена Митрополитска, а тя ми хареса изключително много. Аз не случайно я нарекох „книга без сърце“, защото безнадеждността в драмата на „прехода“ е показана по реалистичен и неукрасен начин. В „Докато дишам“ също витае такъв дух и се върви все в тази посока. Тук обаче историята се разгръща с повече плам и целеустременост – сцените са изпипани и подредени като кадри на филмова лента. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...)
June 19, 2015
Хубавото на конкурсите за неиздадени романи е, че освен наградените, сред множеството изпратени ръкописи винаги има още няколко, които да блестят като перли, напълно достойни да се превърнат в истински публикувани книги. Точно такъв е случая с „Докато дишам“. Творбата е сред 10-те финалисти в конкурса „Нов български роман“ на издателство „Ciela“ по предложение на Ваня Щерева, която напълно оправдано изстрелва романа в челната десятка и заслужено се превръща в негов финален редактор. На фона на изпратените близо 400 ръкописа, да попаднеш сред първите 10 едва ли е случайност, пък и аз отдавна съм спряла да вярвам в случайни неща.
Романът беше представен официално на 12 юни от Александър Секулов в рамките на книжния фестивал „Пловдив чете“. Но кой всъщност стои зад тази книга?
Това са Георги Томов и Дейна Бренченс. Докато Томов вече е познат на българските читатели със своя прелестен сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“, то Дейна е ключовата фигура зад историята в романа, защото от нея идва основната идея за сюжета. А дали всъщност „Докато дишам“ не е нейната автобиография, можем само да се чудим… Факт е, че случващото се в книгата звучи доста правдоподобно и е много лесно да повярваш в истинността му.
Историята ни отвежда в сакралните дни преди и след една прочута българска дата – 10 ноември 1989 г. Невръстната дъщеря на известния в политическите среди генерал Досев забременява. В онези времена, когато всеки се страхува от това, което хората ще кажат, бащата не може да си позволи 17-годишната му дъщеря Вяра да роди, ала вече е късно и за аборт. Затова бащата изпраща Вяра в манастир, където малко след като тя ражда своите близначки Катето и Ина, монахините „услужливо“ й казват, че момиченцата са починали. Грозната истина, която стои зад тази смърт, е жестока, какъвто всъщност може да бъде и животът за всеки, дръзнал да не спазва правилата на епохата.
Ала Томов и Бренченс не се спират дотук. Те продължават да разплитат прецизно всеки детайл от живота на семейство Досеви – от щастливите мигове до най-трагичните. Живот, който изглежда толкова реален, че чак се плашиш. От България, та чак до Холандия, действието в романа не спира стремглаво да се развива, с интригуващи взаимовръзки и развитие на героите, правейки книгата едно уникално литературно събитие. А финалът е достоен за филм на Тарантино – толкова много екшън, че чак си го визуализирах като на кино лента. Не ми се иска да ви разкривам нищо повече от сюжета, но ви гарантирам, че това е един от романите на 2015-а, които задължително трябва да бъдат прочетени!
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/dokato-disham-geor...
Романът беше представен официално на 12 юни от Александър Секулов в рамките на книжния фестивал „Пловдив чете“. Но кой всъщност стои зад тази книга?
Това са Георги Томов и Дейна Бренченс. Докато Томов вече е познат на българските читатели със своя прелестен сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“, то Дейна е ключовата фигура зад историята в романа, защото от нея идва основната идея за сюжета. А дали всъщност „Докато дишам“ не е нейната автобиография, можем само да се чудим… Факт е, че случващото се в книгата звучи доста правдоподобно и е много лесно да повярваш в истинността му.
Историята ни отвежда в сакралните дни преди и след една прочута българска дата – 10 ноември 1989 г. Невръстната дъщеря на известния в политическите среди генерал Досев забременява. В онези времена, когато всеки се страхува от това, което хората ще кажат, бащата не може да си позволи 17-годишната му дъщеря Вяра да роди, ала вече е късно и за аборт. Затова бащата изпраща Вяра в манастир, където малко след като тя ражда своите близначки Катето и Ина, монахините „услужливо“ й казват, че момиченцата са починали. Грозната истина, която стои зад тази смърт, е жестока, какъвто всъщност може да бъде и животът за всеки, дръзнал да не спазва правилата на епохата.
