Ала творецът, а чрез него и живото... така бих искала да мисля думата култура, да започна от този пункт и от един Камю, възвисен от съмнението и самотата на искреността, от въпросите, които не биват задавани и издигани в правила. Чрез живата материя, но никога в противовес на хилядолетните изкуства искам да разглеждам така наречената от нас култура, тази дума, която като множество други може да прозвучи на някого като изключителност, елитарност или празнословие.
Романтични размишления така бих могла да определя тази книга. (Да интерпретираш Ницше в романтически ключ е доста позната, но и доста сериозна грешка - това казано за начало в скоби.) Възприела формата на Рьоне Шар, но без неговата поетична сила и без неговия бляскав изказ. Опитва се да размишлява, но си личи, че не е стигнала до яснота за самата себе си. Единствено предава някакво "романтично" настроение на читателя, но дори и това не е неочаквано. Тази книга всъщност изглежда като опит за самовглъбяване, опит на авторката да разбере самата себе си, да разбере най-вече накъде са насочени не толкова мислите й, колкото чувствата й. В заключение - книга преди следващата й книга, уви няма собствена сила и самостоятелно значение. Само на първо отваряне изглежда доста интересна.