Ала Томов и Бренченс не се спират дотук. Те продължават да разплитат прецизно всеки детайл от живота на семейство Досеви – от щастливите мигове до най-трагичните. Живот, който изглежда толкова реален, че чак се плашиш. От България, та чак до Холандия, действието в романа не спира стремглаво да се развива, с интригуващи взаимовръзки и развитие на героите, правейки книгата едно уникално литературно събитие. А финалът е достоен за филм на Тарантино – толкова много екшън, че чак си го визуализирах като на кино лента. Не ми се иска да ви разкривам нищо повече от сюжета, но ви гарантирам, че това е един от романите на 2015-а, които задължително трябва да бъдат прочетени!
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/dokato-disham-geor...
June 30, 2015
Хубав роман, от който трудно се откъсваш. Идеално четиво за уикенда или кратката ви ваканция, което не само се чете на един дъх, но и дава достоверен поглед върху годините на прехода у нас и в Европа. Романът комбинира няколко жанра в себе си: започва като чудесен психологически роман за прехода със силни образи, а завършва като абсолютен трилър. Стилът е чист, дискретен и много приятен за четене. Това е първата ми прочетена книга от доста време насам, в която не поставих нито едно цветно листче с коментари по текста. Просто не ми остана време от четене. Поредната очарователна среща с Георги Томов, макар разказите от „Не беше тук и си отиде“ да са ми по-присърце. Романът ми напомни по различен начин за две книги: трилъра ‘Те живеят в нощта��� на Денис Лихейн, a по силата на образите за романа „Разглобено лято‘ на Людмил Тодоров.
October 23, 2016
Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам.
Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала.
Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения и мераци, някак неестествени и без ясна собствена мотивация. Втората близначка Катя е направо епизодичен образ, въпреки че въвеждането на нейната история в началото беше много силно, с елегантно загатване за трагизъм, и лично аз очаквах, че нейното развитие ще бъде нещо като контрапункт на това на Ина: докато животът постепенно смачква едната въпреки цялата ѝ душевна сила и енергия, другата преодолява трагичното начало и съществуването си на жертва, за да се превърне в истински силна жена. За съжаление, не се случи нищо подобно. Изобщо, остана ми усещането, че от един момент нататък авторите са сменили първоначалния си план и са побързали да стигнат до финала на историята.
Но пък финалът, а и книгата като цяло, наистина ми хареса.
Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала.
Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения и мераци, някак неестествени и без ясна собствена мотивация. Втората близначка Катя е направо епизодичен образ, въпреки че въвеждането на нейната история в началото беше много силно, с елегантно загатване за трагизъм, и лично аз очаквах, че нейното развитие ще бъде нещо като контрапункт на това на Ина: докато животът постепенно смачква едната въпреки цялата ѝ душевна сила и енергия, другата преодолява трагичното начало и съществуването си на жертва, за да се превърне в истински силна жена. За съжаление, не се случи нищо подобно. Изобщо, остана ми усещането, че от един момент нататък авторите са сменили първоначалния си план и са побързали да стигнат до финала на историята.
Но пък финалът, а и книгата като цяло, наистина ми хареса.
July 5, 2015
Определението ми за книгата е соц-латино-екшън. С добро разбира се, но...Има данни за сценарий на филм, в споменатия регистър. Динамична, мелодраматична. На места с добър психологизъм и език, на малко места. За сметка на това - доста и непренебрежими редакционни пропуски, включително преместването на атентатите от 11 септември в Ню Йорк от 2001 в 2005 г.
September 30, 2015
Страшно много ми хареса тази книга! Не съм чела книги от български автори още от училище, но сега съм много впечатлена. Историята ме грабна и едва се спирах. Нямах търпение да ми се освободи малко време, за да продължа с четенето.
August 3, 2015
Много приятно съм изненадана от "Докато дишам" на Георги Томов. Романът е увлекателен, чете се буквално на един дъх, историята е интересна и динамична, вплита в себе си няколко жанра, пресъздадената действителност от най-новата история на България изглежда съвсем достоверна. Въпреки че много харесвам романа, у мен обаче остана усещането за недоизпипан сюжет поради известно претрупване на действието и на част от героите - има моменти, в които всичко изглежда малко прекалено, нереалистично и даже наивно.
Наред с това част от героите не са разработени убедително. Едната близначка на практика не присъства като образ. Вяра драстично изчезва от сюжета, за да се появи повече от 20 години по-късно без много дълбочина на образа. Самата Ина според мен претърпява доста нелогична метаморфоза, която я обезличава като образ. Да не говорим за фрапиращото изместване на атентатите на 11 септември от 2001 в 2005 г. - според мен недопустима грешка за грамотни автор и редактори!
Като цяло смятам, че Георги Томов е интелигентен и талантлив писател със значителен потенциал да се превърне в явление в българската литература.
Наред с това част от героите не са разработени убедително. Едната близначка на практика не присъства като образ. Вяра драстично изчезва от сюжета, за да се появи повече от 20 години по-късно без много дълбочина на образа. Самата Ина според мен претърпява доста нелогична метаморфоза, която я обезличава като образ. Да не говорим за фрапиращото изместване на атентатите на 11 септември от 2001 в 2005 г. - според мен недопустима грешка за грамотни автор и редактори!
Като цяло смятам, че Георги Томов е интелигентен и талантлив писател със значителен потенциал да се превърне в явление в българската литература.
July 26, 2015
Три на релси. Романът на Деница, въпреки недостатъците си, наистина е по-добър. Разбрах, че хронологично това е първата книга на Георги, затовяа ще си спестя подробен коментар. Но книгата се нуждае от много сериозно редактиране (Ваня Щерева редактор?!?) Авторът явно не знае как се пише роман, има разработени герои и линии, които се зарязват в последствие, за сметка на това на няколко пъти има Deus ex mashina (гръцко изобретение е, не е римско) и като цяло има много работа, докато от това стане книга. Единственото хубаво в нея е историята (така и не доразработена за жалост обаче), но тя почива на някакви реални събития.
P.S. За разлика от предната му книга, тук се насилвах да чета след стотната страница някъде. Ако това си беше обикновена книга, взета отнякъде, щяха да я зарежа.
П.П.С Ако и в третия награден роман има главни герои хомосексуалисти ще повярвам на всичко, което се говори по темата.
P.S. За разлика от предната му книга, тук се насилвах да чета след стотната страница някъде. Ако това си беше обикновена книга, взета отнякъде, щяха да я зарежа.
П.П.С Ако и в третия награден роман има главни герои хомосексуалисти ще повярвам на всичко, което се говори по темата.
July 17, 2016
Единственото впечатляващо в тази книга е, че наистина е българска книга, която се чете и усеща като екшън филм. И... точно като обичайния екшън има незавързани краища, повърхностна е, не винаги става ясно кое как се случва, героите излизат от напечени ситуации като с вълшебна пръчка заради поредица от щастливи случайности. Героините не са симпатични, ама въобще - толкова много смотли на едно място рядко се срещат и определено дразнят. Хем имат утежнени биографии, хем изведнъж се появяват в някакво съвършено ново амплоа, без въобще да си видял как претърпяват цялата промяна и всичко стои насилено и като кръпка, а и в крайна сметка пак са неспособни да направят каквото и да било сами, без някой мъж (или някой друг!) да им върши работата... За капак до края обърквах кой кой е и какъв му беше случая.
Цялостно слаба книга и три точки й давам поради единствената причина, че беше една идея повече от това, което очаквам от съвременния бг роман на съвременна тематика.
Цялостно слаба книга и три точки й давам поради единствената причина, че беше една идея повече от това, което очаквам от съвременния бг роман на съвременна тематика.
July 26, 2016
Четейки толкова вдъхновени отзиви от не случайни хора с критерии, имах съвсем различни очаквания от тази книга. Първо да не ме отегчи, после да не ме подразни с нищо. За жалост нито едно от двете "обещания" не беше спазено.
Крайно неиздържан стил, сюжет като от евтин сериал, едни такива изкуствени фрази, съшити с бели конци и завързани с груби възли завръзки ( като например чак пък толкоз да не се сетиш, че щом не ти идва цикъла, имаш някакъв проблем и като това майка ти да не те забележи бременна в 5-6 месец). Героите претърпяват странни метаморфози. Пък после трябва да четем в продължение на една страница някакъв как пикаел. Барем добре да беше разказано, а то...
В този ред на мисли ми е трудно да повярвам, че с тези същите вдъхновени читатели сме прочели една и съща книга. За мен "Докато дишам" е един добър пример, как не бива да се пише.
Крайно неиздържан стил, сюжет като от евтин сериал, едни такива изкуствени фрази, съшити с бели конци и завързани с груби възли завръзки ( като например чак пък толкоз да не се сетиш, че щом не ти идва цикъла, имаш някакъв проблем и като това майка ти да не те забележи бременна в 5-6 месец). Героите претърпяват странни метаморфози. Пък после трябва да четем в продължение на една страница някакъв как пикаел. Барем добре да беше разказано, а то...
В този ред на мисли ми е трудно да повярвам, че с тези същите вдъхновени читатели сме прочели една и съща книга. За мен "Докато дишам" е един добър пример, как не бива да се пише.
October 6, 2018
Очаквах много повече, като роман финалист.
Сюжета ми беше толкова еднакав, като в книгите на Христо Калчев, Донка Петрункова. Мутренските години през 90-те.
Сюжета ми беше толкова еднакав, като в книгите на Христо Калчев, Донка Петрункова. Мутренските години през 90-те.
June 7, 2016
Очакванията ми за романа като финалист на конкурса на "Сиела" за нов български роман бяха значително по-високи. Историята, която се разказва, е много интересна, грабна ме още в самото начало и само заради нея си наложих волята да прочета романа до край. "Докато дишам" ме остави с горчивото усещане, че се докосвам до нещо, в което има заложен огромен потенциал, но за съжаление сякаш е останал неразработен.
September 11, 2018
Наистина интересна и завладяваща история. През цялото време се вълнувах заедно с героите. Историите са заплетени и получаваш информацията за тях лъжичка по лъжичка, което пък позволява да вникнеш в тях. Текстът позволява да бъде много по-обемен, без да е отегчителен. Историята на Катя можеше да бъде друга сюжетна линия и това, че не е наблегнато на нея за мен ощетява читателя. И все пак - много добра книга.
September 11, 2019
Много трудно я завърших, исках да я оставя още в началото, въпреки че малко след това бях донякъде заинтригувана. Мисля си, че книгата има някакъв потенциал, но определено не е развит. Голяма част от моментите са клиширани, повърхностно изградени, прекалено 'случайно' навързани, далеч от реализъм. Две звездички, защото темата за децата и съдбата ми е слабо място, а и защото мисля, че потенциално би могло да се изгради добро четиво около идеята.
July 26, 2019
Книгата е бозава, чете се лесно. Тоя Deus ex machina ебава майката на фабулата. Края кърти мивки, ако имате. Бозата с циганите и негрите съвсем усира нещата. Ама иначе става. Трите звези са заради края.
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 30, 2016
Започва обещаващо, в началото доста грабва заради интригуващата история, после обаче според мен стилът става доста простоват и романът започва да наподобява по-скоро латиноамерикански сериал, на места ми беше буквално досадно да чета. Очакванията ми бяха доста по-високи.
November 24, 2015
Страхотна!
August 28, 2016
Безкрайно много печатни и правописни грешки, коя от коя по-нелепи. Сюжетът е ОК, с изключение на няколко епизода класически deux ex machina.
Read
January 25, 2017Крайното ми впечатление за книгата е малко противоречиво. Вероятно за пореден път очакванията ми бяха коренно различни от това, което заварих измежду страниците на книгата. И най-вече обещанията за силни емоции, увлекателен смях, дълбока тъга, трогателни моменти...Може би аз нещо съм повредена, но не се смях с тази книга. Открих тъгата, но не се и натъжих истински. Някак не успя да стигне до моите собствени емоции. Сякаш и аз, и книгата бяхме на въздържание. Открих тежестта на събитията, макар изказът през цялото време така и да не се насити с емоция. Открих иронията и сарказма, жестоките шеги на съдбата (разказвача), но така и не можах да се разсмея. Нито веднъж. Може би една-две насмешливи усмивки. Въпреки това Ако се опитам да погледна на романа с безпристрастни очи, като човек, чийто очаквания не са били подведени, не мога да се оплача от думите, които ме посрещната измежду страниците на книгата.
През цялото време не ме напуска усещането за математически правилно изграден сюжет. Сякаш всяка част беше точно отмерена променлива или константна величина, която зае абсолютно правилното си място в уравнението зад подходящия математически знак. Където трябваше събирахме и изваждахме от картинката. На места се наложи да делим или умножаваме. На няколко пъти оставихме неправилни дроби, но авторът накрая беше така добър отново да приложи математическия си усет, за да закръгли числата до цяло.
Наистина професионално изпипана работа. Добре обмислен сюжет и хубаво разказана история. Без излишни отклонения, без лирични, пейзажни изстъпления, всяка дума беше право в целта, която гони разказвача.
През цялото време не ме напуска усещането за математически правилно изграден сюжет. Сякаш всяка част беше точно отмерена променлива или константна величина, която зае абсолютно правилното си място в уравнението зад подходящия математически знак. Където трябваше събирахме и изваждахме от картинката. На места се наложи да делим или умножаваме. На няколко пъти оставихме неправилни дроби, но авторът накрая беше така добър отново да приложи математическия си усет, за да закръгли числата до цяло.
Наистина професионално изпипана работа. Добре обмислен сюжет и хубаво разказана история. Без излишни отклонения, без лирични, пейзажни изстъпления, всяка дума беше право в целта, която гони разказвача.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews